Резултати от търсенето

Ключова дума: Едвин Сугарев

Братя Галеви и фарсовата държава

Едвин Сугарев

“Цветанов, гледай си работата. Няма да се предадем. Венсеремос!“ Тези думи се появиха в Туитър – в профила на Пламен Галев – един от двамата дупнишки гангстери и безспорни феодални владетели на Първия частен град. След безконечни съдебни митарства и издевателства над свидетелите по делото, обхващащо всъщност нищожна част от техните золуми; след многогодишно посукване и ослушване от страна на Кюстендилския окръжен съд, който неизменно ги пишеше невинни като агънца Божии; след жарката защита на кметове, червени депутатки, че и на самата Запалка, двамата герои на нашето време най-сетне получиха някакви мижави присъди, които бе предвидено да излежават в…

Преотстъпената държава

Едвин Сугарев

От няколко дни из медиите и интернет пространството (публикуван от сайта Биволъ – б.р.) броди един умопомрачителен документ, който бих определил като безпрецедентен дори в не по-малко умопомрачителния само по себе си български преход. Става дума за пълномощното, с което Данчо Симеонов, областен управител на Варненска област, упълномощава изпълнителните директори на “Холдинг Варна” АД Ивелина Кънчева – Шабан и Милчо Петков Близнаков да… Не е за вярване това, за което ги упълномощава. Упълномощава ги да извършват от негово име и за сметка на държавата определени действия, изброени в списък от шест точки. Упълномощава ги да представляват държавата. Преотстъпва им я.…

Топлофикационният феод

Едвин Сугарев

Винаги са ме удивлявали практически неизчерпаемите ресурси на управленската кретения в България. И всеки път, когато река – е те това вече не може да бъде – се оказва, че не само може, но и дни по-сетне някой овластен кретен вече го е надскочил. Та вероятно и този път така. При все че този път става дума за нещо важно – а именно кога живеем: в началото на 21 век ли, или в разцвета на средновековието. Защото – оказва се – на един зам. министър му скимнало да закрепости българските граждани. Не в преносния, а в най-буквалния смисъл на думата.…

Грузинският пример

Едвин Сугарев

“За първи път след днешния разговор виждам някаква възможност за реална диверсификация на доставките на газ.” Това заяви Бойко Борисов по време на посещението си в Грузия. Дано да е видял и други неща. Защото в Грузия определено има какво да се види. Най-малкото пример за това как една малка страна отстоява независимостта си от голямата деспотия, към която е прилепена – и под чиято пряка власт беше десетилетия наред. Не колкото нас, а доста повече – от 16 февруари 1921 година, когато червената армия окупира Грузинската демократическа република – и я превърна в Грузинска ССР. Тяхната революция на розите…

За големите думи и техните високи ботуши

Едвин Сугарев

Има едно стихотворение на Карл Сандбърг, което започва със следния стих (цитирам го по памет): “Бъди внимателен с големите думи”. Бъди внимателен – продължава големият американски поет – защото високи са ботушите им, дълга е тяхната стъпка, далече ще стигнат, не можеш да ги върнеш назад. В политиката такова внимание към големите думи де факто липсва – тя всъщност е изкуството да се говорят големи думи без последствия и без покритие. В днешната българската политика пък хептен – между “казана дума – хвърлен камък” и “дума дупка не прави” българските политици категорично са предпочели второто. Как наричаме човек, чиито думи…

България потъва във фалша и лъжата

Едвин Сугарев

Това не е ново, разбира се. Казвано е и е повтаряно, дъвкано и предъвквано. До степен, при която самото казване се превръща във фалш и лъжа. Но е истина, че България потъва. Никога това потъване не е било толкова осезаемо, колкото е сега. Можем реално да дочуем бълбукането, което Ани Илков пророчески изрази в стиха: “Бъл-гария се дави! Бъл-гария се дави!” – преди повече от двадесет години. Да, давим се. Заедно с България. Давим се сред собственото си омерзение – към всичко наоколо – и към себе си. Давим се сред фалша и лъжата, сред наглостта и простащината, сред моралната…

Мутри и русофили

Едвин Сугарев

Най-сетне ето една налудна дори на българския фон новина: в България се стяга русофилска партия. Звучи абсурдно не защото самата идея да русофилничиш е позорна – особено като се имат предвид уроците от националната ни история. В България рубладжии е имало и ще има – поне докогато съществуват руски самодържци, готови да плащат на предалите своето отечество. Абсурдно е, защото от десетилетия насам си има строго регламентирана русофилска партия – и тя цели 45 години беше институционално определена като държаща цялата власт и управляваща страната ни в член първи на родната Конституция. Същата се зовеше БКП, а днес се е…

Споразумената прокуратура

Едвин Сугарев

Преди много години, на 9-ти септември в далечната 1977 г., моят най-близък приятел Камен Желев загина на шосето между София и Бургас. Беше тръгнал – както винаги правеше – с бегача си към морето – и го беше помлял някакъв селянин, пиян до козирката по случай празника. На право и пусто шосе – без никакви смекчаващи вината обстоятелства, с два и половина промила алкохол в кръвта. И до днес не мога да забравя гадното чувство, което изпитах, когато сестрата на Камен ми разказа как е протекло съдебното дело. Явили се някакви текезесари, които дълго и напоително разказвали колко съвестен работник…

