Резултати от търсенето

Ключова дума: По писма от читатели

С „Фигури“ на Мария Попова из мисловния Вавилон

Дебютната книга на създателката на прочутия енциклопедичен сайт Brain Pickings

Мария Попова


„Фигури“ (Колибри,превод Паулина Мичева) изследва комплексните аспекти на любовта и търсенето на смисъл, преплитайки житейските пътища на няколко исторически личности – голяма част от които жени, повечето от тях незаслужено потънали в периферията на историята. Разказът започва с астронома Йохан Кеплер и завършва с океаноложката Рейчъл Карсън. Между тях се простира галерия от художници, писатели и учени – Мария Мичъл, Хариет Хосмър, Емили Дикинсън, Ралф Уолдо Емерсън, Чарлз Дарвин, Уолт Уитман и др. Чрез своя живот те задават някои от най-важните въпроси: какво означава да оставим траен отпечатък в един несъвършен свят? Постиженията и признанието достатъчни ли са, за да…

Българска история за любопитни читатели – „Розата на Балканите” на Иван Илчев

Двутомното издание „Розата на Балканите” от проф. Иван Илчев представя „Колибри“ на 31-ви октомври от 17:00 ч. в Аулата на Софийския университет Изданието е с подзаглавие „Кратка българска история за любопитни читатели” и включва два тома: том I обхваща историята на България до края на XIX век, а том II – историята на България през XX век. Книгите ще бъдат представени от Ангел Димитров. „Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че…

Пренесох Малко Търново в Париж… Димо Райков на 65: Погалвам България

Димо Райков

На 31 юли 1954 г. съм се появил на бял свят в жегата на Малко Търново, след като мама, „бременна до уста“, до последно е жънела на нивата на дядо край Велека в Странджа и никой не е вярвал, че ще оживея… Сега навършвам 65 години пак в жегата, вече в Париж, където дойдох преди петнайсетина години почти сляп и болен тежко, прогонен от едни алчни и убиващи народа си люде, които изглежда никога не ще свършат в България … Гледам тези снимки, когато представях „Анхедония“ преди два месеца, както и моя милост като бебе в Бургас, където съм живял…

Димо Райков: 24 май е дълбок, интимен празник, който не търпи селфи и фалшива показност

В навечерието на празника излезе новият роман на писателя "Анхедония"

Димо Райков

Новият роман на Димо Райков – „Анхедония“ е публикуван в навечерието на 24 май в рамките на Дни на българската книга на ИК Хермес. По този повод поканихме автора да разкаже малко повече за книгата и какво значение носи за него Денят на българската просвета и култура. – Романът излиза в навечерието на 24 май. Има ли за вас този празник някакво по-специално значение? – За мен 24 май е най-красивият български празник. Празникът, който, как да Ви кажа, мирише най-хубаво. Защото е празникът на буквата на един народ. Защото е празникът на сърцето. Това е дълбок, интимен празник. Затова…

Не се полагат шестици за писането на петиции

Иво Инджев

Искам да зарадвам този път онези читатели, които се дразнят от моя скромност и наблягат на греховете ми, за да ми опонират по теми, по които не искат или не могат да спорят и да ме опровергаят. На времето на подобни самоинициативи им се казваше “другарска самокритика” и тя се изискваше периодично по комсомолско-партийна линия. Днес използваме думата катарзис – къде по изискано е! Да, не само съм грешен. Имам много грехове. Признавал съм си някои от тях или както се казва на езика на хумориста “разграничавал съм се от себе си” и друг път. Този път ще си призная,…

Фейсбук или как читателите станаха писатели, но не съвсем

Фейсбук от форма на комуникация се превръща в обсебване и графомания. Снимка: ДПА

Американският писател футурист Алвин Тофлър обяснява масовата култура като вече отиваща си – явление, което предстои да прерасне в една масова индивидуализация. За Тофлър основна характеристика на потреблението спира да е масовостта, а индивидуалният избор и потребление – включително на културни продукти. Според тази концепция масовата култура е етап и същевременно преход към една култура на “фрагментаризация” – на вкусовете, на избора на литература, начин на живот и др. Фейсбук предлага и двете – масови и индивидуални концепции и прочити. Ако двете визии – за масовата култура и за фрагментаризацията не могат да бъдат напълно отнесени към реалната ситуация…

Поетът Иван Цанев измисли жанр, направи си екоавтопортрет

Поетът Иван Цанев изтръска архива си и сглоби собствен портрет от „Признания и отзиви, слова и посвещения” – подзаглавието на „Между два разговора с И. Ц.” (изд. „Стигмати”, „Артграф”). Екоавтопортрет. Защото се представя чрез своята среда. Откъсите от критики, писма, спомени, посветени нему стихотворения са подредени хронографски. Плюс стихотворения и белетристични откъси със споделени негови мотиви и други, на които явно държи. Професионална среда – откъм човеци – авторите на всичко това. По-интересни са литературните й измерения. С две думи: Цанев е харесван и обичан поет. Колкото и да попържаме 60-те и 70-те години, онези критици са свършили необходимото, за…

Последната нощ на Aрие

Леа Коен

Тази нощ Рафаел изобщо не заспа. До сутринта се очакваше да пристигне отговор от Двореца на молбата им за помилване. Беше нелепо, но се чувстваше като на масата в казиното във Варна, когато, далеч от контрола на баща си Исак, залагаше много и обикновено губеше. Rien ne va plus. Все пак си даваше ясно сметка, че сегашното положение беше напълно различно. Когато загубеше в казиното, винаги имаше възможност после да навакса, защото беше добър търговски директор и знаеше как да печели пари. Такава възможност нямаше да съществува, ако молбата им бъде отхвърлена. А и въобще, излишно беше да се…

