Резултати от търсенето

Ключова дума: Проф. Филип Панайотов

Проф. Филип Панайотов: Вие ми кажете – имаме ли престижен вестник у нас?

Нели Томова
  • 12 май 2009

Няма категорични доказателства, че Хайтов е откраднал ръкописите на Яна Язова, разказва бившият главен редактор на в. „АБВ“

Проф. д-р Филип Панайотов. Снимки: авторката

Проф. д-р Филип Панайотов (роден през 1933 г.)  дълги години работи като журналист и преподавател по история на българската журналистика в Софийския университет. Днес продължава да преподава в Софийския университет и УНСС. Преподава и Народопсихология (в УНСС). Бил е главен редактор на в. „Пулс”, сп. „Младеж”, основател и главен редактор на в. „АБВ”.  Автор е  на книгите „Чучулигите”, „Двубой в ефира”, „Да устоиш на всичко”, „Йосиф Хербст”, „Д-р Кръстю Раковски”, „И мъртвите ще проговорят”, „Истината, в която никой не повярва”, „Вестници…

Кой получи Голямата журналистическа награда „Йосиф Хербст”?

Коментар на в. К
  • 26 ноември 2018


“Свобода на печата не значи освобождение от полицейски закони, но освобождение от произвола на полицейски органи”, пише Йосиф Хербст. Големият вестникар изобщо не е обичал полицията. Нито явната, камо ли тайната. В романизираната биография на Хербст проф. Филип Панайотов влага в устата на журналиста внезапното осъзнаване, че най-хубавият негов фрагмент е следният: “Полицейските органи са снабдени с бели ръкавици. За да пипат по-чисто ли? Или да пипат по-меко? Тогава трябват кадифени ръкавици. За да се пипа умно, не са необходими никакви ръкавици. Белите ръкавици на софийските стражари много силно изпъкват в контраст с черните рамки на толкова некролози” (18 септември…

Велизар Енчев: Журналист, който обслужва властта, е слуга на повикване

Розалия Евдокимова
  • 12 март 2015
Велизар Енчев. Снимка: лична страница

Пътят му минава през в. „Отечествен фронт“, БНТ, БНР, ТВ“Европа“, ТВ „Седем дни“. Автор и водещ на „Дискусионно студио“ в телевизия „Скат“. Кореспондент в Югославия, специален пратеник на БНТ по време на войната в Босна и Херцеговина. Посланик на България в Хърватия. Един от най-добрите специалисти по проблемите на Балканите, автор на две книги за Югославия. С голям интерес бе посрещната книгата му „Аз бях в разузнаването”. За занаята, който все повече примамва днес младите, за политиката и нещата от живота се срещаме и разговаряме с депутата журналист в сградата с надпис „Съединението прави силата”. Та ето какво сподели той…

Нашенският духовен „преход” – от вестник АБВ до…?

Петко Тодоров
  • 26 януари 2015

В сборника в чест на проф. Филип Панайотов

Проф. Филип Панайотов. Шарж: Тодор Цонев

„Вестникът тип „огледало”, който ни представяше социалната реалност все повече се заменя от вестника, тип „прозорец”, позволяващ ни да имаме специфичен ъгъл на зрение към ставащото около нас”, пише Милко Петров в „От век на век, от слово към слово” (УИ „Св. Климент Охридски”). Електронните медии вече са разнесли новината. „Вестникът трябва да се насочи към по-задълбочения анализ на станалото и прогнозата за бъдещето”. „Сборник в чест на проф. дин Филип Панайотов” е подзаглавието. Заглеждаме се в представител на един от най-досадните – с протоколността си – жанрове по 2 причини. Заради…

Васил Левски – живият мит

Михаил Кръстев*
  • 19 февруари 2013
Васил Левски.

Искам да започна с един цитат от Ботевата литература: Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Тази строфа от стихотворението „Обесването на Васил Левски” на Христо Ботев и до днес е добре позната на повечето българи. Чрез нея се изразява цялото геройство на Васил Левски и пак чрез нея, с няколко думи, е изразено цялото преклонение на българския народ пред най-великия му син. Стихотворението вълнува читателя по един уникален и незабравим начин, сега както и преди повече от 130 години. Дали не е тъкмо това…

Пантеон без герои? Ето че дойде ред да отричат и Левски

Проф. Филип Панайотов
  • 15 септември 2011
Проф. Филип Панайотов. Снимка: Нели Томова

