Страната на безчувствието
„Този човек за пореден път, ходейки от студио в студио разказва тази история за оная баба професор, която бъркала в кофите. Идва ми в повече.“ (Коментар от Фейсбук) Четяла жената, четяла българката… И ѝ идвало в повече… Щото било наивно това, щото… Чета и знам – няма друга страна с толкова безчувствени люде. В това се убедих през всичките тези 33 години. Подигравки, ругатни, насмешка, язвителност… За една истина. Която тези получовеци с каменни сърца винаги затулят и подмитат в ъгъла. Бедността, ужасната мизерия сред възрастните, болните, бедните в България. Тема, която цял живот като писател съм поддържал и разкривал…