Енчо Господинов

Земетръс и времетръс – хуманитарна дипломация и др. записки от бедствия

Енчо Господинов
  • 15 февруари 2023
Енчо Господинов с бежанци от Кампучия на границата с Тайланд (1991). Снимка: личен архив

  (Продължение – виж Времетръс и земетръс – записки от природни, неприродни и всякакви бедствия…)   5. Гордост и предразсъдъци Странно или не, но големи тектонични размествания на земните пластове понякога предизвикват и нестандартни дипломатически ходове в случай на бедствия и катастрофи. Яхвайки вълната на състраданието и хуманизма, преди години Турция и Гърция успяха да смесят успешно алтруизма, практицизма и добре обмислени хуманитарни стъпки, които доведоха до подобряване на отношенията, макар и временно, между двете съседни страни, често смятани за „архиврагове“, въпреки общия чадър на НАТО. Така стана и сега: гръцкият премиер Мицотакис мигновено реагира на турската сеизмична трагедия…

Времетръс и земетръс – записки от природни, неприродни и всякакви бедствия…

Енчо Господинов
  • 13 февруари 2023
Януари 1989. Край град Спитак, Армения, в епицентъра на Коледното земетресение. Енчо Господинов (вдясно) с колега от нидерландска телевизия слуша обясненията на висш духовник от Арменската църква защо Бог не е успял да предотврати трагедията. Снимка: Личен архив

    ЗЕМЕТРЪС е това, което се случи на 6 февруари 2023 в Турция и Сирия и потопи света в сълзи, скръб, и състрадание. ВРЕМЕТРЪС е книга на извънземно талантливия американски писател с немски гени Кърт Вонегът, присмехулник от ранга на Марк Твен и негов ученик. Като такъв той шибаше с литературния си камшик политици и държавници, национални и интернационални дивотии и простащини и като такъв Нобеловият комитет в Стокхолм винаги го подминаваше в годишните си номинации. Както подмина и други неудобни литературни гиганти като Чехов, Умберто Еко, Греъм Грийн, Амос Оз и т. н., списъкът е дълъг. Още…

Гости в МДЖ, истории, Дон Базилио… морето преди…

Енчо Господинов
  • 17 септември 2022
Книгата „Голи и солени“ на издателство „Кръг“. Снимка: от издателството

  (продължение -виж „Морето преди бетона – Международният дом на журналистите в минало свършено“)   В оная епоха, по разбираеми причини журналистите повече предсказвахме какво ще се случи с Рейгън и Картър, с Кисинджър и Бжежински, а не с Брежнев и Громико или не дай боже с Андропов, Черненко или Милко Балев. Тях ги оставяхме да ги нищят майтапчийски, но добронамерено, „съветските другари“, дошли на нашия бряг малко да поразпуснат и те „души в окови“, както казваше едно заглавие на англичанина Съмърсет Моъм. Книгата на Моъм няма нищо общо с някогашната съветска система. За друго се разправя в нея…. Едно…

На 9/11 в Ню Йорк… Край на историята или?

Енчо Господинов
  • 10 септември 2021

От Римската до Отоманската империя, от Португалската до Испанската, от Руската до Британската – историческата съдба на „най-могъщите“ е низ от възходи и падения. Понякога краят е тъжен.

Единият небостъргач е ударен и телевизиите започват да предават на живо, така целия свят вижда как самолет удря втория небостъргач. Снимка: от тв кадър

  (Продължение, виж – Афганистан, Ню Йорк… Империите също плачат)   Изминах пътя от Кабул 1980 до Ню Йорк 1999 за почти 20 години. Смених репортерството с хуманитарна дипломация. Вестник „Поглед“ умря от „естествена смърт“ и от несходство в характерите между новите му редактори и „втората най-стара професия в света“. На 11 септември 2001 към 8 и половина сутринта излязох от „Гранд Сентръл“ и тръгнах към офиса си на Второ авеню и…

Афганистан, Ню Йорк… Империите също плачат

Енчо Господинов
  • 9 септември 2021

От Римската до Отоманската, от Португалската до Испанската, от Руската до Британската – историческата съдба на „най-могъщите“ е низ от възходи и падения. Понякога краят е тъжен. (Продължение, виж – Сайгон – Ню Йорк – Кабул: Империите също плачат)

Генерал-майор Крис Донъхю, командир на 82-а Въздушнодесантна дивизия, се качва последен на самолета, с който се изтеглят последните американски военни от Афганистан. Снимка: от видеокадър

