художник

Излезе от печат колекционерско издание на „Бай Ганьо” с илюстрации на Чавдар Николов

Колекционерското издание на „Бай Ганьо“ с илюстрации от Чавдар Николов. Издателство e-press.

Илюстрациите от 40-те години на Илия Бешков за „Бай Ганьо” са станали класика. Но те са десетина отделни рисунки, излизали във вестници и в отделни издания на неувяхващото произведение на Алеко Константинов. Досега няма цялостно илюстрирана книга на писателя. Неостаряващият литературен образ, с черти на национален герой, продължава да живее и да шества все по-натрапчиво в обществения живот и в наши дни. И той естествено намери своя нов прочит в илюстрациите на един съвременен художник – Чавдар Николов. Той е илюстрирал изцяло ново издание на книгата. През 1947 г. художникът и есеист Илия Бешков пише: „Бай Ганю не е…

Най-известните творения на Кристо (Явашев) – фотогалерия

Завеса в долината, Колорадо, САЩ, 1972 г. Илюстрация: Волганг Волц, Кристо
Бягащата ограда, Калифорния, 1976 г. Илюстрация: Волганг Волц, Кристо
Опакованите острови, Флорида, 1983 г. Илюстрация: Волганг Волц, Кристо
Опакованият мост Пон Ньоф, Париж, 1985 г. Илюстрация: Волганг Волц, Кристо
Чадърите, Япония, САЩ, 1991 г. Илюстрация: Волганг Волц, Кристо
Опакованият Райхстаг, Берлин, 1995 г. Илюстрация: Волганг Волц, Кристо
Опаковани дървета, парк в Рихен, Швейцария, 1998 г. Илюстрация: Волганг Волц, Кристо
Вратите в Сентръл парк, Ню Йорк, 2005 г. Илюстрация: Волганг Волц, Кристо
Плуващите кеьове, езерото Исео, Италия, 2016 г. Илюстрация: Волганг Волц, Кристо
Мастаба, езеро в Хайд парк, Лондон, 2018 г. Илюстрация: Волганг Волц, Кристо
Корицата на списание „Тайм“ от 1988 г. определи „Планета на годината“, вместо „Човек на годината“, като корицата беше изработена от Кристо.

На Шипка всичко е спокойно… мъртвешки спокойно. Фрази, някога и сега…

Триптихът „На Шипка всичко е спокойно“ се превръща в саркастична фраза за командирското безхаберие. Трите скици разпилени в различни собственици, не са се запазили като серия.

„На Шипка всичко е спокойно” – така художникът Василий Верешчагин назовава своя триптих за ледената гибел на цяла руска дивизия през освободителната Руско-Турска война. В Русия названието на картините става фраза, пълна с ирония и сарказъм. … Парламентарната председателка Караянчева, каза по телевизията, че със свито сърце чакала тържествата за 3 март на Шипка. Това заради гражданската реакция към управниците при отбелязването паметта на Апостола преди седмица. (В последния момент управляващите отмениха празненствата на Шипка, с обяснение за опасността от коронавируса*, вероятно да се опазят от ново освиркване – бел. ред.). Освиркването и непокорните възгласи били недостойни според Караянчева,…

Бистра Винарова, забравената дама на експресионизма

Художничката е съпруга на Симеон Радев. За нея Казандзакис казва: „Българската ръка, създала чудеса“

Портрет на Симеон Радев от съпругата му Бистра Винарова.

Наричат я „забравената дама на експресионизма“. Съпругът й, историкът, публицист и дипломат Симеон Радев е широко известен и до днес за повечето хора основно с труда си „Строители на съвременна България“. Малко се знае обаче за нея – Бистра Винарова, ползвала се с възхищението и уважението на съвременниците си. Получила блестящо образование в Европа, в градове като Дрезден, Мюнхен и Виена, Винарова е следовник на течението на експресионизма и има силен артистичен досег с немските му представители. Познава се с художници като Огюст Роден, Пикасо, Матис. Най-интензивният период от творческия й път са 20-те и 30-те години на миналия век,…

Александър Добринов – от салоните в Европа до изселването в Луковит

Вляво: Картка историяу на политическия живот в България. Вдясно: Карикатура на Димитър Благоев и Христо Кабакчиев в „Българан“.

