алкохол

Какво пишат за напитки по света и у нас – някои разлики в табиетите

И водка за 1 или за 3 млн. долара... - само за идиоти

Коктейл с ананас и кокосово мляко. Снимка: Коктейл гайд

Като пиша за вино, ракия, уиски, водка, хвърлям поглед и в интернет в сайтове за алкохол по света. Например сайтът Liquor.com, който е повече обърнат към твърдите питиета. Какво има там? Пълно е със статии за коктейли: „15 най-популярни рецепти за коктейли” „10 бананови коктейли” „5 коктейла, направени с прясно изцеден сок” „Най-популярните рецепти за коктейли през 2019” „Как се прави ирландско кафе” и т. н. и т. н. Близо една трета от заглавията са за това. Интересува ли това някой български читател? Едва ли. Сигурно има единици. По това си личи, че сме по-бедна и изостанала държава. В САЩ,…

Домашната ракия – пениш се, не пениш, ще те пия

Роми продават казани за ракия. Снимка: Impact Press Group

Хиляди труженици на домашната дестилация се мъчат есенно време да докарат ракия, която да става за пиене. Но дори и да не става за пиене, по правило те пак ще я изпият с гордост. Каквото и да сварят, то е най-хубавото питие. В съзнанието на българина домашната ракия е най-доброто питие на света, което превъзхожда шотландското уиски, френския коняк, руската водка и прочее. Да, ама защо тогава българската ракия не е прочута като шотландското уиски, френския коняк, руската водка и прочее? Даже турската йени ракъ или гръцкото узо се продава навсякъде по летищата в Европа, пък българска ракия – само…

Затворите пълни с пияни шофьори, Анонимни Алкохолици се заеха да ги спасяват

АА-България отбелязва 30 години в 17 града

Дрегерите не винаги дават точни показания, след това има кръвна проба – по задължение или по искане на шофьора. Снимка: Булфото

След промени в Наказателния кодекс отпреди няколко години , които предвиждат наказание „лишаване от свобода“ при шофиране с над 1,2 промила алкохол в кръвта, затворите и затворническите общежития в страната са препълнени с пияници, много от които не са осъзнавали, че всъщност са алкохолици. Анонимни Алкохолици вече провежда сбирки в затворите, в помощ на такива шофьори. Според статистика на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ след приемането на промените през 2015 г. само за първата година от изменението, зад решетките са попаднали около 500 нови затворници – всичките осъдени за това, че са шофирали с над 1,2 промила или след употреба…

Защо тия островни уискита миришат на сироп за кашлица?

По пътищата на малца

Спиртоварната „Лагавулин“. Снимка: Иван Бакалов

(Продължение – виж „През „Лафройг”, „Лагавулин” и „Ардбег”с велосипед”) Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, на мястото на някои снимки надолу в текста, може да се появяват реклами. Ако искате да видите всички снимки към статията, влезте директно в сайта e-vestnik.bg през браузър. … И защо някои уискита от остров Айла (по-специално „Лафройг” и „Лагавулин”) миришат някак на сироп за кашлица, се питат мнозина пиячи? Обикновено четат някакви обяснения, че тук на острова използват малц, който е опушен повече, цитират съдържание на вещества от дима в части на…

През „Лафройг”, „Лагавулин” и „Ардбег”с велосипед

Спиртоварната „Ардбег“ отдалеч. Снимка: Иван Бакалов

От Порт Елън на изток покрай брега върви път, по който се стига до три спиртоварни – „Лафройг”, „Лагавулин” и „Ардбег”, добре известни на ценителите на малцово уски по света. Пътят до „Ардбег” няма и 5 км., там е и последната спирка на автобусите, които обикалят по два маршрута целия остров Айла. Трите спиртоварни са една след друга през километър. Натам сме се запътили с мууншайнъра Миро, с колелата под наем, които взехме от островитянина с полско име в Порт Елън. На излизане от градчето срещу нас излезе автобус и шофьорът ни се смее и ни маха с ръка…

