българите

Преврат ли е 10 ноември? Носталгията и наследството от Живков

Преди началото на манифестация към 1981 г. Чак до края на 80-те години по традиция на манифестации разкарват с джипки и електрокари по площадите портретите на Живков и другите членове на политбюро редом с портретите на членовете на Политбюро на СССР (вдясно на снимката). Снимка: архив e-vestnik

Възцаряването на Живков на т. нар. Априлски пленум през 1956 г. е организирано като заговор и осъществено като своеобразен безкръвен преврат, въпреки че става по всички изборни процедури на партийния устав. В следващите години Живков също така по устав отстранява един по един всички в ръководството на партията, които са имали съмнения в него и качествата му да бъде партиен вожд. Организиралата се около него висша номенклатура изпълнява волята му. По-нататък десетилетия наред периодично отстранява всички свои конкуренти във властта, които добиват популярност и влияние. По подобен начин цели 33 години по-късно хората, които свалиха Живков, се оказват заговорници и…

Българският модел – 33 години еднолична власт

За 33 години Живков е имал само два официални портрета, разнасяни по манифестации и закачани по стените в държавните учреждения. Снимки: архив e-vestnik

На 10 ноември 1989 г. беше свален от власт човек, който управлява държавата еднолично и непрекъснато 33 години и 7 месеца подред. За да добием приблизителна представа колко много е това, за сравнение – едно служебно правителство, което понякога има значителна роля, дори историческа, е на власт само 3-4 месеца. Поради мъчителния преход и обедняването след падането на комунизма, се появи носталгия по соца, както наричат периода отпреди 30 години. Живков стана почти положителен герой. А през ноември 1989 г. той беше опротивял и омразен. При новината за свалянето му избухна всенародна радост. На първите митинги тълпите носеха плакати против…

Петко Симеонов: Махането на ДСО-тата беше престъпление

30 години по-късно за събитията след 10 ноември 1989 г.

Петко Симеонов говори на първия митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. и Петко Симеонов днес. Снимки: Иван Бакалов

Петко Симеонов е 77-годишен. Доктор е по социология, работил е в БАН. Бил е член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. През 1988 г. интервю на Симеонов със Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, публикувано в списание за социология, става повод Михайлов да бъде свален от партийни постове. Петко Симеонов е от учредителите на българската секция на „Хелзинки уоч” в България още преди 10 ноември. През 1989 г. говори срещу режима пред радио „Свободна Европа”. Един от преговарящите на Кръглата маса. В продължение на година е зам.-председател на СДС. Депутат във Великото народно събрание. Основател е…

Революцията на шушумигите, или как отбелязват 10 ноември в село Грънци

Илюстрация: Кирил Божкилов

“Демокрацията си е същата утопия като комунизма, но поне по-хубаво мирише” Предупредителен надпис, окачен край сметището в Суходол Весела традиция имат невинните данъкоплатци в славното балканско село Грънци. Още от миналия век, всяка година на 10 ноември те си правят пищен карнавал. Защо точно на този ден е карнавалът, повечето грънчани съвсем чистосърдечно признават, че не знаят. Станала била навремето някаква си там революция точно на тази дата. За по-прегледно тукашните свойски я наричат Революцията на шушумигите. Ама защо точно революция и откъде накъде на шушумигите, никой вече не е в състояние да обясни. Затова пък традицията с карнавала се…

Копринка Червенкова: …Да не свърши с репликата „Демокрацията е едно недоносче”…

30 години след 10 ноември и думите на Живков „Социализмът е едно недоносче”

Копринка Червенкова и специалният брой на сп. „Биограф“ History – за 30-годишнината от падането на Стената и Живков. Снимка: Иван Бакалов

 Копринка Червенкова е журналист, главен редактор на в. „Култура” (превърнал се от една година във в. „К”). Тя е една от 12-те поканени на историческата закуска с френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г. в София, като преследвана от режима на Живков. Завършила е френската гимназия в София. Преди 1989 г. е работила във в. „Народна култура“, откъдето е уволнена, след като става член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, и впоследствие е изключена от БКП. – Минаха 30 години от 10 ноември. Като че ли имаше големи надежди тогава, а повечето хора са разочаровани. Каква е,…

