Резултати от търсенето

Ключова дума: Пламен Даракчиев

Зад кулисите на БНТ, когато беше единствена телевизия и всеки ден я обсаждаха протестиращи

Константин Тренчев говори на протест през 1990 г. Тогава натискът върху БНТ е най-силен. Снимка: от книгата „Тук и сега“

Какви бяха тайните в коридорите на телевизията, интригите и сблъсъците на властите зад кадър в началото на 90-те? Как БНТ от тоталитарна телевизия започна да се превръща в обществена? Тези детайли от най-новата политическа история са разказани от Иван Гарелов в мемоарната му книга „Тук и сега”. Това е историята на промяната в БНТ и на предаването „Панорама”, за което казваха, че се е превърнало в институция на прехода. Авторът е оставил личните конфликти на заден план и повдига завесата пред някои скандали, чиито вдъхновители и днес са на върха на т.н. задкулисие. В книгата се разказват истории и случки…

Войната на Гоце

Пламен Даракчиев. Снимка: блог на автора

Станишев дрънка оръжие и строява редиците. Идеята, разбира се е да вкара конфликта в релси и съответното войната да се води с конвенционални средства. Заплахата, обаче, казано на военен език е асиметрична. Като опитен полеви командир, Гоце няма да влезе в открита битка. Стратегията му предвижда три основни пункта – лоялистки подход към партията, но не и към нейния лидер, идея за разширяване на периферията на БСП и никаква критика по отношение на правителството, т.е. на управлението. Това, разбира се си е чиста проба партизанска тактика. По тази причина, ще ми бъде интересно да видя как Станишев прилага устава на…

1989: дните преди 10 ноември

Пламен Даракчиев. Снимка: блог на автора

Ха-ха, сещам се как изглеждах на днешния ден преди 24 години – с черна брада, дълга коса, сплетена отзад на плитка и черен шлифер под коленете. Кажи речи професионален революционер. С огън в очите, с вдъхновено слово и вяра в това, че ако не ни преследват и не ни бият, ако можем да свободно да говорим, да пишем и да се събираме на публични места, всичко ще е различно. Разбира се, не става дума за мене. Българската лява (в некомунистическия смисъл на понятието) j тръгваше целокупно по дългия път, преди всеки да свърне в избраната посока. Ако днес някои ви…

Денем се показват по телевизиите, вечер слушат СРС-та

Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Снимка: БТА

Задава се огромен скандал, свързан с така нареченото „частно ГДБОП“. И в това няма нищо чудно. Три години и половина начело на държавата бяха милиционери. А, когато цървулът се превърне в ботуш, както казва Слави Генчев, той винаги си задава все един и същ въпрос: как да научи какво си говори врагът и как да се разправи с него, така че последният изобщо да не разбере откъде му е дошло. Убеден съм, че потърпевшите от секретното поделение на секретното ГДБОП, са много повече, отколкото очакваме. Днес, например, Светла Петрова ми разказа разказа как преди време Цветанов е изтървал в едно…

Десните, популизмът и популярното

Пламен Даракчиев. Снимка: блог на автора

На фона на улицата и задаващия се протестен вот, десноцентристките партии у нас са до стената и губят гласове. Лавинообразното и стихийно пренастройване на ляво-радикалните послания отеква далеч по-силно от подредените спорадични реплики на десните лидери. В повечето случаи, предизвикани от конкретни информационни поводи и и отнасяни бързо от следващото събития. Левият оркестър вече е на подиума и и свири в пълна мощ. Акустиката в условията на криза е отлична, а гневът на избирателите освобождава техните доскорошни задръжки. Социологическите проучвания вече сочат тревожни тенденции и сочат, че голяма част от избирателите са нетърпеливи в очакване на нови формация и послания…

Протестът и процесът

Протестът в София
Kадър от протеста пред парламента. Снимка: Булфото

Улицата сви знамената. За по-добри дни. Или пък за по-лоши. (Както искайте разбирайте онова, което се задава след изборите.) Протестиращите спечелиха, но още не го разбраха. Знаят го едни други хора, на които това им е работата, да знаят. Да кажем, че е наясно с това пищещият тези редове. Не защото работа му е да знае. А по причина, че действителността е негодна за прочит, а пък бъдещето не се не научава само с четене. Това, последното, в случай че ми бъде позволено да перифразирам един лондонски денди и пройдоха от по-миналия век. Най-важното, което научих, докато бяха част от…

Постфактум и от немай къде. България остава под наблюдение

Цветанов оправя съдебната система
Карикатура: Христо Комарницки, в. Сега

Мониторингът на ПАСЕ върху съдебната власт, медиите изборите в България остава. За разлика от наблюдението върху правосъдието и вътрешния ред в ЕС, тук сме без румънците. И оставаме единствената наблюдавана страна, член на ЕСС, измежду 47 държави в Съвета на Европа. Но това едната страна на въпроса. Какво казваме на европейците в едно иначе смислено и важно писмо Другата, по-неприятната е ясно изразена в писмото на 8 авторитетни български неправителствени организации*, които настояха пред ПАСЕ наблюдението върху страната ни да продължи. Какво ли отчаяние трябвало да ни е обхванало всички нас, българите, за прочетем още в началото на писмото следната…

Ахмед в сараите на закона

Нападението срещу Ахмед Доган. Снимка: от тв екрана

Прав е Иван Бедров да твърди, че вместо за алтернативи и политика, след покушението ще си говорим за Октай, за ефективността на службите, за омразата и за ред други неща от вчерашния ден. А има за какво да си говорим? И за ДПС, и за Доган вътрешно партийните обръчи. На ръководството на Либералния интернационал може изобщо да не му пука как е устроена и по какви правила работи една източноевропейска етническа партия, но ние би трябвало да сме загрижени. Най-малкото, заради това, че тази организация периодично скандализира общественото мнение. Било то с трупа на високопоставен неин член в партийните сараи,…