Айла – островът на спиртоварните

По пътищата на уискито

Спиртоварната „Бомор“ на остров Айла. Снимка: Иван Бакалов

(Продължение – виж „Накрай Шотландия в кръчма на брега – по пътя на уискито“) В 6,30 сутринта се изсипахме с колата на пристанището Кенакрейг, за да хванем ферибота за най-прочутия уиски-остров – Айла. Подранихме малко, но по българско време все пак е 8,30. Фериботът „Финлаган” чакаше на кея, а ние се огледахме къде да оставим колата. Нямаше места за кола на ферибота, за 10 дни напред. Много мераклии за този остров… Щяхме да се оправяме там и без кола. На малък паркинг сред храсталаци паркираме нашия „Воксхол Грандленд”, голям автомобил, по-скоро джип. Дадоха на го под наем вместо запазения…

Накрай Шотландия в кръчма на брега – по пътя на уискито

Пристанището на градчето Тарбърт на смрачаване. Снимка: Иван Бакалов

Продължение – виж „Замък, „Гленливет” и гори тилилейски по пътя на уискито”   Настъпваме на юг по пътя на уискито към остров Айла. Навигацията показва, че сме на час от крайната цел, ще стигнем по светло на пристанището Кенакрейг, откъдето трябва да вземем ферибота на сутринта. Няма магистрала, пътят не е от най-широките, но вече сме свикнали с обратното движение. Къде и как се объркахме, не стана ясно, но излязохме на пристанището Кенакрейг през някакво малко пътче, пак през горички и остри завои, а не по основния път, който минава през пристанищното градче Тарбърт. Мууншайнърът Миро твърдеше, че малкото…

Замък, „Гленливет” и гори тилилейски по пътя на уискито

Продължение – виж „На юг към остров Айла – още спирки по пътя на уискито”

Замъкът Балиндалъх. Снимка: Иван Бакалов

Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, на мястото на някои снимки надолу в текста, може да се появяват реклами. Ако искате да видите всички снимки към статията, влезте директно в сайта e-vestnik.bg през браузър.       Най-дългият ни ден в Шотландия започна с обиколка на няколко спиртоварни в Спейсайд и завърши на 300 километра на юг, в пристанищна кръчма в градчето Тарбърт в залив на брега на океана. Като ревностни изследователи на…

На юг към остров Айла – още спирки по пътя на уискито

(продължение – виж „По пътя на уискито – много дивеч, няма вълци. Всяка старина е опазена”)

Четири от шестте казана в спиртоварната „Гленфарклас“ (Glenfarclas distillery). Снимка: Иван Бакалов

  От столицата на малца, Дъфтаун в Северна Шотландия, се запътваме на юг към остров Айла, който заради прочутите си специфични уискита се е обособил сам като отделен уиски регион. Според карти и джипиес навигация до пристанището Кенакрейг, където трябва да вземем ферибота, има около 320 километра. Пътят минава отново през националния парк Кейнгормс, поне в първите стотина километра. Не знаехме какво ни чака по-нататък… Добре е някой път да не знаеш, може да пропуснеш красоти, заради стремежа да минеш по магистрали и…

По пътя на уискито – много дивеч, няма вълци. Всяка старина е опазена

Ливада, косена в продължение на 400 години, пред замъка Балиндалъх. Снимка: Иван Бакалов

(продължение – виж „Пионерите и столицата на уискито – из дебрите на Шотландия”   Който е тръгнал по пътя на уискито в Шотландия, трябва да е готов за дегустации нонстоп от сутрин до вечер. След като сме разгледали три спиртоварни, пристигаме уморени от път в къщата за гости край Дъфтаун, която сме си избрали по интернет. Лятно време тук няма място по хотели и къщи за гости. Уиски пътешествениците изглежда са много. Малко се залутахме в покрайнините на Дъфтаун, после бавно, озъртайки се, минахме край едни пасища с овце, горички (че какво друго), през хълмове, докато намерим къщата, която…

Пионерите и столицата на уискито – из дебрите на Шотландия

Дестилационната „Гленфидих“. Снимка: Иван Бакалов

  (продължение – виж „От Хайланд към Спейсайд по пътя на уискито”) След стотината километра пътуване през гори и красоти на националния парк Кейнгормс, влизаме в Спейсайд, северна Шотландия – уиски регион, наричан още „Страната на малцовото уиски”. Тук са съсредоточени половината от всички спиртоварни в Шотландия. И веднага отбиваме към първата на пътя, на крачка встрани. След около километър по тясно пътче край няколко каменни къщи и стари постройки, излизаме на малкия паркинг на дестилационната „Крагънмор” (Cragganmore), известна с едноименното малцово уиски. Познавачите знаят и са опитвали, някои поне са чували, а масовият пияч, който пие блендед уиски,…

По пътя на уискито – шотландско ли е наистина? По какво се различава от юг до север?

