Резултати от търсенето

Ключова дума: писател

Отиде си Милорад Павич – „писател повече от 200 години“

[inspic=35160,right,340]В Белград на 80-годишна възраст почина Милорад Павич. Още с първия си роман "Хазарски речник" (1984) той се превръща в световна знаменитост. Автор е и на романите "Пейзаж, рисуван с чай" (1988), "Вътрешната страна на вятъра, или роман за Хера и Леандър" (1991), "Последна любов в Цариград" (1994). "За мое удивление - казва Павич - книгите ми са преведени 66 пъти на различни езици. Накратко, аз нямам биография. Имам само библиография." Той е професор по история на сръбската литература и история на културата в Белградския университет,

Писател – дава се изгодно под наем

Илюстрация от белгийското издание

Книгата „Писател под наем“ от анонимен автор предизвиква бурни литературни скандали и дискусии при излизането си на френски език. За автора се знае единствено, че е сравнително известен белгийски писател от по-старото поколение (и вероятно издаван на български), който подписва с псевдоним дори и собствените си произведения. У нас с това издание дебютира новото издателство „Библиоскоп“, основано от млади автори, преводачи, редактори и изследователи на книгата. Предлагаме откъс от книгата. Научих почти всичко възможно за литературните роби – бях си представял, че те не са толкова многобройни, а всъщност се оказа, че са цял легион. Робът е писател в нелегалност,…

Борби за власт – немският писател Юрген Рот за ДАНС и Румен Петков, който го даде под съд

Бившият министър Румен Петков даде жалба в съда срещу немския писател Юрген Рот и обяви това пред медиите. Жалбата е заради факти срещу Петков в книгата „Новите демони“. Тя предстои да излезе на български през ноември в София. По този повод немският писател Рот казва в интервю пред радио „Дойче веле“:

„Добре би било господин Петков да преосмисли жалбата си, защото от книгата ще може вероятно да извлече повече материал за дело срещу мен. Смятам, че тази жалба е безсмислена, особено когато се внася от един човек, който е силно оспорван поради съмнителните си контакти. Пускайки сега жалбата, той си…

Стефан Кисьов: В България само писателят Христо Бойчев се изхранва от текстовете си

Новите средства за комуникация превръщат жената в обект на ухажване 24 часа в денонощието, казва писателят

Стефан Кисьов. Снимка: личен архив

Стефан Кисьов е първият носител на наградата „Български роман на годината“ за романа си „Екзекуторът“ (2004). Роден е през 1963 г. в Стара Загора, където завършва френска гимназия. Работил е като електромонтьор в трамваен парк, шлосер в химкомбинат, администратор в хотел по Черноморието, сценичен работник в Старозагорската опера, сервитьор в НДК и резиденция „Бояна“, бил е емигрант в Швейцария, учил е в Пловдивския и Софийския университети и в Сорбоната в Париж, като журналист на свободна практика е водил рубрики в няколко столични вестника. Автор е на романите „Джубокс“, „Никъде нищо“ (2000; 2002), „Не будете сомнамбула“ (2000; 2001), „Един сервитьор в…

Писатели на проценти и градуси

Почти седмица журналистите по вестници и телевизии търсят начини как да нарекат застреляния Георги Стоев. Полицията не така трескаво дири убиеца му, както крими репортерите ровят из синонимните речници. То не бяха “хроникьор на мафията”, “описател на мутрите”, “автор от подземния свят” и т.н. Защото – извинете, това, че някой си е произвел един пикап романи, които се продават по два за 5 лева, никак не значи, че е писател. “В книгите на Георги Стоев има 10 процента истина”, каза преди дни един дългогодишен комисар по убийствата. И вероятно е прав от гледна точка на полицай. А като литература в…

Длъжностите на писателите и журналистите

Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената си и децата си и който от вас има намерение да стане „благороден“ просяк и да живее по-лесно от „неблагородните“ просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да пише различни книжки, или да издава вестник. Тия три занятия са и лесни, и полезни, и честни, и сити. А нашата публика? – Не грижете се за тая публика. За тая публика между ахтоподът и шопските…

Неуспелите романи на успелите писатели

Едва ли има някой, който да не е чувал за книгите “Шифърът на Леонардо”, “Дневникът на Бриджит Джоунс”, “Далеч от безумната тълпа”, “Мадам Бовари”, “Портокал с часовников механизъм”, “Тортила флет”. От тях по света са продадени милиони екземпляри, а авторите им са едни от най-популярните имена в класиката и съвременната литература. Дебютните романи на тези писатели обаче далеч не са били толкова успешни. Някои от тях изобщо не са издавани, други са смятани за пълен провал. Хелън Филдинг и “Кауза знаменитост” Две години преди да напише “Дневникът на Бриджит Джоунс” Хелън Филдинг съчинява остроумна и забавна история за интригите и…

Четем романа, от който Габриел Гарсия Маркес искаше да се „отърве“


От архива до книжарницата – историята на „През август ще се видим“ В Тексаския университет в Остин, в архива „Хари Рансъм“ се съхраняват повече от 42 милиона литературни ръкописа, включително и ръкописът на един непубликуван роман, който може би никога нямаше да излезе през вратите на тази внушителна крепост. Въпреки това малцината, които са успели да се запознаят с него, са били единодушни: „През август ще се видим“ е трябвало да бъде публикуван, въпреки че е бил включен в черния списък от самия си автор. „Тази книга не става. Единственото, което трябва да направим, е да се отървем от нея“,…

Не си бъркайте в носа!

