Резултати от търсенето

Ключова дума: От Книжен Ъгъл

„Забравена София” – още Свинтила от чекмеджето

Владимир Свинтила

„Кой е рисувал като съветските писатели вътрешните трансформации, откриването вътре в човека и от човека на неподозирани съдби? Това западноевропейската литература не е и сънувала. Както казват, съветската литература е литература на прогнозата. Горки каза: на третата действителност – бъдещата!”, Владимир Свинтила по повод откриването на съветска книжарница в София преди Втората световна война. В „Забравена София” (изд. „Захарий Стоянов”). Свинтила! Който след 1990 г. беше върл антикомунист. Спомени за София до РЕВОЛЮЦИЯТА, разбирай 9 септември. Литература от чекмеджето. Няма ли дъно Свинтиловото чекмедже? Явно тази е писана преди прехода. За кафенетата, за младите поети, за вестниците, за уличните музиканти,…

Чернокожият крал на Шотландия

Джайлс Фодън припомня канибала Иди Амин, актуално е

Английската кралица: „Кажете ми, господин президент, на какво дължим неочакваната чест на вашето посещение? – В Уганда, Ваше величество, е много трудно да се намерят обувки тринайсети номер. По-късно същия ден Иди се купува обувки и дрехи от лондонския магазин „Едър човек”. „Негова светлост президент до живот фелдмаршал Ал Хадж доктор Иди Амин Дада, носител на Викториански кръст за храброст, носител на орден за заслуги, носител на военен кръст, господар на всички зверове на земята и риби в морето и завоевател на Британската империя в Африка като цяло и Уганда в частност”,…

Хулио Кортасар откри преди 60 години лъжливата истина

Преведоха ранните му разкази в „Край на играта”

Изпуснал нашумял филм и се наложило да го гледа в предградията на Буенос Айрес. Ала след прегледа на сцената излязъл духов оркестър от 100 дами и почнал военни маршове. Отвратително, на всичко отгоре свирели една трета, останалите, по-хубавите само държали инструментите. А публиката в салона явно се събрала за оркестъра, не за филма. Изгледал и него, но с гадната мисъл за станалото. После седнал на едно място за джин физ: „По средата на втората чашка почнах да разбирам” – кръглата абсурдност „и самият той, набутал се в нещо, което не го засяга.…

Ще катурне ли еврото Европа?

Нобелистът Стиглиц предлага да я спасим

„Еврото доведе до засилване на неравенството… Еврозоната накара хората – особено най-талантливите и високообразовани – и капиталът да потекат от бедните и закъсващи страни към богатите и преуспяващите. Богатите и преуспяващите можеха да инвестират в по-добри училища и инфраструктура. Техните банки можеха да дават повече заеми, улеснявайки основаването на нови фирми от предприемачите. И още по-лошо, структурите на ЕС забраняваха на изоставащите страни да предприемат определени политики, които биха могли да им позволят да настигнат по-напредналите”, Джоузеф Стиглиц в „Еврото. Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа” (изд. „Изток-Запад”). Резултатите от въвеждане на…

Четем отново „Генеалогия на модерността“

Ново издание на най-значимите кратки текстове на Мишел Фуко

Мишел Фуко

Мишел Фуко (1926–1984) е сред най-важните мислители на нашето време. В настоящото издание на „Генеалогия на модерността“, 24 години след първото на български, са представени повечето от значимите кратки текстове на Фуко. Писани и изричани в продължение на двайсет години, те засягат основните теми на неговото творчество – езика, властта, субекта, пределите на философията, измеренията на свободата. Те задават неочаквани въпроси и разкриват изненадващи перспективи. Мишел Фуко изследва неудобните области на западната цивилизация – лудостта, болестта, престъплението, сексуалността, – за да покаже взаимодействието на структурите на знанието и стратегиите на властта…

Българин от САЩ: Да забележим политическата система

То е задължителното и неизбежно начало

„Само основна промяна на държавнополитическото устройство може да спре деградацията на страната и да даде начало на нейното възраждане”, Орлин Тодоров в „България Версия 0,5” (изд. „Изток-Запад”). Не е ли революционно? Въпросът е как се разбира „основна”. И оспорима ли е тази максима? Конкретно до автора – той не харесва държавната конституция, но не съвсем… Друго по-хваща окото. Младият човек живял в САЩ, обиколил тук и там и като се върнал в Отечеството се „сблъскал с българската действителност”. Размислил и открил, че тази действителност се дължи на „няколко съвсем основни пропуски”: „Тези пропуски като…

Издатели излизат от анонимност. Да видим кой ни прави книгите

Тръгнал да омъжва дъщеря си в хаоса на 1991-ва, нямал пари, и се сетил за „Вечния календар”. Намерил някакво вехто издание и го засилил в 10 000 тираж. Останали му пари за основаване на издателство: „Когато ме попитат „Кой ти даде пари да се занимаваш с книгоиздаване?”, отговарям: ”Вечният календар”. Цанко Серафимов в „Речник на признанията” (изд. „Орбел”). Най-новото българско книгоиздаване гъмжи от митове, Весела Люцканова ги събираше, направи 3 тома и й писна. Но със Серафимов може и така да е. Разказва битието си и отношението към исторически факти и личности. Личните му срещи са най-интересни. „Изявявам моята позиция…

Кой се страхува от десетте тома на проф. Хаджикосев?

