Резултати от търсенето

Ключова дума: Стефан Продев

За Стефан Продев. Последното, което каза, беше „лицемери“

Стефан И. Продев – внук
  • 15 декември 2017
Стефан Продев. 18.11.1989 г. Гл. редактор на в. „Култура“, 1984 – 1988 и 1989 – 1990. Снимка: Иван Бакалов

Почти не е минал ден, в който да не мисля за дядо ми и за Стефан Продев. За мен това са две личности, колкото различни, толкова и еднакви. Единия опознах като малък, с другия мога да кажа, че се запознах след смъртта му. В детството ми той беше спокоен човек с внушителна осанка. Погледнат отдолу нагоре, както най-вече го виждах, приличаше на голям бял облак, верният спътник на бурите. И може би точно поради тази причина не се боях от нищо, вървейки до него, чувствах се спокоен и защитен. Винаги се притеснявах, докато общувах с него, строгостта му не търпеше…

Георги Мишев: Мир на кумирите ни

e-vestnik
  • 12 май 2020

„Мир на кумирите ни“ е своеобразно продължение на литературните мемоари „Мир на страха ни“ на писателя Георги Мишев. Двете книги събират истории, бележки и спомени от миналото на автора, а сред страниците им могат да бъдат открити имената на Радой Ралин, Блага Димитрова, Валери Петров, Джагаров, Хайтов, Гец, Константин Константинов, Марко Ганчев, Стефан Продев, Тодор Живков, Желю Желев и много други. „Мир на кумирите ни“ ще бъде публикувана като част от традиционните Дни на българската книга, които ИК „Хермес“ провежда всяка година от 11 до 24 май. Следват интервю с Георги Мишев и откъс. – Защо беше важно за вас…

Как Младенов и Луканов организираха свалянето на Живков на 10 ноември

Иван Бакалов
  • 21 ноември 2019
Последната манифестация пред мавзолея, 9 септември 1989 г. Непубликувана досега снимка, от специалното издание на сп. „Биограф“ – History special. Тодор Живков е вляво от центъра, маха с ръка. До него наляво е неизвестна „съветска другарка“, министър-председателят Георги Атанасов, до него съветският посланик Виктор Шарапов. Най-вдясно са Георги Йорданов, Петър Младенов и Милко Балев. Снимка: БТА

(Продължение – виж „Бурята отнесе двамата, които се осмелиха да свалят Живков“ )   Множество публикации описват 10 ноември като преврат, под ръководството на КГБ, с ръката на Москва. Съветски дипломати, като съветника в посолството Валентин Терехов описват в спомени подробно как са заговорничили с Луканов и Младенов, каква „историческа роля“ са имали в свалянето на Живков. Реалността е по-различна. Луканов е кандидат-член на Политбюро и въпреки съдействието и връзките с руски представители, нямам как да вземе решение за свалянето на Живков. Няма глас в Политбюро, само съвещателен. Оставката трябва да се гласува от членовете на Политбюро и секретари…

Какво се случи на 3 ноември 1989 – 30 години по-късно

+ фотогалерия

Иван Бакалов
  • 3 ноември 2019
Момче държи плакат на „Екогласност“ със снимка на Горбачов, който тогава е двигателят на промените. Снимка: Иван Бакалов

На 3 ноември преди 30 години в София беше организирана първата масова опозиционна проява по време на тодорживковия режим – шествието на „Екогласност“. Това става по време на международна среща по опазване на околната среда на страните участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. В София е пълно с чужди журналисти. На фона на събитията в Източна Европа много от тях се интересуват от режима в България, движенията срещу него, дисидентите. В края на октомври стават събития, за някои от които обществото тогава не разбира, но те влекат големи последици. На 23 октомври външният министър и член на…

Кръстословичари, програмисти, астролози – как се променят медиите…

Иван Бакалов
  • 6 април 2019
Кръстословиците допреди 20 години се измисляха дума по дума, име по име, буква по буква. Сега се правят с помощта на компютри. Снимка: Шатърсток

Не, не става дума за това, че някога пишехме на пишеща машина и снимахме на филм. В сп. „София”, където постъпих като млад журналист в края на соца, открих какви гилдии има в периодичния печат. Например тази на кръстословичарите. Имаше си сътрудници по редакциите, които припечелват някой хонорар в една или друга област, един пише за история на някоя сграда или улица, друг за личности, за художници и изложби. Имаше и графомани. Сега хонорари почти няма, а графоманите са улеснени от социалните мрежи. Но в онзи медиен свят гилдията на тия, дето правят кръстословици, беше забележителна. Това бяха ограничен кръг…

