Ден: 30.09.2019

Мрачен небосклон: сесията на ООН е проява на тревогите, обхванали света

Планетата се нагрява. Островните държави са напът да изчезнат. Ядрена война между Пакистан и Индия може да стане „кървава баня“. Правителствата не работят заедно, както преди. Поляризацията ни разделя. Убийства, Миграция. Бедност. Корупция. Неравенство. Нарушения на суверенитета. Безпомощност. Безнадеждност. „Проблемите на нашето време са изключителни“, каза преди няколко дни пред Общото събрание на ООН Ибрахам Мохамед Солих, президент на Република Малдиви, островна държава в Индийския океан, заплашена от повишаващите се води в резултат на промените в климата. Има сутрини, когато отиваш на работа и там всички са изглеждат раздразнени. Така беше през миналата седмица в ООН, на годишното събиране на…

Защо Уолстрийт обича авторитарните лидери

Пазарите са аморални и няма да се оплачат от авторитарно управление, ако то генерира икономически растеж

Уолстрийт отдавна е като паралелна вселена, в която лидери, хулени от критиците в медии като авторитарни злодеи, могат да бъдат почитани като герои, ако техните действия вещаят добро за икономиката. В последно време това разделение достигна нови крайности. От гледна точка на критиците ние живеем в една все по-нелиберална епоха, населена с опасно непостоянни авторитарни лидери. Сред водещите примери са бразилският президент Жаир Болсонаро, който преди няколко дни в ООН предизвикателно защити своето правителство от обвиненията, че си затваря очите, докато Амазония гори; египетският президент Абдел Фатах ас Сиси, чийто брутален режим, подкрепян от армията е обект на протести през…

Накрай Шотландия в кръчма на брега – по пътя на уискито

Пристанището на градчето Тарбърт на смрачаване. Снимка: Иван Бакалов

Продължение – виж „Замък, „Гленливет” и гори тилилейски по пътя на уискито”   Настъпваме на юг по пътя на уискито към остров Айла. Навигацията показва, че сме на час от крайната цел, ще стигнем по светло на пристанището Кенакрейг, откъдето трябва да вземем ферибота на сутринта. Няма магистрала, пътят не е от най-широките, но вече сме свикнали с обратното движение. Къде и как се объркахме, не стана ясно, но излязохме на пристанището Кенакрейг през някакво малко пътче, пак през горички и остри завои, а не по основния път, който минава през пристанищното градче Тарбърт. Мууншайнърът Миро твърдеше, че малкото…