Българският национален пантеон днес изглежда по-пуст и празен от всякога. Едни от героите се оказаха политически непригодни, други надве-натри бяха „дегероизирани“ и „демитологизирани“, а грети станаха жертва на „деконструктивизма“ и „постмодерния дискурс“. Някои оцеляха, но опръскани с тиня и кал. Паметниците на толкова бележити българи бяха отмъкнати, нарязани на парчета и продадени като „вторични суровини“. От признателните потомци. Единствен Васил Левски остана незасегнат от пагубната ни страст всичко да очерняме и всичко да отричаме. Но ето че дойде и неговият ред. Неотдавна на книжовния пазар в превод от английски се появи книгата на българската историчка Мария Тодорова „Живият архив на…

Боли ме за България. А вас?

Вени Марковски
  • 9 март 2011
Вени Марковски. Снимка: личен сайт

Мартин Ралчевски е написал статия срещу филма на журналиста от Би Би Си Майкъл Палин. Не съм гледал филма, но от цитираните откъси, както и от предишните негови филми за България, може да се направи извод за това, че човекът показва животът такъв, какъвто е. Мартин реагира на показаното с писмо до Палин, но в коментара си на филма споделя с нас, българските читатели: “В България има толкова стойностни неща за показване. Азис и ”Столипиново” ли са най-емблематичните неща в страната ни? Защо не показа лошото лице на Румъния, на Сърбия, на Македония? Всички сме, така да се каже, от…

Велислава Дърева: Уличих Хайтов в кражба, уволниха мен, главния редактор и зам.-главния

Нели Томова
  • 20 май 2009

Това не е журналистика, това е публичен дом, казва журналистката за някои нрави в днешните вестници

Велислава Дърева. Снимки: авторката

Велислава Дърева е от онзи изчезващ вид автори, за които журналистиката не е просто професия, а кауза, борба за справедливост, начин на живот. Отстояването на собствена позиция й носи неприятности и редица уволнения, преди и след промените през 1989 г. Тя е сред дисидентите, основали Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в края на 80-те години на миналия век. След падането на режима запазва социалистическите си убеждения, била е член на Висшия съвет на БСП в миналото и депутат в…

Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов

Оля Желева, Иван Бакалов
  • 28 април 2009
Петър Величков. Снимка: e-vestnik

Неотдавна се състоя премиера на документалния филм на Люба Кулезич за Яна Язова, една от най-талантливите български писателки през 30-те и 40-те години, която е била отхвърлена от комунистическия режим и умира в дома си при неизяснени обстоятелства през 1974 г. За пръв път нейна книга след 9 септември 1944 г. е издадена през 1987 г. – романът й „Левски“, чийто ръкопис е издирен и редактиран от журналиста и литературоведа Петър Величков, автор и на мемоарната книга „Яна Язова: проклятието на дарбата“. Величков оспорва достоверността на филма, след като първоначално е работил по него. Петър Величков е 54-годишен, автор е…

Кристина Патрашкова: Всички знаем в кой вестник какво може и какво не може да излезе

Марта Евтимова
  • 2 юли 2008
Снимка: Иван Бакалов

Кристина Патрашкова е журналистка, която дълго време е работила във вестниците – „24 часа”, „Сега”, „Монитор” и др. – а сега води предаването „Истории с Патрашкова” по ТВ2. Нейни са интервютата в печата с едни от най-известните личности от света на киното и литературата като Френсиз Форд Копола, Кърт Вонегът, Умберто Еко и др. 10 години поред Патрашкова е посещавала като журналист фестивала в Кан. Автор е на стотици материали, коментари и др. в областта на културата. Авторското й предаване по ТВ2 разкрива непознатото за известни личности и забравени хора от близкото минало. – Какво го има в телевизията, а…

Заради тази книга се срещнах с Тодор Живков. Хайтов искаше да я открадне – 1

Екатерина Томова*
  • 17 юни 2014

Случаят с книгата ми „Забравените от небето“ (Документални разкази за столетници от Родопите, Издателство на ОФ, С., 1981) ме връща с три десетилетия назад. Навремето от личен той се превърна в обществен, въпреки тоталитарната ни държава. Предизвика го и го създаде самият Николай Хайтов, като се опита да открадне тази книга и, за съжаление, се оказа не единствен, а един от многото, предизвикани от него. Случаят беше разкрит, въпреки неимоверните му усилия да го потули, да го остави „недоказуем“ – това бе една от любимите му характеристики, със самочувствието на именит, популярен, овластен. Фактите и постъпките му произтекоха от неговото…