алкохол

Приносът на англичаните за шампанското и митовете за монаха Дом Периньон

В областта Шампан, на около 150 км от Париж, има туристически маршрути от винарна на винарна. Снимка: Пътеводител за Шампан

Ако разрови човек историята, ще попадне на удивителни неща, например, че англичаните имат по-голям принос в изобретяването на шампанското от монаха Дом Периньон, на когото погрешно приписват откритието. Само че този факт е толкова скандален, че никой не смее да го разисква. Създаденият някога мит за монаха Дом Периньон, който измислил шампанското и започнал да го запушва с коркова тапа, вече отдавна е опроверган, както ще стане ясно от следващите редове. Но следващата крачка – за приноса на англичаните – никой не смее да направи. Дом Периньон е бенедиктински монах, на когото е кръстено едно от скъпите пенливи вина от…

Шампанско, кава, просеко – как се правят и какво да изберем?

В една от избите в Шампан има паметник на монаха Дом Периньон. Някои погрешно го смятат за изобретателя на шампанското. Всъщност то е изобретено 150 години преди него от други монаси в Южна Франция. Снимка: Уикипедия

Шампанското се е получило случайно. Технологията за пенливото вино не е открита от монаха Дом Периньон, дал името си на едно популярно шампанско. Всъщност е открита близо 150 години преди него от бенедиктински монаси през 1531 г. в Южна Франция, близо до границата с Испания. По онова време манастирите правели вино, едни от най-добрите винари били точно там. Монасите са започнали да експериментират с добавяне на захарен сироп или неферментирал гроздов сок в готово възкисело вино, за да го направят по-пивко. Започнала вторична ферментация в бутилката и така се получило пенливото вино. Но технологията се развила най-добре в областта…

През XVII- XVIII век в Щатите са пиели повече, отколкото днес. Алкохолът бил като лекарство

Сега там трудно се купува алкохол, до 21 години е забранено

През 70-те години на миналия век младият тогава режисьор Уди Алън е рекламно лице на водка „Смирнов”. Рекламите по онова време допускат да се показват бутилки и чаши с алкохол. Алън рекламира водката в продължение на няколко години, в илюстрации с най-различни сюжети, с жени или без.

Ранните преселници в Америка ще бъдат шокирани , ако видят отнякъде колко по-малко се пие сега в Щатите, а колко повече видове алкохол има, по-достъпен, по-качествен и относително по-евтин. Между 1600 г. и 1800 г. в Северна Америка са пиели не само за развлечение и удоволствие, а са приемали алкохола и като чудотворно лекарство, което може да лекува болести, да дава сила на слабите и да оживява старите. Тогава нищо не се е знаело още за вреди от алкохола и е било нещо обичайно денят да започва с концентрат или друг алкохол за събуждане, както днес се използва кафето. Което…

Какво пишат за напитки по света и у нас – някои разлики в табиетите

И водка за 1 или за 3 млн. долара... - само за идиоти

Коктейл с ананас и кокосово мляко. Снимка: Коктейл гайд

Като пиша за вино, ракия, уиски, водка, хвърлям поглед и в интернет в сайтове за алкохол по света. Например сайтът Liquor.com, който е повече обърнат към твърдите питиета. Какво има там? Пълно е със статии за коктейли: „15 най-популярни рецепти за коктейли” „10 бананови коктейли” „5 коктейла, направени с прясно изцеден сок” „Най-популярните рецепти за коктейли през 2019” „Как се прави ирландско кафе” и т. н. и т. н. Близо една трета от заглавията са за това. Интересува ли това някой български читател? Едва ли. Сигурно има единици. По това си личи, че сме по-бедна и изостанала държава. В САЩ,…

Домашната ракия – пениш се, не пениш, ще те пия

Роми продават казани за ракия. Снимка: Impact Press Group

Хиляди труженици на домашната дестилация се мъчат есенно време да докарат ракия, която да става за пиене. Но дори и да не става за пиене, по правило те пак ще я изпият с гордост. Каквото и да сварят, то е най-хубавото питие. В съзнанието на българина домашната ракия е най-доброто питие на света, което превъзхожда шотландското уиски, френския коняк, руската водка и прочее. Да, ама защо тогава българската ракия не е прочута като шотландското уиски, френския коняк, руската водка и прочее? Даже турската йени ракъ или гръцкото узо се продава навсякъде по летищата в Европа, пък българска ракия – само…

Затворите пълни с пияни шофьори, Анонимни Алкохолици се заеха да ги спасяват

АА-България отбелязва 30 години в 17 града

Дрегерите не винаги дават точни показания, след това има кръвна проба – по задължение или по искане на шофьора. Снимка: Булфото

След промени в Наказателния кодекс отпреди няколко години , които предвиждат наказание „лишаване от свобода“ при шофиране с над 1,2 промила алкохол в кръвта, затворите и затворническите общежития в страната са препълнени с пияници, много от които не са осъзнавали, че всъщност са алкохолици. Анонимни Алкохолици вече провежда сбирки в затворите, в помощ на такива шофьори. Според статистика на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ след приемането на промените през 2015 г. само за първата година от изменението, зад решетките са попаднали около 500 нови затворници – всичките осъдени за това, че са шофирали с над 1,2 промила или след употреба…

Защо тия островни уискита миришат на сироп за кашлица?

