Азия

Има ли кой да спаси Киргизстан?

Пол Куин-Джъдж*

След бунтовете в Киргизстан. Снимка: етудей

Голяма криза обхваща Централна Азия, но по-голямата част от света и повечето правителства предпочитат да не мислят за това. Киргизстан загуби контрол върху значителна част от страната. Първоначално насилието отне живота на стотици хора и по последни изчисления създаде над 400 000 бежанци от население от пет милиона. Спокойствието, което дойде в региона, е временна умора от боя. Новото преходно правителство на Киргизстан изглежда все по-неспособно да вземе каквито и да е мерки, за  да възстанови домовете, поминъка, разрушената инфраструктура и доверието. То въобще не може да наложи ред. Въпреки това световните лидери гледат другаде. Вашингтон е обсебен…

Жътвата на Сталин: какво се крие зад насилието в Киргизстан

След бунтовете в Киргизстан. Снимка: етудей

Спиралата на сблъсъците в южен Киргизстан се разрасна извън контрол. Потвърдена е смъртта на 118 души, 1500 са ранени, десетки хиляди етнически узбеки избягаха в съседен Узбекистан. Убитите със сигурност са повече от официално потвърдените. Местните мюсюлмански традиции изискват покойните да бъдат погребани до 24 часа. Много хора погребват близките си веднага, без да регистрират смъртта им. Узбеките са едва 15 процента от 5,4-милионното население на Киргизстан. Повечето живеят в южната част на страната, където са мнозинство. Долината Фергана, където бяха извършени повечето убийства, бе поделена произволно от Сталин през 20-те години на миналия век между Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан.…

Кризата в Киргизстан застрашава интересите на САЩ и Русия

Грегъри Уайт

След бунтовете в Киргизстан. Снимка: етудей

Насилието в Киргизстан ескалира на стотици километри от американските и руските военни бази в централноазиатската страна, но въпреки това поставя двете суперсили пред трудни стратегически дилеми. За Вашингтон Киргизстан е жизненоважен транзитен коридор за доставки за войната в Афганистан и ключова алтернатива на опасните маршрути през Пакистан. В неделя Държавният департамент призова за бързо възстановяване на мира и реда, и подкрепи усилията на ООН и ОССЕ за намиране на решение на кризата. За Москва кризата в Киргизстан е изпитание за нейните опити да упражнява по-силно влияние в региона, който доскоро беше бойно поле на геополитически сблъсък. През последните…

Русия драсна клечката в Киргизстан

Филип Пан

Безредиците в Бишкек. Снимка: новини

По-малко от месец преди ожесточените протести, свалили миналата седмица киргизстанското правителство, руски телевизии излъчиха унищожително критични съобщения, обрисуващи президента Курманбек Бакиев като отвратителен диктатор, чието семейство е откраднало милиарди долари от разорената държава. Медийната кампания, заедно с наказателните икономически мерки, приети от Кремъл, изиграха решаваща роля в разпалването на обществения гняв срещу Бакиев и за излизането на хората на улични протести, които го принудиха да напусне столицата, смятат водачи на протеста, местни журналисти и анализатори. „Дори и без Русия, рано или късно това щеше да се случи, но руският фактор според мен бе решаващ“, казва бившият опозиционен водач,…

Киргизстанският преврат

Алексей Макаркин

Враждуващи кланове превземат кабинета на президента на Киргизия при двата последователни преврата. Монтаж: дърти

Киргизстанската „революция на лалетата“ през 2005 г. изглеждаше като имитация на „оранжевите революции“ (организирана бе така, че да съвпадне с вота за парламент като протест срещу изборните фалшификации). Днешните събития в страната обаче е трудно да се нарекат другояче освен преврат. Противопоставянето между местните кланове, заедно с безнадеждната политика на Курманбек Бакиев, даде кървав резултат. Владимир Путин сравни действията на Бакиев, довели до преврата, с политиката на неговия предшественик Аскар Акаев, който имаше вкус към шуробаджанащина. Наистина, роднини на следващия президент също играеха ключова роля в страната: синът на Бакиев бе оглавил агенцията за инвестиции, контролирала мощни (за…

Ислам Каримов: 20 години лавиране, прагматизъм и здрав контрол

Николай Троицки

Ислам Каримов. Снимка: узланд

Преди 20 години, на 24 март 1990 г., Ислам Каримов стана президент на Узбекистан. Избран бе от Върховния съвет на тогавашната още съветска република. Строго погледнато, висшият пост просто беше преименуван. В момента Каримов вече бе първи секретар на ЦК на местната компартия и само прекопира модела, току-що използван от Михаил Горбачов в мащабите на Съветския съюз. Но политическата съдба на Каримов се оказа много по-успешна. Той и до днес управлява Узбекистан, станал независима държава през есента на 1991 г. През изтеклите години успя три пъти да спечели общонародните избори за президент и два пъти проведе референдуми: първо,…

Япония се преориентира от Америка към Китай

Гидиън Рахман

В кабинета си в Токио миналата седмица високопоставен държавен служител ми показа току-що издадена книга със заглавие „Япония във възход“.“Надниквам в нея от време на време, за да се ободря“, каза той. Лесно е да се разбере защо. Точно сега Япония има чувството, че потъва. Китай е на път да я измести като втората най-голяма икономика в света. Държавният дълг на страната достигна внушителните 180 процента от брутния вътрешен продукт – (не)удобно най-големият в кръга на богатите държави – и надежден план за съкращаването му няма. „Тойота“ – компания, която олицетворяваше японската репутация за качество – затъна в…

Северна Корея – опасните интимни тайни на Ким Чен-ир

Ким Чен-ир с жени от Корейската народна армия. Детайл от картина

Ким Йон-сун била танцьорка, прочута сред севернокорейския елит преди да бъде изпратена в затвор за девет години. Престъплението й? Това, че е знаела тайна за личния живот на вероятния бъдещ наследник Ким Чен-ир. Това е била тайната за любовна история, която Ким Чен-ир започнал през 60-те години с омъжена актриса, която искал да скрие от баща си и основателя на севернокорейската управляваща династия Ким Ир-сен, и която дори и днес е толкова чувствителна тема, че остава прикрита в официалната история на изолираната страна. В крайна сметка, Ким Чен-ир има син от актрисата, звезда на своето време, която се казвала Сен…

Монголия и Русия – възможна ли е любовта на 85 години?