„Преди няколко месеца обекта излиза от затвора. От излизането му от затвора до последния момент той не показа с нищо да се е приобщил към новата народна власт, а напротив поддържа старите си връзки с реакционни семейства и жадно поглъща чутите зловредни слухове, като същевременно ги и разпространява. Постоянно слуша радио Лондон и Нюйорк, като се възхищава от „смелоста” им да плюят разни нелепости по отношение на народното ни правителство”. Правописът в цитата е запазен. Той е от донос срещу Александър Добринов, част от досието му в ДС. Добринов е арестуван по-малко от два месеца след 9 септември, той…

Ксероксите при соца, „Люти чушки” и как беше реабилитиран Радой Ралин

Ксерокопието на „Люти чушки“ с автографи на Димовски и Ралин. Снимка: e-vestnik

„Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. И набързо инкриминирана, изтеглена от книжарниците още преди да се продадат и 2-3 хил. броя. Днес е антикварна рядкост. Впрочем, може да се намери в интернет понякога за 30-40 лв., но не е сигурно дали не става дума за фототипното издание от 1990 г., което върви за 20 лв. Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г. Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя златна монета от баба и…

Кристо Явашев: Никой не се интересува от моите работи в България. Защо трябва да ходя в България?

Аз съм също така чех, казва художникът в интервю на Кристиан Аманпур за Си Ен Ен. Тя го нарича марксист

Кристо Явашев в студиото на Си Ен Ен. Снимка: от екрана

Това интервю е взето лятото и излъчено по Си Ен Ен, след откриването на проекта на Христо Явашев „Мастаба” в Хайд парк в Лондон. За българския печат то остана незабелязано. Някои негови оценки за родината му може би щяха да предизвикат спорове и коментари в медиите, ако се беше случило примерно с френски художник емигрант. Тук бяха премълчани, може би едновременно от незаинтересованост и толерантност към особения му характер и космополитната му личност. Интервюто е интересно с това, че разкрива възгледите на един от големите световни художници от края XX век и началото на XXI век и любопитни истории за…

Кольо Манев, рошавият чирпанлия от Париж

Никола Манев. Снимка: от сайта на художника

Кольо Манев имаше същата къдрава и рошава прическа и като млад, само не беше побеляла. Идваше си от Париж всяко лято, родителите му живееха в махалата, на ул. „Мургаш“. Манев си идваше с някакво „френско гадже”, руса, с дънки (тогава едни дънки правеха впечатление), която май беше холандка. Ние ученици в началното училище го гледахме с благоговение. Тогава беше обичайно хората да се чудят как така някой живее в Париж, пък си идва свободно. Има обяснение, някои неща се научават по съседски… Баща му арх. Манев е пратен да учи в Париж преди войната от родителите си учители от Чирпан.…

Светлин – светлият път към Бога

Светлин Русев в ателието си. Снимка: Иван Кулеков

Чухме се на 24-ти май. Попитах го какво подготвя за 14 юни – рождения му ден. Замислил съм нещо, рече. Обикновено отбелязваше рождения си ден с изложба. Колко ще продължи – попитах – ден или?… Днес разбрах, че ще продължи вечно. Понякога пътувахме заедно – до Плевен, до Рупите, до Кюстендил…. На един завой се разминахме за секунди със смъртта. Пошегувахме се със заглавията на утрешните вестници: “Отиде си големият български художник…” Заедно разчиствахме мазето на къщата му в Плевен и попаднахме на едни от първите му ученически рисунки. От тях художникът беше тръгнал по безкрайния път към себе…

Едно историческо пиянство на англичаните и …българският опит

Гравюрите „Улицата на бирата“ и „Улицата на джина“ на Уилям Хогарт., 1751 г.

Художникът Уилиям Хогарт е оставил забележителни гравюри от един исторически период във Великобритания, известен като „Джин лудост”. Тогава пияни хора са се търкаляли навсякъде по лондонските улици, а в града имало повече от 15 000 питиепродавници, където се е разливал джин, произведен от нискокачествен алкохол. Пиянството се превърнало в такъв проблем, че след няколко десетилетия парламентът приел специални закони да го ограничи. В този период на лондончанин се падало средно по литър на седмица – такива количества се продавали. Джинът превзел Великобритания в края на XVII век. Престижният концентрат по това време е френско бренди, дестилат от вино, с аромат,…

С „тъпата България” Кристо се показа като истински (прост) българин

Кристо Явашев. Снимка: от екрана на бТВ

През годините много хора ги смущаваше фактът, че Кристо не иска да говори на български с българи. Не че го е забравил. И сега в интервю казва, че 15 години на Запад не е знаел чужд език, нямал време да учи. Но, нищо, има си човекът особености, негова работа, странности на творец. В интервюто си за „Цайт” обаче разказва как решил, че няма да се върне в „тъпата България”. Тук вече няма оправдание за тази особеност. Много българи са напуснали България, някои от тях прогонени или избягали, за да се спасят, а не тръгнали по своя воля. Със задочни присъди.…

Излезе вестник на невъзпитаните карикатуристи. Това ли е българският „Шарли Ебдо”?

