история

Гости в МДЖ, истории, Дон Базилио… морето преди…

Книгата „Голи и солени“ на издателство „Кръг“. Снимка: от издателството

  (продължение -виж „Морето преди бетона – Международният дом на журналистите в минало свършено“)   В оная епоха, по разбираеми причини журналистите повече предсказвахме какво ще се случи с Рейгън и Картър, с Кисинджър и Бжежински, а не с Брежнев и Громико или не дай боже с Андропов, Черненко или Милко Балев. Тях ги оставяхме да ги нищят майтапчийски, но добронамерено, „съветските другари“, дошли на нашия бряг малко да поразпуснат и те „души в окови“, както казваше едно заглавие на англичанина Съмърсет Моъм. Книгата на Моъм няма нищо общо с някогашната съветска система. За друго се разправя в нея…. Едно…

Морето преди бетона – Международният дом на журналистите в минало свършено

Книгата „Голи и солени“ на издателство „Кръг“. Снимка: от издателството

  Ако в онези години, които днес наричаме „времето на соца“, е имало място, където се говореше много и откровено; където творческият дух на журналисти от Прага до Кейптаун, от Москва до Париж и от Сантяго до Бейрут се смесваше с приятни часове на плажа, рокендрол вечери под чинарите или до бара край морето, полети с бяло вино или пъстроцветни коктейли, това несъмнено беше Международният дом на журналистите (МДЖ) край Златни пясъци. Мисля, че случващото се в този уникален Дом на свежия въздух (колкото и условно да звучи това днес), е вероятно удобен пример за потвърждение на старата мъдрост,…

Овидиу Цикинделяну: Нито Западът, нито Русия

Овидиу Цикинделяну. Снимка: КОИ букс

Интервю с румънския философ за “необвързаността” като възможност за Изтока на европейския континент, за регионалния интернационализъм и народния суверенитет   Овидиу Цикинделяну е философ и теоретик на културата, съосновател на румънския ляв уебсайт CriticAtac, платформата Indymedia Romania и LeftEast. Бил е член на борда на директорите на международната неправителствена организация El Taller International. Последната книга на Цикинделяну е „Контракултура. Основи на критическата философия“. Той е преводач на румънски език на книгите на Силвия Федеричи, Силвия Маркос, Валтер Миньоло, Артуро Ескобар, Луис Гордън, Имануел Уолърстийн, Иван Илич, Жил Дельоз и Петер Слотердайк. Цикинделяну е една от движещите сили на издателство…

Руската посланичка с твърдение за 200 хил. загинали руснаци в България. Какви са фактите?

Посланик Митрофанова пред ТАСС.

„Тук са погребани 200 хиляди наши войници, освобождавали България. Българите много грижливо се отнасят към монументите на Руско-турската и Втората световна война, отбелязваме само единични случаи на вандализъм. И, разбира се, паметта на хората, сложили главата си за освобождението на България, не бива да предаваме – не можем просто да напуснем страната“. Посланик Митрофанова в интервю за ТАСС (виж тук цитирано по БНР)   В България НЕ са погребани 200 хиляди войници. Няма и как да бъдат толкова, защото цялата руска армия е 185 хиляди души. Фактите са, че в Руско-турската война (1877-1878 г.) са дадени жертви* от различни…

53 години от кацането на човек на Луната. И невярващите в този факт се увеличават

Армстронг събира проби от почвата. С мисиите „Аполо“ на земята са донесени общо към 480 кг. проби от лунната повърхност. Снимка: НАСА

Днес се навършват 53 години от кацането на човек на Луната. В директна връзка с първите стъпки на Нийл Армстронг се чува репликата му „Малка крачка на човека, голям скок за човечеството”. Излъчва се в реално време и стъпването на двама астронавти е гледано директно от половин милиард души по телевизиите по света. Днес години по-късно около една десета до една четвърт от хората в различните страни не вярват, че „американците” са кацали на Луната. Има задълбочени теории на конспирацията, според които кацането на мисията „Аполо” е инсценировка. Обясняват, че снимките и видеото от онова време са фалшиви и…

Кой е по-вкусен – тоталитарният соц домат или съвременният демократичен домат?

Доматите са вкусни, когато узряват „на корен“, а не в хладилни камери, обгазявани с ацетилен, за да почервенеят. Отделно съвременните сортове са със забавено зреене, за да издържат от 3 до 6 седмици на рафта в супермаркета. И затова са пластмасови. Снимка: Диана.бг

Айде, стига с тая соцносталгия. Така реагират някои, като прочетат какво съм написал за стария Созопол – че доматите били истински (виж тук). Сега имало розови, какво хленчим за миналото… Дали е соцносталгия? Или носталгия по един отминал свят на натурални продукти без генни модификации и без изобилие от химически препарати. Но въпросът с доматите е любопитен, защото в него се отразяват куп противоречиви представи. Който е обременен идеологически, е против носталгията и е готов да отрече, че е имало по-вкусни домати. Защо наистина са били по-вкусни? Причините са няколко. Първо, в онова време селата още не бяха обезлюдени,…

За някогашния вкус на бира и др. Между соцносталгията и обсесията срещу соца

Реклама на „Загорка“ от 70-те години.

