комунизъм

Кеф, гръмнаха ИПК „Родина”. Или епизод от летописа на българската глупост

ИПК „Родина“ по времето, когато още не са окрадени всички стъкла. Снимка: Борислав Николов

Защо сме най-бедните в ЕС? Не толкова чудно, като прегледа човек заглавията в медиите за взривяването на сградата на ИПК „Родина” (издателско-полиграфическия комплекс). С някаква радост съобщават, че вече е в историята. Взривен бил мастодонт от бетон и желязо. Екшън, недостроената сграда паднала за секунди. Бил партиен дом за журналисти и т. н. Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват. ИПК „Родина“ бил втория паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук. Не. Не е соц паметник. Това е паметник…

Снимах Живков, снимах Пеле… – Кольо Панамски In Memoriam

Отиде си легедна във вестникарството, фоторепортер отпреди цифровата ера

Кольо Панамски показва снимката, която е направил на Пеле 1959 г. Снимка: Нели Томова

Онзи ден на 91 години си отиде Кольо Панамски, един легендарен фоторепортер отпреди цифровата ера… Той е работил в един и същ вестник – „Народна младеж” – от 1954 до 1990 г. Снима артисти, певци, бригадири, писатели, космонавти, строежи. Разбира се, снима и Живков. И забравени вече световни футболни кумири като Пеле, при единственото му гостуване в София… Кольо Панамски беше като живата история на вестникарството в силните му години. Днес няма големи вестници, има само спомени за тях… И за един неуморим работяга, бай Кольо, с черното кожено манто, с черния „Канон” А1 с мотор и филми по…

За любовта при комунизЪма… Другарке, да са съберем в една комунистическа единица…

Прелюбопитен разговор за любовта при Гала по Нова тв. Поучителен и с исторически препратки, да знаят младите в какви времена сме расли… – По времето на комунизъма е нямало любов! Трябвало е да има комунистическо семейство и така да се възпитават децата… – Нидал Алгафари за новата си книга. – Тази стигма идва от социализма, за любовта между възрастни хора… – Гала. – По време на социализма, на 27 години неженен е бил стара мома…. – дъщерята на Софиянски. Така беше при комунизъма. Освен банани, шоколад, луканка, киноа, тоалетна хАртия, нормални обувки и сутиени Триумф, нямаше и любов. Първото, което…

Как Тодор Живков ме отстрани като френски шпионин след 38 години до него

За шпиономанията в края на режима, преди 10 ноември 1989 г.

Непубликувана досега снимка – Тодор Живков с най-дългогодишните членове на кабинета си в края на 60-те години, отляво-надясно: Нико Яхиел, Милко Балев, Тодор Живков, Димитър Методиев – обути с чехли, според тогавашните правила в почивните станции и резиденции. Снимката е от подготвената за печат книга на Иван Бакалов „Тодор Живков в разказите на свидетели – хроника за едно царуване“, с непубликувани снимки от най-тесния му кръг.

  Нико Яхиел (Нисим Моисей Яхиел) е един от най-продължително застоялите се като приближени хора на Тодор Живков, в най-тесния му кръг. Той е пръв и неизменен член на неговия кабинет от 1950 година до 1988 г., когато поради обвинения, че шпионира в полза на Франция е отстранен. За негов късмет, скоро след това идва 10 ноември и за него няма по-тежки последствия, защото „шпионската” му дейност не се доказва, остава непотвърдено сведение от руското разузнаване, което може и да е съзнателно пусната дезинформация. Откъсът по-долу описва точно тези събития, изваден е от книгата на Яхиел „Тодор Живков и…

Първият митинг – спомен за ентусиазъм, който днес отсъства

Митингът гласува вот на доверие на Петър Младенов за 1 година. Снимка: Иван Бакалов

