Резултати от търсенето

Ключова дума: Роман Анин

Писателят Димо Райков: България започва от планината и граничния човек

Писателят Димо Райков от години живее, работи и твори в Париж. Роден е на 31 юли 1954 година в Малко Търново. Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет. Неотдавна бяха издадени книгите му „Ние сме Странджа“ и „Избрани разкази“. Пред БТА той сподели, че те са „моят разказ за живота ми, за семейството ми, за Странджа“, в която се родих. По думите му в планината и нейните хора има ослепяваща красота и същевременно една изпепеляваща безизходност, а границата е проклятие. Според писателя двете нови книги са апотеоз на неговото над 45-годишно творческо възкачване-всекидневно нажежаване на мозъка до червено. Допреди десетина години…

„Голи и солени (морето преди бетона)“ – 23 летни истории, събрани от Жанина Драгостинова

„… Ходехме голи, гладни, солени и щастливи“ – така пише журналистът и писател Иво Беров в своя първи разказ от новата книга „Голи и солени (морето преди бетона)“, посветена на Черноморието в миналото: за някои спомен, за други – мечта. Тази „картина на времето, в което нямахме избор, когато морето беше едно“, съставителката Жанина Драгостинова сглобява от историите на 23-ма свои приятели: журналисти, артисти, писатели, историк, атлантик, актриса и други герои на нашето време. Сборникът излиза на 12 юли с логото на издателство „Кръг“, с дизайна на Милена Вълнарова и с ретро снимки от журналиста Иван Бакалов и актрисата Ана…

„Възвишение” – прехвален провал. Осрахте романа, ибах ва

Снимка: от реклама на филма „Възвишение“

След масираната реклама и първи възторжени отзиви за филма „Възвишение” по романа на Милен Русков, във Фейсбук заваляха мнения на разочаровани критици. Ето някои от тях: Простреляна възможност. Някои актьори са като в мюзикъл на Хачо Бояджиев Аve Ivanova Гледах много, много слаб филм. Нямаше да е болка за умирачка, ако беше просто поредният български филм. Но той е по забележителен роман. Роман, който можеше да пренесе в адекватна стилистика единствено Сашо Морфов. Който е гледал „Хъшове”, знае за какво говоря. Друг филм по тази книга никога няма да се направи. Затова ме е яд. Простреляна възможност. Ужасна драматургия…

Чудото на европейския роман

Този път на датчанина Карстен Йенсен

„Лауридс Мадсен беше ходил в Рая, но се върна на земята благодарение на ботушите си. Не стигнал чак върха на клотика, едва долната рея на гротмачтата. Но застанал пред Райските порти и видял свети Петър, макар пазачът на входа към отвъдното да му показал само задника си. Лауридс Мадсен трябваше да е умрял. Но смъртта не го искаше и той просто стана друг” – първите редове от „Ние, удавниците” на Карстен Йенсен. На български последните са след 821 страници (изд. „Жанет 45”, превод Мария Змийчарова). Нищо латиноамериканско, Йенсен е датски писател. Този Лауридс попада…

В името на Отца и Сина и Светия роман

Мурат Гюлсой

Книга от проекта „Мислещата литература, социалната, културната и човешката отговорност на писането“ на издателство „Парадокс“, спечелил подкрепата на програма Creative Europe на Европейската комисия След интереса, който събуди у читателите романът „Седмица на милосърдието в Истанбул“, „В името на Отца и Сина и Светия роман“ е втората книга на модерния турски автор Мурат Гюлсой, която „Парадокс“ издава. „В името на Отца и Сина и Светия роман“ е разказ за вероятности и несъстояли се моменти, където всички граници се размиват в сънища и мечтания. Главният герой в книгата е писател на около четиридесет години, който живее сам с кучето си, и…

Как Мирослав Пенков тръгва към върховете на световната литература. Първи откъс от „Щъркелите и планината”

Мирослав Пенков

След световния успех на сборника с разкази „На Изток от Запада”, Мирослав Пенков, младият български писател, живеещ в САЩ, издаде през март първия си роман „Щъркелите и планината” (Stork Mountain), отново в едни от най-престижните литературни издателства на САЩ и Великобритания – “Фарар, Строс енд Жиру” (Ню Йорк) и “Ходън енд Стоутън” (Лондон). Докато пише дебютния си роман, Мирослав Пенков е включен в творческа програма на „Ролекс”, където световноизвестният автор на „Английският пациент” Майкъл Ондатджи става негов наставник.  Той написва романа на английски език под редакторското ръководство на Ондатджи, а след това го пресъздава на български. Сам той пише: „Отдавна…

„Сестри Палавееви“ на Алек Попов – партизанският роман на 21 век?

Алек Попов. Снимка: личен архив

Втората световна война е в разгара си, България се раздира от остри граждански конфликти. Две момичета от заможна софийска фамилия, близначките Кара и Яра, избягват от дома си, за да се присъединят към партизанското движение. Те попадат в отряда на Медвед, суров и властен командир, преминал през школата на съветското военно разузнаване. Още с пристигането си красивите близначки внасят смут в сърцата на народните бойци.  Само няколко часа по-късно отрядът попада в засада. Оцелелите намират убежище в Даданския лес… История за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации. Стремежът към промяна угасва в сянката на настъпващия…

