Резултати от търсенето

Юлия Кръстева

„Медийната империя, която днес е превзета от новите информационни и комуникационни технологии, за добро или зло замести тоталитаризма и нейната власт е страховито ефективна, макар и по различен начин. Нищо не може да се направи по въпроса. У всеки, който влияе на общественото мнение, надушвам ченге в широкия смисъл на думата, готово да манипулира информацията и всичко, свързано с нея, по волята на най-щедрия и с оглед на сдобиване с власт, разбира се” – Юлия Кръстева за медиите в „Пътувам себе си” (Колибри, превод Красимир Кавалджиев) . Какво се случило, срещи, събития, хора, преживелици, идеи, автори, писане: „… да чета…

Показва Владимир Шаров в романа „Репетиции”

Владимир Шаров

„Аз мисля – каза Миша, – че именно руските офицери, застанали на страната на болшевиките, са обяснили на Сталин, че в името на величието на Русия може да се стреля по свои. Той ги е последвал. Историята оправда и него” – в „Репетиции” на Владимир Шаров (изд. „Факел експрес”, превод Здравка Петрова). За царските офицери, масово преминали на страната на болшевиките през Гражданската война… Млад историк от 60-те години попада последователно на самороден религиозен философ, професор литературовед със своя философска теория, историк на Сибир и ръкописен дневник на френски театрал от XVII век. Онзи…

Петър-Емил Митев сервира политология на прехода

„Държавата изчезва зад личността на своя лидер… Посланието започва да значи по-малко отколкото неговия носител, решително навлизаме в ерата на Държавата-Спектакъл… Логиката на държавата-спектакъл подменя гражданина с телевизионния зрител” – не е за сегашната българска действителност. Изреченията са на френски автори от 60-те години, уточнява Петър-Емил Митев в „Преходът. Политологически ракурси” (изд. „Изток-Запад”). Втора част от 4-томник, след „Българите. Социологически погледи”, следват „Революция и реформа. Идеологически аспекти” и „Човекът във времето. Персонални фрагменти”. Политология на нашенския преход. От избори на избори, през „жалоните” та до днес. „Демократизация = гласност + овче сирене!” – лозунгът…

Край Босфора шум се вдига, годината е 913-а – Симеон пристига. Изобщо няма намерение да завзема византийската столица. Целта му е да й вземе страха и го взима. Подписва се там край стените й мирен договор, с който се възстановява плащането на данък на България, сигурно по-висок, и се узаконява титлата му „цар”, която си е присвоил наскоро. Първият от походите му до Константинопол, чиято цел никога не е завземането му. Припомня Мирослав Й. Лешка в „Симеон Велики и Византия” (изд. „Агата-А”, превод Галина Томова-Станкева). Единственият опит за изчерпателна биография преди четивото на полския историк е на Иван Божилов от…

Литературоведски детектив с всичката увлекателност на жанра

Инна Пелева изрежда поне половин дузина възможни причини героят й да загърби татковината в „Георги Марков. Снимки с познати” (изд. „Кралица Маб”). Но нещата се свеждат до несъгласието му със системата и изборът на свободата. Какво е новото? Че не усуква четивото си около „българския чадър”. Че допуска Марков да е имал „проблем със себе си”, който е станал неразличим от „проблема с Режима”. Че той „обитавал самолъжата като всички нас”, че е героизиран чрез подмяна. Избрал свободата, там пълен провал на намеренията… Не е малко. Не е ненавреме. Конюнктурата взе от него…

Мерсия Макдермот: „Написах „Ален мак самотен” за британските читатели с двойна цел – да им предоставя информация за историята на България, както и да подчертая някои аспекти на тактиката и стратегиите, възприети от партията на Благоев, които са свързани с настоящите проблеми на левицата и във Великобритания, и в други страни”. Биографията на Димитър Благоев излиза в Англия през 2014 г. (изд. „Синева”, превод Лиляна Грозданова, корицата повтаря английската). Тя е четвърта българска на Макдермот, след книгите й за Левски, Гоце Делчев и Яне Сандански. Изданието ще мине в мъдро премълчаване, вероятно с изключение на тяснопартийни среди, но си заслужава.…

Според „Четири дълги разказа” на В. Г. Зебалд

„Само начинът на смъртта му, този невъобразим край, ме изкара първоначално от равновесие, макар че, както много скоро след това осъзнах, той беше съвсем логичен. Влаковете имаха дълбоко значение за Паул. Вероятно винаги бе смятал, че водят към смъртта. Разписания, жп указатели, логистиката на целия железопътен транспорт, всичко това в един момент се бе превърнало за него в обсесия” – човекът цял живот се увличал по влаковете и накрая легнал на релсите. В „Емигрантите” на В. Г. Зебалд (изд. „Колибри”, превод Стоян Гяуров). „Четири дълги разказа” е подзаглавието. Вторите два са дълги…

