комунизъм

Властта при Борисов и Живков – интелигенцията, службите, медиите, партийните назначения

Борисов захранва телевизиите с кадри от неговите обиколки, те услужливо му ги пускат в новините. Снимка: от продукцията на „Севда ти ви“ (пиарката на премиера).

„Взимате ли 50 лева към пенсиите? Да? Е, кажете едно „Добре е!“ – така се обърна към хората в с. Грашево край Велинград премиерът Борисов при посещението си там на 20 септември миналата година. Показваха го в новините на няколко телевизии. В събраното от околността множество (селата там са все по-безлюдни), се чуха гласове „Добре е“. Посрещнаха го и го изпратиха със скандиране „Бойко, Бойко…“ Премиерът раздава пари. Епидемията му дойде дюшеш. Дава по 50 лева надбавки на пенсионерите, баби го благославят. Така навремето са казвали „5 лева от Тодор Живков“, за някакви измислена надбавка към заплатите (5 лева…

110 години Тодор Живков: Ловната дружинка като център на властта

Живков с дружинката и придружаващи от ловната резиденция се снимат с трофеи. Отляво надясно – с черния костюм Георги Джагаров, Стефан Гецов, Пантелей Зарев, Тодор Живков, Ангел Балевски, най-вдясно ген. Кашев, шеф на УБО. Снимка: личен архив

Неформален кръг с голямо влияние във властта по времето на Живков е неговата ловна дружинка. С нея той, освен че се забавлява, се съветва и споделя идеи с академиците Ангел Балевски и Пантелей Зарев, генерал Христо Русков (т. нар. Заешкия генерал, председател на Българския ловно-рибарски съюз, и близък с Първия от времето на партизанското движение), поетът Георги Джагаров, актьорът Стефан Гецов (когото по-късно Живков започва да кани по-рядко на лов). В дружинката редовни участници, макар и по-рядко, са и Любомир Левчев, и скулпторът Величко Минеков (виж тук по-подробно за всички височайши ловци). На лов с Първия периодично попада и…

Ловната дружинка – състав

Допълнение към „110 години Тодор Живков: Ловната дружинка като център на властта“

Акад. Ангел Балевски, 1988 г. Снимка: Иван Бакалов

Академик Ангел Балевски (1910-1997) е от водещите български учени през XX век. Бил е 20 години председател на БАН, след 1988 г. остава почетен председател. Член е на ръководствата на международни научни организации като Пъгоушката и др., има няколко награди за научен принос от Германия и Франция. Основоположник е на научна школа по металознание в България, шеф на Института по технология на металите, автор е на оригинални методи в производството, които се използват и в чужбина. Съавтор е на метод за леене с противоналягане, по какъвто се произвеждат…

Фашистът ген. Луков като невинна жертва на терористи-комунисти

Тока от колан с емблемата на Съюза на младежките национални легиони. На Съюза на българските национални легиони пречупеният кръст е заменен със светкавица.

Отново Луков марш и вълнения около него… Провежда се редовно от 2003 г. Защо от тогава? Просто антикомунистите не са се сетили по-рано. Закъснели и безидейни, стигнали са до това шоу с факли чак 14 години след падането на комунизма. Отдават почит на провъзгласен от тях мъченик, генерал патриот, убит от „комунисти терористи“. Според тяхната версия. Шествието им събира всички неонацита, скинхедс, крайни националисти, дори идват гости от чужбина. По модел на шествията в нацистка Германия, с факли, младежи с качулки, пълна символика. А умерените националисти дискретно подкрепят. Това, че Луков е убит от комунисти, след падането на комунизма…

110 години Тодор Живков: Власт и довереници

Официални портрети на Тодор Живков от 60-те и от 70-те години.

Тази година се навършват 110 години от рождението на Тодор Живков, който е феномен в българската история със своята 33-годишна еднолична власт. Живков е феномен и в световната история на XX век с продължителното си царуване, защото се нарежда в челото сред по правило дълго властващите генерални секретари на комунистически партии – по продължителна власт го надминават само албанският Енвер Ходжа, корейският Ким Ир Сен и Фидел Кастро. Когато Живков беше свален от власт през 1989 г., беше омръзнал и опротивял, избухна всенародно веселие. Само няколко години по-късно на неговото управление започнаха да гледат с носталгия, поради болезнения и…

110 години Т. Живков: Вина ли? За какво?

