Резултати от търсенето

Ключова дума: в. Култура

Много шум за Милчо Левиев…

1980 г. – Милчо Левиев участва в годишната джаз-среща в зала „Универсиада“ – за пръв път в България след емигрирането през 1971 г. Снимка: Иван Бакалов

70-годишнината на Милчо Левиев, роден на 19 декември 1937 г., мина тихо и незабележимо, та не можа да положи поне един допълнителен щрих върху пищната картина на неговата 60-годишнина в зала № 1 на НДК. Правителството го предложи за награждаване с ордена “Св. св. Кирил и Методий”, но ритуалът по връчването се отложи за неопределено време. Успоредно с това късата памет на т.нар. “културен елит”, си направи поредната шега – мнозина от тези среди промърмориха, че на Милчо Левиев можеше да се присъди по-високият (най-висок) орден “Стара планина”. Никой от тях не си спомни, че това се вече случи преди…

Бийтбокс „надсвирвания“ – из ърбън културата на София

Red One дава наставления на изпълнителите преди началото на надсвирването.

Знаете ли, че в песента Don’t worry, be happy не се използва нито един музикален инструмент, а цялото съпровождащо озвучаване идва от вокалния апарат (сиреч – устата) на нейния изпълнител Боби Макферин? Това умение – да имитираш барабани и други музикални инструменти само с уста, на градски жаргон се нарича бийтбокс. Официалното име на бийтбокса е вокална перкусия. Стилът е възникнал в края на 70-те – началото на 80-те години на 20-и век в гетата на големите щатски градове. „Там живеели семейства с много ниски финансови възможности, никой не можел да си позволи техника, с която да прави музика и…

В. „Тагесцайтунг“ цитира e-vestnik.bg за строителството по Черноморието

Кметът на Царево вече мечтае да продаде морето, защото от брега нищо не остана, пише немският вестник

Немският в. „Тагесцайтунг“ публикува през седмицата статия от журналиста Дирк Пфефер за строителството по българското Черноморие. В статията се цитира журналистката от e-vestnik Светослава Банчева и публикациите на електронния вестник по темата. Журналистът през лятото сам намерил чрез Интернет e-vestnik и снимки за строителството по крайбрежието в него, след което се обади в редакцията. Следва пълният текст на статията от „Тагесцайтунг“:

Строеж върху земята на бившия къмпинг Нестинарка. Снимка: Светослава Банчева

Като че ли мотото на българската политика в туризма е „количество вместо качество”, а бързият растеж е единственият изход от провинциалната изостаналост. А безсърдечните туристически крепости не се спират дори пред националния парк Странджа. „Инвеститорите предпочитат да строят възможно…

Англичанин направи филм за шрифта „Хелветика“, формирал Западната култура

През есента на 2005 г., докато се разхождал по улиците на Ню Йорк, английският режисьор Гари Хъстуит забелязал нещо много странно. Знаците на камионите за боклук, табелите с работното време на кафенетата и магазините, надписите “Мъже” и “Жени” на входа на тоалетните били изписани с абсолютно еднакъв шрифт. Гари се огледал внимателно наоколо. От лявата си страна видял билборд, рекламиращ американските авиолинии, а от дясната – името на автобусна спирка. И те били изписани със същия шрифт. “Стори ми се като някакъв таен закодиран език – казва Хъстуит. – Сякаш бях единственият, който забелязваше, че го има навсякъде.” Режисьорът говори…

В. „Фигаро” уличи български литератор в грандиозна фалшификация

Кирил Кадийски, снимка: liternet.bg
Блез Сандрар, снимка: editionszoe.ch

Френският вестник „Фигаро” в своята статия от 28 юни, четвъртък, озаглавена „Фалшив Сандрар с български вкус” подробно описва една литературна фалшификация, която може да се сравни със сензационните измислени дневници на Хитлер, публикувани преди 20 години в Германия. Авторът на статията смята, че тя вероятно е извършена от българина Кирил Кадийски, в момента шеф на Българския културен институт в Париж (справка за Кадийски по-долу и интервю с него по случая в „Курие ентенасионал“). Вестникът описва откриването на дълго издирвано произведение на един от най-известните френскоезични поети Блез Сандрар, творил в първата половина на миналия век (справка за поета виж по-долу).…