Ксероксите при соца, „Люти чушки” и как беше реабилитиран Радой Ралин

Иван Бакалов
  • 2 декември 2018
Ксерокопието на „Люти чушки“ с автографи на Димовски и Ралин. Снимка: e-vestnik

„Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. И набързо инкриминирана, изтеглена от книжарниците още преди да се продадат и 2-3 хил. броя. Днес е антикварна рядкост. Впрочем, може да се намери в интернет понякога за 30-40 лв., но не е сигурно дали не става дума за фототипното издание от 1990 г., което върви за 20 лв. Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г. Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя златна монета от баба и…

Сенки от миналото – Холбрук, Негропонте и дебрите на дипломацията

Енчо Господинов
  • 20 декември 2017
Енчо Господинов говори от трибуната на ООН като постоянен представител на Международния червен кръст в ООН. Снимка: личен архив

Невероятна дипломатическа комбинация. Първият беше издънка на полски евреи, роден в нюйоркското еврейско „гето” Бруклин. Вторият беше потомък на гърци, роден в Англия, но стигнал до върха на американската политическа пирамида. Политическият им път започва заедно през 60-те на миналия век, в някогашния Сайгон, в далечните години на Виетнамската война, когато и двамата са млади и амбициозни, нахакани и себеотдайни на професията. Работата им е смесица от  малко дипломация, малко военни анализи, с доза икономически и разузнавателни елементи. Близките им ги познават като политически съветници на Хенри Кисинджър и на екипа на генерал Уестморлънд, главнокомандващ американските войски в Южен…

Три безспорни заслуги и три непростими грешки на Андрей Луканов

Кънчо Стойчев
  • 1 октомври 2016

Предговор към изданието „Андрей Луканов. Без предразсъдъци. Двайсет години по-късно“, подготвено от „Сиела“

Б. изд. – Две десетилетия след покушението срещу бившия министър-председател на България на 2 октомври 1996 г. девет изказвания на негови съперници и приятели биват публикувани за първи път. Техни автори са Петър Дертлиев, Любомир Собаджиев, Любен Беров, Димитър Баталов, Иван Черноземски, Дончо Дончев, Иван Анастасов, секретарката на Луканов Светла Масларова, както и София Луканова. Защо преходът у нас беше мирен, а не започна кърваво като в съседна Румъния? Как беше запазен етническият мир? Как започнаха реформите в България и какви са били плановете на Андрей Луканов…

Димитър Шумналиев: Уволниха ме от „Народна младеж“, писах до Живков, назначиха ме в радиото

Написах статия, че никой не смее да докосне Доган, не я пусна вестникът, на който бях зам.-главен, разказва писателят

Йоана Малинова
  • 23 март 2015
Димитър Шумналиев. Снимка: „Жената днес“

Димитър Шумналиев е журналист и писател, автор на множество разкази и няколко романа с приключенска, криминална, философска, историческа и съвременна тематика. Приблизително 40-годишният му опит в медиите включва работа като репортер и редактор в „Народна младеж“, „Литературен фронт“, коментатор в БНР, зам.-главен редактор на вестниците „Народна култура“ (1986-1989 г.), на в. „Дума“ (1990 г.), на в. „Труд“ (1992-1999 г.,) главен редактор на в. „Факс“ (1991 г.), на „Нощен Труд“ (1999-2009). Димитър Шумналиев е роден през 1947 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет. Специализирал е френски език и литература в университета на град По, Франция, през 1973…

Първият митинг на 18 ноември, първите опозиционери – кой кой е?