https://www.youtube.com/watch?v=caTqHb9HJr0   Последното интервю на Тодор Живков във „Всяка Неделя“, 1997 г. Живков е роден 1911 година, тази година се навършват 110 години от рождението му. За рождена дата на Живков се смята 7 септември, но тя не е сигурна поради голямата бедност и изостаналост на семейството и неговото село, и липсата на документация. Роден е в село Правец, Орханиийско (днес Ботевградско) в семейството на Христо и Маруца Живкови. Има по-малки брат Георги и сестра Цветана, и още една сестра, починала като дете. За рождената му дата има неясноти и за датата, и за годината. Самият Живков признава в мемоарите…

За новогодишното пиене – извод от от стар руски филм…

Киноплакат от 1976 г. за пълнометражния вариант на филма.

Ръми тих новогодишен дъждец… Топло е, но няма органиизирани празненства и концерти на площадите. Е, започват индивидуалните празнични акции и улични напивания. Последните дни на годината предизвикват тръпка с някои непредвидени случки. Минеш през приятел да оставиш нещо, той извади бутилка, да покаже какво е купил за Нова година, и откарате до вечерта. За тия дни се отнася приказката: „Преди два часа излезе за пет минути до съседите“. През 70-те Елдар Рязанов създаде един емблематичен филм „Ирония на съдбата или честита баня“, добре приет в Източна Европа, защото изразяваше особеностите на соца. Героят се напи с другари в баня…

Сапунерка, въшка, запотрошка – как нашенецът се надсмиваше на колите от соца

Коли от епохата на социализма – отляво надясно горе: Запорожец и Трабант. Долу: Фиат 126 Полски и Застава Юго 45.

Коли у нас през годините не можахме да произведем (ако изключим няколкото злополучни опити да сглобяваме), но пък по времето на соца прякори на вносните автомобили измислихме колкото си щеш. Нашенецът се подиграва на другите народи, нищо че сами не можахме да направим нещо като тях. По времето на соца се появи и не особено остроумен, но показателен виц: Събрали се големците в ООН-то на сесия. Спикерът започнал да представя участниците: „Джералд ФОРД!“- американският президент. После се провикнал: „Леонид Жигулович!“ – излязъл и Брежнев. Приближил към подиума и др. Живков, говорителят се зачудил, но не се колебал дълго –…

31 години от падането на Живков и комунизма. И 10 от тях – с Борисов. Луд народ

Борисов на посещение в Родопите пита старци доволни ли са от 50-те лева надбавки върху пенсията. Снимка: кадър, изваден от продукцията на „Севда ти ви“ и разпространяван във Фейсбук.

На 10 ноември станаха 31 години от падането на комунизма в цяла Източна Европа. Някои бивши соц страни са далеч напред, а в България още се оправдават с комунизма и са си избрали вече 10 години да ги води слабообразован бивш охранител, дошъл в политиката от криминални среди. Един католически свещеник в интервю разказа, как докарал през 2012 възрастния си баща с кола от Италия, и като минавали през селата, баща му казал – „Така изглеждаше Италия след войната“ (виж тук) – повече от 20 години след падането на режима. Тук война не е имало, само опустошителна българска глупост. Толкова…

Заблудата, че комунизмът е унищожил селското стопанство и икономиката. Хайде да помислим

Куриози на българското земеделие – сред парцели за зърнопроизводство край Нова Загора са оставени малки парчета неподдържани лозя, чиито собственици не могат да се разберат или не искат да дават земята под аренда. А по-надолу се виждат ниви, които буренясват и обрастват с храсти. Снимка: Иван Бакалов

Срещат се и такива обяснения – ако не са били комунистите, нашата икономика е щяла да бъде в момента наравно със западните. За съжаление това схващане е крайно погрешно, което пречи да се изградим ясна представа за нашата икономика. Ето накратко някои статистики и отправни точки за размисъл. През далечната 1944 г., когато „идват комунистите”, България е била изключително изостанала държава. Ама изключително изостанала. Най-развитата индустрия, противно на това което се тиражира, е била каруцарството. Аз като един изключително прост макроикономист (и набеден комунист, ако и да съм английски възпитаник) поставих горното схващане на проверка. При преброяването 1946 г. се…

Кметът инж. Иванов и цензурата преди и след 10 ноември

Кметът инж. Иван Иванов (вдясно) открива къпалня „Мария Луиза“ в парка, юли 1939 г. Днешните демократични общинари с глас,уване в общинския съвет дадоха къпалнята и летния театър на дружество на мафиот номер 1 Георги Илиев, а след убийството му го купи Румен Гайтански- Вълка, който вдигна уставния капитал, вкара други акционери и разбърка дружеството така, че общината остана миноритарен акционер. И къпалнята, и Летния театър от 2005 г. седят затворени, използват ги за склад, частни партита и гаражи.

