Mane* – откъс от книгата „Един ден на Бойко Методиевич”
В 7 ч. сутринта, както винаги, слънчевите лъчи проникнаха между дебелите завеси на мръсните прозорци. Прислугата бе малобройна и все не оставаше време за измиването на стъклата, пък и не беше важно. В стаята бе тихо. До Бойко Методиевич лежеше застаряваща красавица, бивша фризьорка, чиято хубост беше повехнала. Тя все още спеше като похъркваше със звуци, които човек може да оприличи на мъркащо коте. Той си помисли: колко е сладка, от толкова време съм с нея, роди ми дете, и така прилежно се прикрива, защото за нея и малкия знаят малцина много доверени хора. При толкова много медии и при…