Иван Бакалов
  • 18 ноември 2014
18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

София от комунизма изглежда странно на черно-белите снимки. Кадрите от първия митинг на 18 ноември 1989 г. пред храма „Св. Александър Невски” показват в детайли какви са софиянци тогава. Макар и в слънчев ден, всичко е някак сиво, хората са облечени безцветно и мизерно… Дали е от черно-белите снимки? Изрових от архива си един широкоформатен цветен филм с 8 кадъра от онзи митинг. Никъде до сега не съм виждал цветни снимки от него. Не че тогава нямаше цветни филми, но фотографите май не са помислили за това. Тогава грабнах покрай черно-белите филми един цветен, който имах под ръка и…

3 ноември 1989 г. – за първия масов протест по време на живковия режим, 25 години по-късно

Иван Бакалов
  • 3 ноември 2014
3 ноември 1989 г. Организаторите на шествието опъват транспарант. На първите редове зад него са активистите на „Екогласност“, бъдещи депутати. Снимка: Иван Бакалов

На 3 ноември преди 25 години българите още не подозираха, че Тодор Живков ще падне след седмица. Само се надяваха, някой ден. И тогава телевизията, радиото и някои вестници разпространиха съобщение на БТА, в което се казваше, че “група граждани” са връчили петиция в Народното събрание срещу строителството на хидротехнически съоръжения в Рила. Преди връчването на петицията “групата граждани” направила свое шествие до Народното събрание. Съобщението беше с точно такава странна последователност и неопределени изрази. Така беше с медиите по времето на Живков. Какво стана на този ден? Освен краткото съобщение в печата в онези дни нямаше нито един коментар,…

Заради тази книга се срещнах с Тодор Живков. Хайтов искаше да я открадне – 1

Екатерина Томова*
  • 17 юни 2014

Случаят с книгата ми „Забравените от небето“ (Документални разкази за столетници от Родопите, Издателство на ОФ, С., 1981) ме връща с три десетилетия назад. Навремето от личен той се превърна в обществен, въпреки тоталитарната ни държава. Предизвика го и го създаде самият Николай Хайтов, като се опита да открадне тази книга и, за съжаление, се оказа не единствен, а един от многото, предизвикани от него. Случаят беше разкрит, въпреки неимоверните му усилия да го потули, да го остави „недоказуем“ – това бе една от любимите му характеристики, със самочувствието на именит, популярен, овластен. Фактите и постъпките му произтекоха от неговото…

25 години от закуската с Митеран – скромното българско дисидентство (Изтупано от архива)

Иван Бакалов
  • 18 януари 2014
На закуската с Митеран през 1989 г. Вляво е акад. Шелудко, до него Блага Димитрова, президентът Митеран, вдясно е Копринка Червенкова. Снимка: БТА

Точно преди 25 години на 18 януари 1989 г. френският президент Франсоа Митеран пристига на официално посещение в България и митологизира българското дисидентство. Реално у нас дисиденство като в СССР или Чехословакия няма, но режим има. Има и хора, които му се противопоставят, повече или по.малко стоически. Митеран, който е легендарен френски политик социалист, два мандата президент от 1981 до 1995 г., кани на закуска 12 видни интелектуалци, които, в една или друга степен, са опозиция на режима, а част от тях са и франкофони. Към онзи момент в България се надига съпротива срещу властта на Живков. Някои от опозиционерите…

Къде и как изгуби пътя, Велислава?

Манол Пейков
  • 24 юни 2013

По повод Бунтът на ситите от Велислава Дърева

Снимка: Полина Паунова, фейсбук

Здравей, Велислава, Винаги съм се възхищавал на острото ти перо и на свръхизостреното ти чувство за справедливост. Още от времето, когато с баща ми писахте статията за изсичането на дърветата при застрояването на Пловдивския гребен канал, която никой тогавашен вестник не искаше да публикува. Добре че беше Стефан Продев, който с името и авторитета си застана зад вас и статията най-накрая видя бял свят не къде да е, а във вестник „Култура“. Пиша ти, за да споделя дълбокото си разочарование от текста, която прочетох днес във вестник „Дума“, посветена на уличните протести…

Записки на пушача от соца до днес: не намесвайте свободата на личността

Иван Бакалов
  • 17 декември 2012

Какво слагат в цигарите и кой го е страх от ранна смърт?

Актьорът Башар Рахал раздвоен – снимал се в кампания против пушенето, а после и в реклама за цигари. Снимка: e-vestnik

Пушачи представят проблема със забраната за пушене като посегателство на свободата на личността. Затова като бивш пушач в продължение на около 24-25 години, искам да разкажа някои неща от двете страни на барикадата. Имах една много бойна леля, която пушеше цял живот. Дребничка, винаги с кафето и цигарата. Стана някъде на 75 години, а си беше същата, неостаряваща. Един ден видях, че не пуши. Питам я – „Какво става?” „Отказвам ги”, казва. „Как така ще ги отказваш? За кога? – погнах я аз – ще ти стане нещо,…

  • 1
  • 2