„Като започнем с избора на общински служители: често той е резултат не от реалните качества на отделния човек, а от приятелствата и личните познанства или ходатайства на поредните властимащи, а и нещо по-лошо – от предишни контакти и зависимости”. И още: „Десетилетия наред София съжителства с дупките по улиците, с размиващия се асфалт, с подскачащите плочки, засичащи колите мотористи, които после свършват в болница…” – не е ли така? Само че са цитати от „Заразената столица” на Алфонсо Сабела с помощта на журналиста Джанпиеро Калапа и там вместо „София” пише „Рим” (изд. „Ера”, превод Таня Кольовска). Кметът на Рим кани…

Получихме 2 негови романа наведнъж

„Признавай, мръснико – сурово каза Сам. – Смучеш руска кръв, нали?” – Сам е американски комар, пристигнал в Русия делово. Към руските си колеги, които признават унило: „Ами жадни сме”. В „Животът на насекомите” на Виктор Пелевин (изд. „Факел експрес”, превод Иван Тотоманов). Сам ще налюби мухата Наташа за да предизвика следващ словесен ексцес: „Американските комари ни чукат мухите, а ние мухи да лапаме, така ли?”. Ами така – в целия роман: насекомското у човеците и човешкото у насекомите в действие. Комари, торни бръмбари, мравки, нощни пеперуди… Обитават човешкия свят, може да се чете като…

Не може да има и е излишно определението за шедьовър, той може само да се посочва: „Писма до Непознатата”, Андре Мороа (изд. „Колибри”, превод Венелин Пройков). „Един мой приятел поиска от мен да ви пиша веднъж седмично и за мен бе удоволствие да си представям каква сте” – видял я в театъра, зрителка, дочул нейна реплика. Шейсет тематични писма: Относно границите на нежността, Относно модата, Относно съдбовния миг, Относно другата жена… По 2-3 страници. „Вестниците мъдро предоставят кръстословици на своите читатели, както Църквата в безкрайната си предпазливост е наложила броениците на вярващите. И едните, и другите са отличен лек срещу…

Илия Бешков не доживял библиофилския си албум, излязъл в Париж през 1960 г. по инициатива на Богомил Райнов. Който съдействал и за друг. Директорът на издателството дошъл от Франция и избрал рисунки с голи тела. Изработени са негативите на 60 рисунки, но мандатът на Райнов като културно аташе в Париж приключва и толкова. Снахата на Бешков открила случайно през последния януари негативите в семейния архив, които в компанията на още творби излизат в албума „С рисунката правя човеци” (изд. „Изток-Запад”). Историята. Резултатът е двойнствен. Разширената колекция позволява аналитично отношение. Представя Бешков постъпателно – от 1935-а до 1955 г. Комфортен повод…

„Повечето от включените преводи са нови и са дело на Пенка Кънева”, гарантира издателство „Колибри” за „Разкази и повести” на Антон Чехов. Разказите са 18, повестите: „Степ” и „Три години”. От оформлението не можем да искаме повече. Припомняме: Американският посланик събра българските книгоиздатели и им позволи да пускат руска литература. Ала българският издател не е вчерашен будала. Той си отваря очите на 4: има си полтикоректност, знаем си я като еди-какви си ценности, хайде, холан. Чеховият герой го казва по руски: „Е, да, бива, всичко това е прекрасно, ама дано не стане нещо”. В разказа „Човекът в калъф”, в сборника…

Този път на датчанина Карстен Йенсен

„Лауридс Мадсен беше ходил в Рая, но се върна на земята благодарение на ботушите си. Не стигнал чак върха на клотика, едва долната рея на гротмачтата. Но застанал пред Райските порти и видял свети Петър, макар пазачът на входа към отвъдното да му показал само задника си. Лауридс Мадсен трябваше да е умрял. Но смъртта не го искаше и той просто стана друг” – първите редове от „Ние, удавниците” на Карстен Йенсен. На български последните са след 821 страници (изд. „Жанет 45”, превод Мария Змийчарова). Нищо латиноамериканско, Йенсен е датски писател. Този Лауридс попада…

Б. р. – Аркадий и Борис Стругацки са сред най-великите имена в руската фантастика, а „Трудно е да бъдеш бог”  е една от най-важните им творби. В период, когато научната фантастика е била единственият начин за писателите в Съветския съюз да отправят критика към режима, „Трудно е да бъдеш бог” изпъква като възхвала на стремежа към свобода и критика към овчедушното примирение с неправдите на тоталитаризма. В далечното бъдеще,когато на Земята вече съществува съвършеното общество, Антон е изпратен на планета, където технологичното  и социалното равнище са на нивото на Средновековието. В сравнение с местните хора, той е невъзможно силен, непобедим,…