български мюсюлмани

Как българо-турска сватба окървави Русе преди 100 г.

Заради аферата “Саафет” едва не избухва гражданска война

„С любовта се не играе” – гласи пощенска картичка с ликовете на туркинята Саафет и на смелия й жених Юрдан.

Злополучен край за русенци има любовният роман на 16-годишното туркинче Емине Саафет Афуз Мехмедова с 32-годишния българин Юрдан Стефанов. Двамата се залюбват по съседски и девойчето вече е бременно в третия месец, когато баща й разбира за позора. Той изгонва щерка си с думите: “Не ми трябва курва в къщата. Не искам проклятие в дома си!” Саафет пристава на любовника си, който е вдовец с малко момиченце и чиновничества в Русенската земеделска банка. За случката научава мюфтията Али Зия, който извиква бащата и го накарва да се оплаче на русенския управител и на министъра на вероизповеданията. Саафет е непълнолетна…

Ройтерс: Много мюсюлмани са разочаровани от ДПС + фотогалерия

71-годишният Мустафа Мехмед Хасан разказва за съпротивата срещу етническото претопяване на мюсюлманското малцинство в България по време на комунистическия режим в периода 1984-1989 в село Груево. Снимка: Ройтерс

Двадесет години след като тогавашният комунистически режим в България поведе официална кампания на преследвания на мюсюлманското малцинства, Мустафа Юмер се опасява, че нарастващата ксенофобия може да доведе до повтаряне на историята, се казва в кореспонденция на агенция Ройтерс от Крумовград. „Всички сме много притеснени“, заявява 65-годишният философ и бивш учител. „Хората са уплашени от крайнодесните партии, които агитират и искат да видят България като моноетническа нация“. Мюсюлманите са около 12% от населението на България, което наброява 7,6 милиона души. По-голямата част от останалите следват каноните на Българската православна църква. В материала се припомня, че страната ни е получила признание за…

Не искаме озверена България*

Златко Енев. Снимка: Либерален преглед

Текстът от блога на Даниела Горчева, българска журналистка и правозащитничка, живееща в Холандия, публикуван от e-vestnik, предизвика бурни дискусии, груби нападки срещу авторката и над 400 мнения във форума на сайта. Сега предлагаме и позицията на Златко Енев, български журналист и писател от Германия, издател на онлайн списанието „Либерален преглед“. Какво да се прави? Поредицата от материали и есета на Даниела Горчева от последния месец, посветени на историята и настоящето на едно нещо, придобиващо все по-ясните очертания на етнически конфликт, не ще и дума, здраво разбуниха умовете и сърцата в България. Умовете и сърцата… Звучи толкова плоско, толкова шаблонно, особено,…

Хафизе: България ми е родното място, но и Турция ми стана родина. Така се получи

Хафизе с двете си дъщери Нежла (вляво) и Семра. Снимка: авторката

Продължава от вчера. Виж тук: „Хафизе: Единствена ме защити българката, партийната секретарка“ Като разбрах, че Халил е в старозагорския затвор, казах на децата, че баща им е жив и здрав и че сигурно ще се върне при нас. В себе си обаче никак не вярвах. Нищо друго не ми оставаше освен да чакам. Сума ти и пари потрошихме по това време за адвокати. Идваха разни от София, от Пловдив, от Кърджали… взимаха си хонорарите, спяха и ядяха у нас, обещаваха какво ли не. Никой от тях не каза, че нищо не може да се промени, че работата е решена…

Хафизе: Единствена ме защити българката, партийната секретарка

Хафизе. Снимка: авторката

Разказът на Хафизе от Момчилград за неволите на семейството й е част от поредицата на журналистката Жанина Драгостинова в e-vestnik за съдби на български турци след преименуването им. 24 години по-късно Хафизе разказва какво се е случило, след като съпругът й е вкаран в затвора с 11-годишна присъда не за тероризъм, а заради организация на протестен митинг срещу преименуването в Момчилград. Участвали са няколкостотин души, а Халил е бил един от четиримата организатори. … „Ще ви убият! Това бяха първите ми думи, като разбрах с какво се е захванал мъжът ми. По опасен път си тръгнал, рекох, ще ви…

Изселниците в Измир: Да бяхме на днешния акъл, нямаше да тръгнем за Турция

Продължава от вчера. Виж тук първа част – Как българските изселници си направиха квартали в Измир

Халиде (вдясно) с детето си и съседката. Снимки: авторката

Не знам как точно да определя селището – като град от селски тип или като село от градски тип. За разликата от турските градове, където тесните сокаци правят странни извивки покрай къщите, тук улиците са широки и прави. Пресичат се перпендикулярно, всичко е точно измерено. Българските турци обичат да разказват истории как в началото са се загубвали из криволичещите улици в Измир. По правите улици в тяхното селище обаче се разхождат кокошки, което не е най-типичната гледка за град. Тук трудно разбираш, че…

Как българските изселници си направиха квартали в Измир

Изглед от Измир. Снимки: авторката

“Вафлите взех, кренвиршите също… и кафето взех – мърмори Мустафа под носа си, докато пътуваме към Капитан Андреево. – Само кашкавал не съм, но ей сега ще спрем, ще извиняваш…” Пътят към турската граница е обрасъл с барачки, пред които стои надпис “kaşar”, което ще рече кашкавал. Повечето от колите, които са в същата посока, спират, а пътниците пазаруват. Не е само Мустафа, на когото са поръчали да занесе на роднините в Турция български кашкавал. Родното си е най-вкусно. Към 22 часа вечерта наближаваме Измир – трети по големина град в Турция с население над 3 500 000 души и…

Страхът, турците, помаците и държавата мащеха

Жанина Драгостинова

В петъка, когато в полите на Витоша ударил зловещият гръм (б. р. – самоубийството на Ахмед Емин), тъкмо се бях върнала от Измир и се канех да пиша репортаж за българските турци, изселили се там. Ехото от гърма заглъхваше бавно и мъчително и промени намеренията ми. Казах си, че едва ли репортажът ще прозвучи актуално точно в „тази ситуация”, че трябва да изчакам, за да видя какво ще се случи. Случващото се и ситуацията обаче сочеха точно към противоположното – за българските турци и изобщо за българските мюсюлмани трябва да се разказва. Разказът, слушането са път към познанието. Само когато…

Шалварите на алианите. Ахмед: Свикнали сме да се крием, все от сунитите се пазехме

Продължава от вчера. Виж първата част тук – Шалварите на алианите. Садула: Изключиха ме от БКП и ме вкараха в затвора – истории за алианите в Родопите, религиозна общност, които изповядват ислям, различен от този на сунитите, каквито са повечето мюсюлмани у нас. При алианите има заемки от християнството в ритуалите, но ги смятат за шиитска секта.

81-годишният Ахмед от с. Биволяне. Снимки: авторката

Разказът на Ахмед, най-възрастният от село Биволяне, на 81 г.: “Аз съм единственият в това село, дето може да чете Корана на арабски. Баща ми ме научи. Той посещаваше медресето – духовното училище. 1948 г. ме изпрати в Момчилград да се уча. Ей,…

Шалварите на алианите. Садула: Изключиха ме от БКП и ме вкараха в затвора

Жени алианки на курбан. Снимки: авторката

Каква е разликата между алианите и сунитите, питам един български турчин, принадлежащ към сунитите. Ние, казва той, сме много ревниви. Жената убиваме, ако кривне от правия път. Докато при алианите не е така. На алианина не му пука, че жена му спала със съседа например. Той е демократично настроен човек. Обяснението не е изчерпателно, но пък може да послужи за начало на това малко странно пътешествие, което предприемам към алианите от Източните Родопи. Алианите още алевии, бекташи или казълбаши (идва от “червени глави”, тъй като са носили червени ленти на чалмите) почитат Али ибн Аби Талиб, първи братовчед и зет…

Фердие: Казах, че съдията спи и ми дадоха 2 г. затвор

“Кой ви каза за мен?” е първият въпрос на Фердие. Отвръщам, че Салим Салимов, нейният съпроцесник от делото по “възродителния процес”.

Фердие днес е на 42 г., а на 17 г. е осъдена на 2 г. затвор за разпространение на позиви против „взродителния процес“. Снимки: авторката

Това видимо я успокоява. Значи може да ми се довери. Усмихва се. Чертите й се отпускат. Кани ме да вляза в дома й в село Боян Ботево. Знам малко за Фердие Саидахмед. Преди това съм говорила само със Салим. Историите на двамата донякъде са свързани. През 1984 г. Салим работи в Наркоопа в Кърджали. Чува, че по селата из Родопите започва масова смяна на турските име с български, чува, че има ранени и убити. По това време Салим е…

От силистренско до Истанбул или с какво започва родината

[inspic=17731,left,,175][inspic=17726,left,,180] Зайде и Назифе не обичат да си спомнят детството. Неуютно им е в него. За тях това е време, в което сълзите надделяват над смеха. Не толкова техните сълзи, колкото тези на мама и баба. Две събитията от историята на България бележат детството на Зайде и Назифе – т. нар. “възродителен процес” и “голямата екскурзия”. Как детските спомени са запечатали годините 1985-1989? С вече 28-годишната Зайде Халибрям и 31-годишната Назифе Ахмедова се опитваме да подредим мозайката на миналото и да потърсим връзката с настоящето. В момента двете момичета живеят в Истанбул.

Ние като си отидем, с нас от Бурса ще си отиде и България

Продължение Виж първата част: Бурса, 19 години след “голямата екскурзия”

Тези малки красавици можеха да растат по родните места на родителите им. Снимки: авторката

Вечерно време в кафенетата на централния площад на Демирташ има само мъже. Пият чай и айран. В квартала алкохол не се продава – нито в заведенията, нито в магазините. Но понеже сме дошли на гости от България, мъжете отърчават до съседния квартал, за да купят бира и нещо по-твърдо. Питам какви са забавленията на жените. Отговарят ми, че гледат телевизия. Чудя се дали изобщо им остава свободно време от чистене и подреждане. Кварталът не предлага и на младежите никакви възможности за развлечение. През 50-те почнали да строят кино, но се…

Бурса, 19 години след “голямата екскурзия”

Бурса отвисоко. Снимки: авторката

Тава. Фурна. Тия две думи се въртят из главата ми, докато пътувам по непознатите улици на Бурса. Първо минахме покрай голям квартал с високи, сиви блокове. Едно от местата, където живеят изселниците от България. Тогава, през лятото на далечната вече 89-а, в турските градове, където надошли много прокудени български турци, училищата разпуснали десетина дена по-рано, за да могат в тях да настанят бездомниците. После държавата отпуснала средства и построили блокове – като тези тук, удивително приличащи на социалистическите ни квартали, еднакво грозни и неуютни. Но останалите без покрив нямало какво да му придирят, настанили се, устроили се, голяма част от…

  • 1
  • 2