история

Преврат ли е 10 ноември? Носталгията и наследството от Живков

Иван Бакалов
  • 13 ноември 2019
Преди началото на манифестация към 1981 г. Чак до края на 80-те години по традиция на манифестации разкарват с джипки и електрокари по площадите портретите на Живков и другите членове на политбюро редом с портретите на членовете на Политбюро на СССР (вдясно на снимката). Снимка: архив e-vestnik

Възцаряването на Живков на т. нар. Априлски пленум през 1956 г. е организирано като заговор и осъществено като своеобразен безкръвен преврат, въпреки че става по всички изборни процедури на партийния устав. В следващите години Живков също така по устав отстранява един по един всички в ръководството на партията, които са имали съмнения в него и качествата му да бъде партиен вожд. Организиралата се около него висша номенклатура изпълнява волята му. По-нататък десетилетия наред периодично отстранява всички свои конкуренти във властта, които добиват популярност и влияние. По подобен начин цели 33 години по-късно хората, които свалиха Живков, се оказват заговорници и…

Българският модел – 33 години еднолична власт

Иван Бакалов
  • 12 ноември 2019
За 33 години Живков е имал само два официални портрета, разнасяни по манифестации и закачани по стените в държавните учреждения. Снимки: архив e-vestnik

На 10 ноември 1989 г. беше свален от власт човек, който управлява държавата еднолично и непрекъснато 33 години и 7 месеца подред. За да добием приблизителна представа колко много е това, за сравнение – едно служебно правителство, което понякога има значителна роля, дори историческа, е на власт само 3-4 месеца. Поради мъчителния преход и обедняването след падането на комунизма, се появи носталгия по соца, както наричат периода отпреди 30 години. Живков стана почти положителен герой. А през ноември 1989 г. той беше опротивял и омразен. При новината за свалянето му избухна всенародна радост. На първите митинги тълпите носеха плакати против…

Какво научихме от телевизора към 10 ноември… За креМвирши и касетофончета, не за свобода

Виктория Тинтерова
  • 11 ноември 2019

От (Христо) Пимпирев научихме тия дни, че до 89-та не сме виждали касетофончета. От Васко Василев научихме, че няма как да знаем кои са Стинг и Елтън Джон, щото бяха забранени лично от Тодор Живков и Политбюро. От Кирил Маричков, че сме яли само прорасли картофи и консерви русенско вАрено. От Георги Марков, че сме нямали шапки и сме си правили такива от вестници, но само за тържествени случаи като посрещане на Брежнев. Иначе ходехме голОглави. От Росен Плевнелиев, че преди НАТО и атлантическите ценности в главите ни е нямало нищо – празно, зиро, нътинг, ниенте и прочие. От Карбовски…

Петко Симеонов: Махането на ДСО-тата беше престъпление

30 години по-късно за събитията след 10 ноември 1989 г.

Иван Бакалов
  • 11 ноември 2019
Петко Симеонов говори на първия митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. и Петко Симеонов днес. Снимки: Иван Бакалов

Петко Симеонов е 77-годишен. Доктор е по социология, работил е в БАН. Бил е член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. През 1988 г. интервю на Симеонов със Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, публикувано в списание за социология, става повод Михайлов да бъде свален от партийни постове. Петко Симеонов е от учредителите на българската секция на „Хелзинки уоч” в България още преди 10 ноември. През 1989 г. говори срещу режима пред радио „Свободна Европа”. Един от преговарящите на Кръглата маса. В продължение на година е зам.-председател на СДС. Депутат във Великото народно събрание. Основател е…

Копринка Червенкова: …Да не свърши с репликата „Демокрацията е едно недоносче”…

30 години след 10 ноември и думите на Живков „Социализмът е едно недоносче”

  • 9 ноември 2019
Копринка Червенкова и специалният брой на сп. „Биограф“ History – за 30-годишнината от падането на Стената и Живков. Снимка: Иван Бакалов

 Копринка Червенкова е журналист, главен редактор на в. „Култура” (превърнал се от една година във в. „К”). Тя е една от 12-те поканени на историческата закуска с френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г. в София, като преследвана от режима на Живков. Завършила е френската гимназия в София. Преди 1989 г. е работила във в. „Народна култура“, откъдето е уволнена, след като става член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, и впоследствие е изключена от БКП. – Минаха 30 години от 10 ноември. Като че ли имаше големи надежди тогава, а повечето хора са разочаровани. Каква е,…