Румен Белчев

До вчера бъркането в носа бе едно от малкото безплатни, безобидни и сравнително здравословни забавления на човечеството. Само че – до вчера. Днес вече е друго – „Бъркането в носа води до Алцхаймер“ – предупреждава ни „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“. Австралийски учени доказали, че по тоя начин си вкарваме вредни паразити. Гадинките „прояждат мозъчните стени и отварят широко вратите пред дегенеративното разстройство“. Бррр! Да не говорим, че „За съжаление, не е измислен метод, подобен на колоноскопията, който вади паразитите от червата през задния изход. Влязат ли бактериите в черепната кухина и отключат ли алцхаймера – пътят е само един“… Прочетеното дотук няма…

Супервторник в САЩ: Тръмп и Байдън са на крачка от битка, Хейли отпада, силен протестен вот

Джо Байдън и Доналд Тръмп

Гласоподавателите в 15 щата и една територия на САЩ можеха да изберат своите фаворити във вътрешнопартийната надпревара за президентската номинация на републиканците и демократите на 5 март. Това са щатите Алабама, Аляска, Арканзас, Калифорния, Колорадо, Мейн, Масачузетс, Минесота, Северна Каролина, Оклахома, Тенеси, Тексас, Юта, Върмонт, Вирджиния и Американска Самоа (която не е щат, а отделна американска територия в южната част на Тихия океан). Резултатите поставят американските гласоподаватели пред ясен избор В нощта срещу сряда, 6 март, президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че резултатите от супервторника – основния ден на първичните избори в САЩ – поставят американците пред „ясен…

Когато в България нямаше престъпност

Приносното изследване „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“ развенчава мита, че „тогава беше по-добре и нямаше престъпност“. Книгата описва жестоката реалност зад пропагандата и въз основа на огромни архивни проучвания на секретни партийни документи и отчети рисува много по-различна картина от носталгичните спомени на живелите тогава На 6 октомври 1979 г. в 16.00 ч. в Централната дежурна част (ЦДЧ) на Софийско градско управление (СГУ) на Министерството на вътрешните работи (МВР) постъпва сигнал за извършено жестоко убийство. При посещението на посоченото място – мазето на изоставена и порутена къща на ул. „Ген. Липранди“ №6 в столичния квартал…

Пазете се от слабия човек. От Мъск и Тръмп до Путин

Кой е слабият човек? Ще го познаете по маршрута му. Слабият човек знае, че най-важното е Украйна, затова отива в Тексас. Слабият човек от Конгреса си купува ежедневни дрехи, поръчва на свой служител да напише реч за границата и я рецитира дума по дума. Реалното нашествие е заменено с привидно такова. Слабият човек ни приканва да се страхуваме от призраци, вместо да се изправим пред проблемите. Това направи председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, както и други американски законодатели, които търсеха извинения да не помогнат на Украйна. Докато бях в Мюнхен, Илън Мъск си сложи каубойска шапка и направи…

Марк Галеоти: Защо Макрон няма да изпрати войски в Украйна

Френският президент Еманюел Макрон (вдясно) и украинският му колега Володимир Зеленски се ръкуват след подписването на споразумение на 16 февруари 2024 г. в Елисейския дворец. Снимка: АП/БТА

В коментар за сп. „Спектейтър“ изтъкнатият британски историк Марк Галеоти* споделя: „Френският президент Еманюел Макрон обича да се изтъква. След като някога се стремеше да се представи като възможен строител на мостове с Москва, сега той предлага западни войски да отидат да се бият в Украйна – сигурен, че е малко вероятно блъфът му да бъде потвърден. На пресконференция в края на срещата на върха в Париж за подкрепа на Киев той заяви: „няма консенсус за официално изпращане на сухопътни войски. Въпреки това нищо не бива да се изключва. Не каза нищо повече. Той искаше да запази известна „стратегическа двусмисленост“.“…

Българи-юнаци!

Румен Белчев

В последно време рядко имаме възможност да се уверим, че сме юнаци – добре, че са щангите, та малко да покрещим – колкото да не забравим за какво става дума. Макар понякога резултатите да са обезпокоителни – „Карлос Насар приближи България до СССР“ – смущава ни „24 ЧАСА“. Толкова зор да се отдалечим от несъществуващата вече империя – и се намери някой, който да ни връща обратно! Слава Богу, според информацията с титлата си щангистът приближил броя на спечелените медали за страната ни до тоя, спечелен по съветско време от техните щангисти. Ние, българите, сме юнаци – тежести понасяме всякакви, преборваме…

Кому е изгодно? Българските путинисти за Навални – до откровен сталинизъм

Някои групи в подкрепа на Русия имат по 10-ина хиляди последователи. Но като ги разгледаш, интересът към тях е слаб, коментарите не са много и предимно възгласи „Слава на Русия“ и подобни. Путинофилите предпочитат да пишат в други групи, да дават отпор на критиките към Русия.

Смъртта на Навални в затвор, подобен на онези от сталинския ГУЛАГ, не оставя съмнение, че е убит, бързо или бавно. Българските пунитофили оспорват – можело да е грип, да чакаме медицинските заключения, да не обвиняваме безпочвено, че е отровен. Само че… Да умре човек на 47 години в затвор не е от естествена смърт. Няма нужда да изследват дали е тровен. Да го държат почти целогодишно в карцер – тясно помещение за временно наказание – е не само мъчение, а предумишлено бавно убийство. На такъв режим няколко години в Сибир. А напоследък и на север зад Полярния кръг, където…