Да открием китайския роман

Засега все още чрез проверените на Запад заглавия

„Планината Душа” на Гао Синдзян и „Да служим на народа” на Ян Лянкъ са с половин педя по-китайски от превежданата напоследък у нас китайска белетристика (изд. „Рива”). Вторият живее в Пекин, първият – в Париж, той е нобелистът за 2000 година. Не е без значение къде се прави литературата, защото в съществена степен това означава за кого. Второто е по-важно. Може да се пише в Пекин и да се обнародва на Запад – дисидентско е, сиреч интригуващо, но тогава неизбежно остава въпросът за автентизма. Както и да обръщаме този въпрос. И не…

Романът между несериозното и ужасното

Милан Кундера

Бременната мадам Грангузие яла толкова много говежди чревца, че се наложило да й дадат затягащо средство, но то пък било толкова силно, че довело до прекомерно разширяване на плацентата, при което бебето Гаргантюа се изхлузило от нея, шмугнало се в една вена, изкачило се нагоре и излязло от ухото на мама. Книгата сваля картите си още от първите изречения – това, което ще се разказва тук, няма да е сериозно. Ще рече: тук не се занимаваме с истини (научни или митически); тук не се ангажираме да описваме фактите такива, каквито са в действителност. В щастливи времена живее Рабле – пеперудата…

Гражданин в турския кенеф

Тахсин Юджел. Илюстрация: личен сайт

Най-важното е да не превиваш гръб, смята Гражданин – анонимен писател, който не се поти над белия лист, нито пък запълва компютърния екран. Той твори върху стените и вратите на обществените тоалетни! Клекнал сам и анонимен в кабинката малкият човек излива душата си, отправя думите си към хората като него и е много горд, когато веднъж в един бар някакъв човек му цитира неговите „тоалетни“ писания или пък когато вижда как след изкъртената и понесена на гръб от работник изписана от него врата на тоалетна вървят хора и четат мислите му. Защото Гражданин е псевдоним и той си остава скрит…

Великите изчезнали: Летецът-романтик Сент Екзюпери

Сент Екзюпери. Колаж: официален сайт

Антоан дьо Сент Екзюпери – писател, поет, философ, летец пионер – всъщност изчезвал два пъти. През 1935 г., при опит да прелети от Париж до Сайгон за рекордно време, той и неговият механик Андре Прево се разбили със своя „Кодрон С-630 Симун” в Либийската пустиня. Сент Екзюпери си спомня, че единствената храна, която имали, била грозде, един портокал и малко вино, които привършили за един ден. Минали четири дни, преди да ги открие един бедуин – дотогава вече халюцинирали и били толкова дехидратирани, че дори не можели да се потят. Това било само едно от многото щастливи избавления в кариерата…

Светлан Савов, парижкият клошар, който написа роман за клошарите

Оливие Байи

Светлан Савов. Снимка: ноар сюр блан

Съвсем оскъдни са данните за българина Светлан Савов, чийто роман „Заедно на Коледа“ се обсъжда тези дни във френските медии. Роден е през 1964 г в България, води несигурното съществуване на бездомник след пристигането си в Париж през 1990, написва романа си директно на френски език. „Заедно на Коледа“ разказва без патос за живота на Луи, един парижки клошар. Роман, който дава история на едно същество, което наглед не е притежавало такава. Откъде идва Луи? Не е известно. Той е сянка. Той е стар, но може би не чак толкова. Сива брада, палто. Срещаме го всеки ден…

Арестът на Роман Полански – капан за режисьора?

Роман Полански беше арестуван на швейцарската граница
Известният режисьор Роман Полански беше арестуван на швейцарската граница в събота по американска заповед за арест отпреди 31 години. Снимка: Ройтерс

Световно известният режисьор Роман Полански беше задържан на летището в Цюрих по американска заповед за арест отпреди 31 години, съобщиха световните агенции. Той пристигна в Цюрих, за да получи награда за цялостно творчество на кинофестивала там. Церемонията беше насрочена за неделя и с нея трябваше да започне ретроспектива на творчеството на режисьора, носител на „Оскар“ за „Пианистът“ (2002), създал шедьоври като „Бебето на Розмари“, „Китайският квартал“, „Горчива луна“ и много други. Швейцарската министърка на правосъдието Евелин Видмер-Шлюмпф заяви, че Швейцария „нямала друг избор“, освен да арестува 76-годишния режисьор. „Няма никакви политически мотиви за действията ни. В правовата държава не се…

Преводачът Георги Ангелов: Романът „Доброжелателните“ напомня, че никога не липсват палачи

[inspic=29102,right,270]Георги Ангелов е известен преводач от френски език, превел е множество съвременни и класически автори, бил е водещ на културни предавания по БНТ и други телевизии. Негов е преводът и на една книга, която предизвика фурор с появата си във Франция и в цяла Европа – романът “Доброжелателните” от  Джонатан Лител (ИК Колибри) - Джонатан Лител  е американец, който пише на френски, и с дебютния си роман, огромен, повече от хиляда страници, спечелва едновременно наградата “Гонкур” и Наградата на Френската академия през 2006 г.

Салман Рушди – 20 години след „Сатанински строфи“

Салман Рушди в Лондон. Снимка: Ройтерс

Близо 20 години след като беше принуден да мине в нелегалност заради религиозен указ, днес той вече е сър Салман Рушди – известен и свободен, но все още носещ бремето на символ на религиозни гонения. „Това е воденичният камък на врата ми“, каза белетристът в разговор с писателката и активистка Иршад Манджи, състоял се в неделя вечерта на 92-ра улица в горен Източен Манхатън. 61-годишният Рушди предпочита да е прочут повече като човек на изкуството, отколкото като социален критик. Той изрази тревогата си, че нападките срещу религиозната му сатира „Сатанински строфи“ са замъглили истинската му личност и реалната стойност на…