Резултати от търсенето

Ключова дума: Хавиер Солана

Китайските „гвардейци“ на Кремъл

Китайски балистични ракети. Снимка: чайна-дифенс

Прессекретарят на руския президент бе помолен да коментира съобщенията, че Китай е разположил междуконтинентални балистични ракети „Дунфън-41“ в провинцията Хейлунцзян, граничеща с Русия. Дмитрий Песков припомни, че Китай е стратегически съюзник, политически и търговско-икономически партньор на Русия. По думите му Москва цени отношенията с Пекин и не възприема военното строителство в Китай като заплаха за Русия. Изключение за китайците На другия ден официален Пекин опроверга съобщенията, че край границата с Русия са разположени китайски ракети. При все това думите на президентския прессекретар прозвучаха като картбланш, с който върховният главнокомандващ признава, че Пекин има право на всякакви действия с цел укрепване…

Нимиц, Меркел и проблемът за името на Македония

Изявленията на международния посредник Матю Нимиц по време на визитата му в Скопие бяха безвкусни като притоплено ястие. Пратеникът на ООН повтори за сетен път, че разчел конструктивен подход, че преговорите засягат единствено въпроса за името и че не стои въпрос за идентичността. В тях обаче имаше едно изключение и то е следното: „въпросът за името засяга много страни, в това число САЩ и Германия, и много държави искат да видят той да се решава поради събитията по света“. За първи път се случва Нимиц да прави такова изявление в смисъл, че за първи път самият той извежда на преден…

Преговорите в Женева са единственият ключ към Сирия

в. Ню Йорк таймс

Нужна бе близо година преди Женевското комюнике за Сирия от юни 2012 г. да бъде изтупано от праха и на дипломацията да бъде даден нов шанс. Договорката от миналия месец между държавния секретар Джон Кери и външния министър Сергей Лавров за започване на нов политически процес – Женева 2 – отвори голяма възможност. Възможност, която вече е изложена на силно напрежение. Но и след две години на унищожение и 80 хиляди убити отново същият смел и всеобхватен политически подход, а не военна акция, все още предлага най-добрия, а може би и единствения шанс за предотвратяване на…

САЩ между Сирия и иранската ядрена програма

Асошиейтед прес

Нежеланието на президента Барак Обама да предостави военна помощ на сирийските бунтовници може отчасти да се обясни просто с три думи: ирански ядрени оръжия. За първи път от години САЩ съзряха искрица надежда да убедят Иран да обуздае програмата си за обогатяване на уран така, че да не може бързо и лесно да направи атомна бомба. Преговорите се подновяват тази седмица в Алмати, Казахстан, където окуражителните разговори през февруари между шестте световни сили и Ислямската република бяха определени от иранския дипломат Саид Джалили като „повратен момент“ след многобройните провалени стъпки за постигане на пробив. Но Техеран е малко…

Наркотиците – все по-силни гласове за легализация

ДПА

Махируханата в „Младост“ до 2002-2003 г. се продаваше от „непрофесионални“ пласьори – младежи, които отглеждат сами или купуват от Петрич и продават на приятели. След това свързани с полицията наркопласьори иззеха бизнеса, като заплашиха всички, които продават. Цената се качи, качеството падна, отбелязаха пушачите на марихуана в района. Снимка: архив e-vestnik

Докато наркокартелите в Мексико водят кървава война за господство в наркобизнеса, чиито печалби възлизат на милиарди долари, все по-голяма група политици се обявяват за радикално решение: легализиране на пазара. През юни миналата година състоящата се от бивши световни политици Глобална комисия за политиката към наркотиците на своя конференция призова правителствата да разгледат възможността за „законова регулация“ на наркотиците, която според тях може да отслаби картелите. Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан, бившият върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана и бивши президенти на Мексико, Колумбия и Бразилия бяха сред онези, които отправиха призив за…

