Енчо Господинов

Избягвайте кумирите, един ден се срутват

Енчо Господинов
  • 14 юни 2020
Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

    Общото между любовта и политиката е, че когато се запалят, повечето хора превръщат обекта на любовта си в кумир. Бил той жена, мъж, партия или държава. Изглежда хората са устроени така, че не могат да живеят без кумири. Преди много години нашето училище ни предлагаше да изучаваме един карнобатски поет, известен като Димитър Полянов. Едно от многото му стихотворения се наричаше „Срутените кумири“. В него поетът ни обещаваше по-светло бъдеще, край на капитала и особено на принадената му стойност. Толкова популярен беше този идеалист, че за известно време Карнобат се казваше Поляновград, а Варна беше Сталин. Когато минах…

Милен Цветков и мълчанието на агнетата

Енчо Господинов
  • 22 април 2020
Милен Цветков в предаването си. Снимка: от екрана

Преди много години, някъде в далечната 1977, светът осъмна с грозната новина, че децата на известния южноафрикански журналист Доналд Уудс са получили по пощата памучни ризки, напоени с опасна химическа течност. Баща им разбрал какво става, когато очите на децата започнали да текат като планински потоци. Предишата вечер прозорците на дома му били пръснати на парчета от куршуми. Белият Доналд Уудс дразнеше властите на ЮАР, публикувайки статии за дивотиите им с чернокожия Стийв Бико, враг номер 1 на апартейда. Заплашван и тормозен, Доналд Уудс напусна ЮАР и избяга в Лондон. 10 години по-късно (1987), прочутият маестро Ричард Атънбъро направи…

Теодор Димитров – българите от новата „Епопея на забравените”

Енчо Господинов
  • 13 януари 2020
Теодор Димитров. Снимка: личен архив

Ако перифразираме заглавието на Вазовия разказ, Теодор Димитров може да се нарече „Един българин“. Почти неизвестен. От „Епопея на забравените“. Днес младите поколения вероятно не знаят нищо за него, а тези от моето поколение или се чудят защо това е така, или им е „все тая“, както би казал героят на Алеко. Имах късмета да познавам покойния родолюбец Теодор Димитров, който беше изключително уважаван управител в библиотеката на ООН в Женева. Дипломати, учени, студенти, работещи над дисертации и неговите колеги в библиотеката – всички го боготворяха. Не само че помагаше на всеки да се ориентира в безкрайните книжни богатства,…

Енчо Господинов: В нашата журналистика има много таланти, но са принудени да водят тъжен и жалък живот

Розалина Евдокимова, СБЖ
  • 14 октомври 2019
Енчо Господинов. Снимка: сбж

Б. р. – Енчо Господинов става легендарно име в журналистиката като международен кореспондент на някогашния в. „Поглед“. Посвещава се на хуманитарната дипломация и обикаля с мисии горещите точки на планетата преди да стане заместник-генерален секретар на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (2007-2009). Преди това е представител на Делегацията на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец в Ню Йорк (1999-2007) и представител на регионалната делегация за Централна и Източна Европа в Будапеща (1996-1999). Голям приятел и автор на десетки материали в е-вестник. Поместваме част от обширното му интервю пред сайта на СБЖ.     – Нека…

Колеги, съмнявайте се… Защото журналистическата карта е трудна за поглъщане

Енчо Господинов
  • 17 март 2018
Сиймор Хърш. Снимка: сп. „Ню Йоркър“

Днес, 16 март 2018, когато пиша тези редове, се навършват 50 години от едно от най-зверските военни престъпления в съвременната история: хладнокръвното избиване на над 500 мирни жени, деца и старци във виетнамското село Ми Лай. 16 Март 1968. И тази новина, както и много други, щяха да умрат от естествената смърт на генералското мълчание, ако не беше един изключителен разследващ американски журналист – Сиймор Хърш. Дълги месеци той „копа” в тресавището на войната и в джунглата на военната бюрокрация около генерал Уестморлънд и администрациите на Линдън Джонсън и Ричард Никсън. И накрая , открил го във Форт Бенинг, Джорджия,…

Добруджанска рапсодия: Хайка за спомени 2.