Новото издание „Прас прес” ще се продава и в „Lafka” :)

Чавдар Георгиев, Чавдар Николов и Христо Комарницки – невъзпитаните карикатуристи с първия брой на новото издание „Прас прес“. Снимка: Иван Бакалов

От днес на пазара е първи брой на „Прас прес” – вестникът на невъзпитаните карикатуристи. Това са Чавдар Николов, Христо Комарницки и Чавдар Георгиев. Те са издатели и редактори на вестника, с помощта и на журналиста Иван Бакалов. Да пуснеш нов вестник във време, когато един след друг спират вестници, фалират или се мъчат в последни издихания, е смела стъпка. Още повече, че вестникът на невъзпитаните няма мощен издател и спонсори, а само ентусиазирани дребни спомоществователи. Идеята е смела и малко луда. Но това е вик на последните…

Никифор и соцреализъм

Художника, Писателя и Нина. Time lapse*

Никифор – Художника, към края на живота си. Илюстрация: e-vestnik

Никифор, Художника, имаше рибарска лодка в Созопол, държеше я на пристанището, при лодките на рибарите. Казваше се „Нина”. Изписано фино с тъмносиня боя на белия корпус на лодката. Никифор живееше в София, но всъщност беше някъде от Габрово. По цяло лято изкарваше в Созопол. Можеше да се види често на пристанището да чопли нещо по лодката, с една типична моряшка фланелка. Или с приятели по кръчмите. При добро време често отплуваше с лодката някъде на юг, с компания или без, но не за риба, а на пътешествие. Нисък, широкоплещест, дълга коса, която от…

Градските пейзажи на арх. Белин Моллов – фотогалерия

Арх. Белин Моллов -Софийски пейзаж, акварел.

Изложба пейзажи откри в Дома на архитектите на ул. „Кракра“ арх. Белин Моллов. В съвременните изложбени зали вече рядко могат да се срещнат реалистични акварели градски пейзажи като неговите. Арх. Моллов е специалист по в областта на устройственото планиране и градското развитие. Тази година навърши 70 години. Роден е в Русе, завършва архитектура в София, специалност градоустройство. След 1971 г. е работил 20 години в КНИПИ “Софпроект”- Дирекция „Генерален план на София“. Участвал е в работата по устройствени планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик. Бил е директор на “Софпроект”- Генплан от 1986 до 1990г.

Арх. Белин Моллов - Хисар капия, акварел.

Арх. Белин Моллов - Хисар капия, акварел. Арх. Белин Моллов -Софийски пейзаж, акварел.Арх. Белин Моллов -пейзаж, акварел.Арх. Белин Моллов -Двореца, София, акварел. Арх. Белин Моллов -Плаковският манастир Св. Илия, акварел.Арх. Белин Моллов -Орлов мост, акварел.Арх. Белин Моллов -Пейзаж от Копривщица.

След 1990…

Да колекционираш вино и Пикасо едновременно

Колекция с бутилки „Шато Мутон – Ротшилд“ от различни реколти, с рисунки на известни художници. Снимка: „Шато Мутон – Ротшилд“

Празна запазена бутилка „Шато Мутон – Ротшилд 1973” върви като антикварна вещ на цени 20-30 евро. Причината е, че на етикета има рисунка от Пикасо, който умира в същата година. Годината е знаменателна за прочутата изба „Шато Мутон – Ротшилд”. От тази година държавната комисия след дълго умуване прекатегоризира вината на избата и ги слага в най-високата категория вина на Франция. Затова за тази знаменита реколта собственикът на избата барон Филип де Ротшилд поръчва рисунка за етикета на Пабло Пикасо. Художникът дава подходяща рисунка и умира през април същата година. Всъщност рисунката с неговия етикет е само една от цяла…