Да е благословен „език наш насущний“. Да го погалим
Посвещавам на всички мои верни читатели, които на 24 май ме поздравиха. Заради тях изтръгнах този текст от душата си. В най-красивия ден на българското племе, разпръснато по белия свят, аз бях в арменската църква на квартала. Когато отец Тирай започна своята молитва, пред очите ми изникна картината. Картината на моя живот. Нощ. Плач на… икони. Пред погледа ми на петгодишно дете ставаше нещо ужасно. Нещо, което малкото ми сърце не можеше да проумее. А и не искаше да проумее. Горяха икони. Горяха светци. Баба Пънтя, нашата съседка баба Панайотя (какво красиво и достолепно име, нали), бе…