българи по света

Писателят емигрант Димо Райков: Г-н президент, оставете ни на мира!

Димо Райков

Научавам от българската преса, че по Ваша инициатива през ноември ще се проведе в… Брюксел някаква конференция, „пропита“ от обич към емигрантите, тоест такива като моя милост. Разбира се, за „критикар“ като мен няма да има ПОКАНА. Но пък и аз никога не бих я приел. Защо? Поради една единствена причина. Та аз на тези години тръгнах да рискувам,защото вече не издържах да понасям ударите в СТЕНАТА! Блъскаш се, трепеш се – не, няма помръдване… Тръгнах, ащото не можех повече да понасям липсата на каквато и да е солидарност, съчувствие, доброта към болните, възрастните, бедните… Защото вече не издържах на…

Мадлен

Една тъжна история по действителен случай

Димо Райков

Мадлен била красива жена, много красива. Отишла на профилактичен преглед и…Открили й най-тежката болест. В България лекарите я объркали. И тя тръгнала за Париж – да, сетната надежда крепи човека…. Разпродала всичко, само и само да се излекува. Докато имала пари, докато разпродавала на безценица имотите си в България, а тя била взела доста имот и от реституцията, всичко вървяло горе-долу добре. Е, колко добре в нейната ситуация, особено след почти фаталната грешка на лекуващия я в България лекар, но все пак. Позакрепнала се, тръгнала из очарователния град, пълен с толкова живот… И Мадлен…

На Запад по Route 66 – От Оклахома сити до Амарило

Предължение. Виж предишната част – „На Запад по Route 66 – През Мисури към Оклахома“

Снимка: Иван Бакалов

От Тулса към Оклахома сити има доста стари участъци на Път 66, успоредни на магистрала 44. Служителката в информационния център, след обичайните радости, че българи пътуват оттук, гордо каза, че в Оклахома били най-дългите запазени участъци от стария Път 66. Но после в Ню Мексико и Аризона се усъмних в това твърдение. Там май бяха повече, но имаше и непроходими. Уотевър, както казват тук. Оклахома е щат с прерии, но според това, което видяха очите ми, тук за последно има зеленина, чак до Калифорния. Всъщност…

На Запад по Route 66 – През Мисури към Оклахома

Продължение. Виж тук предишната част „На Запад по Route 66 – Нападна ме американски орел“

По стария Historic Route 66 Byway в Мисури. Снимка: Иван Бакалов

На излизане от Сейнт Луис зареждам бензин на една бензиностанция и още се чудя на системата им – пъхаш банковата карта в колонката за бензин и я изваждаш, а после натискаш копчетата. През един и същи маркуч се сипва и от трите вида бензин. До мен се появява едър около 40-годишен мъжага и пита имам ли нужда от помощ. Аз се чудех какъв бензин да сипя на форда. Не попитах, като го взех под наем, а след един ден каране се убедих, че е съвсем…

На Запад по Route 66 – Нападна ме американски орел

Продължение. Виж тук предишната част – На Запад по Route 66 – Безкрайните магистрали на Америка

Орелът нападна, щом се надвесих да снимам към гнездото. Снимка: Иван Бакалов

Първия ден се прицелих да стигна до Сейнт Луис, в съседния щат Мисури или Мизури, както му казват с тукашно произношение. На около 270-300 мили (430-480 км) от Чикаго, според маршрута. В Щатите има сайтове с подробни указания за шофьори, колко часа ти е пътят – 4,5-5 часа беше според тях, но тръгнахме почти на обяд и с мотаенето по стария Път 66, тук и там, стигнахме чак вечерта по тъмно. От такъв сайт можеш да си разпечаташ маршрута, с всички изходи, завои насам…

На Запад по Route 66 – безкрайните магистрали на Америка

Снимки: e-vestnik

Продължение на пътеписа „До Чикаго и напред“, виж предишната трета част „На Запад по Route 66“ Който иска, нека опита да намери един месец от живота си да пътува, където и да е. Ще види, че не парите, а времето са най-големият проблем. Не можеш да се откъснеш от работа, не можеш да заминеш точно сега, не може това, не може онова. Трябва да си достатъчно луд, за да го направиш. От няколко години се каня да пропътувам Route 66, от 2 години го планирам сериозно, а сега, докато се измъкваме по авенютата на Чикаго към хайуея, не се…

На Запад по Път 66

(продължeние – виж първа част на пътеписа „До Чикаго и напред“)

С „Форд“ по Route 66 от Чикаго до Лос Анжелис и Сан Франциско. Снимка: Иван Бакалов

‘ Get your kicks on Route 66 (Бий си камшика по Път 66) – Този надпис в Щатите може да се види по фланелки, плакати, реклами, табели, сувенири. Ако го напишеш в търсачката в интернет, ще се появят най-малко 10-ина изпълнения на едноименната песен. Джазмени, джазпевици, „Ролинг стоунс”, рокдинозавъра Чък Бери… Песента е композирана от Нелсън Ридъл, първоначално като джаз пиеса за пиано и оркестър, после е записана от Нат Кинг Кол, с краткото заглавие „Route 66”. И оттогава е изпълнявана в какви ли не аранжименти и от…

Шведските боровинки и модерното робство

Берачи на боровинки в Швеция. Снимка: от тв екрана

Хиляди тайландци пристигат в северна Швеция с временни работни визи, за да берат горски плодове. Съществуващото в Швеция право на публичен достъп дава на всеки правото да бере диви горски плодове, дори в частни имоти. В добра година (каквато тази вероятно няма да е) горите изобилстват с със сини и червени боровинки. Малцина шведи са склонни да се наемат с тежката работа по брането им, а търсенето расте. Дивите боровинки са много търсени от индустрията на здравословното хранене – четири пети от вкусните шведски боровинки се изнасят. Резултатът е спорове у дома и в чужбина. Компаниите за продажба на горски…

