Резултати от търсенето

Ключова дума: в. Гардиън

Путин по стъпките на Брежнев

в. Гардиън

Може ли Путин да настигне Брежнев, пита и в. Комерсант

Вчера Владимир Путин изживя Брежневия си миг. Тогава той престана да е просто избран лидер и се насочи към пожизнено президентство. След като ловко заобиколи правилата, като изкара един премиерски мандат (никой руски лидер не може да служи повече от два поредни президентски мандата), Путин сега може да продължи до безкрай. Брежнев изкара 18 години, Сталин 31. Въпреки шепота за революция под стените на Кремъл, кой би се обзаложил, че Владимир няма да се изравни с Леонид? Изборите – които всъщност бяха по-скоро коронация – се различаваха от предишни руски вотове в едно отношение. След публичното негодувание, което…

Жените, които вредят на Путин

в. Кориере дела сера

Женската „Армия на Путин“. Снимка: мойгород

Улица „Анна Политковская“ – Милано избра да отдаде почит на убитата на 7 октомври 2006 г. руска журналистка, като кръсти броени дни преди руските президентски избори една от улиците си на нейно име. Това решение има символично значение и поражда размисли за ролята на жените в Русия. Живея живота си и пиша за онова, което виждам – така без задръжки и без страх Анна Политковская описваше работата си, въпреки че разследвайки насилието в Чечения на федералните сили на Кремъл, тя беше бита и арестувана, а животът й беше почернен. Политковская обикаляше селата из Кавказ и събираше…

Защо „насърчаването на демокрацията“ по американски не действа в Близкия изток

в. Гардиън

Става ми смешно, когато световните медии описват Международния републикански институт (МРИ) като „организация, насърчаваща демокрацията“ (в случая по Националното обществено радио). МРИ влезе в новините неотдавна, защото военното правителство на Египет постави някои от членовете му в списъка на лицата, на които е забранено да пътуват в чужбина, и по този начин ги затвори в страната, където ги очаква разследване и евентуално изправяне на съд. Чудя се на лековерието на тези журналисти и редактори: ако опиша Центъра за изследване на политиката и икономиката (ЦИПИ) като „магическа организация, която превръща металните отпадъци в злато“, ще стане ли това описание…

Изборите в САЩ – парите винаги печелят

в. Гардиън

Президентските дебати в Републиканската партия не са за хора със слаби сърца. Миналата седмица в Джаксънвил, Флорида, Рик Санторъм предупреди за „заплаха от разрастване на радикалния ислям“ в Централна и Южна Америка. Нют Гингрич се обяви за седем полета на ден до луната, където частната промишленост може да създаде колония, и потвърди убеждението си, че палестинците са били измислени в края на 70-те години. Мит Ромни заяви, че ако направиш нещата достатъчно трудни за нелегалните, те сами ще се депортират от страната. Имайки предвид общото състояние на Републиканската партия, подобни коментари в момента не привличат почти никакво внимание.…

Саудитска Арабия: тайният конфликт в Близкия изток

в. Гардиън

Докато британският министър-председател Дейвид Камерън беше в средата на януари на посещение в Рияд, ухажвайки саудитския бизнес и укрепвайки двустранните отношения, в Източната провинция бе застрелян млад шиит. След сключената от кралството голяма оръжейна сделка със САЩ Камерън очевидно искаше да убеди саудитците да купят изтребители „Юрофайтър Тайфун“. Посещението му беше плесница за протестиращите, които настояват за спазване на правата на човека и по-голямо участие на гражданите в делата на страната им. В седмицата, започнала на 16 януари, хиляди хора – десетки хиляди по думите на активисти – излязоха по улиците на Ауамия в Източната провинция, за да…

Нова революция в Русия? Не толкова скоро

в. Гардиън

Плакат срещу Путин на митинга на 24 декември. Снимка: ридус

Въпреки че зимните празници по традиция са период, в който политиката остава в седма глуха – покрай сандвичите с хайвер и фалшивото пеене на масата – руското общество несъмнено направи огромен обрат миналия месец и скандираните по улиците на Москва политически лозунги не бяха забравени насред традиционните новогодишни наздравици. Масовите опозиционни митинги на 10 и 24 декември, подхранени както от общо недоволство, така и от твърденията за нагли измами на парламентарните избори от 4 декември, показаха, че специално руската средна класа сега е политическа сила, която трябва да бъде взета предвид. Събитията от декември 2011 г. далеч не…

Как Унгария се превърна в срам за ЕС

в. Гардиън

В понеделник вечерта приятели ми изпратиха снимки от последната антиправителствена демонстрация в Будапеща. Това бе паметен ден по повече от една причини: на този 2 януари 2012 г. влезе в сила нова „неконституционна“ конституция на Унгария, която отне от названието й думата „република“ и която бе приета с главоломна бързина от парламента при смайващо игнориране на демократичните принципи, върху които трябва да бъдат основани страните членки на Европейския съюз. Но това беше и ден, в който опозицията показа сила и единство и, заличавайки политическите различия, протестира срещу конституцията, сътворена от една политическа партия, за да циментира контрола й…

Светът на Путин се разпада

в. Гардиън

Плакат срещу Путин на митинга на 24 декември. Снимка: ридус

В интернет пространството гъмжи от сатирични фотоколажи, клипове и изображения на Путин и Медведев. Да гледаш как се разпада един авторитарен режим е като да гледаш епизод на американския сериал „Доктор Хаус“. Някой, който в началото на сериала се радва на активен начин на живот, 15 минути по-късно изпада в полиорганна недостатъчност, а лекарите трескаво се опитват да разберат каква е причината и кой ще е следващият излязъл от строя жизненоважен орган. Приятел ми изпрати линк към програма, излъчена неотдавна по руската национална телевизия (линкът беше към видео в YouTube – повечето хора, които познавам, нямат традиционни телевизори,…