Петко Симеонов: Преди имаше „кухненска демокрация“, говореха си вкъщи в тесен кръг

30 години по-късно за събитията около 10 ноември

Иван Бакалов
  • 6 ноември 2019
Петко Симеонов разглежда фотоизложбата „Големите надежди“ за първите митинги през 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

 Петко Симеонов е 77-годишен. Доктор е по социология, работил е в БАН. Бил е член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. През 1988 г. интервю на Симеонов със Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, публикувано в списание за социология, става повод Михайлов да бъде свален от партийни постове. Петко Симеонов е от учредителите на българската секция на „Хелзинки уоч” в България още преди 10 ноември. През 1989 г. говори срещу режима пред радио „Свободна Европа”. Един от преговарящите на Кръглата маса. В продължение на година е зам.-председател на СДС. Депутат във Великото народно събрание. Основател е на…

Какво се случи на 3 ноември 1989 – 30 години по-късно

+ фотогалерия

Иван Бакалов
  • 3 ноември 2019
Момче държи плакат на „Екогласност“ със снимка на Горбачов, който тогава е двигателят на промените. Снимка: Иван Бакалов

На 3 ноември преди 30 години в София беше организирана първата масова опозиционна проява по време на тодорживковия режим – шествието на „Екогласност“. Това става по време на международна среща по опазване на околната среда на страните участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. В София е пълно с чужди журналисти. На фона на събитията в Източна Европа много от тях се интересуват от режима в България, движенията срещу него, дисидентите. В края на октомври стават събития, за някои от които обществото тогава не разбира, но те влекат големи последици. На 23 октомври външният министър и член на…

Защо тия островни уискита миришат на сироп за кашлица?

По пътищата на малца

Иван Бакалов
  • 2 ноември 2019
Спиртоварната „Лагавулин“. Снимка: Иван Бакалов

(Продължение – виж „През „Лафройг”, „Лагавулин” и „Ардбег”с велосипед”) Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър. … И защо някои уискита от остров Айла (по-специално „Лафройг” и „Лагавулин”) миришат някак на сироп за кашлица, се питат мнозина пиячи? Обикновено четат някакви обяснения, че тук на острова използват малц, който е опушен повече, цитират съдържание на вещества от дима в части на милион в изсушения малц и т. н.…

Уникални ордени от злато и диаманти на царство България се появиха на търг в Мюнхен

e-vestnik
  • 23 октомври 2019
Велик кръст на Ордена „За гражданска заслуга“, уникат, непознат досега в такова изпълнение. Снимки: „Херман Хисторика”

Уникални и неизвестни досега ордени от злато и диаманти на царство България от времето на цар Фердинанд се появиха в каталога на 80-тия международен аукцион за военно-исторически отличия на фирмата „Херман Хисторика”. Търгът ще се проведе на 18 и 19 ноември в Мюнхен. На търга са изложени общо 1061 лота ордени, медали и други отличия на държави от цял свят и ще събере съответно колекционери от цял свят (виж тук в сайта на аукциона). Сензация за колекционерите е представянето за първи път на някои уникални и някои изключително редки български ордени и други отличия. Те са:

Велик кръст на Ордена „За гражданска заслуга“ (лице и гръб), уникат, непознат досега в такова изпълнение. Снимки: „Херман Хисторика”

– Велик кръст…

Какъв рай е била България преди комунистите… И клишетата на закъснелите антикомунисти

Иван Бакалов
  • 18 октомври 2019
Законът за защита на държавата е от 1924 г., допълван няколко пъти през 20-те години, през 1934 г. и през 1941 г. Законът за защита на нацията е по образец на нацистките закони в Германия.