„Данибойл“ ще спаси България

Специално за Кафене.нет

И Мистър Бийн открива олимпиада
Комикът Роуан Аткинсън, по-известен като мистър Бийн, също участва със свой скеч в откриването на олимипийските игри. Снимка: ЕПА/БТА

„Забелязваш ли, че добрите режисьори са и качествени разказвачи?“ – попита баща ми, когато преди около век му заговорих за автобиографията на Ингмар Бергман. Малко преди това, по негова препоръка, бях прочел също мемоарите на Акира Куросава, Чарли Чаплин и Луис Бунюел. Макар и все още тийнейджър със склонност да споря, нямаше как да не се съглася. За да бъдеш добър режисьор, трябва първо да си добър читател, а после и добър разказвач (плюс още безброй умения). За мен Дани Бойл не е номер едно, но със сигурност е там горе, в групата на гигантите. „Трейнспотинг“, „Плажът“,…

Един легионер по пътя на маите

[inspic=44661,left,240]Б. р. - Георги Лозев е бивш легионер, настоящ рокер и вечен пътешественик. През 1996 г. постъпва във Френския чуждестранен легион, където служи повече от три години, но заради травма напуска редиците му. На него посвещава първата си книга “Аз, легионерът”. Установява се в Париж, където работи като охрана. Изпратен е за няколко месеца в Никарагуа, но те се превръщат в години и Георги и до днес живее там. Председател е на рокерския клуб “Los pistones”, с който всяка свободна минута яхва мотора си и отпрашва из джунглите на Централна Америка, защото както самият той обича да казва:

До Чикаго и напред 2.

Продължение. Виж тук първа част

Под железата на старите мостове. Снимка: Иван Бакалов

Понасяме се нататък по еди кой си драйв, еди кой си стрийт, авеню, паркуей… Минаваме край бръшляните на Норд уестърн юнивърсити. Тия бръшляни по стените на университетските сгради са родили израза “Бръшлянова лига”, която обединява най-елитните университети на САЩ. Нортуестърн е един от двата големи местни университета. Много престижен, но отстъпва на Чикагския университет по …брой на нобеловите лауреати. Чикагският е по-надолу, на юг, в другия край на града. Там Енрико Ферми е направил първите експерименти с управляем ядрен процес и е станал един от бащите на атомната бомба, но и на „атома за мирни…

До Чикаго и напред 1.

Под „Бобеното зърно“ – така наричат тук скулптурата от огледална метална повърхност „Cloud Gate“ (Врата на облаците). Снимка: Иван Бакалов

Преди 120 години Алеко Константинов издал своя пътепис “До Чикаго и назад”, който днес се изучава в училище. Той е първият българин, пътувал до тази страна и описал впечатленията си – една неповторима картина на тогавашна Америка. Как е там сега? Пишещият тези редове няма претенции да конкурира Алеко, но ще се опита да разкаже за Съединените щати днес, като продължи и напред, на Запад, след Чикаго… ––––––––– През 1893 г. Алеко Константинов стигнал до Чикаго с едноседмично пътуване с кораб до Ню Йорк и после с влак. Чудно, а днес пътуващите недоволстват колко дълъг е пътят дотам. Можеш да…

Изабела Шопова: Моите опасни срещи с фауната на Австралия

Изабела Шопова. Снимка: личен архив

Б. р. – преди три години се появи пътеписът, посветен на Земята на дългия бял облак – Нова Зеландия: „На изток – в рая“ от Изабела Шопова, написан с великолепен език и чувство за хумор. Сега „На запад от рая“ (Колибри) не само ще разшири знанията ви по география, архитектура, антропология, зоология и кулинария. Чака ви уникално пътешествие в Австралия, изобилстващо от любопитни открития, загадъчни паякообразни, безкомпромисни държавни служители и най-вече тънък сарказъм. През 2002 година Изабела Шопова поема за Нова Зеландия, по-късно се премества в Австралия, град Бризбейн. Предизвикателствата на емиграцията отприщват склонността й да твори, впоследствие се раждат…

Николай Грозни – българинът, който стана тибетски монах

Николай Грозни като будистки монах. Снимка: личен архив

Николай Грозни е роден на 28 март 1973 г. в София. Музикалното си образование получава в училище „Любомир Пипков“ и колежа „Бъркли“ в Бостън, а литературното – в престижния щатски университет „Браун“. Посоката, в която поема животът му, скоро му омръзва („Светът ми е крив!”, възкликва той. „И аз изчезвам.”) и се преселва в Хималаите да изучава будизма – обръсва си главата, изучава тибетски и облича дълга традиционна роба. В Хималаите живее в колиба съвсем близо до резиденцията на Далай Лама и се заселва сред общност, която е ту комична, ту почтителна, но винаги интересна – нервни монахини, властни монаси,…

Хампстед, Лондон: Дискретният чар на буржоазията

Котарак пази дома на композитора сър Уилям Уолтън в Хампстед. Снимка: Виола Дионисиева

Докато нашите сутрешни телевизионни блокове ни заливат с ужасяващи криминални новини, земетресения ни тресат и абитуриенти ни озвучават отвсякъде, лондончани ни подсказват, че и без да имат свой 24 Май могат целогодишно да се радват на „англосаксонската писменост и култура“ във всекидневието си… Тихата красота като всекидневие Британската столица не престава да ни изненадва с интелектуалното и естетическото си богатство, дори когато то се крие зад сини общински табели, усмихнати лондончани и водопади от цветя. И когато мислим, че знаем всичко за Лондон, той ни предлага една тиха красота, която присъства във всекидневието на британците, без да крещи и да…