Калин Тодоров: Зад завесата на прехода се крият кукловодите

Калин Тодоров. Снимка: Иван Василев

Излиза новата книга на Калин Тодоров „Зад завесата на прехода” (Изток-Запад), която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”. Журналистът и писател Калин Тодоров (1953 г.), син на най-дълго управлявалия България министър-председател Станко Тодоров, е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През целия си живот той е работил като разследващ журналист в Българската телеграфна агенция, Националната телевизия, вестниците „Отечествен фронт“ и „Отечествен вестник“. Автор е на книгите „Кой уби Георги Марков“ и „The umbrella murder“, издадена във Великобритания. Събитията авторът описва, както казва той, от позицията на падналата му се…

Петко Симеонов: Преди имаше „кухненска демокрация“, говореха си вкъщи в тесен кръг

30 години по-късно за събитията около 10 ноември

Петко Симеонов разглежда фотоизложбата „Големите надежди“ за първите митинги през 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

 Петко Симеонов е 77-годишен. Доктор е по социология, работил е в БАН. Бил е член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. През 1988 г. интервю на Симеонов със Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, публикувано в списание за социология, става повод Михайлов да бъде свален от партийни постове. Петко Симеонов е от учредителите на българската секция на „Хелзинки уоч” в България още преди 10 ноември. През 1989 г. говори срещу режима пред радио „Свободна Европа”. Един от преговарящите на Кръглата маса. В продължение на година е зам.-председател на СДС. Депутат във Великото народно събрание. Основател е на…

Макрон унижава българите, а у нас лъжат с превода на думите му, за да го оправдават

За разлика от българските чуждопоклоници, във Франция съсипаха президента от критики

Статия във френското издание „Опинион“ описва скандала с интервюто на Макрон. Заглавието е „Интервюто, което втрещи Елисейския дворец“

Оказа се, че френският президент Макрон дори когато унижава българите, има върли защитници в България. Френската и европейската преса гръмна за неговото интервю в крайнодясно списание, в което казва, че предпочита легални африканци, пред нелегални банди българи и украинци. Точно това е смисълът на думите му и така го тълкуваха повечето медии в Европа. Обърнаха му внимание, защото Макрон нещо се обърка и забрави, че България е член на ЕС, няма нелегални българи във Франция. Българските му адвокати обаче веднага скочиха – не бил казал това, говорел за нелегални каналджии българи. Преводът „български банди”, както го цитираха някои медии…

Българският емигрант по тих от водата… Какво ще стане, ако Борисов каже, че предпочита азиатци пред французи?

“Предпочитам легалните мигранти от Гвинея и Кот д’Ивоар пред нелегалните украински или български банди” – това казва френският президент Еманюел Макрон в интервю за крайнодясното списание “Вальор актюел”. Интервюто на Макрон се интерпретира като намигане към дясното и търсене на по-добро позициониране срещу Марин льо Пен за президентските избори през 2022 г., се казва в коментар за агенция ДПА. В България веднага някои обявиха, че има грешка в превода, Макрон не може да е казвал такова нещо. Както не повярваха и на британския вестник „Сън“, че е нарекъл българите „животни“ в заглавие за мача България – Англия. Но, обективно погледнато,…

Кмет на средно голям град се избира с няколко хиляди гласа, на малък град – и с две хиляди

Списък с броя гласове за някои градове и райони

Местни избори с интегрални бюлетини. В малък град кмет се избира и с 2 хил. гласа, в някои столични райони – с 5-6 хил. гласа. Снимка: Спаси София

Обезлюдена България избира кмет на голям град с 15-ина хиляди гласа. Вижда се от резултатите от първи тур, при избирателна активност около 50%. Избира кмет на район в София, в който живеят 50-100 хил. души, с 5-6 хил. гласа. Избира кмет на малък град с 2-3 хил. гласа. Един-два автобуса хора могат да обърнат изборите. Кмет на село с 1000-1500 жители се избира с няколкостотин гласа. Няма пречки в бъдеще партии и заинтересовани инициативни комитети да плащат и по 1000-2000 лева на глас. Ето списък за някои балотажи и брой гласове за избор на кмет на първи тур: Ловеч…