По пътищата на малца

Спиртоварната „Лагавулин“. Снимка: Иван Бакалов

(Продължение – виж „През „Лафройг”, „Лагавулин” и „Ардбег”с велосипед”) Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър. … И защо някои уискита от остров Айла (по-специално „Лафройг” и „Лагавулин”) миришат някак на сироп за кашлица, се питат мнозина пиячи? Обикновено четат някакви обяснения, че тук на острова използват малц, който е опушен повече, цитират съдържание на вещества от дима в части на милион в изсушения малц и т. н.…

През „Лафройг”, „Лагавулин” и „Ардбег”с велосипед

Спиртоварната „Ардбег“ отдалеч. Снимка: Иван Бакалов

(Продължение – виж „Айла – островът на спиртоварните”) Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър. От Порт Елън на изток покрай брега върви път, по който се стига до три спиртоварни – „Лафройг”, „Лагавулин” и „Ардбег”, добре известни на ценителите на малцово уски по света. Пътят до „Ардбег” няма и 5 км., там е и последната спирка на автобусите, които обикалят по два маршрута целия остров Айла. Трите…

Айла – островът на спиртоварните

По пътищата на уискито

Спиртоварната „Бомор“ на остров Айла. Снимка: Иван Бакалов

(Продължение – виж „Накрай Шотландия в кръчма на брега – по пътя на уискито“) Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър. В 6,30 сутринта се изсипахме с колата на пристанището Кенакрейг, за да хванем ферибота за най-прочутия уиски-остров – Айла. Подранихме малко, но по българско време все пак е 8,30. Фериботът „Финлаган” чакаше на кея, а ние се огледахме къде да оставим колата. Нямаше места за кола на…

Накрай Шотландия в кръчма на брега – по пътя на уискито

Пристанището на градчето Тарбърт на смрачаване. Снимка: Иван Бакалов

Продължение – виж „Замък, „Гленливет” и гори тилилейски по пътя на уискито”   Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър.   Настъпваме на юг по пътя на уискито към остров Айла. Навигацията показва, че сме на час от крайната цел, ще стигнем по светло на пристанището Кенакрейг, откъдето трябва да вземем ферибота на сутринта. Няма магистрала, пътят не е от най-широките, но вече сме свикнали с обратното движение.…

Замък, „Гленливет” и гори тилилейски по пътя на уискито

Продължение – виж „На юг към остров Айла – още спирки по пътя на уискито”

Замъкът Балиндалъх. Снимка: Иван Бакалов

Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър.       Най-дългият ни ден в Шотландия започна с обиколка на няколко спиртоварни в Спейсайд и завърши на 300 километра на юг, в пристанищна кръчма в градчето Тарбърт в залив на брега на океана. Като ревностни изследователи на уискито, с мууншайнъра* Миро гледахме да минем…

На юг към остров Айла – още спирки по пътя на уискито

(продължение – виж „По пътя на уискито – много дивеч, няма вълци. Всяка старина е опазена”)

Четири от шестте казана в спиртоварната „Гленфарклас“ (Glenfarclas distillery). Снимка: Иван Бакалов

Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър.   От столицата на малца, Дъфтаун в Северна Шотландия, се запътваме на юг към остров Айла, който заради прочутите си специфични уискита се е обособил сам като отделен уиски регион. Според карти и джипиес навигация до пристанището Кенакрейг, където трябва да вземем ферибота, има около…

По пътя на уискито – много дивеч, няма вълци. Всяка старина е опазена

Ливада, косена в продължение на 400 години, пред замъка Балиндалъх. Снимка: Иван Бакалов

(продължение – виж „Пионерите и столицата на уискито – из дебрите на Шотландия”   Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър. Който е тръгнал по пътя на уискито в Шотландия, трябва да е готов за дегустации нонстоп от сутрин до вечер. След като сме разгледали три спиртоварни, пристигаме уморени от път в къщата за гости край Дъфтаун, която сме си избрали по интернет. Лятно време тук няма място…

Пионерите и столицата на уискито – из дебрите на Шотландия

Дестилационната „Гленфидих“. Снимка: Иван Бакалов

  Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър. (продължение – виж „От Хайланд към Спейсайд по пътя на уискито”) След стотината километра пътуване през гори и красоти на националния парк Кейнгормс, влизаме в Спейсайд, северна Шотландия – уиски регион, наричан още „Страната на малцовото уиски”. Тук са съсредоточени половината от всички спиртоварни в Шотландия. И веднага отбиваме към първата на пътя, на крачка встрани. След около километър по…

По пътя на уискито – шотландско ли е наистина? По какво се различава от юг до север?

(продължение – виж „От Хайланд към Спейсайд по пътя на уискито”

Складирани на открито употребявани бъчви, внос от Испания, Португалия и Щатите в бъчварницата „Спейсайд“. Употребяваните бъчви от порт, шери и от американски бърбън, в които отлежават шотландските малцови дестилати, са в основата на вкуса на уискито. Снимка: Иван Бакалов

Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър. Преди да продължим от „Дюърс Аберфелди дистилъри” на север през горите на националния парк Кейнгормс, ще направим едно малко отклонение, за да научи читателят, че шотландското уиски, въпреки традициите, в повечето случаи не е шотландска собственост, а на големи международни алкохолни компании. Е, някои не са точно международни. „Дюърс Аберфелди…