(продължение – виж „От Хайланд към Спейсайд по пътя на уискито”

Складирани на открито употребявани бъчви, внос от Испания, Португалия и Щатите в бъчварницата „Спейсайд“. Употребяваните бъчви от порт, шери и от американски бърбън, в които отлежават шотландските малцови дестилати, са в основата на вкуса на уискито. Снимка: Иван Бакалов

Преди да продължим от „Дюърс Аберфелди дистилъри” на север през горите на националния парк Кейнгормс, ще направим едно малко отклонение, за да научи читателят, че шотландското уиски, въпреки традициите, в повечето случаи не е шотландска собственост, а на големи международни алкохолни компании. Е, някои не са точно международни. „Дюърс Аберфелди дистилъри” например е собственост на фамилната компания „Бакарди”, производител на ром. Това е най-известната марка кубински ром, който „емигрира” извън Куба след революцията и седалището на фирмата от почти 60 години е в Бермуда и Флорида. „Бакарди” и…

От Хайланд към Спейсайд по пътя на уискито

Мистър Брус обяснява за отлежаването, с парче дърво от бъчва в ръка. Снимка: Иван Бакалов

Продължение – виж „На север, по пътя на уискито“   От Пърт, старата столица на Шотландия, на север до столицата на уискито Дъфтаун, в сърцето на Спейсайд, са има-няма 120 км. То тук всичко е в мили, та постоянно преизчисляваме. И сега вече настъпи изпитанието с това обратно движение по тесни двулентови пътища и хвърчащи с максималната разрешена скорост 60 мили (близо 100 км в час) коли и камиони срещу нас. И все пак жертвите по пътищата са 28 на милион жители на Обединеното кралство, срещу 88 жертви на пътя на милион жители в България. Данните са за 2018…

На север, по пътя на уискито

Малко дъжд и отново изгрява слънце. Сега е сезонът да жънат ечемика и по нивите остават цилиндрични бали със слама. От юг до Север Шотландия е гори, пасища и ечемичени ниви, Снимка: Иван Бакалов

(Продължение – виж „Овцете изядоха хората, хората изпиха уискито – да се разходиш из Шотландия“) Шофирането в обратно движение с дясно кормило се оказа изпитание. На всяко кръстовище и завой внимаваме и се подсещаме един друг как трябва да завием и да се престроим. Объркването е непрекъснато. Все се оглеждаш първо в неправилната посока. Левият завой у нас, с изчакване на насрещното движение, тук всъщност е десен. Отначало по магистралата нямаше проблеми, но още не подозирахме какво ни очаква по на север. Двупосочните пътища в Шотландия не са толкова широки като у нас. Като седиш на кормилото отдясно и…

Овцете изядоха хората, хората изпиха уискито – да се разходиш из Шотландия

Накъдето се обърнеш в Шотландия се виждат овце. Снимка: Иван Бакалов

Шотландия накратко е …овце и уиски. Те пасат кротко, навсякъде от юг до север. „Овцете изядоха хората”, казал Томас Мор в началото на XVI век за събитията на Острова. Те пак са тук, по зелените ливади. Впрочем, тук зелените ливади не са просто зелени ливади, а много зелени ливади. Вали по 3-4 пъти на ден. Ръсне, колкото да намокри, после изгрява слънце, после пак ръсне, пак слънце. И т. н. Зимно време сигурно е по-мрачно и слънце по-рядко се показва, но сега е лято. И овцете са добре остригани, до кожа. Вълната им очевидно се изкупува и влиза в…