Резултати от търсенето

Ключова дума: Спаси София

Да предадеш Левски

Конспирации, издайници, пари Да се пише за предателството и гибелта на най-великия българин на всички времена, е съдбоносен избор, който със страшна сила тежи върху перото на автора и го кара, подобно на митичния Сизиф, да търкаля нагоре по склона на Историята всяка идея, факт или съждение. И да не губи вяра, когато те се сгромолясат в пропастта на съмненията. И да не пада духом, а да продължава да се катери по нагорнището на Историята към върха на истината. Защото такава е участта на човека на словото, който трябва да изпълни своя дълг. И да помни крилатата фраза, че…

Голямата екскурзия и Големият шлем

Голямата екскурзия – на границата на Капитан Андреево през юли 1989 г. Снимка: Иван Григоров

    Когато изпращахме братята турци, казвам братя без капка ирония, бях репортер в „Шипка“, областният вестник. В Свиленград се запознах с Чавдар Крумов от „Поглед“, той беше истинска звезда в журналистиката. Тогава разбрах какво е да си професионалист и да умееш да четеш хората. И да цениш човека, независимо къде работи и дали е началник. За първи път някой писа за мене – още го помня: „Бяхме с Петър Бойчев, журналист от местния вестник „Шипка“ – първите репортери, допуснати на границата. Той говореше с хората, задаваше въпросите си БАВНО И УМНО“. И това във „Поглед“! Бях на седмото небе.…

Шенген или травматизмът на мизерията

Димо Райков. Снимка: личен архив

Усмихвайте се, хора! Травмата, която нанася онаследяваната от поколение на поколение бедност в една страна, превръща народа на тази страна в едно своеобразно механично сборище на навъсени, сиви хора, непоносими един към друг. Общество, което не знае и не може да се усмихва, е общество, осакатено за нормален живот. Живот без сърдечност е бавно тление. Ненужен и на самия себе си живот. Ние сме свидетели, пряко или косвено чрез медиите, на агресията, която залива България отвсякъде. Нима нямаме сърце да не видим това позорно явление, което вече е отдавна забравено в света. А у нас е… спорт. И начин за…

За паметника на Лучников и абсурдите от най-новата ни история

Иван Костов на откриването на паметника на Лучников. Снимка: сайт на ДСБ

  През октомври 2012 г. в София издигнали паметник на Лучников. Отначало помислих, че е шега… Но прочетох, разгледах снимките и ако не са монтаж, май ще излезе истина… И докато мигах не вярвайки на ушите си, ми звънна стар седесар, човек минал през лагер, затвор, че дори работил като строител за светлото бъдеще някъде си. Та той ме пита дали ще подпиша едно открито писмо срещу издигането паметник на Лучников. Поисках да ми прочете текста и от него научих няколко нови неща. До сега за Лучников знаех три: Първо. Бил е активен агент на Държавна сигурност, чието име…

Как един невзрачен петербургски чиновник се превърна в Шекспировия Ричард III: погледът на социолога

Владимир Путин. Снимка: от тв екрана

Решението на Путин да обяви мобилизация и да изпрати стотици хиляди хора в месомелачката на войната заради неясни и противоречиви цели, независимо дали става дума за противопоставяне на „колективния Запад“, изграждане на Новорусия или защита на народа на Донбас от „нацистите“, отново повдигна въпроси за същността на руската власт и произхода на очевидните злини, които тя върши. Откъде идва готовността да изпращаш на смърт и да убиваш жителите на собствената си и на съседна държава, да превърнеш собствената си държава в международен парий и да съсипеш и без това слабата си икономика? Превърнала ли се е Русия във фашистка държава…

Писателят Димо Райков: България започва от планината и граничния човек

Писателят Димо Райков от години живее, работи и твори в Париж. Роден е на 31 юли 1954 година в Малко Търново. Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет. Неотдавна бяха издадени книгите му „Ние сме Странджа“ и „Избрани разкази“. Пред БТА той сподели, че те са „моят разказ за живота ми, за семейството ми, за Странджа“, в която се родих. По думите му в планината и нейните хора има ослепяваща красота и същевременно една изпепеляваща безизходност, а границата е проклятие. Според писателя двете нови книги са апотеоз на неговото над 45-годишно творческо възкачване-всекидневно нажежаване на мозъка до червено. Допреди десетина години…

„Ние сме Странджа“ – нова книга на Димо Райков

Там, където Господ докосва небето… Баща и син за родното място, за най-нежната планина, за хората, животните, тревите в нея. За душата на Странджа… Б.р. – Димо Райков (1954) е автор на книгите „Стълба от камък“, разкази, 1983; „Жребият“, повест, 1987; „Мигът на невестулката“, разкази, 1989, „Писма до мъртвия брат“, роман, 1993; „Пансионът“, роман, 1995. От няколко години живее в Париж, където създава триптиха за Града на светлината: „Париж, моят Париж…“ (2006), претърпяла няколко издания; „BG емигрант в Париж“ (2008) и „55 тайни на Париж“ (2009). През 2008 г. издава „Писма до мъртвия брат. Пансионът“. Следват сборникът с разкази…

Еми Барух: Заемаме позорното първо място с хората, които подкрепят войната на Путин срещу Украйна

Снимка: Мария Телбис


За вандалския акт срещу изложбата на Фотофабрика „Украйна: Архивите на едно престъпление“ „Когато има война, има пропаганда и от двете страни. Пропагандата и троловете са част от военната агресия. Една много добре организирана част от тази агресия иска да внуши истина, която няма нищо общо с истината.“ Думите на Еми Барух от „Фотофабрика“ пред БТА са по повод вандалски акт срещу изложбата „Украйна: Архивите на едно престъпление“. Свидетели на престъплението са репортери на „Ройтерс“, които предоставят документи, заснети между 26 февруари и 18 април 2022 г. От вчера знакът Z е изписан с бял спрей върху някои от кадрите,…

Спасение или оцеляване?