Първият митинг на зараждащата се опозиция беше пълен с плакати против Тодор Живков. Докато т. нар. реформатори в БСП свалиха Живков внимателно, с благодарности, давайки си сметка, че той още има силна подкрепа и е заобиколен със свои хора на всички равнища, на митинга на зараждащата се опозиция на 18 ноември излизат обзети от радост хора, въодушевени, че е свършил един 33-годишен едноличен режим. По повод първия митинг на 18 ноември 1989 г. някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България й е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го организира. Предния ден, на 17…

Преврат ли е 10 ноември? Носталгията и наследството от Живков

Преди началото на манифестация към 1981 г. Чак до края на 80-те години по традиция на манифестации разкарват с джипки и електрокари по площадите портретите на Живков и другите членове на политбюро редом с портретите на членовете на Политбюро на СССР (вдясно на снимката). Снимка: архив e-vestnik

Възцаряването на Живков на т. нар. Априлски пленум през 1956 г. е организирано като заговор и осъществено като своеобразен безкръвен преврат, въпреки че става по всички изборни процедури на партийния устав. В следващите години Живков също така по устав отстранява един по един всички в ръководството на партията, които са имали съмнения в него и качествата му да бъде партиен вожд. Организиралата се около него висша номенклатура изпълнява волята му. По-нататък десетилетия наред периодично отстранява всички свои конкуренти във властта, които добиват популярност и влияние. По подобен начин цели 33 години по-късно хората, които свалиха Живков, се оказват заговорници и…

Българският модел – 33 години еднолична власт

За 33 години Живков е имал само два официални портрета, разнасяни по манифестации и закачани по стените в държавните учреждения. Снимки: архив e-vestnik

На 10 ноември 1989 г. беше свален от власт човек, който управлява държавата еднолично и непрекъснато 33 години и 7 месеца подред. За да добием приблизителна представа колко много е това, за сравнение – едно служебно правителство, което понякога има значителна роля, дори историческа, е на власт само 3-4 месеца. Поради мъчителния преход и обедняването след падането на комунизма, се появи носталгия по соца, както наричат периода отпреди 30 години. Живков стана почти положителен герой. А през ноември 1989 г. той беше опротивял и омразен. При новината за свалянето му избухна всенародна радост. На първите митинги тълпите носеха плакати против…

Какъв рай е била България преди комунистите… И клишетата на закъснелите антикомунисти

Законът за защита на държавата е от 1924 г., допълван няколко пъти през 20-те години, през 1934 г. и през 1941 г. Законът за защита на нацията е по образец на нацистките закони в Германия.

За човек, който като младеж в края на соца е слушал западни радиостанции, днес е много впечатляващо да прочете текст на закон отпреди 9 септември 1944 г.: Чл. 16/д – Всеки, който слуша чуждестранни радиостанции се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 г. и глоба от 50 000 до 500 000 лв. Чл. 16/з Всеки, който говори по радиото против българската държава се наказва със смърт. Това са допълнения в Закон за защита на държавата от 1941 г. (законът е приет 1924 и допълван няколко пъти до 1944 г., почти по всеки текст има смъртно наказание).…

Потушен преврат срещу Живков бетонира властта му

Поредица 30 години от 10 ноември

Тодор Живков около 1963 г. играе хоро със селяни. Снимка: архив

Продължение – виж „Как Живков взима цялата власт и не я пуска 33 години и 7 месеца”   През декември 1963 г. на пленум на ЦК на БКП Живков внася за обсъждане предложение към ЦК на КПСС България да се сближи още по-тясно със СССР и в перспектива да стане 16-а република на съюза. Предложението „да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни” е одобрено от пленума, но не е прието сериозно от СССР. Това става, когато на власт в СССР е благодетелят на Живков – Никита Хрушчов, който му помага…

Как Живков взима цялата власт и не я пуска 33 години и 7 месеца – 2.

