Ден: 19.06.2017

Как да напишем текст за награда на „БГ Радио”

Наградите на БГ радио не изненадаха, както миналата година.

Модните текстописци Ставри Став и Петко Пет с отегчение гледаха младия и трескав хипар Александър Никифоров, който беше донесъл текст за песен, за да може да получи съвет дали от този текст може да излезе хит. Ставри Став почеса брадата си с молив, а Петко Пет отпи глътка минерална вода, в която бе разтворил витамини от някаква много скъпа марка, които пиеше, без да има нужда, а ей така, за престиж. – Добре де, брат – каза Ставри – я прочети на глас това, което си написал. А Петко Пет погледна с лош поглед колегата си, защото предчувстваше 3…

35 дни в Тайланд, Лаос и Камбоджа за 2 хил. лева – възможно е

Бамбуковото ми бунгало в Сиануквил беше точно на плажа. Снимка: contrabond.com, блог

Често чувам фразата, „Ех, и аз искам да пътувам, но не мога да си го позволя“. Изглежда доста хора смятат, че единственият начин да отлетиш към някоя екзотична дестинация, е да спечелиш шестица от тотото или да си намериш богат любовник. В действителност, да пътуваш не струва много и е по силите на всеки, който наистина го иска. Не отричам, че спокойно можете да пръснете десетки хиляди за едноседмична all-inclusive почивка на тропически остров. Но това далеч не е единственият вариант. Стига да сте склонни на някои компромиси, можете да си изкарате страхотно на път, без много пари. Това важи…

Ода за стария асансьор и българския предприемач

Сменяха копчетата на асансьора в моя блок. Пуснат е през 1972 г. Смениха ги, макар, че още работеха, покрити с метална пластина, леко позацапана, с надпис “Асансьорен завод София”. Тук там в някои сгради има работещи асансьори на същия завод и от 60-те години, стари, шумни, ама работят. Като млад журналист в края на соца писах репортаж за асансьорите в София, колко са как ги поддържат, видове. Бяха към 13 000 в цяла София. Тогава нямаше паднали асансьори. Поради някои специфични характеропатии при соца, постоянно ги чупеха, драскаха – нали всичко е държавно. Fuck the system. Но някак ги поддържаха.…

При „соца“ се „усвояваха“ народни пари, а сега „усвояват“ международни

Иво Инджев

Някой ще рече, че се “заяждам на дребно” (макар вече да е модерно да се борави с думички като “хейтвам”), но все пак ще обърна внимание на изразните средства, с които и днешните управници ни показват до каква степен са заразени от вчерашните навици и от манталитета на времето, наричано “соца” от латентни или явни поклонници на колониалната действителност в НРБ. Ще си позволя умишлено не особено изискания каламбур: “ при соца всеки пробваше да цоца”. Отчитането на резултатите от икономическата дейност ставаше на основата на рапортуването колко средства са “усвоени” и този подход беше бездънен източник на злоупотреби. Впрочем…

Превеждат Чехов. Добре, но отеснява ли литературната ни география?

„Повечето от включените преводи са нови и са дело на Пенка Кънева”, гарантира издателство „Колибри” за „Разкази и повести” на Антон Чехов. Разказите са 18, повестите: „Степ” и „Три години”. От оформлението не можем да искаме повече. Припомняме: Американският посланик събра българските книгоиздатели и им позволи да пускат руска литература. Ала българският издател не е вчерашен будала. Той си отваря очите на 4: има си полтикоректност, знаем си я като еди-какви си ценности, хайде, холан. Чеховият герой го казва по руски: „Е, да, бива, всичко това е прекрасно, ама дано не стане нещо”. В разказа „Човекът в калъф”, в сборника…

Малък бирен пуч

Румен Белчев

Кое ни е наред, та и биреният ни пуч да бъде истински бирен, ако не пуч! Скандалите около зевзеците на държавни длъжности, вдигнали лапички в един характерен по­здрав, очевидно засилиха медийния интерес към нацизма и (заради затоплянията, предполагам) – бирата в частност. Да започнем с културата на пиенето – както се казва в рекламите, да консумираме с удово­лствие и мярка. Започваме с културната страница на „ТЕЛЕГРАФ” – „Зрители сърбат бира в театъра”. Бирата, между нас казано, не се сърба, защото не е чорба, но това е най-малката беля. По-голямата е, че наистина „Две минути след началото, в средата на първия…