Ден: 29.11.2020

Тухли, бетон, вар и асфалт – интелектуалният хоризонт на българския елит

Улица без тротоар в софийския кв. Манастирски ливади. Снимка: Ясен Бориславов

Корупцията беше водеща тема на продължилите повече от три месеца летни протести и ако те имат развитие в политически програми, целящи, ако не да се спре, поне силно да се ограничи това буквално убиващо средата за живот и развитие бедствие, ще трябва сериозно да се изследва корупцията в строителството. „Подпорната стена“ на Алепу стана своеобразна емблема на арогантното нахалство, безсрамие и лош вкус, но то е само част от кошмара, който през последните 20 години обхвана не само Черноморието, но и повечето големи градове. Тарикатите от Главболгарстрой този път лъснаха като въшка на чело, но това е само най-отблъскващият…

Валентин Караманчев изтръсква памет и страсти в „Брашнен чувал“

„Професор Пелева изследва живата, нетленната плът на забележителни белетристични творби. След нея е неприлично да се занимаваш с ексхумация на тленни останки. Професор Пелева не заклеймява априори други мнения по темата. Даже очаква оспорване на нейните тези. Поради това и аз с претенции не на изследовател, а на читател – съвременник си позволявам две несъгласия с нея. Във всичките 320 страници тя не излиза вън от парадигмата Георги Марков – Държавна сигурност… Това ако не е „недостатък”, то поне е недостатъчност. Трудът на професор Пелева прави път на бъдещи изследователи на творец като Георги Марков. Да го обхванат цялостно извън…

Туршиено време

Румен Белчев

Времената са нервни, вестниците – още повече. Дори беглият прочит не може да не ни припомни „Журналистика в Тенеси” на Марк Твен. Сещате се – начинаещият репортер пише бележката, че „талантливият редактор на хигинскфилския вестник „Гръм и мълния, или Боен вик на свободата” пристигна вчера в нашия град и се установи у Ван Бюрен”. Опитният, врял и кипял в занаята главен редактор превръща информацията в „Онова магаре от хигинскфилския „Гръм и мълния, или Боен вик на свободата” пак се домъкна в града и Ван Бюрен има да го хрантути”. Нещо такова се получава и с едно и също интервю на…

Мечтаете ли за Норвегия?

Ерик Дрегни

Прадядото на Ерик Дрегни напуска Норвегия, когато тя е най-бедната страна в Европа. Повече от сто години по-късно неговият внук се завръща в една от най-богатите държави, за да изживее норвежката мечта. Потеклото му предполага, че е подготвен за среща със скандинавската държава, но се оказва, че местните имат с какво да изненадат Ерик. Колоритните обичаи, специфичните им разбирания за живота и… традиционната кухня успяват да го впечатлят. Ерик ни представя Норвегия в пълния ѝ блясък – от необикновената ѝ история, през изключителната социална и обществена система, спиращите дъха природни дадености до ексцентричните ѝ жители. Ерик Дрегни преподава журналистика, творческо…

„Варбургини“, „Шкодилак“ – още за прякорите на соц-колите

Шкода 120 L. Снимка: от сайтове за продажба на автомобили

По времето на соца духовитият нашенец преименуваше със злобичка преди всичко малките автомобили, с характерни, по-често обидни прякори. Много бяхме силни тогава в оценките си за малолитражните „Трабант“, „Запорожец“, „Полски Фиат“ 126, „Застава Юго“ – сапунерка, въшка, кокошарник, запотрошка (виж тук). Но и автомобилите от т. н. среден клас не бяха пожалени, макар да имаше някои марки, които дори народният „кръстител“ не успя да прекърши и да им смени името. „Шкода“, следвайки традицията от зората на тази индустрия, носи фамилното име на чешкия инженер Емил Шкода. Всъщност в превод от чешки „шкода“ означава „жалко, съжалявам“. Каква благодатна почва за…