художници

Бай Илия от подлеза на Орлов мост: За какво са ни всичките тези пари?

Светослава Банчева
  • 9 юли 2008
Бай Илия. Снимка: авторката

Бай Илия е 77-годишен и се самоопределя като „художник по призвание“. Картините му приличат на детски рисунки. Надраскани са с химикалка, фулмастер или каквото е имал подръка, върху картони, мръсни и измачкани хартии, кутии от пица и др. От няколко сезона Бай Илия седи на стълбите на един от подлезите на „Орлов мост“ в София, увит с одеяло. Около него са подредени остатъци от кашони, дюшеци, папки с рисунки и вещи, които приличат на остатъци от покъщнина. Повечето хора го мислят за бездомник и предпазливо го заобикалят. Някои му оставят дребни монети, а той ги поздравява дружелюбно. „Оооо, здравейте, здравейте“,…

Георги Чапкънов: Фелини беше благороден като лъв, когато му направих портрет

Светослава Банчева, Иван Бакалов
  • 6 май 2008
Георги Чапкънов. Снимка: Иван Бакалов

Проф. Георги Чапкънов (Чапа) е български скулптор, илюстратор и сценограф. Роден е на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол, област Варна. Завършва Художествената академия в София. Негови произведения има пръснати по цял свят. Правил е изложби в Швейцария, Франция, Япония, Италия, Холандия, Корея и др. Чапкънов е съавтор на герба на Република България (1997 г.), автор е на статуята “Св. София” в столицата (2000 г.), на много монети, медали, награди (като „Аскеер“) и др. Правил е портрети на едни от най-известните личности на България. За портрета на Федерико Фелини, който е направен година преди смъртта на режисьора, италианският президент…

Иван Рембранда – художникът, който не показваше картините си

Петко Тодоров
  • 21 април 2008
Иван Георгиев – Рембранда. Автопортрет от 70-те години.

В Софийската градска галерия е втората голяма изложба на Иван Георгиев-Рембранда (1938-1994). Приживе той не показа нищо от творбите си. Бил дал клетва, за нея чух постмортем. На упреците ми, че не излага картините си, отговаряше с кротка и неотстъпчива риторичност: „Пред кого?” След неговата кончина трети Иван ме кандърдиса да напиша нещо за Рембранда във вестника му: „Няма кой!” После Максимилян Киров подреди повече от картините му и колегите Рембрандови се хванаха за главите: „Ама къде ги е крил?“ Невероятният керамик Иван Желязков ми беше признал: „И аз купувам книги за изкуство, ама ги давам на Иван (Рембранда) да…

Художникът, който събира пари за паметник на Радой Ралин

Трябва да ни заболи сърцето, за да направим нещо хубаво, казва Петър Бърчев

Благой Сребрев
  • 12 февруари 2008
Снимки: авторът

В Ново село, Видинско, имат девиз “Ми смо си ми”, което ще рече: “Ние сме си ние.” “Може да не сме кой знае какво, но не сме и нищо” – това е редакцията на новосeлския девиз от художника Петър Бърчев. Той е роден в Ново село, Видинско през 1942 г. Сега живее зимно време в София, лятно – там. Завършил е “Изобразително изкуство” във Великотърновския университет. Отначало си намира работа във Видин като рисувач на лозунги и плакати в местния химкомбинат, а след това става уредник във видинската окръжна художествена галерия “Никола Петров”. Пет години работи и като художник…

От бронзовия император Александър ІІ до Пенчо Кубадински и Слави Трифонов

Владимир Гаджев
  • 12 януари 2008
Подкрепаджия развява синдикалното знаме, качен на паметника.

Наближаващото официално гостуване на руския президент Владимир Путин, формално свързано със 130-годишнината от освобождението на България, раздвижи недосетливите и безпаметни чиновници. Започнаха да почистват паметници, след като десетилетия наред бяха изоставени на агресията на все по-замърсената околна среда в София, или на не по-малко агресивните мургави съграждани, припечелващи за ракията от бронзови отломъци. Така се оказа, че поводът за вниманието е визитата на “цар Путин”, а не отминалата вече (и пропусната!) 100-годишнина от освещаването на бронзовия “Цар Освободител” (30.08.1907) срещу Народното събрание. Както добре е известно у нас ценностната скала отдавна е обърната наопаки! Желанието за издигане на такъв паметник…

