Енчо Господинов

Редакторе, къде си?

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

40-годишнината на Факултета по журналистика и масова комуникация и смъртта на легендарния редактор на „Вашингтон пост“ Бенджамин Брадли ни карат да се питаме къде изчезва една професия, следите от която у нас все по-трудно се откриват… Естествено, заглавието леко подвежда: редактори у нас все още дал господ, и главни, и не толкова, и талантливи, и не чак дотам. Но дори и един бегъл поглед върху сегашното състояние на българската журналистика кара много хора да се питат какво всъщност става във „втората най-древна професия в света“, както често ни казваше нашият любим професор Дафин Тодоров, когато още бяхме студенти и искахме…

Уроците на папа Франциск за българските попове

вярващ скептик Или за някои деликатни разлики между духовните пастири на католицизма и православието

Пловдивският митрополит Николай с часовник „Ролекс“ за 20 000 долара. След като се вдигна шум за скъпите му коли и часовници, дядо Николай шумно обяви за продан „Ролекса“ с благотворителна цел. Снимка: podtepeto.com

След десетилетие на широк спектър от скандали – от финансови далавери до сексуални насилия над деца –  милиард и двеста милиона католици по света изглежда най-сетне имат духовен пастир във Ватикана, който сериозно се е заел да разчисти терена на вярата. За по-малко от година, откакто е на власт, аржентинецът Хорхе Марио Берголио, почти неизвестен доскоро йезуитски прелат, е на път да промени драматично функционирането на католическата машина и да засрами както много от предшествениците си на Светия престол, така и маса други духовни лидери от…

Швейцария на Балканите или как да излезем от кризата

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Отворено писмо до редактора на е-вестник г-н Иван Бакалов от Енчо Господинов, бивш обитател на кантон Женева Уважаеми г-н редакторе, Пиша Ви това писмо в историческия за милата ни татковина момент, когато г-н президентът трябва да реши  кого да натовари със задачата да състави новото българско правителство, което да ни изведе към нови, по-светли хоризонти. Предварително се извинявам, че писмото ми излезе малко по-дълго отколкото очаквах, но с оглед на историческата важност на ситуацията, моля да му отделите нужното внимание и място във Вашия уважаван е-вестник. След като го публикувате, моля да го предадете на швейцарския посланик в София, или…

Арогантност по време на холера

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Ако днес нещо шокира чужденците в България, а и много от самите българи, то е невероятната арогантност във всички сфери на живота, довело до безпрецедентно отчуждаване между институции и все по-смаляващия се беззащитен гражданин. Три оставки и едно социологическо проучване в последните месеци предизвикват интересни размишления: тези на бившия шеф на швейцарската банка Ю Би Ес (UBS) Освалд Грюбел, на швейцарската национална банка Филип Хилдебранд, и на шефа на Софийския общински съвет Андрей Иванов. Първият, макар и безспорен професионалист, напусна дни след като се оказа, че един млад ганаец, работещ я Ю Би Ес в Лондон, беше завлякъл банката…

Журналистика по време на холера

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Надушвам как много колеги няма да се съгласят с написаното по-долу, как ще ме ругаят наум или по форумите, но има моменти в живота на пишещите братя и сестри, когато те засърбяват не само ръцете, но и мозъка. И ти се ще извикаш като Боримечката, но не за да сплашиш турските заптиета, а поне себе си, ако можеш. Миналата седмица се връщах от някакво служебно пътуване, и както понякога става, едно от малкото останали удоволствия от мизерията по самолетите днес, е да пиеш чаша вино в облаците със съботния брой на „Financial Times“. В секцията „House and Home“ има една…

Швейцария на Балканите или Балкани в Алпите – 2

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Продължава от вчера. Виж тук Референдумът за гарваните (и Швейцария на Балканите) Междувременно историята с пан Черни, чешкият художник и неговата творба, както и референдумът в Швейцария, ако не друго би трябвало да ни накарат да се замислим вън от контекста на тези две събития. И, както казваше мъдрият Радичков, може би колкото повече мислим, толкова по ще се замисляме… За това как ни виждат другите, как се държим по широкия свят и какво правим, за да ни разбират, уважават, а може би и обичат. Можем ли да изтрием стари клишета и да изваем нов облик на България и българите,…

Писмо от Женева: Референдумът за гарваните (и Швейцария на Балканите) – 1

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов
Плакати на швейцарската Народна партия, представящи българи и румънци като черни гарвани, разкъсващи Швейцария. Снимка: Ройтерс

Преди точно 18 години, един мой бивш началник, скандинавец, реши да ми направи добро. Понеже трябваше да отида на нова работа, той ми написа препоръчително писмо, в което дословно се казваше: „Препоръчвам настоятелно Е. Г. за работа в неговата област като много добър професионалист, въпреки че е българин.“ Подпис:… Години наред разказвах този епизод на моите деца и на приятели, а те се смееха… не можеха да повярват. Но аз още пазя това препоръчително писмо. Някъде към 7 часа сутринта в понеделник женевското радио Уърлд Рейдио Суитцерланд излъчи интервю с българския посланик в Берн. Репортерката Катрин, моя позната, го…