„Писма до Непознатата” – шедьовър от Андре Мороа

Не може да има и е излишно определението за шедьовър, той може само да се посочва: „Писма до Непознатата”, Андре Мороа (изд. „Колибри”, превод Венелин Пройков). „Един мой приятел поиска от мен да ви пиша веднъж седмично и за мен бе удоволствие да си представям каква сте” – видял я в театъра, зрителка, дочул нейна реплика. Шейсет тематични писма: Относно границите на нежността, Относно модата, Относно съдбовния миг, Относно другата жена… По 2-3 страници. „Вестниците мъдро предоставят кръстословици на своите читатели, както Църквата в безкрайната си предпазливост е наложила броениците на вярващите. И едните, и другите са отличен лек срещу…

Три безспорни заслуги и три непростими грешки на Андрей Луканов

Предговор към изданието „Андрей Луканов. Без предразсъдъци. Двайсет години по-късно“, подготвено от „Сиела“

Б. изд. – Две десетилетия след покушението срещу бившия министър-председател на България на 2 октомври 1996 г. девет изказвания на негови съперници и приятели биват публикувани за първи път. Техни автори са Петър Дертлиев, Любомир Собаджиев, Любен Беров, Димитър Баталов, Иван Черноземски, Дончо Дончев, Иван Анастасов, секретарката на Луканов Светла Масларова, както и София Луканова. Защо преходът у нас беше мирен, а не започна кърваво като в съседна Румъния? Как беше запазен етническият мир? Как започнаха реформите в България и какви са били плановете на Андрей Луканов…

Художествената измислица „Под прикритие” и мизерията ГДБОП

Не става дума за това, че актьорите звучат фалшиво, диалозите са изкуствени, а някои герои са сбъркани като типажи и поведение, стоят не на място. Съответствието между образ и действителност е най-трудното в един филм. Сюжетът и перипетиите на героите са измислени, фикция, но средата, типажите, характерите трябва да са автентични. Игрален филм или сериал не е балет или анимационен филм. И може много да се приказва защо Захари Бахаров е далеч от Марлон Брандо като Кръстника. Не като излъчване, а като съответствие на образа – защо лотарията, която води, по му подхожда. Този сериал, който се продава успешно и…

Люба Ивошевич полудяла заради изневерите на Георги Димитров

Новата книга на Петя Александрова „България в потури, но с цилиндър“ е съставена от 50 очерка

Люба Ивошевич и Георги Димитров – 1906 г.

Те засягат както живота на известни личности, така и множество събития, свързани с културния живот в България през XIX–XX век. Книгата проследява любопитни факти от живота на Елисавета Багряна, Николай Райнов, Ангел Каралийчев, Петко Славейков, Змей Горянин, Йордан Стубел, Кръстьо Стоянов Пишурка и много други. Част от текстовете са посветени на манталитета на българина и отношението му към възникващите новости в българското съвремие – появата на литературните салони, на цирка като изкуство, на плажа като „мода“ и др. Книгата е изпълнена с пиперливи любовни…

„Помощ! Информират ни!“ или как да оцелеем в хибридната война

Анонсираната с гръм и трясък нова „Лада“ в крайна сметка се оказа само 3D фантазия на руски дизайнер

The war is over. I saw it on television (Конрад Брийн в „Да разлаем кучетата”) Правило номер 1, 2 и 3 – „Бъдете скептични!” Независимо колко „автентична” изглеждат дадена новина, снимка или видеоклип, независимо колко импонират на политическите, естетическите или моралните ви разбирания, не се доверявайте изцяло на написаното или видяното. Бъдете внимателни към публикации, които изцяло съвпадат с вашите представи за живота – често са твърде „перфектни”, за да бъдат истина. Приложете поне някои от описаните по-долу техники, за да се убедите, че някой не се опитва да ви направи за смях. Проверете медията В последните години интернет се…

Голи оток – поетът Венко Марковски в пъкъла на Титовия „Рай“

Б.р. – Голи оток е необитаем остров с размер 4.7 кв.км., намиращ се в северната част на Адриатическо море (днес в Република Хърватия), където след 1949 г. Йозиф Броз Тито разполага един от най-зловещите си концентрационни лагери. Именно там от 1956 до 1961 г. лежи един от създателите на македонския език и основоположник на македонската литература Венко Марковски. Неговата вина е, че се е върнал към българщината и се е противопоставил на режима на Тито. Книгата „Голи оток” излиза на български със съдействието на внуците на Венко Марковски – Игор и Вени Марковски, като новото издание е посветено на 100-годишнината…

След решението на съда в Страсбург – по-добре без коментари под статиите

Съдът в Страсбург прие решение, което е общовалидно за съдебната практика в ЕС – издателите на онлайн изданията ще носят отговорност за всичко написано от анонимни читатели във форумите под статиите. Тоест – всяко издание може да бъде осъдено от засегнат – независимо дали от клевета, обида или някакво позорящо обстоятелство. Това поставя издателите в трудно положение. Те са изправени пред необходимостта да имат постоянен контрол върху онова, което пишат читателите под статиите. В повечето издания коментарите са свободни. Не е нужно нищо специално, за да пишеш под статията. В други издания, каквото е e-vestnik, е нужна регистрация с валиден…