Иван Художника и жената на живота му – сюжет за малък коледен разказ

Снимка: e-vestnik

С Иван Художника се запознахме във влака за София. Беше два пъти по възрастен от мен и нямаше вид на интелектуалец. С грубо изсечено лице. От тези, които вдъхват доверие от пръв поглед. Във вътрешния джоб носеше малка и плоска бутилка. Но не с уиски, а с домашна сливова. Пийнахме и докато стигнем до столицата, той ми разказа колко сложно е живота. И как само изкуството може да ни накара да го проумеем. Преди да се разделим той махна с ръка и каза, че ако намина някой ден към Пазарджик, да питам за Иван Художника. През идната година не само…

В десетката: Конграчулейшънс и златна маска в дисагите

Барак Обама приема Бойко Борисов. Снимка: Белия дом

Тази сутрин първата ми работа бе да потърся информация срещата отвъд океана. Има я на страницата на Белия дом и в българските сайтове чрез БТА. На сайта на българското правителство – нищо. Иначе казано – мърлява работа. И дори повече от това, тъй страницата не е обновявана от миналия месец. По-точно от 12 ноември. По отношение на срещата си струва да се отбележат няколко многозначителни факта. Първият е, че наистина премиера Борисов е първият европейски лидер, приет от Барак Обама след неговото преизбиране. Този приоритет няма друго обяснение, освен че по някаква причина американците имат спешни задачи в региона…

Защо ще заредя доматомета

Доматеното писмо на Босия ще предизвика доматена революция; Би Ти Ви пак цензурира [inspic=45688,right,320]Б.р. - На 20 ноември поетът, дисидент и правозащитник Николай Колев-Босия беше задържан от 40 полицаи след като хвърли развален домат по парламента. Той беше обявил акцията си седмица по рано в отворено писмо до институциите и беше извикан в районното управление на полицията да подпише "предупредителен протокол". Николай Колев-Босия е на 62 г., болен от диабет и др., бил е политически затворник по време на социализма. След ареста му във Фейсбук беше създадена група Доматена революция!, в която участва и публицистът Пламен Даракчиев, дисидент и депутат във Великото народно събрание.Следващите редове са от блога на Даракчиев, по-долу е "Доматеното писмо" на Босия.

За 10 ноември – по следите на пропуснатото време

Странната седмица преди преврата в Бояна

Снимка: Валентина Петрова

Октомври 1989 година беше необичайно наситен със събития: събранията в кино „Петър Берон”, пресконференции на „Екогласност”, „Подкрепа” и Клубовете, молебенът за жертвите на комунистическия режим в църквата в квартал „Хаджи Димитър, случката в градинката пред „Кристал”, всекидневните струпвания в Южния парк, а в началото на следващия месец – шествието и митинга пред Народното събрание. Седмицата преди 10 ноември, обаче бе необичайно тиха. Причината – Екофорума бе приключил, чуждестранните гости и журналистите, си бяха тръгнали. И вече вървяха слуховете за предстоящи арести и за евентуална разправа. Не с пиянството на един народ, защото все още…

Газ, пари, калинки и шпицкоманди. Иначе казано – грамофон свири, майка плаче

Бойко Борисов беше принуден да се отърве от още една Калинка, макар да е кръстник на първородната й рожба. Снимка: от тв екрана

Взел-дал, невзел пак дал Днес в интервюто си за ИТАР/ТАСС премиерът Борисов излезе с нова версия за АЕЦ „Белене”. Според него варианти все пак е имало, тъй като Русия е предложила кредит. Но не е отговорила на запитвания от наша страна за лихвения процент. Eрго, разминали сме все пак с държавната АЕЦ и по-високите данъци за изплащане на кредита. Има време до края на мандата, словоохотливия ни премиер да каже още новинки. Но сега по-актуалното е: каква е цената на кредита за българското участие в строителството на „Южен поток” ? То е ясно, че ще е прихващане от транзитните такси,…

Когато паметниците се олюляват

Или защо един журналист трябва да може да носи на пиене

Петьо Блъсков. Снимка: Булфото

Тия дни чета по сайтовете: Петьо Блъсков, кандидат за председател на Съюза на българските журналисти. Викам си, някой майтап ли си прави? Та той човекът не може да пие! Виждам, че сте учудени, та се налага да поясня. Един журналист трябва да може да пие. Даже да носи на пиене, както казват хората. Това го научих като млад литературен сътрудник*, през първата ми година в занаята. И по тази причина внимавах по коктейлите. Най-много по време на Седмицата на гората, когато лесничейството обикновено канеше цялата редакция. И на всеки…

В десетката: Съединението – отвън и отвътре

Възпоменателна картичка от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Познавам много патриоти. Толкова много, че ако тръгна да пиша имената им по асфалта от Западен парк на изток, сигурно ще стигна до Ихтиман. Да си патриот, както знаем, значи да обичаш Родината си. Твърде малко от тези, които познавам си остават само с любовта. Почти винаги тя, така да се каже минава през омразата. Къде срещу турците, къде срещу евреите, а в някои случаи дори срещу американците. За някои дори може се каже, че после Русия, обичат най-много Отечеството си. Но днес е празник, а природата на празника е демократична. Заслужил, незаслужил, лош или добър – празнуваш. Празнуват и…