Поредица 30 години от 10 ноември

(Продължение – виж „Как Живков излиза от нищото и застава начело на държавата – 1.“)

На първия митинг на СДС на 10 декември 1989 г. някой издига плакат „Публикувайте стенограмите от 1956 г.“. Те са държани в секретност 33 години до онзи момент, а са публикувани чак през 2002 г. Снимка: Иван Бакалов

  През януари 1954 под натиск от Москва в духа на развенчаване на култа към Сталин длъжността генерален секретар на ЦК на БКП, която заема Вълко Червенков, е закрита. Той остава министър-председател, секретар на ЦК и член на Политбюро*, и ръководи заседанията му. Малко след това през март членът на Политбюро и секретар на ЦК Тодор Живков е избран за първи секретар на ЦК на БКП, като компромисна фигура, приета и от Червенков и др. Но с това още не става най-силният човек в…

Как Живков излиза от нищото и застава начело на държавата – 1.

Поредица 30 години от 10 ноември 1989 г.

Тодор Живков 1944 г. Снимка: Държавен архив

Дори след падането на тоталитарния режим преди 30 години и настъпването на свобода в медиите, не всичко от управлението на Живков излиза на бял свят. Самият факт че материалите от Априлския пленум, на който Живков завзема властта в партията, не са публикувани чак до 2002 г., е показателен. Тодор Живков управлява България еднолично и непрекъснато 33 години и 7 месеца подред. За да добием приблизителна представа колко много е това, за сравнение – едно служебно правителство, което понякога има значителна роля, дори историческа, е на власт само 3-4 месеца. Още в първите няколко години след възцаряването му през 1956,…

За разрушаването на мавзолея преди 20 години

Мавзолеят е взривен на 21 август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС Евгений Бакърджиев. Първата детонация (в присъствието на министър-председателя Иван Костов и кмета на София Стефан Софиянски) не успява да събори сградата и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август, когато най-сетне тя рухва. Снимка: от репортаж на Нова тв

Бел. ред. – На 21 август 1999 г. беше съборен мавзолеят в центъра на София. При първия взрив пред очите на официални лица – премиерът Иван Костов и кметът Стефан Софиянски, сградата само се накланя и не пада. Следват още няколко взрива в следващите дни. Събарянето преди 20 години е съпроводено с много спорове за и против. По-надолу са бележките на един архитект за възможността сградата да остане с нова функция, подобно на други сгради и монументи в Европа. За мавзолея отвътре преди събарянето му виж повече подробности и снимки тук. *** В центъра на Берлин в квартала Принц Албрехт…

Да ожалим британците, че след Брекзит, ще останат без българските си берачи на ягоди…

Да жалиш британците, че след Брекзит ще останат без робите за черната работа от бившите соц страни, е все едно да жалиш Менгеле, че след затваряне на концлагерите, няма къде да има да си изпробва садизмите… За едно „Дойче веле” говоря. С’я ще напиша един огромен, дърт, корпулентен комунизъм – Хвала на тия партийни и държавни ръководители на България, дето осигуриха черноработници на Шотландия! Бог да ви поживи, както намери за добре… Ей сега ще ви разкажа… Водещият от Нова тв Николаев се тревожи за хората, които берат ягоди… Нали знаете – Strawberry Fields Forever – лала-лалаааа тралала-лаааааа…. Та тревожи…

Измислените герои като Евгений Михайлов и закъснелите антикомунисти – 30 години след 10 ноември

В понеделник сутринта участвах в смешно предаване за култура по БНТ. Повод –  откриваме във вторник, 14 май, изложба „Големите надежди“ – 30 години от 10 ноември 1989, мои снимки от първите шествия и митинги (3 ноември, 18 ноември, 10 декември). По инициатива на „Фотофабрика“ и Еми Барух. Но не за това е думата. В БНТ поканили заедно с мен Евгени Михайлов и Бойко Станкушев. Втори или трети път участвам в предаване с Евгени Михайлов. Всеки път започва да говори дълго и протяжно за своята „танкова касета“, как Петър Младенов на 14 декември 1989 казал „да дойдат танковете“, а Евгени…