Как бяха доматите преди 40 години? А уискито? А бирата? По какво се различават от днешните? Ще се опитам да разкажа накратко. Задава се книга лятно четиво – „Голи и солени – морето преди бетона”, изд. „Кръг”. Разкази за морето от 70-те и 80-те години, с разнородни автори. Пишещият тези редове се оказа сред тях. Разказвах за дивите места, по които ходех, които вече не са диви – Камен бряг, Тюленово, Шабла и др. Разказвах и за стария Созопол, отпреди 40 години, когато като ученици и студенти ходехме на квартира. Как сега множество многоетажни хотели са разрушили атмосферата на…

На море в Созопол през 80-те… + фотогалерия

Уличните художници събираха много любопитни. Снимка: Иван Бакалов

В Созопол през 80-те квартирите бяха кът. Сега има много хотели, които съсипаха пейзажа и атмосферата на града. И мнозина вече нямаме желание да ходим там. Навремето нямаше много хотели, настанявахме се на квартири, в стария град за предпочитане. Не бяха скъпи, но пълни. Във в. „Стършел” всяко лято излизаше по някоя карикатура как курортисти се бият за квартири в Созопол. Ходехме трима на море в Созопол, студенти. Калин, художника, учеше дизайн в Академията, имаше баба в Созопол. Къщата стара, паметник на културата, в центъра на стария град. С голям двор градина отстрани, след време направиха там лятно кино.…

Ататюрк в София

Възстановения кабинет на Мустафа Кемал Ататюрк в турското посолство в София. Снимка: Георги Милков

„Дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София“. Засега това е само изложба, открита вчера в сградата на държавна агенция „Архиви“. Но би могло да бъде заглавие на роман или игрален филм, в който на фона на голямата картина на епохата – време на войни и революции, е вплетена една красива романтична история – любовта на Мустафа Кемал и Димитрина Ковачева – дъщерята на ген. Стилян Ковачев. Бъдещият основател на съвременната турска държава пристига в София през ноември 1913 г., за да заеме поста на военен аташе. И до днес кабинетът му, който се намира в сградата, където сега е резиденцията…

Ученици в музея или как на 24 май се сещаме и за личности като Неофит Рилски

Къщата музей на Неофит Рилски в Банско. Снимка: Уикипедия

    През 1836 г. жителите на Банско се обърнали към видния си съгражданин Неофит Рилски с молба за “едно камбанче” за свидната, издигната с дарения на 270 фамилии църква (по инициатива на Лазар Герман, братовчед на Неофит Рилски). Искали банскалии да може църквата да оглася града с камбанен звън при знаменателни събития. И Неофит Рилски, изтъкнатият духовник и просветител, първият новобългарски учител, следовник и разпространител на взаимоучителната метода, помогнал. Малката камбана днес е изложена на показ на втория етаж на къща-музей “Неофит Рилски”. Ден преди 24 май група ученици са на посещение в музея. В класа има и ромски…

Някои телевизионни проблясъци на 24 май…

Виктор Николаев в сутрешния блок на Нова тв. Снимка: от екрана

  Аха да ми стане Николаев много скучен и да цъкна на „Убийства в Мидсъмър“ и хоп – поканил двама историциииии… Николаев ги пита за учебниците по история и какво не е казано в тях за историята. Около сто пъти ги пита. Ма да не си помислите, че го интересуват Кирил и Методий или Стоян Михайловски или некви простотии, като да речем, що е това Магнаурска школа…, не, интересува се как руснаците не са отразени като Лошите в учебниците. Известно време историците се дърпаха и говореха за няк’ви проблеми, подкупи и шунки в торбички, па се предадоха и като се…

Мостове с Македония преди политиците

Корица на книгата на издателство „Балкани“.

  Бел. ред.: Докато политиците са карат за Македония, писатели и книгоиздатели от години строят мостове между двете страни. По-надолу е откъс от книгата „Мостове и делби (със Северна Македония) – имаме ли елит?”, изд. Балкани, 2022 г. Поводът за книгата: „Мостове и делби – имаме ли елит?” е въпрос, който нося в себе си още от основаването на издателство „Балкани“ през 1991 г. Тогава Македония още не беше „Северна“. С него съм обиколил балканските страни по няколко пъти. А специално Македония – доста повече. В която и балканска страна да отида днес, мога да занеса по няколко книги от…

Свободата на словото като едно пакетче масло – за цензурата преди и сега

Мария Шнайдер и Марлон Брандо в сцена с доброволен секс във филма „Последното танго в Париж“.

През 1972 г. Бернардо Бертолучи заснема „Последното танго в Париж“, филм, често определян като шедьовър, който веднага е забранен в множество държави. Отначало е пуснат на екран в Италия, но бързо е спрян. Комисията по цензурата в Италия (така я наричат) нарежда да се унищожат всички копия от него в страната, за което излиза и съдебно решение. Съдът отнема на Бертолучи гражданските права за 5 години, осъден е и на 4 месеца затвор условно с дълъг изпитателен срок – да внимава какво ще снима занапред. През 1978 г., на шестата година след заснемането на филма, апелативният съд в Болоня…

100 години Радой Ралин – как беше забранена „Люти чушки“ и как писателят беше реабилитиран

Ксерокопието на „Люти чушки“ с автографи на Димовски и Ралин. Снимка: e-vestnik

„Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. Инкриминирана е, изтеглена от книжарниците още преди да се продаде целия тираж. Вероятно са продадени 6-7 хил. броя. Днес първото издание е антикварна рядкост. Впрочем, може да се намери в интернет понякога за 30-40 лв., но не е сигурно дали не става дума за фототипното издание от 1990 г., което върви за 20 лв. Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г. Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя…