Резултати от търсенето

Ключова дума: Книжен Ъгъл

Лорънс Дърел и литературата на свободата

Намираме я и в спомените му за Кипър

Лорънс Дърел за „Горчивите лимони на Кипър”: „Тази книга не е политическа, а по-скоро представлява импресионистичен разказ за настроенията и атмосферата в Кипър по време на размирния период от 1952 до 1956 г. Отидох на острова като частно лице и заживях в гръцкото село Белапаис. Последвалите събития, описани на тези страници, са представени – при всеки удобен случай – през погледа на гостоприемните ми съселяни и на мен ми се ще да вярвам, че книгата представлява един писмен паметник не без полза, издигнат в чест на кипърските селяни и пейзажа на острова” (Прозорец, превод Калоян Игнатовски). Ако трябва да се…

Как простотията стана политическа сила

Еволюцията не се справя с глупостта, значи тя е необходима

„Произвеждането на малоумия, което беше постоянна черта на пресата, се превърна в епидемия, заливаща медиите, интернет и социалните мрежи, които ги разпространяват толкова масово, че простотията стана политическа сила. Тя е част от това, което бе наречено епоха на „постистината”, но е по-добре да го наречем епоха на простотията: произвеждането на такъв тип дискурс и мисъл, в който никой не се интересува дали това, което казва е вярно, и единственото, което има значение, е постигнатият ефект”, според Паскал Анжел, професор във Висшето училище по социални науки в Париж в „Психология на глупостта” (изд. „Изток-Запад”, превод Недка Капралова). Главният редактор на…

Японизмът на Кендзабуро Ое

Нобелистът е алтернатива на западния рационализъм

„История, в която баща ми си припомня целия си живот, докато тялото му потъва и изплува, носено от течението. Това трябваше да бъде моят Роман за удавянето!”, обяснява писателят в „Смърт във вода” на Кендзабуро Ое (Лист, превод от японски Антон Андреев). Сега е прехвърлил 70-те, връща се в родното място, майка му е съхранявала куфар с архива на бащата, който сестра му най-сетне е склонила да му го предостави. И той се надява да намери в архива онова, което винаги не му е достигало за романа. Откровено автобиографично. Датата е 16 август 1945 г. Прослойка военни са недоволни от…

Непревежданият Джек Лондон

Неговите човешки катастрофи остават уникални

„Притиснати с такава сила, тежащите стотици тонове айсберги бяха запращани в небето като грахови зърна. Грохотът, последвал мразовитото безредие, нарасна и мъжете трябваше да си крещят, за да се чуят. Островът се разтърси от сблъсъка с огромен къс лед, който се заби право в него. Изкорени няколко бора, после се завъртя и извиси, вдигна калната си основа от дъното на реката, връхлетя върху къщата и отряза като с исполински нож брега и дърветата. Изглеждаше, че само докосна единия ъгъл на къщата, обаче одяланите стволове се поместиха като кибритени клечки и цялата постройка се разпадна и се срути, сякаш беше кукленска…

Руската идея на Чавдар Добрев

Двутомникът му обезсмисля опозицията филство-фобство

„Критикът Здравко Петров първи ме открехна, че цялата история на Октомврийската революция, такава каквато сме я учили до 1953 г., е фалшификат, изготвен в услуга на Сталин, че главните събития и лица на революцията са други, ролята им е била много по-различна и далеч по-продуктивна”, споделя Чавдар Добрев в „Руската идея”, том I и II (изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ”). Изследвания върху класическата руска култура и литература. Ефектът е предвидим. Събрани в комплект работите на Добрев, публикувани през десетилетията, стоят достолепно и солидно. И заради заявената с цитата критичност. И цялостно. Толстой, Достоевски, Чехов, Гогол, Распутин… Обширната студия върху „Майстора и…

Докато темата „капитализъм” е табу у нас, ще четем за него от преводи

„През 1930 г. българите можеха да очакват продължителност на живота с около десет години по-малка от тази на връстниците си в развитите западни страни. През 1960 г. българите вече можеха да очакват да живеят по-дълго от австрийците и се радваха на вероятността да живеят колкото французите, западногерманците и британците”, четем в „От държавен социализъм към посткомунистически капитализъм: критически поглед” на Иван Селени (изд. „Изток-Запад”). Сборник от тематични студии. Цитатът е от „Защо социализмът се провали?” и е от нищожните български „участия” в книгата. „Разпадането на системата не е било неизбежно, а е резултат от взаимодействието на няколко фактора, ендогенни и…

Ще излезе ли светът от кризата

Джаред Даймънд посочва възможното и невъзможното

„Коефициентът 32 има големи последици за начина на поведение на хората в развиващия се свят, той има последици и за онова, което предстои на всички нас. Всяка година например средният американец потребява 32 пъти повече бензин и произвежда 32 пъти повече пластмасови отпадъци и въглероден диоксид, отколкото средния гражданин на една бедна страна”, отбелязва Джаред Даймънд в „Катаклизъм. Преломни моменти за държавите в криза” (Изток-Запад, превод Елена Филипова). Първият свят се състои от около 1 милиард души, в останалия – бедния са 6,5 милиарда. САЩ потребяват 210 пъти повече ресурси от Кения като цяло. Италианското население от 60 милиона потребява…

Розмари Стателова за меда и жилото на соц естрадата

„Бях необикновено шокиран. Обикалях по репетиции и констатирах, че всички оркестранти, певци и певици свиреха и пееха предимно чужди песни на чужд език… Когато ги питах защо не свирят и не пеят творби на наши композитори, отговаряха ми, че са малко и не струват” – създателят на фестивала „Златният Орфей” Генко Генов за ситуацията през 1965 г. И се решава на проверена технология – конкурс: „Започнах да уговарям един по един нашите композитори и в края на май от 50 предоставени песни одобрихме 14”. Обаче певците отказват: „Да не сме луди?”. Генов се обръща към началството: „Имам една идея, но…

Възможна ли е войната между великите сили

Май, да – според прочита на Барбара Тъкман

Велика илюзия е, че от война се печели. При финансовата и икономическа взаимозависимост на нациите победителят ще пострада колкото и победеният, войната ще разруши международните търговия и кредит. И т.н. – в книгата „Великата илюзия” на Норман Ейнджъл. Тя излиза през 1910 г., преведена е веднага на 11 езика, според едни, според други на 25, продадена в 2 млн тираж, в британските университети се пръкнали над 40 кръжока за изучаването й. Припомня Барбара Тъкман в „Оръдия през август” (Изток-Запад, превод Димитър Стефанов). Шокиращото е, че това са аргументите на сегашните глобални анализатори, че войната между великите сили е невъзможна и…

Мразовитото преддверие на ада в „Сивият мъх сияе” на Тор Вилхялмсон

Заоплаквали сме се, че сме малка литература. Исландците са колкото жителите на Пловдив

Трима братя махмурлии пътували с конете си, единият паднал, изтърколил се по склона, братята го вдигнали, не помръдвал: „Мъртъв е, рекъл тогава единият. И братята затрупали тялото с камъни, за да не го нападат гарваните”. Вкъщи баща им яхнал коня му, намерил купчината камъни, изровил го: „Наквасил устните му, а калпазанинът дошъл в съзнание, просто бил заспал” – в „Сивият мъх сияе” на Тор Вилхялмсон (изд. „Лист”, превод от исландски Стефан Паунов). „Исландия. Земя на ледовете. Мразовитото преддверие на ада”, XIX век. Млад съдия пътува на кон из провинцията за първото си дело – за кръвосмешение и убийство на новородено.…

„В памет на паметта” – сензация в Русия, у нас не

Инструментът памет и нейните инструменти в чудовищната книга на Мария Степанова

„Винаги съм знаела, че един ден ще напиша книга за семейството си, и имаше време, когато това ми изглеждаше като дело на живота… Обстоятелството, че всички тези хора, живи и мъртви, не бяха получили възможност да бъдат видени, че животът не им бе дал нито един шанс да останат, да ги запомнят, да излязат на светло, че тяхната обикновеност ги бе направила недостъпни за простия човешки интерес, ми се видя несправедливо”, изповядва Мария Степанова мотива си за „В памет на паметта” (Жанет 45, превод Здравка Петрова). После уточнява: „Книгата за семейството се получава далеч не за семейството, а за нещо…

Кой научи американките да пушат?

Едуард Бернайс – бащата на ПР-а

„Никой сериозен социолог вече не смята, че гласът на народа изразява някаква божествена или особено мъдра и възвишена идея. Гласът на народа изразява съзнанието на народа, а то от своя страна е моделирано от груповите лидери, в които народът вярва, и от тези, които умеят да манипулират общественото мнение. Той е съставен от унаследените предразсъдъци, символи, клишета и словесни формули, предоставени от лидерите… Вестникарите го търсят за новини. И чрез властта си да дава или да не дава информация, политикът често може практически да цензурира политическите новини. Но тъй като репортерите всеки ден от…

Английски хумор с хладилник

Сервиран от комика Тони Хоукс

„И когато най-малко очаквах, тоест докато пробвах тъпоумни гримаси, поочукано комби форд „Фиеста” отби точно пред мен. Не можах да повярвам и изтичах да се уверя. През отворения прозорец ме оглеждаха чорлав възрастен мъж и кучето му, джак ръсел” – така почва приключението на Тони Хоукс в „Около Ирландия с хладилник” (Фабер, превод Зорница Христова). Хванал се на пиянски бас, че за 100 паунда ще обиколи Ирландия на автостоп и с хладилник. За хладилника платил 130 и тръгнал. Обиколил я за 3 седмици и 2 дни. Голям майтап. Разказът върви репортажно. Хоук е естраден и телевизионен комик. Това е първата…

Уловеното време на Андрей Тарковски

Опростачаването е неизбежно, според днешния му прочит

„Интервалите между филмите бяха продължителни и болезнени и защото нямах какво да правя, ми даваха много време за размисъл за същността на целите ми; за факторите, които отличават киното от другите изкуства; кое за мен е неговият уникален потенциал; как се съпоставя моят опит с опита и постиженията на колегите ми. Като четях и препрочитах книги за историята на киното, стигнах до извода, че те не ме удовлетворяват, а пораждат у мен желание да споря и да изложа собствените си възгледи за проблемите и целите на правенето на филм” – Андрей Тарковски за „Уловеното време” (Колибри, превод Владимир Игнатовски). Планина…

Аристократичната ирония на Кирил Кръстев

Преоткриваме я в спомените му

Кирил Кръстев, 1922 г.

Кирил Кръстев за Александър Балабанов: „Не зная кога и как е добил гротескния си образ, в който го карикатуреше най-близкият му приятел Александър Божинов и в който го познаваше целия български народ – късобедрен, коремест, с голяма антропоанимална глава на къс врат, с едро апоплектично лице, оцветено с червена периферна капилярна мрежа, с рошава, винаги невчесана коса с виснала над челото букла, с пъстри очи и сънно натежали клепачи, с гърлено експлозивен и лабиално отривист недоизказан говор. Дремеше, унесен в мисли или от артериосклеротична умора и разсеяност, може би и от разтворените от някоя и друга чашка липоидни вещества на…