Резултати от търсенето

Ключова дума: От Книжен ъгъл

Задава ли се книжен туризъм

„Книгоиздаването, книгата, книжовността въобще, не се практикуват; те се изучават в университетите – както  археологията. Хартиените книги са обявени за културни ценности, защитени със закон. За да не ги изхвърлят, хората ги предават в библиотеките, които се превръщат в музеи. Практикува се т.нар. книжен туризъм – посещение и разглеждане на библиотека-музей”. Антиутопията е на Алберт Бенбасат от „Алиса в дигиталния свят” (изд. „Кралица Маб”). Веригата „автор-ръкопис-издателство-печатница-книга-книготърговец-потребител” се трансформира радикално. Бенбасат обсъжда ставащото с радикална тревога. Проблемът не е толкова в изместването на хартиената книга от електронната, колкото в търговските похвати, с които се прави и чийто резултат е нечетенето. Тревогата…

„Един ден на Бойко Методиевич” – безмерно дефицитна политическа сатира

Книгата може да се намери в книжарници „Хеликон“ и др., на сайтовете за онлайн търговия helikon.bg и dbooks.bg/knigi/, на книжна борса „Болид“, фирма „Виет“. Подробности за книгата – в линка накрая на откъса.

„В 7 ч. сутринта, както винаги, слънчевите лъчи проникнаха между дебелите завеси на мръсните прозорци. Прислугата бе малобройна и все не оставаше време за измиването на стъклата, пък и не беше важно. В стаята бе тихо. До Бойко Методиевич лежеше застаряваща красавица, бивша фризьорка, чиято хубост беше повехнала. Тя все още спеше като похъркваше със звуци, които човек може да оприличи на мъркащо коте” – началото на „Един ден на Бойко Методиевич” според Веселин Порязов (изд. „e-press”, цветни илюстрации Христо Комарницки, Чавдар Николов). Краят – свръхдетайлно и свръхкартинно разтоварващо преживяване след напрегнатия ден в свръхлуксозен персонален бардак. Между началото и…

Как Мирослав Пенков тръгва към върховете на световната литература. Първи откъс от „Щъркелите и планината”

Мирослав Пенков

След световния успех на сборника с разкази „На Изток от Запада”, Мирослав Пенков, младият български писател, живеещ в САЩ, издаде през март първия си роман „Щъркелите и планината” (Stork Mountain), отново в едни от най-престижните литературни издателства на САЩ и Великобритания – “Фарар, Строс енд Жиру” (Ню Йорк) и “Ходън енд Стоутън” (Лондон). Докато пише дебютния си роман, Мирослав Пенков е включен в творческа програма на „Ролекс”, където световноизвестният автор на „Английският пациент” Майкъл Ондатджи става негов наставник.  Той написва романа на английски език под редакторското ръководство на Ондатджи, а след това го пресъздава на български. Сам той пише: „Отдавна…

Френското писане на Давид Фоенкинос

Преведоха наведнъж 2 негови романа

Отгърнахте ли „Шарлот” на Давид Фоенкинос? Не, не е мерена реч, роман е, белетристика. Всяко изречение е отделен параграф, предпочитани са къси, често са късани и се получила стихова графика. Ефектът е в задъхването. Писателят задъхва читателя. До задух. Не е първият, дето го прави, но техниката може да се окаже оригинална. И заразителна. Роман за Шарлот Саломон, германска еврейка, арестувана през 1943 в Южна Франция, откарана в Освиенцим и ликвидирана. На 26, бременна в пети месец. Тя за година и половина преди това направила над 1300 експресионистични рисунки с гваш, около 800 от тях  автобиографични.…

Може ли писател да направи военен преврат

Превеждат „Морето на плодородието” на Мишима Юкио

Ако някой се съмнява в тоталното ритуализиране на традиционното японско всекидневие и го приписва на европейското усещане за тяхното различие, да прочете „Пролетен сняг” на Мишима Юкио (изд. „Летера”). „Говореше се, че това е една от четирите резиденции в Япония – първата беше на маршал Ояма, в която се влиза с обувки”. Това става в началото на миналия век, когато аристокрацията е вманиачена по европейските моди – в дрехите, храната, маниерите, западните филми. Съвсем формално погледнато, романът „Пролетен сняг” е мелодрама, но няма как да е четен така. Любовна история, от трагична по-трагична.…

„Менгеле“ – биография на злото

„Влакът беше спрял на коловозите и аз видях там Менгеле заедно с още неколцина офицери. После Менгеле викна: „Докторите и фармацевтите да излязат напред!”… Неколцина мъже пристъпиха бавно. После Менгеле даде знак, ето така, и те минаха покрай него, от лявата му страна… Една жена стоеше най-отпред. „На колко години сте?”, попита я Менгеле. А тя отвърна: „На двайсет и девет”. „Бременна ли сте?” „Да.” „В кой месец?” „В деветия.” И тогава Менгеле направи ето така.” Бьок жестикулира отново с десния палец. „Все същия знак, ту наляво, ту надясно, отново и отново. Накрая отиде до мястото, където стояха докторите. Сред…

В политиката няма невинни

Според „Пролет“ на Али Смит

„… той стои на някакъв железопътен перон някъде в северната част на Шотландия. Защо е тук? Неправилен въпрос. Той подсказва наличието на някаква история. Но няма никаква история. Ричард е приключил с историите… Това е човек, прислонил се до колоната на някаква гара. Нищо повече” – завръзката в „Пролет” на Али Смит. Какви са тези литературни гари? Горната е ясна – алегория. Отговорът на Али Смит не е така категоричен и нормално – това е белетристика. Трети роман от „сезонната” й четирилогия след „Есен” и „Зима” – фабулно независими една от друга истории (изд. „Лист”, превод Паулина Мичева). Този Ричард…

