Гьоте, Гьотеее, знам те аз… В търсене на общата култура някога и сега
Има стар виц, как нашенец застанал пред статуя на Шилер някъде в Германия и казва: „Гьоте, Гьотеее, знам те аз – „Малка нощна музика“… Та-та-та-таам (тананика първите тактове на пета симфония от Бетовен). Какво е вчера и какво е днес да имаш обща култура? Да си слушал и „Металика“, и Верди? Да ги разпознаеш като ги чуеш от радиото. Също да разпознаеш и годишните времена на Вивалди, силно експлоатираната токата и фуга в ре минор на Бах, гласа на Франк Синатра, нещо от мюзикъли като „Коса“, „Исус Христос Суперстар“. Може да си почитател едновременно и на второстепенната група „Юрая…
Каква награда „Златен глобус“ си заслужи бозата „Барби“
Филмът „Барби“ имаше 9 номинации за наградите „Златен глобус“. Спечели само в новата категория „Cinematic and Box Office Achievement“ – постижения в киното и приходи от прожекции. И още една – за песен. Съвсем заслужено за рекордните приходи, и съвсем заслужено не спечели награда в нито една друга категория. Не спечели дори в категория мюзикъл и комедия. Мнозина писахме каква боза е този филм, и някои ни упрекваха, че не разбираме дълбокия му замисъл с третиране на проблеми като мачизъм, феминизъм, матриархат, патриархат, маниите за женска красота и др. (Ама много дълбоко, бе, големи дълбочини и метафори, разказани с…
„Барби“ – розова скука с огромен успех
Пуснаха „Барби“ по HBO. Мина по екраните през лятото, вдигна се много шум за него. Един от най-касовите филми, хит на годината и прочее. Събрал до момента 1,43 милиарда долара приходи. Гледаш и оставаш като гръмнат. Кукленски свят, кукленски къщички, декори, също като детските играчки, само че са живи хора, в по-голям мащаб. Викаш си – абе, това е детски филм. Да, ама не. Интелектуални закачки за отношенията между половете и диалози над детско равнище. Хореография и костюми, да се побъркаш от розово. Актьорите и с движение го докарват на кукли, особено Райън Гослинг – рус, спретнат, изгладен. И…
Откъде тази българска превзетост – Лили, Васко Кеца, Тодор Колев и др.?
Лили Иванова се лееше отвсякъде по тв и радио по време на соца, има си почитатели и сега. Проникнала е в българското съзнание на няколко поколения, но, също така, тя е и негов изразител. В пеенето на Лили Иванова има една характерна превзетост и театралност, която присъства и в повечето български певци и актьори. Като някакъв белег на българската чувствителност. „На кого е нуууужна китааара без струни-и-и-и-и“ „…Детелина-а-а-а, с примамливите четири листаааа… Детелиниииии, детелинииии“ „Грешница съм аз на любовта-а-а-а-а…“ Има ги и при Емил Димитров: „Колко песни аз изпях, колко мъка изживях, да се върррна”… „Каква неввеста си билла…
Силата на конюнктурата – могат ли многото оскари да те накарат да харесаш скучен филм?
Филмът със 7-те оскара („Всичко навсякъде наведнъж“ – „Everything Everywhere All at Once“) е скучен и досаден, не трябва да се страхуваме да го признаем, само защото е толкова награден. Това нито е „Матрицата“, нито е „Аватар“, трябва усилие, за да се изгледа, неприятен на моменти. В него има много кинематографичен майсторлък, има добри актьори, но не може да те развълнува. Подигравките към онези, които не го харесват, че били прости, не издават голям интелект. В този филм няма кой знае какви интелектуални игри, сюжетът за мултивселена не е вдъхновяващо откритие. Нито има метафори за разгадаване като във филм…
Кое си струва от 150 заглавия в кината на 27-ия София Филм Фест?