Един ден на Томас, един ден на света…

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

През септември в Женева е прекрасно. Слънцето грее меко и приятно, Монблан наднича зад езерото, надянал вечно бялата си шапка, яхти на местни банкери, на забогатели представители на руския пролетариат и на арабски петролни трудещи се се клатят лениво от лекия бриз. От крайезерните кафенета мирише на хубаво кафе и пресни кифли, градският транспорт е точен като швейцарски часовник през всички сезони и само тук-там на някоя спирка се качва мургав румънски ром с акордеон, от чийто клавиши излизат нежни карпатски звуци, напомнящи на равнодушните женевци, че „и ний сме дали нещо на света“. Гордите Балкани не се дават…

Чувам вечер как в бахчата доматите растат

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Сигурно вече съм споменавал, любезни читатели, че в моя чергарски живот досега съм сменил 20 къщи/апартаменти в различни държави. Докато бях журналист се смениха 6 главни редактори на в. „Поглед“ от 1975 до 1991 г. После, като преминах на работа в Международния червен кръст (МЧК), от 1991 досега се смениха 6 генерални секретари и 4 президента. Всичко това води до интересен опит и много главоболия. Търсенето на дом (къща или апартамент) в Женева е интересно преживяване.Тук има една митична институция наречена „Режи“ и само и единствено чрез нея, ако си наемател, можеш да намериш покрив над главата си. Различните райони…

Писмо от Женева: Когато швейцарските банки кихнат…

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов
Пейзаж от Женева. Снимка: Крис публична галерия

И така, мили читатели, дойде време пак да хвана перото. Този път от Женева. След 8 години в Ню Йорк се преместих на нова работа в старата ми организация. В Женева е щаб-квартирата на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, най-голямата международна хуманитарна организация, където работя с малки прекъсвания повече от 20 години. Да се преместиш от Ню Йорк в Женева е като да отидеш от София в Каспичан. Надявам се, че това сравнение ще се схване като комплимент за последния… Да те сравнят с Женева е гордост за всеки град. Може би без Лозана, защото Женева и…

От серж. Бойчев до Били Джоел

И от радиоапарата “Марек” до клуб “Тера Блус”...

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

И така, мили читатели, дойде ред да напиша последното си писмо от Ню Йорк. През 12-те месеца на 2007 ви изпратих 14 писма. И ако не беше редакторът на е-вестник със своята тактична настойчивост, както и вашите (в повечето случаи) окуражаващи думи, едва ли щях да се захвана с това дело. Макар че навремето си изкарвах хляба с писане на репортажи в “стария” “Поглед” от прашните кръстопътища на историята. През тези месеци ви писах за живота на различни хора тук, много от които срещах всеки ден – служебно или случайно, писах за литература, журналистика, ООН, за Стайнбек и Йовков, за…

Звезди в елхите, вятър в главите

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

И така, мили читатели, пак е Коледа, пак сме в необузданата вакханалия на пазаруването и на искрените намерения тази година най-сетне да изпратим картичките до роднини, приятели и приятелки навреме. Вече е ставало дума, че няма нищо по-красиво, изтощително и разоряващо от Ню Йорк в дните преди Коледа. Манхатън блести залят от светлини, леденият вятър бръсне от Ийст ривър към Хъдзън и пронизва костите така, както десетките (в повечето случаи ненужни) неща, които бясно купуваме, пронизват портфейлите ни. Ако искате да се спасите от тази предпразнична епидемия, мушнете се в “Ойстър бар” на Гранд Сентръл в сърцето на Манхатън…

Добрите хора от Америка

Ралф от Лонг Айлънд, Бъд от Вирджиния и дядо Йосиф от Подуене - непретенциозни размисли преди Деня на благодарността

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Това писмо, мили читатели, не бях сигурен дали да го изпращам. Писах го, когато стана ясно, че след няколко месеца вече по-рядко ще виждам тези хора, които до голяма степен за мен олицетворяват Америка. Хора, които са сякаш излезли от разказите и романите на Стайнбек и Хемнингуей, на Колдуел и Доктороу. И, тъй като наближава един много специален американски празник, Денят на благодарността, реших все пак да го пратя на редактора на e-vestnik… Ралф Райт е учил в 5 университета в САЩ и има дипломи по бизнес администрация и богословие. Президент е на фирма, която се занимава с всякакви…

Бронксвил – нещо като Драгалевци…

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

И така, мили читатели, дойде ред да ви напиша едно писмо за ню-йоркската Бояна, или Драгалевци, както решите. Селото се казва Бронксвил, има 6543 жители според последното преброяване от 2000 г., и е на 15 мили (24 км) северно от Манхатън, по течението на река Бронкс. Живях там със семейството си 7 години и това беше един от най-особените периоди в моя живот (досега)… Както знаете животът на журналиста и дипломата е чергарска история. Той минава предимно в пълнене и разопаковане на куфари или кашони на всеки 3-4 години (аз се застоях повечко в Ню Йорк) и е свързан както…

9/11- десет часа, които разтърсиха света

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Шест години от този кошмарен ден – 11 септември 2001, вторник. Малко преди 9 сутринта Стефан, тогава на 17 години, вече беше в училището си на 25-та улица. С Антония пристигнахме от къщата ни в Уестчестър на Гранд Сентръл в сърцето на Манхатън – тя тръгна към университета си, аз към моя офис на 42-ра улица и Второ авеню. Още не знаех, че няма да имам вест от децата си близо десет часа в този ден, който промени света – вероятно за много десетилетия напред. Щом излязохме от влака, Антония получи съобщение от неин състудент, че нещо става в долната…