Какво загуби изкуството през 2007-а

е-vestnik
  • 29 декември 2007

Изминалата година беше черна за световното изкуство. То загуби най-големия си тенор – Лучано Павароти, двама от най-талантливите си кинотворци – Бергман и Антониони и няколко гениални писатели – Кърт Вонегът, Норман Мейлър, Сидни Шелдън, Айра Левин и Ришард Капушчински. Отидоха си и други големи имена – режисьорът Карло Понти, дизайнерът Джанфранко Фере, балетният хореограф Морис Бежар, мимът Марсел Марсо и музикантът Айк Търнър. А българското изкуство се раздели с двама талантливи художници – Доньо Донев и Борис Димовски. Лучано Павароти, 71 г. – 6 септември

Снимка: Ройтерс

Павароти беше голям – в буквален и в преносен смисъл. Наричаха го “най-великия тенор…

„Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!“

е-vestnik
  • 28 ноември 2007
Една от последните снимки на Доньо Донев. На нея той е заснет след получаването на Специалната награда за най-остроумна карикатура на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Снимка: Булфото

„Най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: „Казаха да не казвам от кого е.“ Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от „Тримата глупаци“. Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже: „Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!“ И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам“ – това са думи на Доньо Донев, “Бащата на “Тримата глупаци”, който почина на 78-годишна възраст след тежко боледуване. (Виж по-долу още откровения на художника). По-известен като художник, Доньо Донев е сценарист…

Михаил Чомаков: Отидох в Рим с трабант, станах художник на Камората

Записа: Светослава Банчева
  • 5 ноември 2007
Михаил Чомаков разказва преживелиците си в Италия.

Михаил Чомаков – Чоми е художник, емигрант в Италия в началото на 90-те години на миналия век. Преживява големи изпитания, живее в замък, рисува за мафията, бяга от работодателите си, прави изложби. След 5-годишни перипетии, се е върнал в България и сега е доцент, преподавател в Нов български университет, с научни интереси в областта на теория на творческия процес, живопис, илюстриране и пърформанс. Завършил е Художествената академия в София, специалност „Дизайн”. Работил е като дизайнер, сценограф в телевизията и в Сливенския театър, сценарист и художник. След завършването на академията се запалва по сюрреализма на Салвадор Дали и развива живописната си…

Дафен бълва репродукциите, които заливат света

e-vestnik
  • 8 октомври 2007
Художник наднича от ателието си в Дафен. Снимка: Ройтерс

В южната част на Китай има един град, който се нарича Шензен. Близо до него се намира село Дафен. Там хиляди китайски художници се изхранват като правят евтини репродукции на шедьоври на изобразителното изкуство. Студията са пълни с копия на Мона Лиза на Леонардо да Винчи и на картини на Сезан, Моне, Реноар, Ван Гог, Дега и други популярни художници. Авторите им са китайски младежи и девойки, повечето от които не са навършили и 25 години. “Правенето на репродукции с маслени бои е огромен бизнес в Китай – казва Джан Шинхуан, шеф на местна компания, специализираща в разпространяването на репродукции.…

Дари – художникът, свирил блус в Хималаите

Нели Томова
  • 2 юни 2007
От известно време Дари е сменил дългата коса с прабългарска прическа – конска опашка на тила, която се нарича `чуб`. Снимка: Нели Томова

Наричат го Хипара, Кожаря, Хармоникатa, Самурая, Каскадьора, Авангардиста… Едни го познават като художник, който прави фотографски, скулптурни, графични или живописни изложби. За други е блусар, организиращ акции под имената Darry & Co, Blues RH+, Blues Cult. Виждали са го да кръстосва софийските улици с мотор от преди Втората световна или да обикаля планините с “Ендуро”, като тези от Париж – Дакар. Лятно време го засичат да свири на диджериду* в Стария град в Созопол, на чиито скали от 30 години е “спасител без портфейл”. Обикновено е облечен в кожа, а на раменете му падат кичури бяла коса. Някои го оприличават…

Истории с Генко Лудия

Иван Бакалов
  • 5 март 2007

Миналия март, малко след като откри изложба със свои платна в Градската галерия в столицата, на 83 години почина Генко Генков, известен още като Генко Лудия. За няколко дни след смъртта му почти всички картини бяха изкупени. Преди това откупките не бяха много. Като че ли Генко олицетворява образа на художник от по-миналия век, който мизерства приживе, а след смъртта му неговите картини достигат високи цени. Дали ще стане така, времето ще покаже. Но и преди да умре, пейзажи на Генко са достигали петцифрени суми. Всеки голям колекционер у нас има най-малко по няколко негови пейзажа, а някои имат купища.…

  • 1
  • 2