Външната политика на ЕС в лабиринтите на Брюксел

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

Като правило в Европейския съюз великолепието на нечий офис е обратно пропорционално на очарованието на неговата работа. Това е особено вярно за външната политика. В Брюксел сивата сграда „Юстус Липсиус“ приютява служители, които преговорят с Иран и изпращат миротворци на Балканите. Това е базата на Съвета на Европейския съюз, малък секретариат в Брюксел за 27-те национални правителства в ЕС. Той е лабиринт от коридори с нисък свод и покрит с балатум под в пурпурно, кафяво и никотиново жълто. Ако не вземем предвид впечатляващо укрепените му архиви (защото очарователно съхраняват тайни документи), той можеше да бъде и ж.п. ведомство. От другата…

Нов договор Русия – ЕС? Изчакайте, моля

РИА Новости

Русия не губи надежда все пак да сключи с ЕС ново споразумение за партньорство и сътрудничество, което да замени стария договор, който напълно заслужава да го наречем многострадален. Подписан още през 1994 г., той влезе в сила през 1997, после бе продължаван през 2007 и 2008 г., след като Полша – членка на ЕС, наложи вето върху преговорите за нов договор между Русия и Евросъюза. Руската страна очевидно се надява, че с новата ръководна структура на ЕС вече ще е невъзможно или поне по-трудно отпреди някой да блокира преговорния процес. Надеждите й вероятно са свързани с предвидената в…

Кризата в Украйна – първото изпитание за баронеса Аштън

Катрин Аштън. Снимка: Пресслужба на ЕП

Европа и Русия се замесват в ескалираща надпревара около Украйна, нейната ориентация, нейната стабилност и нейните съюзници. Дипломати, анализатори и официални лица от ЕС предупреждават, че положението може да се влоши рязко до седмици, което ще се превърне в ранен тест за управленческите способности на Катрин Аштън. Новият шеф на европейската дипломация едва ли ще има време да седне зад бюрото си на 1 декември, преди да се заеме с Украйна, която ще доминира информацията в компютъра й. Срещата на високо равнище ЕС-Украйна три дни по-късно ще отбележи международния й дебют като външен министър. Предшественикът на Аштън, испанецът Хавиер Солана,…

ЕС след изборите – „много вожд, малко индианец“?

Ян Оливие

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

Очаква се Лисабонският договор да направи по-ефикасна дейността на Европейския съюз. Документът наистина съдържа нови положения, но предвижда и твърде много „генерали“ в командването на обединена Европа. Нещо, което няма да улесни задачата на Херман ван Ромпуй и на Катрин Аштън. Белгийският премиер Херман ван Ромпой бе избран за първи президент на Европейския съюз, а Катрин Аштън от Великобритания – за върховен представител на ЕС за външната политика. „Няма да е по-лесно отпреди човек да открие телефонния номер“, за който бе попитал някога Хенри Кисинджър („На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?“), коментира Янис…

ЕС може да се превърне в многоглава хидра

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

Европа не бива да допусне Лисабонският договор, замислен да я направи по-ефикасна, да предизвика хаос и битка за надмощие между бъдещия президент на ЕС, председателя на европейската комисия и външния министър. Още не бе изсъхнало мастилото под Лисабонския договор, когато френският министър по европейските въпроси Пиер Льолуш предупреди, че новите институции на ЕС „могат да станат или благословия, или нещо неразбираемо, което може да се превърне в истинска главоблъсканица, ако започне зле“. Една от главните амбиции на договора е Европа да стане по-разбираема в света, както и да се подобри механизмът за взимане на решения, който понякога е твърде сложен.…

Битката за поста „президент на ЕС” започна

Специалният пратеник за Близкия изток Тони Блеър на пресконференция преди работен обяд с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Снимка: Ройтерс