Имаше един писател Петър Славински. Преди 9 септември е бил секретар на кмета инж. Иван Иванов. Кметът е германофил, завършил в Германия и така да се каже активно подкрепящ силите на Оста „Рим, Берлин и Токио“. А Славински бил комунист. Но кметът го оценил и направил свой секретар. Направил го дори шеф на отдел „Култура” и главен редактор на тежкото списание „Сердика“, издавано по инициатива на кмета. Инж. Иванов си падал и по литература, пишел стихове. След една бомбардировка написал стихотворение и го публикувал в един от големите вестници: „Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби, но…

Кеф, гръмнаха ИПК „Родина”. Или епизод от летописа на българската глупост

ИПК „Родина“ по времето, когато още не са окрадени всички стъкла. Снимка: Борислав Николов

Защо сме най-бедните в ЕС? Не толкова чудно, като прегледа човек заглавията в медиите за взривяването на сградата на ИПК „Родина” (издателско-полиграфическия комплекс). С някаква радост съобщават, че вече е в историята. Взривен бил мастодонт от бетон и желязо. Екшън, недостроената сграда паднала за секунди. Бил партиен дом за журналисти и т. н. Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват. ИПК „Родина“ бил втория паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук. Не. Не е соц паметник. Това е паметник…

Снимах Живков, снимах Пеле… – Кольо Панамски In Memoriam

Отиде си легенда във вестникарството, фоторепортер отпреди цифровата ера

Кольо Панамски показва снимката, която е направил на Пеле 1959 г. Снимка: Нели Томова

Онзи ден на 91 години си отиде Кольо Панамски, един легендарен фоторепортер отпреди цифровата ера… Той е работил в един и същ вестник – „Народна младеж” – от 1954 до 1990 г. Снима артисти, певци, бригадири, писатели, космонавти, строежи. Разбира се, снима и Живков. И забравени вече световни футболни кумири като Пеле, при единственото му гостуване в София… Кольо Панамски беше като живата история на вестникарството в силните му години. Днес няма големи вестници, има само спомени за тях… И за един неуморим работяга, бай Кольо, с черното кожено манто, с черния „Канон” А1 с мотор и филми по…

За любовта при комунизЪма… Другарке, да са съберем в една комунистическа единица…

Прелюбопитен разговор за любовта при Гала по Нова тв. Поучителен и с исторически препратки, да знаят младите в какви времена сме расли… – По времето на комунизъма е нямало любов! Трябвало е да има комунистическо семейство и така да се възпитават децата… – Нидал Алгафари за новата си книга. – Тази стигма идва от социализма, за любовта между възрастни хора… – Гала. – По време на социализма, на 27 години неженен е бил стара мома…. – дъщерята на Софиянски. Така беше при комунизъма. Освен банани, шоколад, луканка, киноа, тоалетна хАртия, нормални обувки и сутиени Триумф, нямаше и любов. Първото, което…

Как Тодор Живков ме отстрани като френски шпионин след 38 години до него

За шпиономанията в края на режима, преди 10 ноември 1989 г.

Непубликувана досега снимка – Тодор Живков с най-дългогодишните членове на кабинета си в края на 60-те години, отляво-надясно: Нико Яхиел, Милко Балев, Тодор Живков, Димитър Методиев – обути с чехли, според тогавашните правила в почивните станции и резиденции. Снимката е от подготвената за печат книга на Иван Бакалов „Тодор Живков в разказите на свидетели – хроника за едно царуване“, с непубликувани снимки от най-тесния му кръг.

  Нико Яхиел (Нисим Моисей Яхиел) е един от най-продължително застоялите се като приближени хора на Тодор Живков, в най-тесния му кръг. Той е пръв и неизменен член на неговия кабинет от 1950 година до 1988 г., когато поради обвинения, че шпионира в полза на Франция е отстранен. За негов късмет, скоро след това идва 10 ноември и за него няма по-тежки последствия, защото „шпионската” му дейност не се доказва, остава непотвърдено сведение от руското разузнаване, което може и да е съзнателно пусната дезинформация. Откъсът по-долу описва точно тези събития, изваден е от книгата на Яхиел „Тодор Живков и…