Енчо Господинов
  • 6 март 2018

Продължение – виж Добруджанска рапсодия: Хайка за спомени 1.

Съветски трактор ДТ 54

 Вичо и Данко тихата стъпка Колкото и скромно да живееха добруджанци в онези години, в къщите им винаги имаше достатъчно мезета и пийване. Оттогава забелязах, че практически няма разлика между добруджанци, италианци, французи и испанци. Обединяваше ни не Европейският Съюз, Юнкер или Доналд Туск, а магията на виното. Никой не сядаше на масата без чаша или дамаджана вино. Но (крайно несправедливо), само на двама герои от Смолница им беше излязло името на пиячи – на Вичо и на Данко. Първият беше нещо като смолнишкият Никола Тесла – можеше да направи…

Добруджанска рапсодия: Хайка за спомени 1.

Енчо Господинов
  • 3 март 2018

Ивайло Петров стреляше в сърцето

Добруджа. Снимка: от тв клип

В автобиографичната си книга „Преди да се родя и след това“ Ивайло Петров обичаше да се надсмива над миналото, над себе си, над нашенските традиции и особено над типично българските ни дивотии, особено политическите ни конвулсии и исторически салтоморталета. И макар героите му да населяваха една територия между Варна, Кардам, Силистра и Шумен, с център стария Добрич, тази негова „Йокнапатофа“ (по Фокнър) или „Салатената купа“ (в Салинас, Калифорния, на Стайнбек) отразяваше като капка вода  съдържанието на националната чаша.  Добруджа тогава не беше само една малка България, а нещо средно между балканските потури, виенските пардесюта,…

В търсене на Американската мечта: сър Пол, сър Мик и другите в пустинята на Калифорния

Енчо Господинов
  • 7 декември 2016

Продължение – виж „В търсене на Американската мечта – Ода на радостта; Боб Дилън и рок динозаврите“

Плакат на фестивала.

Тълпите още си пробиваха път към местата си след обилното ядене и пиене през антракта, когато от сцената долетяха първите рифове от китарите на Кийт Ричардс и Рони Ууд. Секунди по-късно се появи и сър Мик Джагър с познатата му подтичваща походка. В графитено-черен панталон с червени лампази (като генерал на сцената, да се знае кой командва), той започна с искрящ, кристално чист глас първите ноти от „Start Ме Up“, последвана от „Wild Horses“ и „Midnight Rambler“. 75 000 души рипнаха в…

В търсене на Американската мечта – журналистика в криза и архитектурното отмъщение на нюйоркчани

Енчо Господинов
  • 29 ноември 2016

Продължение – виж „В търсене на Американската мечта – „Нюзеум”, между Пулицър и Марк Твен”

Вашингтон скуер: оптимизъм и музика. Снимка: Енчо Господинов

Тежки времена настъпиха за журналистиката като професия, включително и за американската. От 20-30 години насам, откакто я следя сравнително редовно, не съм виждал толкова грешки, плагиатствания, вътрешни скандали и извинения от издатели и редактори. Дори сериозни издания като „Ню Йорк Таймс“ и сп. „Ролинг Стоун“не бяха отминати от професионални сътресения. На 13 ноември, след победата на Тръмп, се наложи издателят на Ню Йорк Таймс Артър Сулцбъргър Младши да се обърне с писмо към читателите, в което ги уверява, че ще следват най-високите стандарти на…

В търсене на Американската мечта – „Нюзеум”, между Пулицър и Марк Твен

Енчо Господинов
  • 26 ноември 2016

От Вашингтон и уроците на журналистиката до Ню Йорк след 9/11

Фасадaта на Нюзеума с текста на Първата поправка към Американска конституция. Снимки: Ал Ретиг, Енчо Господинов