Андрей Федяшин

Границата между Монголия и Русия. Снимка: Байкал24

Малцина изобщо си спомнят, че преди много години Монголия стана втората след Русия (тогава РСФСР) социалистическа държава в цялата история на Азия. Но ето че на 26 ноември бившата ни социалистическа съседка навърши 85 години – на този ден през 1924 г. е била основана Монголската народна република (МНР). На картата вече няма такава държава: през 1992 г., „впечатлени“ от разпадането на Съветския съюз, монголците преименуваха МНР и тя стана просто Монголия. Датата е чудесен повод да споделим мнения как да живеем занапред с добрия си съсед, грижливо отглеждан и пазен, а после просто изоставен от страната ни…

Виетнам иска да върне емигрантите си

Деца от Виетнам в бежански лагер. Снимка: архив на Университет Калгари

Стотици хиляди виетнамци избягаха от родината си след победа на комунизма над подкрепяните от САЩ въоръжени сили на Южен Виетнам през 1975 г. Сега правителството в Ханой се опитва да примами част от диаспората да се върне в страната, за да помогне за нейното модернизиране. С червени знамена и гръмка революционна музика конференцията, организирана във внушителния Конгресен център в покрайнините на Ханой, прилича много на редовна среща на виетнамски политически кадри, само че тук хората са с по-добре ушити костюми и говорят много по-свободно английски. Това е първата среща на виетнамската диаспора, която се провежда във Виетнам. Тя събра за…

Азиатската одисея на Обама

Рупърт Корнуел

Месия Дзедун. Обама, представен като Мао. Колаж: патдолард

Първото посещение на Барак Обама в Азия като президент ще очертае познат набор от важни теми: Северна Корея и нейната ядрена заплаха, климатичните промени и огромният дисбаланс в търговията на САЩ с Китай и Япония. Най-голямото предизвикателство за него обаче е по-фундаментално: как САЩ да запазят адекватността си в един възраждащ се район с най-динамичната икономика на планетата? Не че Вашингтон е бил изтласкан. Военното му присъствие и гаранцията за сигурността, която това присъствие дава на Япония, Южна Корея и Тайван, са решаващи за регионалната стабилност и ще останат такива до обединяването на Корейския полуостров, докато Тайван престане…

Барак Обама се сблъсква с японското непокорство

Филип Пон

И в Япония имаше обамамания. Снимка: джапанпроуб

Десетилетия наред посещенията на президентите на САЩ в Япония се свеждаха до протоколна церемония с размяна на възхвали на непоклатимия съюз между тези две страни. Визитата на 13 ноември на Барак Обама в Токио, която е част от азиатската му обиколка, ще протече в атмосфера на все още приглушено напрежение между двата големи тихоокеански съюзника. Съюзът САЩ-Япония сам по себе си не е под въпрос. Но в днешния му вид този съюз е тежко наследство от десетилетията, в които на власт бе Либерално-демократическата партия (ЛДП). Сега този съюз трябва да бъде преосмислен заради световните геостратегически промени. Но американците…

Стената остава – в Кипър и Корея

Кипър: Злокобна тишина над Вароша

Призрачният град Фамагуста. Снимка: Уебшотс

Злокобна тишина витае над Вароша, крайбрежен квартал, изоставен от кипърските гърци след въоръжения конфликт, в резултат на който средиземноморският остров бе разделен. Изоставени жилищни блокове и рушащи се хотели, осеяни с дупки от куршуми, стърчат на празните плажове зад ограда от бодлива тел откакто 15-те хиляди жители на Вароша напуснаха квартала през 1974 г., когато турска инвазия, предизвикана от инспириран от Гърция преврат, раздели Кипър. От тогава Вароша – кипърската гръцка четвъртина на контролирания сега от кипърските турци град Фамагуста – е изолирана. Турски войници патрулират край оградата, а посетителите може да гледат към Вароша…

30 години от края на Червените касапи. Режимът, който унищожи Камбоджа

Картина от художника Ван Нат, изобразяваща мъчения в затвора. Снимка: Музей за режима на Червените кхмери в Пном Пен

На 7 януари 1979 г. виетнамската армия завзема камбоджанската столица Пном Пен, като с този акт се прекъсва управлението на терористичния режим на Червените кхмери. За 4 години този режим от азиатски комунисти изби 1,7 млн. души – около четвърт от населението на страната. Оживелите жертви днес разказват за ужасите на онова време пред Манфред Рист, журналист от „Нойе цюрхер цайтунг”. Когато преди 30 години виетнамските войски нахлуват в столицата на Камбоджа, откриват един напълно опустошен град. Пном Пен, който през 1975-а, годината на падането му в ръцете на Червените кхмери, наброява 1 милион жители, три години по-късно е обезлюден.…