Медийното премълчаване на Хаджикосевата история на западноевропейската литература е диагноза

„Мащабно дело, което няма аналог не само в родната книжнина”, самоопределя се Симеон Хаджикосев в 10-ия том на „Западноевропейска литература”. Девети и десети излязоха между 2 корици – 899 страници (изд. „Сиела”). Не е самохвалство, написалият тези 10 тома няма как да е такъв. „Аз не работя на компютър и не ползвам интернет. Оръдието ми на труда е една пишеща машина „Ерика” от 1936 г.”. Съществено е първото от тези 2 изречения: тези 10 тома са Проверена, с голямо „П” – информация. „Откъси от литературните творби цитирам според най-добрия български…

Поредицата „Руска тройка” потегли смело

С шесторка романи на Анатолий Корольов и Юз Алешковски

Анатолий Корольов беше споменал, че първият му опит за роман бил върху живота на Йеронимус Бош, а историята я има и в негов много успешен по-късен роман. Той е и рисувач, негови колажи са ползвани за оформление на изданията му, любителски, но с нещо бошовско, като настроение. Бош наднича и в романите от „Змия в огледалото”, не като персонално присъствие, а като литература. На корицата е заглавието на първия роман, между кориците са още „Кикот” и „Домът на близнаците” (изд. „Факел експрес”, превод Здравка Петрова, Иван Тотоманов). „Кикот” е още непознат…

Философия на бавното хранене

Нашенското производство на храна стене за своя Петрини, но тук играят твърде алчни интереси, пък и интелигенцията ни е провинциално устроена

„Липсата на познания и липсата на разсъждения за причинно-следствените връзки при производството на храна изпраща много от нас да се хранят във вериги за Fast Food, за бързо хранене, без много-много да си задават въпроси”, отбелязва Карло Петрини в „Хубаво, чисто, справедливо. Основи на философията Slow Food” (изд. „Жанет 45”). Това е мисията на четивото и на основаното от Петрини световно движение за Бавна храна: познание и разсъждения за причинно-следствените връзки. Има какво да се прочете у него и…

За тежкия живот на леките жени при социализма

Кадър от филма по романа (1997)

Антон Балаж  създава уникална еротично-политическа гротеска, в която леките жени, обречени на „историческа ликвидация”, се опитват да оцелеят в абсурдната лагерна атмосфера „Лагерът на леките жени“ (Колибри) директно пренася читателя в лагер за принудителен труд в Словакия от началото на 50-те години. Живописният „лагерен колектив” се състои от 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета. Антон Балаж е създал уникална еротично-политическа гротеска, в която леките жени, обречени на „историческа ликвидация”, се опитват да оцелеят в абсурдната лагерна атмосфера, където ги превъзпитават по Оруеловия модел за…

Периодичната система на живота

По автобиографичните разкази на Примо Леви

„Обстановката беше толкова злокобна, че да ти се доплаче: самотна електрическа крушка мъждиво осветяваше голямата дървена барака и в полумрака, като в голяма пещера, се различаваха лицата на останалите лагерници, изкривени от съня и нощните видения: обагрени в смърт, те движеха челюсти – сънуваха, че се хранят” – Аушвиц по Примо Леви в „Периодичната система” (изд. „Жанет 45”, превод Нева Мичева). Позната до досада картина, но, внимание: автентична. Леви оживял в Аушвиц случайно, по собствено признание. Автентичността е винаги друго възприятие. Той го пише: „Действителността е винаги по-сложна от фантазията, по-непригладена, шуплеста и ръбата.…

Опасното на кубинската свобода

В романа на Кабрера Инфанте, издаден посмъртно

„Питам те дали имаш револвер. Искам да убиеш мама”, първото й желание. Той е млад кинокритик, женен, Хавана, 1957 г. „Можем ли да идем на хотел? – Можем. – Но ти си малолетна. – Сега не съм. Навърших шестнайсет. – Кога? – Сутринта, като се прибрах. Сега вече съм голяма.” – „Непостоянната нимфа” на Гилермо Кабрера Инфанте (изд. „Жанет 45”, превод Стоян Йорданов, живял в Куба). Инфанте припомня лятото със Стела 40 години след това: „Не беше само едно щастливо лято, а лято на низост, ярост и огън”. Тя е лишена от чувство…

От Алеко до Алек – хорът на хумористите, събран от Михаил Вешим

Едно българско съкровище – предговор от Михаил Вешим. Разказ от Ивайло Петров от сборника на Книгомания

Михаил Вешим. Снимка: Ани Петрова

Сигурно сте чували за днешните български колекционери – борец-класик, който събира живописни платна от наши художници-класици, офицер от бившата ДС, изкупвач и прекупвач на тракийски и древногръцки антики, изровени от иманяри, хазартен бос, който колекционира предмети на античното изкуство и чиято сбирка от съкровища е по-богата от трезора на националния музей. Аз също съм колекционер, но не на марки или монети, на златни предмети или на оригинали от Рембранд до Майстора. Колекционирам хумор – в библиотеката си имам световни и наши усмивки, трупал съм…

Как Мирослав Пенков тръгва към върховете на световната литература. Първи откъс от „Щъркелите и планината”

Мирослав Пенков

След световния успех на сборника с разкази „На Изток от Запада”, Мирослав Пенков, младият български писател, живеещ в САЩ, издаде през март първия си роман „Щъркелите и планината” (Stork Mountain), отново в едни от най-престижните литературни издателства на САЩ и Великобритания – “Фарар, Строс енд Жиру” (Ню Йорк) и “Ходън енд Стоутън” (Лондон). Докато пише дебютния си роман, Мирослав Пенков е включен в творческа програма на „Ролекс”, където световноизвестният автор на „Английският пациент” Майкъл Ондатджи става негов наставник.  Той написва романа на английски език под редакторското ръководство на Ондатджи, а след това го пресъздава на български. Сам той пише: „Отдавна…