археология

Георги Китов – българският Индиана Джоунс + фотогалерия

Георги Китов показва златен венец на тракийски вожд, след проникването в камерата на могилата Голяма Косматка през 2006 г. Снимка: архив e-vestnik

Често вестниците наричаха археолога Георги Китов, който почина от инфаркт вчера по време на разкопки, българският Индиана Джоунс. Същия прякор лепяха и на по-младия археолог Николай Овчаров. Китов не ревнуваше, не се ласкаеше, но и не странеше от медиите. Оценяваше, че трябва да има публичност на това, което прави. Обичан от мнозина и недолюбван от много свои колеги, Георги Китов остана в историята на българската археология поне с няколко забележителни находки. Златната маска от погребението на неизвестен тракийски владетел вероятно е най-известната от тях. Мнозина го смятаха за авантюрист, за човек, който прави разкопки със земекопни машини – нещо недопустимо…

Как във Варна изкопаха най-най-старото злато, излязло от човешка ръка

[inspic=18617,left,,350]Златно украшение на 7000-8000 години? Възможно ли е? Откога всъщност жълтият метал е символ на престиж и власт? Откога хората са започнали да използват злато за украса? Обикновено се смята, че това е станало някъде в древен Шумер или Египет, където гробниците на фараоните са били пълни със златни пластики и украшения. Но не е така. Най-древните златни украшения, около 10 века по-стари от египетските, са открити във Варна през 70-те години на миналия век. Варненският археологически музей се слави с това, че има в експозицията си най-старото злато на планетата.

Конфискуваните антики в Националния музей и въпросителни за Васил Божков + фотогалерия

Гавраил Лазов, шеф на отдел „Археология“ в Националния исторически музей. Снимка: Нели Томова

В Националния исторически музей (НИМ) има временна изложба от предмети, конфискувани при акции на полицията и на Службата за борба с организираната престъпност. Много от тях са били години наред предмет на следствие и съдебни дела. Неотдавна директорът на музея Божидар Димитров обяви, че със съдебно решение много от предметите са предадени окончателно на НИМ. Сред тях са и множество антични предмети и монети, конфискувани от известен нумизмат, сочен от полицията като търговец на антики – Митко Станков Бузата, който живее във Виена. Предметите и монетите са конфискувани от него в края на 80-те и началото на 90-те години. Малка…

Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!

[inspic=15522,left,,280]Проф. Николай Овчаров е на 50 г., най-популярният археолог в България, заедно с Георги Китов. Наричат го българския Индиана Джоунс, както наричат и Китов. От 8 години Овчаров работи върху останките на Перперикон, който се превръща в известен туристически обект благодарение на усилията му. Син е на археолога проф. Димитър Овчаров. Автор е на книги и множество статии в областта на средновековната история. Член е на ордена на българските тамплиери. - Проф. Овчаров, още колко години работа има на Перперикон?

Стоунхендж в Родопите

Една от 1200-те скални трапецовидни ниши в Източните Родопи. Според археолози това е част от писмена система за предаване на информация. Снимка: Николай Генов

В Родопите се намират каменни светилища и обсерватории, загадъчни като Стоунхендж във Великобритания и по-стари от египетските пирамиди. Това разкриха пред медиите старшите научни сътрудници проф. Ана Радунчева и д-р Стефанка Иванова от Археологическия институт с музей при БАН. Уникалните скални обекти са открити в района на Източните Родопи, обитавани от древна цивилизация преди 7000 години. Над 20 години професор Радунчева е посветила на на скалните светилища в района на Родопите. През 2001 година към екипа й се присъединява д-р Стефанка Иванова, а през 2006 – геофизикът инженер Мария Златкова. След експедицията в началото на 2007 година се оказва, че…

Храм в България по-стар от пирамидите

Централното и най-високо място на светилището има форма на пресечена пирамида. Снимка: сп. Фокус

За учените това е сензация: при разкопки в светилището на митичния гръцки певец Орфей те попаднаха на слой от каменно-медната епоха (4300 – 2200 г. пр. Хр.). Там намериха както култови предмети, така и останки от постройки. Те доказват ранния произход на храма от някогашна Тракия. Култовото място е близо до село Татул, недалеч от град Кърджали, на около 250 км югоизточно от София. „Преди 6000 години на това място е възникнало светилище”, твърди българският археолог Николай Овчаров. „Тук е имало жертвоприношения на елени и диви прасета”, убеден е обичаният в България професор, наричан „Индиана Джоунс”. От бронзовата епоха произлизат…

  • 1
  • 2