Резултати от търсенето

Ключова дума: Димо Райков

Срамът ни вече е световна новина и факт

„Изоставен и отвратен, българският народ вече няма доверие в политическите си лидери…“ (из френския печат) Може ли някой да ми каже, какво би си помислил един нормален човек на планетата, когато прочете, и то днес, в 21 век, подобни думи за един народ, за една страна, и то членка на ЕС… Да не говорим, че някои от данните, публикувани в чуждата преса, например, за средната заплата, не са верни. Знаем колко са получавали взривените, нали? А и в цял свят мерило за стандарт е не средната заплата, нещо много удобно за нашите политици, а минималната заплата. А знаете какво е…

Ей, българино, взимат те за мезе

Мислех си преди време, че вече няма какво да ме учуди във „взаимоотношенията“ народ – политици в България. Мислех,че наглостта на последните е стигнала своя предел с КТБ. Обаче… Обаче пак съм си направил сметката накриво. И ето какво сервираха политиците на народа ни току пред изборите. Представяте ли си – такова чудо, такава циничност никъде в света няма. Преди избори да ти бръкнат яко в джоба…Такова чудо може да има само в България. Където продъненият вече джоб пак се подлага на… „нашите“… Да, щом са „наши“ хора, нека да бъркат, нека… Пък ние пак ще гласуваме за тях… Дни…

Вежди Рашидов или докъде стига принципността

Току-що чух по Нова телевизия познат глас да плаче – „Знаете ли какво става със сърцата на хората?“ Помислих си – да, днес е ден за траур, наистина тъжно, много тъжно… Гласът се оказа на… Вежди Рашидов… Но нямаше и вопъл за загиналите при наводненията, а плач за неговия влог… Този вечен любимец на България – и преди, и при бат Тошо и Джагаров, и при Илия Павлов, да, той тогава бе „Мултак номер едно“, все още има хора, които помним неговия пир по време на чума в сладкарницата на ресторант „България“ при онова сгромолясване на банките по Виденово време,…

Бойко – всенародният любимец и тарикатите

„Желязната“ кохорта на бг-статуквото пак преразпределя позиции, пак търси ново място под слънцето

И Петър Москов от ДСБ, и Нидал Алгафари от БСП издигат призива съпартийците им да застанат под знамената на Борисов… Да, боговете в България сигурно вече са полудели… Вижте какви „странни“ неща стават днес. Или всъщност те не са странни, те просто следват истинския си развой, да, нашият бг-развой… А тя, нашата истина, е от просто по-проста. Разбира се, никой не иска и да я изрича дори. А тя е – в България има много, ама много дребни тарикатчета… Чудно ми е как я мислят те, докога…

Тласъците на родната кръв…

Мюриел от Париж търси своята майка от Бургаско

О, какъв хубав ден се случи Черешова задушница в Париж… Настина е прав поетът – Париж винаги е хубав, но има ли слънце, той е магнетичен! А какви зелени оазиси има навсякъде в този град! Какви фонтани, какви паркове, какви площадки с малки пръскалки изпод дървените скари-подове, тип „бен-душ”, какво радост за децата… Разхождам моя внук сред цялата тази прелест, детето сочи клоните на околните дървета, където просветват, да просветват… череши…И откъсвам аз клонка, подавам я на моя наследник, той се усмихва и хоп-право в устата. Константин сега е на такава възраст,…

Костадинка – бялата лястовица на последната бг-надежда…

Гръцкият евродепутат-чистачка произнесе присъда над България

Костадинка Кунева. Снимка: от тв екрана

Една обикновена чистачка, работничка от най-ниското съсловие на гръцкото общество, днес е… евродепутат!? Внимание – земята как не се е срутила! И то българка. И то емигрантка. Костадинка е историк по образование, тръгнала преди години за съседната ни страна заради сина си. Имал тежко заболяване, у нас искали огромна сума, тя се принудила да търси спасение за детето си в Гърция… И ето – днес Костадинка е … евродепутат. Я ми кажете дали тази жена днес щеше да бъде такава, ако бе останала в България? Я си представете как емигрантка у нас, работеща като…

Бобов дол – лицето на България на изборите…

Кадър от репортажа от Бобов дол

Няма такова чудо днес, в 21 век, няма подобно оскотяване никъде в света! Репортажът, който гледах тази сутрин по Нова телевизия от Бобов дол директно, ме разлюля, смая и шашардиса… И изпитах същото безсилие, което изпитвам, когато в чужбина видя как нашенци обграждат суперите на Франция и чакат да се награбят с току-що изхвърлените храни-отпадъци в казаните… Преди време бях готов да скоча на една французойка, която, разбрала, че съм българин, каза – а, от ония, бавноразвиващите се… Но сега как ли бих реагирал… Щом ти мълчиш, щом кротко, като добиче, живееш като първобитен човек, щом заставаш от 2 часа…