Втори тур: ако искат промяна, гражданите трябва да подкрепят кандидат, когото в друга ситуация не биха подкрепили

Проф. Антоний Тодоров. Снимка: e-vestnik

Първият тур на местните избори 2019 отмина и вече са ясни съставите на общинските съвети, които всъщност имат основната власт. Обобщението на резултатите за всички общини не е лесно, но се вижда, че почти навсякъде ГЕРБ има най-многобройната група (изключението са общините, където ДПС е първа партия и още няколко общини, където опозицията преобладава), но почти никъде ГЕРБ няма абсолютно мнозинство и ще трябва да управлява със съгласието на другите. Известни са, обаче и спечелените от първия тур. В 158 общини са избрани кметове от първия тур (60% от всички общини), като от тях ГЕРБ е спечелил 84, следва ДПС…

Кметът 2019: политик, гражданин или мениджър

Проф. Антоний Тодоров. Снимка: e-vestnik

Предстоят отново местни избори, седмите поред в демократична България. Избори за кмет и общински съвет, някъде и за кметства и районни кметове. Кандидатите са от 59 партии и 7 коалиции (74 партии и 2 коалиции през 2015). Общо 36 288 души са се кандидатирали различните позиции, от тях 1 254 се кандидатират за кметове на общини. Според ЦИК сега кандидатите са два пъти по-малко, отколкото през 2015 г. Дали това е трайна тенденция не знаем, но може и да е показателно за това, доколко гражданите гледат на тези избори като на състезание с предварително известен резултат. От какво излизаме? През…

България продължава да се обезлюдява, липсват промени, какво да се прави?

Обезлюдяването в Централна и Югоизточна Европа 1989-2050 г. Графика: Болкан инсайд

Един анализ в „Болкан инсайд“ за страните от Централна и Югоизточна Европа отрежда на България най-тежкото положение в перспектива до 2050 година. Прогнозата е направена на база на икономически растеж и условия, и екстраполиране на данните за емиграцията в последните 30 години. Според тях населението на България през 2050 г. ще намалее с 39% спрямо 1989 г. Това ще рече България да остане с население около 5,4 млн. души. Към момента спрямо 1989 г. населението у нас е намаляло приблизително с 20% и вече е малко под 7 млн. Процесът на емиграция продължава. Младите хора заминават, раждаемостта спада. Това е…

Българите забогатяват? Оказа се грешка на министър Горанов

Илюстрация за доходите в България за 2018 г. по коригираните данни на Министерство на финансите. Графика: Клуб Z

В началото на октомври една важна новина направи опит да си пробие път до общественото внимание: „Почти 200 000 българи декларират доходи над 9 хиляди лева месечно“, извести едно от авторитетните икономически онлайн издания. „Заплата от 9 хил. лева? Почти 200 000 българи я получават“, добави популярна със своята икономическа насоченост водеща родна телевизия. „200 000 у нас взимат над 9 бона заплата“, по-народняшки съобщи един от вестниците.   Източник на информацията за наличието на 192 985 души, които изкарват над 108 000 лева годишно или казано иначе – над 9000 лева на месец, беше писмен отговор на финансовия…

Англичани ни смятат за животни… Кои са по-големи расисти?

Гласове от Фейсбук

Лъвовете – 6, Животните – 0. Така вестник „Сън“ описа мача между Англия и България. Това заглавие впоследствие е премахнато от интернет изданието.

Владимир Сиркаров Точно англичаните да обвиняват България в расизъм е доста комично. Да не говорим колко нелепо е да слагаш всички под общ знаменател, заради шепа гамени. Добре знаем колко „културни” хора са не малка част от английските фенове, знаем и колко обичат всички мигранти, които им „взимали” хляба. Знаем, но не си позволяваме подобни безумни и кретенски изказвания и позиции. Иван Бакалов За британския вестник „Сън“ българите са животни. Докато у нас агитки футболни запалянковци са расисти, във Великобритания такива са образованите журналисти в най-тиражния вестник. И съответно голямата им читателска аудитория. У нас някои сякаш се зарадваха…