българи в чужбина

И Христос да предложат за премиер у нас, пак ще има – тоя ли, бе?

Подхвърлят подигравки с новия кандидат за премиер на „Има такъв народ“. Добър-лош, предложен е от най-голямата партия в парламента. Да не би да са очаквали тя да издигне посочен от другите партии кандидат? Може да не го приемат, но очакват от нея утре да подкрепи пък техния кандидат. Но кого, аджеба, иска нашенецът за премиер? Имаше въпроси из Фейсбук – Е, кого да изберем за премиер? И имаше предложения – Виденов, Костов, Ренета Инджова… Съвсем сериозно. А на изборите Виденов взе 10 хил. гласа. Преди него Костов се отказа от политиката, като изпадна от парламента с 2%. И някои искат…

За националните общности. Още едно сравнение между Бойко Борисов и Виктор Орбан

Виктор Орбан и Бойко Борисов при оградата на българо-турската граница. Снимка: видео кадър

Фейсбук непрекъснато ме „тормози“ със сравнения между тях двамата. И всички тези прилики и отлики са в полза на Орбан, който се очертава като един от съвременните авторитарни лидери в ЕС. Преди да настане пандемията на гости ми беше приятелка от Унгария. Знаейки за „интересния изказ“ на Орбан я помолих да ми преведе някои негови изказвания. В това отношение и двамата са като сиамски близнаци. Но, в нищо останало – не! Нашият премиер дори не е във вид на портрет на скрина на всяка средно статистическа унгарска тъща. Наскоро в „социалките“, „пейстнато“ от СМИ излезе последното изказване на унгарския премиер.…

In memoriam: Кристо, който никога не се върна в България

Кристо Явашев в студиото на Си Ен Ен. Снимка: от екрана

Световноизвестният творец от български произход Кристо почина на 31 май 2020 г. от естествена смърт в дома си в Ню Йорк, съобщиха близките му. В негова памет поместваме отново интервюто с него, взето лятото на 2018 г. и излъчено по Си Ен Ен, след откриването на проекта на Христо Явашев „Мастаба” в Хайд парк в Лондон. За българския печат то остана незабелязано. Някои негови оценки за родината му може би щяха да предизвикат спорове и коментари в медиите, ако се беше случило примерно с френски художник емигрант. Тук бяха премълчани, може би едновременно от незаинтересованост и толерантност към особения му…

Защо висим като паяци в тази „утрепана страна“

Юлиана Методиева

Искам да живея в Лондон и да пиша във фейсбук колко скапана демокрация тече по жълтите павета. Не е зле и да съм в Чикаго и да пълня фейсбука с елегантни статуси и видеосатири срещу Борисов и Цацурата. Статусите ми ще се явяват „мръсното на черното“, така да се каже. То пък е бялото всъщност, защото така пише Яна Букова, която харесвам. Върхът ще бъде да живея в Холандия и да развихрям яростен антикомунизъм. Във фейсбука ще пиша така срещу комунягите, че ще събера 5 хиляди приятели. Всички на моя акъл. Ако някой е тръгнал да забравя какви ги вършеше…

Българин в чужбина като диагноза…

Българите емигрират по различни причини – по принуди, поради липса на работа, поради мизерни доходи или в търсене на по-добър живот. Снимка: архив e-vestnik

Бел. ред. – следващата история е от българин, който живее в Австрия и Германия, има сайт и фирма, която се занимава основно с комуникация на българската общност в тези страни (по-подробно за автора – най-долу). Той е описал един свой работен ден, в който се отразяват повечето негативни черти на средния българин – мързел, опити да се уреди по втория начин, нахалство, желание друг да му свърши работата, някой да му поднесе наготово, да му помогнат да излъже системата и т. н. Има различни българи, някои са трудолюбиви и не се оплакват, не шмекеруват. А и емигрантите в различни страни…

Българите в чужбина, българите у нас… И какво? Потъваме с вярата, че става по-добре

За българите в чужбина, които гледат само откъслечно новини от България, търсят с Гугъл по нещо или им попада линк от Фейсбук: Да знаят, че нищо не знаят. Положението е по-зле, отколкото изглежда. Нищо, че сме в ЕС и мнозина си въобразяват, че има растеж и България се развива. Икономика почти няма, население вече почти няма. Не селата, а цели градове са празни, строят им стадиони и тротоари по еврофондове, а хората са заминали, нямат поминък. Който емигрант се връща за по седмица-две и види София, си мисли, че става все по-добре, щото имало нови магазини и някоя нова сграда.…

На опашката пред посолството на САЩ… Може ли да стане по-лошо?

Сутрин е, около 8.50 ч. Посолството на Съединените щати. Поне петдесетина младежи, по моя субективна преценка са съвсем малки – най-много трети курс, но по-вероятно втори, са се подредили на огромна опашка и чакат на портала да ги допуснат вътре. На другия тротоар на „Козяк“ има поне още 30 души. Повечето видимо нервничат. И с право. Те са на последната крачка да изпълнят мечтата си – ще вземат виза, която им позволява да отидат в САЩ и 4+1 месеца да пържат раци по 10 часа дневно. Колкото повече часа дневно, толкова по-добре. Попадайки в САЩ, повечето от тях ще влязат…