Вестниците съобщават за антиеврейските закони.


Продължение, виж: Гонения, спасение и Холокост в царство България 1940-1944 г. Спасение или оцеляване? Това е само част от войната в терминологията, когато става въпрос за съдбата на еврейството от периода 1940-1944. Тук споровете са крайни, а позициите на спорещите – непримирими. От една страна се въздига един национален мит за всеобщо усилие за спасение на евреите. Този мит има обаче един съществен недостатък. А именно – не отговаря на въпроса от кого е трябвало евреите да бъдат спасявани? Възникват и допълнителни противоречия, а именно: – Законът за защита на нацията е гласуван още през декември 1940 г., когато…

Шест кризи в България през 2021 г. и шест очаквани за 2022 г.

Годишен преглед и прогноза на Центъра за анализ и кризисни комуникации

Отминаващата година беше трудна за хората и за компаниите, за администрацията и политиците. За всички. Две бяха господстващи теми в българското публично пространство – пандемията от COVID-19 и политическото бъдеще на страната. Първата беше концентрирана в статистиката на заболели, починали, оздравели, ваксинирани и отричащи – явно или тайно, нуждата от имунизация и здравни и икономически мерки. Втората бе съсредоточена в няколкото предизборни кампании – невиждана концентрация от началото на демократичния преход насам. Поради това от комуникационна гледна точка можем да кажем, че годината беше наситена със събития, послания, ефективни и неефективни комуникационни действия, с различни „герои“, които излизаха на публичната…

Пенчо Кубадински – ловецът, който помогна да свалят Живков

Пенчо Кубадински. Снимка: Иван Бакалов

Кубадински театрално вдигна дясната си ръка, направи пауза и каза: „Ей тая ръка свали Тодор Живков“. Седяхме на една дълга ниска масичка, в срещуположните й краища, в селската къща на жена му в село Тополово край Асеновград. До момента бяхме разговаряли вече часове. Досмеша ме. „Не се смей“, каза той и започва да разказва. Заседанието на Политбюро е ден преди пленума на 10 ноември 1989 г. „Те, Младенов, Атанасов, Джуров, се бяха наговорили вече”, обяснява Кубадински. Но за оставката на Живков трябвало мнозинство. Присъствали 8 души и силите се разделяли точно по равно. Нужен бил един глас повече. След…

Генерал Анев, превратаджията срещу Живков, лежал 5 пъти в затвора у нас и в чужбина

Генерал Цвятко Анев, 1996 г. Снимка: Иван Бакалов

Генерал Цвятко Анев, прочул се като превратаджия-заговорник срещу Тодор Живков през 1965 г., се оказа също и единственият българин, лежал като политически затворник при три режима и в няколко балкански страни. Най–напред – в България преди 9 септември, като комунист. Втори път, след като бяга от България в Гърция, където първо го осъждат на затвор и после го заточват на о. Крит за близо 2 години. Лежал е по за няколко месеца и в македонски и сръбски арести. След това отново лежи в български затвор, откъдето бяга и става партизанин. Накрая влиза за 4 години в затвора по време…

„Ти не си сама“: жените на Балканите разбиват табуто за сексуалните насилия

„Колективен детонатор“: след като сръбска актриса заяви публично, че е била изнасилвана от бившия си преподавател, хиляди жени на Балканите свидетелстват за сексуални насилия – масово издигане на глас, за което активистките се надяват, че ще промени нещата. Патриархалните в голяма степен страни от района бяха обхванати през последните години от движения срещу посегателствата спрямо жени. Но вълната, която бушува от десетина дни под мотото „Ти не си сама“ („Nisi Sama“), изненадва със своя мащаб. Катарзисът се осъществява основно онлайн, както е във Фейсбук страницата „Не съм го търсила“ („Nisam Trazila“), създадена от босненски актриси. „От години събирам смелост да…

Избори 2021: Следствието приключи – забравете!

Проф. Антоний Тодоров. Снимка: e-vestnik

Филмът на Дамяно Дамяни с известното заглавие е от 1971 г., един филмов разказ без щастлив край, едно кино, което не се вписва в оптимистичния тон на Холивуд. Филм-присъда на едно провалило се правосъдие, на едно фундаментално несправедливо общество, което сякаш притиска зрителя да започне да симпатизира на „Червените бригади“ в един безсилен гняв. Наближават редовните парламентарни избори на 4 април 2021 г. Партиите се готвят да получат поредния дял от парламентарната баница или поне да спечелят 1%, даващ им правото на държавна субсидия. Избирателите се готвят да повторят поредната си грешка като гласуват или като не гласуват. Резултатът ще…

Годината на вируса, на „крайния” хуманизъм, и на българския подход

Рисунка за големите епидемии в Европа – чумата от XVII век, Испанския грип от началото на XX век и сегашната епидемия от коронавирус. Илюстрация: Стрейтс тайм

„Всички смятаме, че животът и здравето на децата, учителите родителите е най-важно, но дори и да сме крайни хуманисти, ще признаем, че пък имаме другия морален проблем – да прехвърлим загуби върху бъдещето, ако затворим всичко, ще трябва да изтеглим 50 или 100 млрд. заеми, ако затворим училищата, също ще прехвърлим загуби на бъдещето.“ Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев при Хекимян по Би Ти Ви. Той изглежда изповядва някакъв „умерен хуманизъм“. Доколко е прав за заемите и размера им, и какви ще са евентуалните загуби при пълното отваряне, може да се спори. Впрочем, България затвори заведения и…