Защо написах „Диагноза: Българин в чужбина“

Димо Райков. Снимка: личен архив

Не можех да не я напиша тази книга. Парадоксално – не омраза и лоши чувства, а обич ме накараха да седна зад белия лист. Всъщност цялостното ми развитие на писател подсказваше, че вървя към подобна книга. Но формалният повод дойде от наранената ми душа. За какво става въпрос? За два епизода, които преобърнаха моите вече 55- годишни усещания. Съсед, млад, нахакан, тормозел непрекъснато моите родители, просто ей така, от злоба човешка, но чашата преляла, когато започнал да заплашва мама и татко, че щял да отреже главите им, да ги ”пречука” и тъй нататък. Възрастни хора, болни, самотни, колко им трябва…

Франция се „българизира“

Президентът предлага на ромско момиче да се върне, но без семейството си. То казва – не, аз не съм животно…

Димо Райков. Снимка: личен архив

Да, кълбото по този случай във Франция непрекъснато усилва своя ход… Медиите „гърмят“, изпратили са специални кореспонденти в Косово, открити студиа нищят темата за емиграцията, за толерантността… Вътрешният министър е притиснат, правителството – също… Дават по телевизиите цялата мизерия на тамошния живот в Косово… Учениците, макар и вече във ваканция, непрекъснато увеличават своя брой по улиците… Париж кънти – не на расизма, ние сме страната на свободата и на любовта между хората, ние не сме земята на експулсирането! Да, в…

Младостта на Франция удари плесница на родителите си

Страната на Волтер и Дидро отново е разлюляна – заради едно ромче от Косово и едно арменче… Посвещавам на всички приятели, които имат добро усещане към мен и моите книги, на тези, чиито сърца все още не са се превърнали в парчета лед Това може да стане само във Франция! Франция ври и кипи от ден-два… И то заради кого – зарази едно ромче, ами, циганче, направо ще кажем ние, българите. Да, заради 15-годишната Леонарда от Косово, която заедно с родителите си и останалите пет деца на семейството й бе експулсирана обратно в родината си след 4-годишно пребиваване тук. Съдбата…

Думи за момчето – радост на народа. Днес Гунди щеше да навърши 70

„Има една страна България, и в тази страна България има един отбор „Левски”. В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“ (Георги Аспарухов-Гунди в отговор на предложението от „Милан” да играе в чужбина). Всъщност тогава бе така – кажеш ли „Левски”, значи казваш „Гунди”, кажеш ли „Гунди”, значи казваш „Левски”… И това се приемаше напълно естествено, без капчица завист не само от запалянковците, но и от самите съиграчи на синята девятка. Често, от много години насам, съм се замислял – кое всъщност е най-голямото и ценно качество у това момче-еталон не само на спортист, но и на…

Разликата между нормалната държава и ненормалната

Два случая, две шокови събития за две общества. Разбира се, разлика има – едното събитие е къде-къде по-мижаво от другото. Просто един министър се опитал да шикалкави и … излъгал. Другото събитие е потресно – подслушан е разговор между бивш, а и по всяка вероятност, бъдещ премиер, министър и висш магистрат, тоест представители на управлението на една страна… Разговор, в който се разкрива оня цял порочен механизъм на управление в една… ненормална страна. Да, генезисът на едно ненормално управление в една ненормална страна… Ето случайно взето мнение-коментар от мрежата относно „нашия” случай, в което авторът се обръща към зам.-главния прокурор:…

За лъжливия министър и пропастта между Франция и България

Вече втори ден Франция е в шок! Голямата държава, страната с население десетина пъти повече от нашето, стожерът на Европейския съюз, се тресе и пука по шевовете… Защо? Ха, според нашите, български усещания – заради една глупост… Всъщност какво е станало? Един от важните министри, този на бюджета, при журналистическо разследване на въпрос дали има сметка в чужда банка, отговори категорично – Никога! Нито сега, нито преди това! Но тук е нормална страна, тук прокуратурата веднага започна своята работа. И министърът си призна, че имал сметка от 600 хиляди евро в Швейцария… И се започна… Е, щом и този епохален…

Даром даден кабинет

Понеже много мои читатели ме питат за мнението ми относно служебния кабинет, засега ще спомена само това. Длъжен съм да го кажа това свое мнение, криво или право, защото с редица свои текстове на страницата си във фейсбук, на блога си, както и в редица други медии, особено в „Електронен вестник”, аз подкрепям от първия ден протестиращите. От пръв поглед за мен е видно, че този кабинет всъщност е на… тези, които през цялото време „плюеха” и иронизираха протестиращите, а и такива като мен, които застанаха с думи зад тях. Още потръпвам от обидите на тези „всезнайковци”, които вече се…

„Не щъ!“ или протест в Париж по нашенски

Два часа – протест, после три часа – коктейл в посолството…

Българското посолство в Париж. Снимка: архив

Зарадвах се. Та малко ли е и в Париж, на хиляди километри от родината, да се даде знак на протестиращите в България, че са подкрепяни и от своите сънародници зад граница… Та още през 2006 г. в книгата си „Париж, моят Париж…” аз непрекъснато задавах въпроса – кога Париж ще „дойде” и в София… Години наред пиша за контролираната мизерия у нас, за геноцида над обикновените българи… И ето, Париж наистина „дойде” в София… И аз още от първия ден подкрепих протеста, тоест подкрепих себе си, своите усещания да…