Ченгетата като милионери

Едвин Сугарев

Комисията по досиетата започва проверка на кредитните милионери във връзка с евентуалната им принадлежност към Държавна сигурност – съобщават медиите. Това е втора болезнена точка от тайната история на нова България – след драматичните резултати от проверката на духовните пастири на нацията ни. Това е и втората серия от историята на едно ограбване. Първата вече я гледахме. В нея беше извадено на показ тайното минало на банкерите с кухите банки, които източваха националния капитал на страната ни чрез “рефинансиране” от БНБ и ДСК. И които преточиха спестяванията на всички българи в джобовете на тъй наречените “кредитни милионери”. При което се…

Кой ще посмее сега да назначи това чудо във Върховна касационна прокуратура?

Как прокурорът Росен Димов се обяснява или за ползата от писмото на Едвин Сугарев

Росен Димов, дългогодишен шеф на прокурорите в Пловдив, сега прокурор във Върховна касационна прокуратура. Снимка: Спекуланти.ком

Едвин Сугарев, бивш депутат, участвал активно в политиката, а днес просто публицист, предизвика за пореден път съдебната система с откритото си писмо до членовете на Висшия съдебен съвет по повод предстоящото назначение на Росен Димов за член на Върховна касационна прокуратура. Впрочем, това назначение за него ще бъде само формалност, защото той вече работи там, като командирован. Сугарев прати писмото си с копия до министъра на правосъдието, главния прокурор, до посланици от ЕС, до зам.-председателя на Европейската комисия и комисар по правосъдието Вивиан Рединг, разбира се…

Владимир Левчев: Когато заминах за Америка, мислех, че никога няма да се върна

Владимир Левчев. Снимка: Личен архив

През 1989 г. Владимир Левчев е глобен и уволнен от издателство “Народна култура”, където дотогава е редактор и преводач на поезия от английски език. Причината е отпечатването и разпространението на нелегалното списание “Глас”. Когато през януари 1989 г. 32-годишният Владимир и Едвин Сугарев започват да издават “самиздатите” „Глас” и  „Мост”, синът на писателя Любомир Левчев за дълго се обрича на недоверие от две посоки. От една страна комунистическият режим остро реагира на тези прояви, а от друга – хората извън върхушката години наред ще напомнят доброто обществено положение на баща му по време на комунизма и ще се отнасят с…

На сбогуване с гневната 2011-а

Едвин Сугарев

Трудно могат да се изброят негативните квалификации, с които и българските, и световните медии се прощават с изтичащата година. И това всеобщо чувство на омерзение несъмнено има своите основания: това беше годината, в която се простихме с илюзиите, че икономическата криза е преодоляна, икономиките са стъпили на краката си и светът може да се върне към досегашния си хедонистичен ритъм. Не – показа ни 2011-та, под краката ни още зее пропаст, чиято дълбочина едва сега започваме да осъзнаваме – а светът никога вече няма да бъде същият. Ще бъде несигурен и проблематичен – и изпълнен с непредвидими капани, които заплашват…

Лошата 2011

Едвин Сугарев

Лоша година. Според мнозинството българи – най-лошата от 1997-ма насам – както много ясно показват данните от представителното социологическо изследване на “Алфа Рисърч”, проведено този месец. Не знам дали имате усет за парадокса, който се съдържа в тази оценка. През януари и февруари 1997 г. страната се тресеше от ежедневни митинги, гневните българи дословно щурмуваха Народното събрание, булеварди и шосета осъмваха препречени с барикади, причинилото лошавината на годината правителство подаде оставка и дори червените – при целия си гьонсуратлък и при все че имаха абсолютно мнозинство в парламента – не се решиха да предложат ново. Дни преди кончината на 2011…

Пробойна в големия шлем

Едвин Сугарев

Най-сетне една добра новина – България прекратява участието си  в проекта за нефтопровод „Бургас – Александруполис“. Прекратява го с правителствено решение – сиреч окончателно и безвъзвратно. И въз основа на най-разумния довод: защото е финансово неизгодно. Днес е черен ден за всички рубладжии и ратници от петата колона. Защото единият от трите “големи” енергийни проекта, върху които се крепеше вечната и ненарушима българо-руска дружба, отиде, та се не виде. В “големия шлем”, скроен от Путин и Първанов, зейна пробойна. В двустранните отношения пък се яви прецедент, невиждан от времето на Стамболов насам: малката България отказа да обслужи интересите на голямата…

Тъй рече Бойко Борисов

Едвин Сугарев

Той отново говори. Отново обхожда българските медии в стратегически непроницаем режим, като да е храбрият войник Швейк, поел в своя анабазис към Будейовице. След изборите настъпва отново епохата на голямото плямпане – не по-малко ентусиазирано и вдъхновено, отколкото преди това. Бойко Борисов говори… всъщност за какво говори той? Ясно е, че си отваря устата – но какво казва с нея? Ето ви няколко примера – от последните едно-две денонощия, изговорени пред достойни за него събеседници – като “факторът” Кошлуков например. “Всъщност мен в политиката ме вкара Румен Петков. Царят избра Румен Петков, а аз не исках да работя с него…