  Кабул – Кандахар – Пактия Тъкмо се чудех в онази пролет на 1980 г. дали пак ще ме пратят в горящия Бейрут, където решителната битка между бойците на Арафат и танковите колони на ген. Ариел Шарон още предстоеше, когато главният ми редактор предложи: „Я иди до Афганистан…“ Бяха минали близо 6 месеца, откакто съветската армия с „ограничения си контингент“ от…

Сайгон – Ню Йорк – Кабул: Империите също плачат

Енчо Господинов
  • 8 септември 2021

  От Римската до Отоманската, от Португалската до Испанската, от Руската до Британската – историческата съдба на „най-могъщите“ е низ от възходи и падения. Понякога краят е тъжен.

Американците се изтеглят от Виетнам през 1975 г. Хеликоптер каца на покрива на американското посолство в Сайгон, където бежанци очакват да ги откарат. Снимка: от видеокадър

Падането на Кабул в ръцете на Талибаните и снимката на последния американски войник, оттеглящ се самотно в нощта на 30 август 2021 г. на път към чакащия го на пистата самолет С-17 събуди стари и болезнени спомени у много американци. На видеото Генерал-майор Крис Донъхю, командир на 82 Въздушнодесантна дивизия, с автоматична карабина в дясната ръка, в пълна бойна униформа и безизразно лице крачеше уморено към края на най-дългата война в…

Журналистика по време на холера: ротвайлери и пудели

Чакаме повече Тим Себастиан и Мария Цънцарова, а получаваме шербет

Енчо Господинов
  • 4 октомври 2020
Недоволството от големите медии пренася цензурираните теми за коментиране в социалните мрежи. Колаж: e-vestnik

  Две лица разбуниха духовете на телевизионната аудитория през последните месеци: това на симпатичната Мария Цънцарова по Би Ти Ви и на опитния вълк Тим Себастиан, който в интервю по „Дойче веле“ с лекота смля самоувереността на министър Деница Сачева. Рядко се случва в нашата поувяхнала професия да има такова очакване на свежи лица и свежи мисли като всенародния копнеж по екранното присъствие на Мария Цънцарова. Още по-рядко се случва някой храбър наш политик да застане лице в лице пред стара хиена и звезда на Би Би Си като Тим Себастиан. Този копнеж на аудиторията към автентична, професионална и безкомпромисна…

Избягвайте кумирите, един ден се срутват

Енчо Господинов
  • 14 юни 2020
Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

    Общото между любовта и политиката е, че когато се запалят, повечето хора превръщат обекта на любовта си в кумир. Бил той жена, мъж, партия или държава. Изглежда хората са устроени така, че не могат да живеят без кумири. Преди много години нашето училище ни предлагаше да изучаваме един карнобатски поет, известен като Димитър Полянов. Едно от многото му стихотворения се наричаше „Срутените кумири“. В него поетът ни обещаваше по-светло бъдеще, край на капитала и особено на принадената му стойност. Толкова популярен беше този идеалист, че за известно време Карнобат се казваше Поляновград, а Варна беше Сталин. Когато минах…

Милен Цветков и мълчанието на агнетата

Енчо Господинов
  • 22 април 2020
Милен Цветков в предаването си. Снимка: от екрана

Преди много години, някъде в далечната 1977, светът осъмна с грозната новина, че децата на известния южноафрикански журналист Доналд Уудс са получили по пощата памучни ризки, напоени с опасна химическа течност. Баща им разбрал какво става, когато очите на децата започнали да текат като планински потоци. Предишата вечер прозорците на дома му били пръснати на парчета от куршуми. Белият Доналд Уудс дразнеше властите на ЮАР, публикувайки статии за дивотиите им с чернокожия Стийв Бико, враг номер 1 на апартейда. Заплашван и тормозен, Доналд Уудс напусна ЮАР и избяга в Лондон. 10 години по-късно (1987), прочутият маестро Ричард Атънбъро направи…

Теодор Димитров – българите от новата „Епопея на забравените”

Енчо Господинов
  • 13 януари 2020
Теодор Димитров. Снимка: личен архив

Ако перифразираме заглавието на Вазовия разказ, Теодор Димитров може да се нарече „Един българин“. Почти неизвестен. От „Епопея на забравените“. Днес младите поколения вероятно не знаят нищо за него, а тези от моето поколение или се чудят защо това е така, или им е „все тая“, както би казал героят на Алеко. Имах късмета да познавам покойния родолюбец Теодор Димитров, който беше изключително уважаван управител в библиотеката на ООН в Женева. Дипломати, учени, студенти, работещи над дисертации и неговите колеги в библиотеката – всички го боготворяха. Не само че помагаше на всеки да се ориентира в безкрайните книжни богатства,…