In memoriam. Миряна Башева: Аз нямах илюзии

Миряна Башева. Снимка: в. Сега

Поетесата Миряна Башева почина на 73 години в съня си, съобщи в. „Сега“, където тя работи дълги години и още сътрудничеше. Башева е автор на някои емблематични стихотворения, които са образец за културата на градската интелигенция в края на XX век и началото на новия век. Някои от нейните стихове са познати от десетки естрадни песни, за които много слушатели не са и знаели, че са по нейни стихове. За читателите на в. „Сега“ тя беше остроумен автор и създател на сатиричната страница „После“, която със своя сарказъм стана една от емблемите на вестника още от появата му през октомври…

Март 1943 г. Кратък пътеводител из депортацията

Натоварване на евреи за депортиране с параход в Лом. Личната охрана на главния комисар по еврейските въпроси Александър Белев прави проверка на качващите се.

В поместен наскоро в „Култура“ текст, Владимир Дановски[1] разсъждава, без обичайния юбилеен повод, върху съдбата на евреите в „стара България“ и в „новите земи“ по време на Втората световна война. Писан през 2012 г., текстът носи привкуса на дебата от онези години и не отразява появилите се оттогава нюанси в споровете, стъпва на редица фактически грешки, проявява и не особено добър вкус.[2] Но есето докосва причини, поради които сюжетът остава вечно неуловим и недовършен: озаглавено „Нормалността на доброто“ в контрапункт на „баналността на злото“ (Хана Арендт) и „крехкостта на доброто“ (Цветан Тодоров), то за пореден път препраща към бездните на…

САЩ и Китай: Приличат си повече, отколкото ни се ще

От The New York Times, 8 май 2018

Когато посещава съвременен Китай, човек не може да не сравнява и противопоставя драмата, която се разиграва в политиката на Пекин, с тази, която се развива във Вашингтон. Разликите наистина са много, но трябва да кажа, че има и някои доста близки прилики. Да започнем с това, че борбата с корупцията, която президентът Си Дзинпин започна, създаде атмосфера на страх в днешен Китай: общуването с чужденци, споделяне на неправилни мисли или твърде екстравагантното поведение могат да привлекат вниманието на държавните „антикорупционни” детективи. Тъй като на „корупцията” не е дадено точно определение и тя…

Моята борба – обезвреждане. Или презареждане?

Новото критическо издание на „Моята борба“

„Едно добро ново издание на една много лоша стара книга” – това казва в заглавие английският вестник „Гардиан” (12 януари 2016 г.) по повод излизането в Германия на Хитлеровото съчинение „Моята борба”, пуснато легално след 70-годишна забрана, наложена от Баварското правителство. Доста търсих из интернет и установих, че този кратък коментар е може би най-точният в чуждестранната преса. От другото, което прочетох, включително и в българските медии, преобладаваха цитатите от авторитетни представители на чужди институции и организации. Телевизиите у нас също цитатничеха, единствено БНТ се отсрами с две коментарни предавания, в които имах възможността да участвам. По-късно разбрах, че и…

Нобелова лекция на Светлана Алексиевич: За изгубената битка

Светлана Алексиевич

Светлана Алексиевич. Снимка: от тв екрана

Не съм сама на тази трибуна… Около мен звучат гласове, стотици гласове, те са винаги с мен. Още от детството ми. Живеех на село. Ние, децата, обичахме да играем навън, но вечер сякаш магнит ни привличаше към пейките, на които се събираха пред своите къщи или хати, както ги наричат у нас, уморените жени. Никоя от тях нямаше съпруг, баща, брат, аз не си спомням мъже след войната в нашето село – през Втората световна война в Беларус на фронта или в партизански отряд бе загинал всеки четвърти беларусин. Нашият детски свят след войната беше свят на жени.…