За човек, който като младеж в края на соца е слушал западни радиостанции, днес е много впечатляващо да прочете текст на закон отпреди 9 септември 1944 г.: Чл. 16/д – Всеки, който слуша чуждестранни радиостанции се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 г. и глоба от 50 000 до 500 000 лв. Чл. 16/з Всеки, който говори по радиото против българската държава се наказва със смърт. Това са допълнения в Закон за защита на държавата от 1941 г. (законът е приет 1924 и допълван няколко пъти до 1944 г., почти по всеки текст има смъртно наказание).…

Потушен преврат срещу Живков бетонира властта му

Поредица 30 години от 10 ноември

Иван Бакалов
  • 10 октомври 2019
Тодор Живков около 1963 г. играе хоро със селяни. Снимка: архив

Продължение – виж „Как Живков взима цялата власт и не я пуска 33 години и 7 месеца”   През декември 1963 г. на пленум на ЦК на БКП Живков внася за обсъждане предложение към ЦК на КПСС България да се сближи още по-тясно със СССР и в перспектива да стане 16-а република на съюза. Предложението „да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни” е одобрено от пленума, но не е прието сериозно от СССР. Това става, когато на власт в СССР е благодетелят на Живков – Никита Хрушчов, който му помага…

Как Живков взима цялата власт и не я пуска 33 години и 7 месеца – 2.

Поредица 30 години от 10 ноември

e-vestnik
  • 9 октомври 2019

(Продължение – виж „Как Живков излиза от нищото и застава начело на държавата – 1.“)

На първия митинг на СДС на 10 декември 1989 г. някой издига плакат „Публикувайте стенограмите от 1956 г.“. Те са държани в секретност 33 години до онзи момент, а са публикувани чак през 2002 г. Снимка: Иван Бакалов

  През януари 1954 под натиск от Москва в духа на развенчаване на култа към Сталин длъжността генерален секретар на ЦК на БКП, която заема Вълко Червенков, е закрита. Той остава министър-председател, секретар на ЦК и член на Политбюро*, и ръководи заседанията му. Малко след това през март членът на Политбюро и секретар на ЦК Тодор Живков е избран за първи секретар на ЦК на БКП, като компромисна фигура, приета и от Червенков и др. Но с това още не става най-силният човек в…

Как Живков излиза от нищото и застава начело на държавата – 1.

Поредица 30 години от 10 ноември 1989 г.

e-vestnik
  • 8 октомври 2019
Тодор Живков 1944 г. Снимка: Държавен архив

Дори след падането на тоталитарния режим преди 30 години и настъпването на свобода в медиите, не всичко от управлението на Живков излиза на бял свят. Самият факт че материалите от Априлския пленум, на който Живков завзема властта в партията, не са публикувани чак до 2002 г., е показателен. Тодор Живков управлява България еднолично и непрекъснато 33 години и 7 месеца подред. За да добием приблизителна представа колко много е това, за сравнение – едно служебно правителство, което понякога има значителна роля, дори историческа, е на власт само 3-4 месеца. Още в първите няколко години след възцаряването му през 1956,…

30 години след комунизма – Борисов като Вълко Червенков… Кой да се похвали с повече построено?

За 6 години през 50-те е построено повече, отколкото сегашният Тато може да мечтае

Иван Бакалов
  • 5 октомври 2019
Маслени портрети на „вожда“ Бойко Борисов. Снимка: архив на e-vestnik

Разравяйки историята, по повод 30-годишнината на 10 ноември 1989 г., и как необразования селянин от Правец е успял да оглави държавата за 33 години, се виждат интересни данни. Не че са изненадващи, те са известни, но в духа на бойкоборисовите грандиозни строежи и успехи, се натрапва сравнение с Вълко Червенков… Не само формално, с избуяващия култ към личността, макар и в нови условия. По време на управлението на Червенков, което е продължило 6 години, са построени: – Народната библиотека, Софийската опера, сградите на ЦУМ и Министерския съвет, Партийния дом, хотел „Балкан” („Шератън“), Полиграфическият комбинат и стотици жилищни сгради. Разрушеният…

Накрай Шотландия в кръчма на брега – по пътя на уискито

Иван Бакалов
  • 30 септември 2019
Пристанището на градчето Тарбърт на смрачаване. Снимка: Иван Бакалов

Продължение – виж „Замък, „Гленливет” и гори тилилейски по пътя на уискито”   Бел. ред. – Ако влизате в статията с мобилна версия на смартфон и през приложението на Фейсбук, вместо снимките надолу в текста, се появяват реклами. Ако искате да видите снимките към статията, влезте в сайта e-vestnik.bg през браузър.   Настъпваме на юг по пътя на уискито към остров Айла. Навигацията показва, че сме на час от крайната цел, ще стигнем по светло на пристанището Кенакрейг, откъдето трябва да вземем ферибота на сутринта. Няма магистрала, пътят не е от най-широките, но вече сме свикнали с обратното движение.…