Изтеглянето на Америка от Ирак вещае нестабилност

в. Гардиън

Барак Обама се здрависва през преграда с американски войник в базата Виктори в Багдад. Снимка: Белия дом

Пълното изтегляне на американските войници от Ирак е трагична грешка. То излага на опасност постигнатите успехи след изключително правилното решение от 2003 г. на президента Буш и на Тони Блеър Саддам Хюсеин да бъде свален от власт и носи заплахата Близкият изток да потъне в хаос. За жалост самият Буш постави началото на тази грешна тенденция, съгласявайки се с краен срок за изтичане на споразумението за статута на силите с Ирак; тя беше доведена докрай от Барак Обама, който никога не е искал да е в Ирак, и сега с удоволствие ще сложи точка на всичко. Но онези…

Разединената сирийска опозиция е сама срещу Асад

в. Гардиън Президентът Башар Асад е безмилостен и издръжлив. Водена от Запада военна интервенция в Сирия би била катастрофа

Башар Асад. Снимка: от тв екрана

Предвид събитията от Арабската пролет някои може да кажат, че дните на един диктатор са преброени, когато неговото упорство се превърне в заблуда. Миналата сряда в интервю за Барбара Уолтърс от американския телевизионен канал Ей Би Си подсмихващият се сирийски диктатор Башар Асад се опита да отрече всякаква отговорност за нападенията срещу собствения му народ: „Това не са мои сили. Това са правителствените сили. Те не са мои, аз съм президент.“ Това, разбира се, е отричане от най-висш порядък. Сирия е…

Европа вече е на „три скорости“

в. Гардиън

Вето е силна дума. Напомня за президентското вето. Навява решителност. Звучи предизвикателно. Ето защо във всяко интервю, което даде след срещата на върха в Брюксел, Дейвид Камерън се перчеше, че е използвал оръжието на ветото. За един или два дни това може да заблуди по-простодушните евроскептици в неговата партия и те да си мислят, че премиерът е направил нещо невероятно силно, като допусна той и страната му да станат част от едно малцинството, наброяващо само един член. И наистина във всички речници, които често разгръщам, понятието „да наложиш вето“ означава да попречиш на нещо да се случи. И…

Великобритания се изгуби в мъгла

в. Гардиън

Кристин Окран. Снимка: от тв екрана

Любимата ми английска шега за мъглата в Ламанша, която изолира континента, вече не звучи толкова смешно. След последната среща на върха в Брюксел Великобритания стана по-изолиран остров отвсякога. Вече много се каза за езика на тялото на Никола Саркози в четвъртък вечерта, когато той не стисна протегнатата ръка на Дейвид Камерън, а вместо това го потупа по рамото. Това беше не толкова покровителствен жест, колкото израз на огромна умора – 30 години британска двусмисленост за Европа ни изтощиха. Сега поне нещата са ясни. Откакто се присъединиха към ЕС през 1973 г. британските ни приятели са във или извън…

Приличат ли протестите в Русия на събитията от площад Тахрир?

в. Гардиън Макар руското протестно движение да има много общо с Арабската пролет, то е прекалено разнообразно и политически пасивно

Спецчасти задържат протестиращи в Москва. Снимка: Новая газета

В понеделник хиляди хора излязоха на московските булеварди с лозунги „Русия без Путин!”, „Революция!” и „Позор!”, за да изразят гнева и недоволството си след проведените избори, които, макар и изкривени в полза на поддържаната от Кремъл партия „Единна Русия”, се превърнаха в шамар от избирателите в лицето на Владимир Путин. Това бе един от най-многобройните митинги на либералната опозиция от много години насам. Полицията разреши провеждането му, но всичко завърши с масови арести. На пръв поглед Русия има нещо общо…

Марсилия в битка между култура и престъпност

в. Гардиън

Жертва на престрелка между банди в Марсилия. Снимка: от тв екрана

В старото пристанище на Марсилия, където гърците са пристигнали преди 2600 години, яхтите, рибарските лодки и туристическите корабчета се поклащат в пъстрата вода, докато мургави рибари продават сутрешния улов. През няколко улици изисканите ресторанти са пълни и магазините за луксозни стоки енергично правят бизнес с дамски чанти с монограм и златни часовници. В съседния квартал проститутки и дилъри на наркотици се крият на прибежки, за да избегнат полицейските патрули. Това са двете лица на Марсилия: от една страна космополитната културна перла на Средиземноморието, а от друга морският Рио, както някои вестници я нарекоха, област на беззаконие, пълна с…

От възхода на политическия ислям печели демокрацията

в. Гардиън От Тунис до Египет ислямистите печелят народния вот. Това не е заплаха за стабилността, а я прави реална възможност

Уада Ханфар. Снимка: от тв екрана

Ан Нахда, ислямската партия в Тунис, за ужас на Запада миналия месец спечели 41 процента от местата в Учредителното събрание, което ще изработи конституцията. Но резултатът на тази партия не е изключение на арабската политическа сцена. Миналия петък ислямската Партия за развитие и справедливост ПРС в Мароко спечели най-много гласове на изборите в страната и ще оглави новото коалиционно правителство за първи път в историята. А на изборите в Египет очакванията са Мюсюлманските братя да станат най-голямата парламентарно представена…