(Продължение, виж В търсене на американската мечта) Свободата на словото не е лиценз да бъдеш глупак „Инструментите може да останат вътре в пациента по време на операцията“ (заглавие от в. „Дейли Ориндж”, Сиракюз, 21. 01. 2003) „Жената на редактора – под наем на двама заподозрени, твърди ФБР“ (заглавие от в „Чикаго Трибюн“, 15.10.2001) „Обезглавяването може да предизвика стрес у децата“ (заглавие от „The Lompoc Record“, Калифорния, 26.07.1995) „Мъж застрелян в гръб, главата my намерена на улицата“ (в.“Деили Глоуб“, Уъртингтън, Минесота, 8.12.1984) „Слънчевата система се очаква отново да бъде…

В търсене на Американската мечта

Енчо Господинов
  • 19 ноември 2016
От Сан Франциско и Лос Анджелис до Ню Йорк, Вашингтон и горите на Вирджиния, от Боб Дилън, Пол Макартни и "Ролинг Стоунс" на живо в Калифорния, до храма на Томас Джеферсън в Монтичело: с ухо до сърцето на една вибрираща страна,  изживяваща метаморфоза пред очите на целия свят, който се пита какво точно става... [inspic=52190,left,540]

Редакторе, къде си?

Енчо Господинов
  • 8 ноември 2014
Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

40-годишнината на Факултета по журналистика и масова комуникация и смъртта на легендарния редактор на „Вашингтон пост“ Бенджамин Брадли ни карат да се питаме къде изчезва една професия, следите от която у нас все по-трудно се откриват… Естествено, заглавието леко подвежда: редактори у нас все още дал господ, и главни, и не толкова, и талантливи, и не чак дотам. Но дори и един бегъл поглед върху сегашното състояние на българската журналистика кара много хора да се питат какво всъщност става във „втората най-древна професия в света“, както често ни казваше нашият любим професор Дафин Тодоров, когато още бяхме студенти и искахме…

Уроците на папа Франциск за българските попове

Енчо Господинов,
  • 13 януари 2014

вярващ скептик Или за някои деликатни разлики между духовните пастири на католицизма и православието

Пловдивският митрополит Николай с часовник „Ролекс“ за 20 000 долара. След като се вдигна шум за скъпите му коли и часовници, дядо Николай шумно обяви за продан „Ролекса“ с благотворителна цел. Снимка: podtepeto.com

След десетилетие на широк спектър от скандали – от финансови далавери до сексуални насилия над деца –  милиард и двеста милиона католици по света изглежда най-сетне имат духовен пастир във Ватикана, който сериозно се е заел да разчисти терена на вярата. За по-малко от година, откакто е на власт, аржентинецът Хорхе Марио Берголио, почти неизвестен доскоро йезуитски прелат, е на път да промени драматично функционирането на католическата машина и да засрами както много от предшествениците си на Светия престол, така и маса други духовни лидери от…

Швейцария на Балканите или как да излезем от кризата

Енчо Господинов
  • 27 февруари 2013
Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Отворено писмо до редактора на е-вестник г-н Иван Бакалов от Енчо Господинов, бивш обитател на кантон Женева Уважаеми г-н редакторе, Пиша Ви това писмо в историческия за милата ни татковина момент, когато г-н президентът трябва да реши  кого да натовари със задачата да състави новото българско правителство, което да ни изведе към нови, по-светли хоризонти. Предварително се извинявам, че писмото ми излезе малко по-дълго отколкото очаквах, но с оглед на историческата важност на ситуацията, моля да му отделите нужното внимание и място във Вашия уважаван е-вестник. След като го публикувате, моля да го предадете на швейцарския посланик в София, или…

Арогантност по време на холера

Енчо Господинов
  • 13 януари 2012
Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Ако днес нещо шокира чужденците в България, а и много от самите българи, то е невероятната арогантност във всички сфери на живота, довело до безпрецедентно отчуждаване между институции и все по-смаляващия се беззащитен гражданин. Три оставки и едно социологическо проучване в последните месеци предизвикват интересни размишления: тези на бившия шеф на швейцарската банка Ю Би Ес (UBS) Освалд Грюбел, на швейцарската национална банка Филип Хилдебранд, и на шефа на Софийския общински съвет Андрей Иванов. Първият, макар и безспорен професионалист, напусна дни след като се оказа, че един млад ганаец, работещ я Ю Би Ес в Лондон, беше завлякъл банката…