книги

Да събереш спомените за Йордан Радичков

„Йордан Радичков в спомени на съвременници“. Снимка на корицата: Иван Бакалов

Идеята за тази книга със спомени за Мъдреца от Калиманица Йордан Радичков се роди още в деня, в който и аз търпеливо стоях на километричната опашка пред църквата „Свети Седмочисленици“, въпреки януарския студ, за да се простя и да кажа последно „сбогом“ на най-свидното чедо на прекрасния Северозапад. През следващата седмица във всички печатни медии, столични и местни, се появиха редица спомени за напусналия ни творец от хора, които бяха общували с него дълги години. Те добре познаваха пътя, който бе извървял не само като личност, но и като сладкодумен автор, който посея в своята литературна нива семената на лудата…

Френската тайна на радостта от живота

В какво се крие безспорният чар и магнетизъм на Франция? Защо е на първо място в света като туристическа дестинация? И защо французите са смятани за мърморковци и самохвалковци? La vie est belle. Тази прочута фраза описва онова специфично отношение на французите към живота, което ги отличава от всички нации по света. С прочутите кафенета и бутици, изискани дрехи, опияняващи парфюми, примамливо ухание на кроасани, легендарни писатели и величествени замъци, Франция пленява въображението. Доминик Баро и Люк Милар решават в „Радостта от живота по френски“ (Ера, превод Радка Митова) да развенчаят всички митове и да ни разкрият тайната – как…

Евгений Тодоров: Когато казваме „демокрацията ни отне…“, да добавяме – „българската“

Евгений Тодоров


В романа „Рекет“ (Хермес) Евгений Тодоров събира галерия герои на Прехода, които са успели да забогатеят и да придобият власт. Тези хора са ни сравнително познати. Някои от тях са възпети във високотиражни литературни произведения. Тази книга обаче е различна. Тя се занимава най-вече с жертвите на Прехода, с онези интелигентни, а може би и талантливи хора, които не могат да намерят мястото, което заслужават. Някои от тях не искат да се примирят със системата. И тръгват срещу нея с едно от изпитаните й оръжия: РЕКЕТА… Евгений Тодоров е пловдивски журналист, драматург, режисьор, в един момент е бил амбулантен търговец,…

Марк Менсън: В свят, в който всичко е прецакано, има ли надежда?

Марк Менсън


Две години след публикуването на българското издание на „Тънкото изкуство да не ти пука“, ще излезе най-новата книга на Марк Менсън – „Всичко е прецакано. Книга за надеждата“. Съдържанието й бе пазено в пълна тайна дълго време, а в навечерието на датата на публикуване авторът направи нещо много необичайно – даде доста откровено интервю, в което сподели за напрежението, под което се е намирал след успеха на предишното заглавие. Съзнавайки, че от него се очаква да напише почти същото, но с други думи, както правят немалко успели автори, той избира трудния път да е честен със себе си и читателите.…

Тайното търсене на истината

Тоталитарните режими, които през ХХ век се размножиха в Европа, забраниха на техните народи сами да търсят истината, независимо дали тази за обществото, в което живееха, или за съкровената същност на всеки, та дори и тази за околния физически свят. Самостоятелното и свободно търсене на истината трябваше да бъде заместено от покорното подчинение на институциите, създадени от Партията, която стоеше начело на ръководството на държавата. Така, изправени пред тази принуда, художниците и писателите, живеещи в тоталитарните страни, бяха принудени да избират измежду няколко вида поведение. Някои възприеха официалната догма, сякаш тя отговаряше на дълбоките им вътрешни убеждения за това кое…

Лорънс Дърел и литературата на свободата

Намираме я и в спомените му за Кипър

Лорънс Дърел за „Горчивите лимони на Кипър”: „Тази книга не е политическа, а по-скоро представлява импресионистичен разказ за настроенията и атмосферата в Кипър по време на размирния период от 1952 до 1956 г. Отидох на острова като частно лице и заживях в гръцкото село Белапаис. Последвалите събития, описани на тези страници, са представени – при всеки удобен случай – през погледа на гостоприемните ми съселяни и на мен ми се ще да вярвам, че книгата представлява един писмен паметник не без полза, издигнат в чест на кипърските селяни и пейзажа на острова” (Прозорец, превод Калоян Игнатовски). Ако трябва да се…

„Бележки за забравяне“ от Кулеков. Който го знае само от телевизията, нищо не знае

Страници от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

Иван Кулеков е познат на повечето хора от „Шоуто на Слави“, а сега и като водещ на самостоятелно предаване в телевизия „7/8“. Мнозина го помнят и като участник в пародийно тв шоу по БНТ в първите години след промените. Като продължение на това той стана кандидат вицепрезидент през 1996 г. в една пародийна кандидатура, заедно с драматурга Христо Бойчев, който беше кандидат за президент. Двамата събраха 58 хил. гласа протестен вот с очевидно комедийно участие в изборите, което обаче свали напрежението във време на остро противопоставяне.

Книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

Всъщност Иван Кулеков е известен като авангарден автор на експериментални за времето си…

Деми Мур във „Всичко, което съм“ – феноменалният живот на една силна жена

Звездата за първи път разказва разтърсващата си история в изненадващо интимен и емоционален мемоар

От емблематичните филмови роли до многобройните ѝ връзки, Деми никога не е оставала далеч от светлините на прожекторите и заглавията на таблоидите. Животът ѝ е низ от успехи и предателства, разочарования и победи. В този дълбоко откровен мемоар Деми Мур разкрива най-неочаквани детайли от кариерата и личния си живот. Тя е разтърсващо искрена относно трудното си, несигурно детство, сложните отношения с майка си и бурните си връзки. Деми разкрива колко усилия ѝ струва професионалния успех и сложния баланс между кариерата и семейството. Въпреки че се превръща в най-високоплатената актриса в Холивуд, тя не спира да се съмнява в себе си,…

„Йолабокафлод“ – лавината от книги под коледната елха в Исландия

В царството на сагите Коледа не минава без книги под елхата. От края на войната насам всяка година преди коледните празници в Исландия – един от най-малките издателски пазари в света, настъпва „Йолабокафлод“. На исландски това означава буквално „Коледен книжен потоп“ и представлява традиция, напомняща британския „Супер четвъртък“ (всеки първи четвъртък на октомври във Великобритания), но с несравним мащаб. Две трети от заглавията се издават през ноември и декември. В книжарница или в супермаркета, стотици нови заглавия се подреждат в този период в отдела с разпродажбите – жизненоважна традиция за професиите, свързани с литературата и книгоиздаването в страна с 360…

Как излекувахме от депресия хер Бекер


– Букачките правят силна жар! – каза бай Дочо, докато обработваше филенцата и каренцата. – Не прасе, вол да печеш! Я сипи по още едно! Посегнах към дамаджаната и какво да видя – чашата на хер Бекер се оказа празна. Без да го видим, болният я бе гаврътнал. Но седеше все така вглъбен в депресията си, без признаци на подобрение. Все пак докладвах на главния лекар, че пациентът е приел първа доза. – Предписвам мезе, но на малки хапки – нареди д-р Младен, поел цялата отговорност за терапията. Бай Дочо сложи скарата на въглените. А върху скарата – дробчета. Те…

Как простотията стана политическа сила

Еволюцията не се справя с глупостта, значи тя е необходима

„Произвеждането на малоумия, което беше постоянна черта на пресата, се превърна в епидемия, заливаща медиите, интернет и социалните мрежи, които ги разпространяват толкова масово, че простотията стана политическа сила. Тя е част от това, което бе наречено епоха на „постистината”, но е по-добре да го наречем епоха на простотията: произвеждането на такъв тип дискурс и мисъл, в който никой не се интересува дали това, което казва е вярно, и единственото, което има значение, е постигнатият ефект”, според Паскал Анжел, професор във Висшето училище по социални науки в Париж в „Психология на глупостта” (изд. „Изток-Запад”, превод Недка Капралова). Главният редактор на…

Японизмът на Кендзабуро Ое

Нобелистът е алтернатива на западния рационализъм

„История, в която баща ми си припомня целия си живот, докато тялото му потъва и изплува, носено от течението. Това трябваше да бъде моят Роман за удавянето!”, обяснява писателят в „Смърт във вода” на Кендзабуро Ое (Лист, превод от японски Антон Андреев). Сега е прехвърлил 70-те, връща се в родното място, майка му е съхранявала куфар с архива на бащата, който сестра му най-сетне е склонила да му го предостави. И той се надява да намери в архива онова, което винаги не му е достигало за романа. Откровено автобиографично. Датата е 16 август 1945 г. Прослойка военни са недоволни от…

Как умират демокрациите

Изборният път до разрухата е опасно измамен. В класическия военен преврат, както при Пиночет в Чили, смъртта на демокрацията е непосредствено видима за всички. Президентският дворец гори. Президентът бива убит, хвърлен в затвора или пратен в изгнание. Действието на Конституцията е преустановено. По пътя на изборите нито едно от тези неща не се случва. Няма танкове по улиците. Конституциите и останалите нормални за демокрацията институции си остават непокътнати. Хората все още гласуват. Избраните автократи запазват образа си на демократи, но унищожават съдържанието на демокрацията. Много от намеренията на правителството да подкопае демокрацията са „законни”, в смисъла на това, че са…

Непревежданият Джек Лондон

Неговите човешки катастрофи остават уникални

„Притиснати с такава сила, тежащите стотици тонове айсберги бяха запращани в небето като грахови зърна. Грохотът, последвал мразовитото безредие, нарасна и мъжете трябваше да си крещят, за да се чуят. Островът се разтърси от сблъсъка с огромен къс лед, който се заби право в него. Изкорени няколко бора, после се завъртя и извиси, вдигна калната си основа от дъното на реката, връхлетя върху къщата и отряза като с исполински нож брега и дърветата. Изглеждаше, че само докосна единия ъгъл на къщата, обаче одяланите стволове се поместиха като кибритени клечки и цялата постройка се разпадна и се срути, сякаш беше кукленска…

Двамата Уинстъновци

Корица: Дамян Дамянов

На 13 декември 1931 г. петдесет и седем годишен английски политик, все още депутат, но доста недолюбван от правителството на собствената си партия, слиза от такси на нюйоркското Пето авеню. Той е в Ню Йорк за поредица от лекции, с които да си възстанови част от финансовите щети, претърпени от борсовия крах две години по-рано. Тъй като е англичанин, а вероятно и потънал в грижи, той поглежда в погрешната посока и не забелязва идващата с около петдесет километра в час кола, която го бута и влачи по паважа, оставяйки го с няколко счупени ребра и спукан череп. Ако тогава бе…