Енчо Господинов: В нашата журналистика има много таланти, но са принудени да водят тъжен и жалък живот

Розалина Евдокимова, СБЖ
  • 14 октомври 2019
Енчо Господинов. Снимка: сбж

Б. р. – Енчо Господинов става легендарно име в журналистиката като международен кореспондент на някогашния в. „Поглед“. Посвещава се на хуманитарната дипломация и обикаля с мисии горещите точки на планетата преди да стане заместник-генерален секретар на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (2007-2009). Преди това е представител на Делегацията на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец в Ню Йорк (1999-2007) и представител на регионалната делегация за Централна и Източна Европа в Будапеща (1996-1999). Голям приятел и автор на десетки материали в е-вестник. Поместваме част от обширното му интервю пред сайта на СБЖ.     – Нека…

Колеги, съмнявайте се… Защото журналистическата карта е трудна за поглъщане

Енчо Господинов
  • 17 март 2018
Сиймор Хърш. Снимка: сп. „Ню Йоркър“

Днес, 16 март 2018, когато пиша тези редове, се навършват 50 години от едно от най-зверските военни престъпления в съвременната история: хладнокръвното избиване на над 500 мирни жени, деца и старци във виетнамското село Ми Лай. 16 Март 1968. И тази новина, както и много други, щяха да умрат от естествената смърт на генералското мълчание, ако не беше един изключителен разследващ американски журналист – Сиймор Хърш. Дълги месеци той „копа” в тресавището на войната и в джунглата на военната бюрокрация около генерал Уестморлънд и администрациите на Линдън Джонсън и Ричард Никсън. И накрая , открил го във Форт Бенинг, Джорджия,…

Добруджанска рапсодия: Хайка за спомени 2.

Енчо Господинов
  • 6 март 2018

Продължение – виж Добруджанска рапсодия: Хайка за спомени 1.

Съветски трактор ДТ 54

 Вичо и Данко тихата стъпка Колкото и скромно да живееха добруджанци в онези години, в къщите им винаги имаше достатъчно мезета и пийване. Оттогава забелязах, че практически няма разлика между добруджанци, италианци, французи и испанци. Обединяваше ни не Европейският Съюз, Юнкер или Доналд Туск, а магията на виното. Никой не сядаше на масата без чаша или дамаджана вино. Но (крайно несправедливо), само на двама герои от Смолница им беше излязло името на пиячи – на Вичо и на Данко. Първият беше нещо като смолнишкият Никола Тесла – можеше да направи…

Добруджанска рапсодия: Хайка за спомени 1.

Енчо Господинов
  • 3 март 2018

Ивайло Петров стреляше в сърцето

Добруджа. Снимка: от тв клип

В автобиографичната си книга „Преди да се родя и след това“ Ивайло Петров обичаше да се надсмива над миналото, над себе си, над нашенските традиции и особено над типично българските ни дивотии, особено политическите ни конвулсии и исторически салтоморталета. И макар героите му да населяваха една територия между Варна, Кардам, Силистра и Шумен, с център стария Добрич, тази негова „Йокнапатофа“ (по Фокнър) или „Салатената купа“ (в Салинас, Калифорния, на Стайнбек) отразяваше като капка вода  съдържанието на националната чаша.  Добруджа тогава не беше само една малка България, а нещо средно между балканските потури, виенските пардесюта,…

В търсене на Американската мечта: сър Пол, сър Мик и другите в пустинята на Калифорния

Енчо Господинов
  • 7 декември 2016

Продължение – виж „В търсене на Американската мечта – Ода на радостта; Боб Дилън и рок динозаврите“

Плакат на фестивала.

Тълпите още си пробиваха път към местата си след обилното ядене и пиене през антракта, когато от сцената долетяха първите рифове от китарите на Кийт Ричардс и Рони Ууд. Секунди по-късно се появи и сър Мик Джагър с познатата му подтичваща походка. В графитено-черен панталон с червени лампази (като генерал на сцената, да се знае кой командва), той започна с искрящ, кристално чист глас първите ноти от „Start Ме Up“, последвана от „Wild Horses“ и „Midnight Rambler“. 75 000 души рипнаха в…