Когато журналистите са „Неудачници“

Такива са поне в романа на Том Ракман

Том Ракман

„Ето защо ти напусна журналистиката, а аз не го направих. Не виждам разликата между интересно и долнопробно”, обяснява героиня от „Неудачниците” (Кръг, превод Ангел Игов) на Том Ракман. Тя работи за американски вестник, правен в Рим. Срещнала е италианеца, с когото е живяла 6 години – до 30-те ѝ, запознали се като стажанти в редакцията. Но се върнала във Вашингтон, зарязала го без предупреждение, после издателите я изтеглили обратно като главен редактор. Сега е на 43, мерват се с Дарио за секунди на крак на медийна конференция, той успява да и подаде визитка, тя се качва на таксито и го…

Романът гори най-лесно

„Искам да видя Трахимброд – сподели героят. – Да видя как е там, как е израснал дядо ми, къде щях да съм сега, ако не беше войната”, разказва другият герой на Джонатан Сафран Фоер във „Всичко е осветено” (изд. „Лист”, превод Петя Петкова). Другият герой е украински младеж, през 90-те години се наемат с дядо си да разведат с тяхната кола американски младеж из Западна Украйна. Американецът е героят. Казва се Джонатан Сафран Фоер. Евреин е, дядо му е от онзи край, оживял по чудо през Втората световна война, дошъл единствено със снимка, оставена от дядото и по снимката ще…

Русия като лагер

Те не се замерят с темата, изстрадват я

„Бил е началник на лагера – каза старецът, след като помълча. – Още не е имало град, а само лагер, кариерата и мината. Началствал е над всичко това. Петнайсет хиляди души. Две хиляди охрана и волнонаемни, а останалите – затворници. Дълго е бил началник, десетина години, от първите бараки до първите блокове. След това нещо му се е случило, не помня какво. То аз още не съм бил тук, знам от документи и от разкази” – научава най-сетне героят на Сергей Лебедев в „Предел на забравата” (Кръг, превод Денис Коробко). Научава от завеждащия архива на минната администрация. Като дете летувал…

Който е вълк за съседа си, ще бъде агне за чужденеца. Югославия отвън и отвътре


„На практика всички са чели книгата „Фермата на животните”, обаче попитайте колцина са чели предговора към нея. Отговорът ще бъде много малко или никой. Причината е, че отначало той не е бил публикуван. Защо не е бил публикуван? Общоприето бе, че „Фермата на животните” е сатира на тоталитарните врагове на Запада като Съветския съюз. Това, разбира се, бе чудесно и всички я хвалеха. Обаче в предговора Оруел казва, че я е писал за Англия. Предупреждава, че хората във Великобритания не трябва да бъдат толкова самомнителни, тъй като Англия изобщо не е толкова различна. Предговорът му се казва „Свобода на пресата”…

„Мефистофел” и политнекоректният Клаус Ман

Германският театрален и кино актьор и режисьор Густаф Грюндгенс споделя в интервю за телевизия ZDF три месеца преди кончината си през 1963 г.: „Ще ви отговоря с израза на Томас Ман, изречен от него веднъж в тесен кръг. Той сравни актьорите – сега това звучи смешно – със светулки, които летят незабележимо през деня, а през нощта неочаквано почват ярко да светят”. Клаус Ман разказва в „Мефистофел”: „И увлеченият от темата си учен сравни актьора Хьофген – когото все пак никога не бе виждал на сцената, а познаваше само като рецитатор на Рилке – със светулчица, която денем от хитра…

Приключението Русия

Преди 3 века и днес – общото и различното

„Друг път се засилих да прескоча едно блато. Сръгах коня и когато стигнахме в средата на блатото, разбрах, че то е много по-дълбоко, отколкото предполагах. Затова се върнах назад и излязох на брега, за да се засиля още повече. Но тоя път се случи нещо ужасно: цамбукнахме с коня и аз затънах до шия в блатото. Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се самоизтегля. Коня държах между краката си и по тоя начин спасих и него”, разказва барон Мюнхаузен. Най-цитираното му приключение, заради което той се споменава нарицателно.…

Хуморът като последна защитна линия

В романа на Фредрик Бакман „Тревожни хора”

„Демокрацията е обречена система, защото всички идиоти са готови да повярват в каквото и да е, стига да звучи добре”, обяснява героиня на Фредрик Бакман в „Тревожни хора” (Сиела, превод Любомир Гиздов). Някой да не е съгласен? Грешната дума тук обаче е „обречена”. Нареченото „демокрация” е неизтребимо точно защото всички идиоти са готови… И си идваме на думата: „идиоти”. „Това е история за много неща, но най-вече за идиоти”, почва романа си Бакман. Читателят ще разбере, че не просто обилно превежданият у нас шведски писател има героите си за такива, те се имат за такива. И ако се върнем на…

Отговор на развихрилата се историческа самодейност за Апостола

Процесът срещу Левски е политически според строго юридически анализ

„Едно е безспорно – че Процесът на Васил Левски и другите осъдени съзаклятници от Специалната комисия през 1872-1873 г. е с политически характер и този извод не зависи от юридическото обяснение за характера на Специалната комисия и от процесуалните правила, по които тя е действала. Безспорно е още, че Османската държава е принудена да проведе процес с международен отзвук в цялата територия на Европа, което е могъщо оръжие в полза на бъдещото национално освобождение. Затова по-добре е да не се стремим да го „провъзгласяваме за нищожен”, което е и несериозно от юридическа гледна точка”, обобщава Маргарита Златарева в „Юридически поглед…