Жозе Мануел Барозу още не е сигурен, че ще остане начело на Европейската комисия, а вече се оформя битка за друг ключов пост в Европа – президентството на Европейския съюз, с разногласия между страните членки по профила на длъжността. Въпросът може да се окаже едно от най-важните предизвикателства пред Швеция, която пое ротационното шестмесечно председателство на съюза от Чехия. Постът постоянен президент на Европейския съвет с подновяем мандат от две години и половина е едно от основните нововъведения на Лисабонския договор, коeто ще влезе в сила, ако ирландците го ратифицират на повторен референдум през октомври. Президентът на ЕС трябва да…

Европа видя къде зимува Русия

Руският президент Дмитрий Медведев (вдясно) се ръкува с чешкия президент Вацлав Клаус преди срещата Русия-ЕС в Хабаровск. Снимка: Ройтерс

В далекоизточния руски град Хабаровск започна поредната среща на върха Русия – ЕС, в която ще участват президентът Дмитрий Медведев, шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана и президентът на Чехия Вацлав Клаус. Най-важното събитие на срещата може да стане отказът на ЕС да приеме предложението на Русия за създаване на нова правна основа за енергийната сигурност, издигнато от президента Медведев. Вместо това, както научи „Комерсант“, Барозу ще предложи да бъде разработен такъв „механизъм за ранно предупреждаване“, при който европейците няма да страдат, каквито и разногласия да възникват между…

Беларус на кръстопът между Русия и Евросъюза

Руският президент Дмитрий Медведев (вляво) и беларуският му колега Александър Лукашенко на церемония в Брест, отбелязваща годишнината от нахлуването на нацистка Германия в Съветския съюз. Снимка: Ройтерс

Внимателната акробатика на беларуския президент Александър Лукашенко между Русия и Европейския съюз може да има горчиви последици заради конфликта от другата страна на бившия Съветски съюз. След като миналия август Русия изтласка грузинските сили от Южна Осетия традиционният му съюзник оказва натиск върху Минск да признае за независими държави две отцепнически грузински области – Южна Осетия и Абхазия. Неофициалното искане се поставя в момент, когато Лукашенко предприема малки, но значими стъпки към ЕС, който осъди действията на Русия миналия август и призова всяка страна, която иска приятелски отношения, да не признава двете области. От години Лукашенко е обвиняван от Запада…

Брюксел събра някогашните съратници от „Оранжевата революция“

Юлия Тимошенко и Виктор Юшченко. Снимка: Ройтерс

Днес рядко можеш да видиш подобно нещо – президентът на Украйна Виктор Юшченко и премиерът Юлия Тимошенко в един и същи ден пристигнаха в един и същи град, присъстваха на едни и същи прояви и разговаряха почти с едни и същи хора, без да се спречкат за пореден път. В Киев такова чудо не може да стане. А къде може? Чудото се случи в Брюксел, където Юшченко беше на двудневно работно посещение от 18 до 19 март, а Тимошенко направи работна визита, но с друга програма. И двамата бяха поканени (след всичките им преговори) на лидерска среща на най-голямата политическа…

Сърбия 10 години след бомбите: можеше ли да бъде по-добре?

Сърби се молят в църквата „Св. Марко“ в Белград на деветата годишнина от бомбардировките на НАТО в страната. Снимка: Ройтерс

След като НАТО бомбардира Югославия в продължение на 78 дни през 1999-а, за да принуди сръбските сили да се изтеглят от Косово, командващият силите на алианса американски генерал Уесли Кларк беше попитан колко цели са били унищожени. „Достатъчно“, каза Кларк. Сега, десет години от началото на военновъздушната операция срещу сръбските сили, НАТО все още не дава данни за броя на унищожените цели. Няма и данни за броя на цивилните жертви при бомбардировките, защото от значение беше само политическата цел: да бъде спрямо етническото прочистване, осъществявано от режима на Слободан Милошевич срещу преобладаващото етническо албанско население в Косово. „Правилна и необходима…

  • 1
  • 2