Владислав Тодоров: Борисов беше върнат на власт от красиво и опрятно малцинство на успели в прехода граждани

Копринка Червенкова, Христо Буцев

Владислав Тодоров. Снимка: личен сайт

Владислав Тодоров е български културолог и писател, който живее и работи в САЩ, където преподава културна история на Русия и Източна Европа в Пенсилванския университет. Автор е на няколко книги, сред които нашумелите романи „Дзифт“ и „Цинкограф“, както и на сценариите за филмите по тях. Поместваме разговора му с Копринка Червенкова и Христо Буцев от в. Култура с големи съкращения. – Защо заминахте за Америка? – Причината не е една. Но това, което реши нещата за нас, беше изходът от първите свободни избори в България. Това съм го споделял не веднъж. След кратък период на опиянение,…

Защо сериалът „Четвърта власт“ е толкова скучен?

в. Култура

Излъчването на „Четвърта власт“ беше съпътствано от голяма рекламна кампания с плакати, билбордове, дипляни, листовки, пиар публикации и предавания. И обвинения към критиците на сериала, сякаш нарушават някаква политическа коректност, щом не го харесват.

Ще започна с уточнението, че не критикувам на лична основа хората, които стоят зад сериала „Четвърта власт“ на БНТ. Тъй като България е малка и всички сме братовчеди, знам, че с една голяма част от тях имаме в известна степен общи естетически и даже политически възгледи. От друга страна, би било пресилено да кажа, че съм имал големи очаквания от техния труд, защото съм поглеждал и други български сериали, включително (пред)последния колосален провал на БНТ – „Недадените“, който с гръм и трясък опропасти тема като тази за спасяването на българските евреи през Втората световна война. Колкото и да…

БОРИКА – продължение на трилъра. Пари

Райна Маркова

Тъкмо бях намислила да посветя текст на подпалилия мрежата списък „с враговете на нацията“, когато нещо по-интересно отклони вниманието ми: след срива на портала на единствената разплащателна система към Агенцията по вписванията, сривът в системите на Борика-Банксервиз, който хиляди сънародници усетиха в петъчния късен следобед като невъзможност да ползват банковите си карти, не е нещо, което трябва да остане без коментар. В медиите се промъкна обяснение, че инцидентът се дължал на хардуерната недостатъчност на системите. Опитът би трябвало да ни говори, че в най-добрия случай това означава намерения за похарчването на едни пари за напълно ненужен „ъпгрейд“ на системите. В…

Навлизаме слепешката в мътна ера

От в. Култура

На този свят съществуват кръстници. Съществуват и унищожители, анихилатори, огромно количество ескадрони на смъртта и месианически терористи. Войната се разпиля, тя вече не противопоставя два лагера и две идеологии. Тя се колебае, не намира винаги посоката, но пък може да преброи милиони свои жертви по планетата. Зад множеството сблъсъци наднича непреклонното и устойчиво лице на войната без граници. Как да водим война, без да я водим? Като подхранваме войната на другите. Сирийският президент Башар Ал Асад работи за себе си, но също така за Техеран и Москва, които доставят оръжие, хора и дипломатическа подкрепа. Така че, Башар-химикът…

O, mores! – Борисов при Юлиан Вучков

Бойко Борисов в предаването на Юлиан Вучков. Снимка: от тв екрана

Да разискваме въпроса за мястото на медиите в едно съвременно общество е неприлично – поради очевидността на отговора. Всъщност медиите – това е обществото. И тук е важно да се подчертае, че ако на обществото не може да му се вменява във вина залитане по ниски страсти, вяра в заблуждаващи твърдения и откровени лъжи, то на медиите вината за тиражирането на заблуждения и лъжи може и трябва да бъде вменена. Медиите действат съзнателно, те действат волево, те са субект. Така че, може да се каже, те са във висша степен отговорни за обществените настроения, те са двигател на обществото. Затова…