„Да се свържем отново чрез киното“ е мотото на 27-ото издание на Международния София филм фест, който започна в София и ще продължи до края на март. Над 150 игрални, документални, късометражни и анимационни филми за пореден път ще превърнат столицата в град на киното. Тази години фестивалът носи екологично послание и призовава зрителите да се включат в борбата с климатичните промени и опазването на планетата. Затова и началото бе дадено с документалния филм „Повелителят на горите“, представен лично от световноизвестния режисьор, сценарист и продуцент Фолкер Шльондорф. Филмът разказва историята на австралиеца Тони Ринаудо, който успява да възстанови хиляди…
От Анджелина Джоли до Джина Лолобриджида – какво е да си секс символ някога и сега
Да свърши живота ти на 95 е благословия и наказание същевременно. Особено за красавица секс символ като Джина Лолобриджида. Някога звезда от първа величина, наричана най-красивата жена в света, в последните си години тя неминуемо се появява като баба, напудрена и изрисувана с пластове грим пред камерите и в светските хроники, колкото публиката да си каже – ей, колко е стара. А ги няма и хората, които са я виждали като млада и могат да сравнят. Зрителите на нейните филми, някогашните 20-30-годишни мъже, които са се възхищавали на красотата й, са покойници. Така се случва с хората, които си…
„Брутална нощ” показва, че светът тежко затъпява
Коледен филм, комедия като „Сам вкъщи”, криминале, „черна комедия” – това са анонси за филма „Брутална нощ” (Violent Night), който върви по екраните на света в момента. Винаги има коледни филми, съответстващи на тези изредени категории. И човек може да се излъже да иде на кино с надежда да види нещо такова. Само че с филма „Брутална нощ” ще се излъже брутално. Многото кървави сцени, които съвсем не се връзват с Коледа, може и да минат за нескопосан хорор. Но толкова чутовно тъп филм трудно може да се намери. Чак се чудиш как е възможно. При скромен бюджет 20 млн.…
Мат Деймън: Филмите за Борн промениха живота ми
“Добрият Уил Хънтинг”, “Спасяването на редник Райън”, “Талантливият мистър Рипли”, “Бандата на Оушън” (първа, втора и трета част), “Сириана”, “Братя Грим”, “От другата страна” – това са само част от заглавията във филмографията на Мат Деймън. Името му нашумя, когато заедно с Бен Афлек спечели Оскар за най-добър сценарий за “Добрият Уил Хънтинг”. Днес Мат вече е признат за един от най-талантливите и умело подбиращи ролите си актьори в Холивуд. В “Ултиматумът на Борн” (2007) за трети път влиза в ролята на страдащия от амнезия агент на ЦРУ Джейсън Борн след “Самоличността на Борн” от 2002 г. и “Превъзходството на…
Свободата на словото като едно пакетче масло – за цензурата преди и сега
През 1972 г. Бернардо Бертолучи заснема „Последното танго в Париж“, филм, често определян като шедьовър, който веднага е забранен в множество държави. Отначало е пуснат на екран в Италия, но бързо е спрян. Комисията по цензурата в Италия (така я наричат) нарежда да се унищожат всички копия от него в страната, за което излиза и съдебно решение. Съдът отнема на Бертолучи гражданските права за 5 години, осъден е и на 4 месеца затвор условно с дълъг изпитателен срок – да внимава какво ще снима занапред. През 1978 г., на шестата година след заснемането на филма, апелативният съд в Болоня…
Каскади с мотор от новия филм за Бонд
https://www.youtube.com/watch?v=tt94TGx0Yas Виж още: Джеймс Бонд се превърна в татко. Новият филм за агент 007 е мелодрама
Джеймс Бонд се превърна в татко. Новият филм за агент 007 е мелодрама
След премиерата на новия филм за Бонд – „Смъртта може да почака” – Иън Флеминг сигурно се обръща в гроба. Неговият герой агент 007 е станал татко. Бонд, Джеймс Бонд, си има дъщеричка. Обяснява се в любов с монолог пред майката на детето си. Това не е бруталният шпионин и убиец, който минава през всичко, а грижовен баща, състрадателен и готов да се разплаче. На няколко пъти очакваш едри мъжки сълзи да потекат по мъжествените му бузи. Във филма го няма ироничния и циничен език, хапливите диалози с каламбури, характерни за създадения от Флеминг герой и за предишни филми…