комунизъм

Димитър Шумналиев: Уволниха ме от „Народна младеж“, писах до Живков, назначиха ме в радиото

Написах статия, че никой не смее да докосне Доган, не я пусна вестникът, на който бях зам.-главен, разказва писателят

Димитър Шумналиев. Снимка: „Жената днес“

Димитър Шумналиев е журналист и писател, автор на множество разкази и няколко романа с приключенска, криминална, философска, историческа и съвременна тематика. Приблизително 40-годишният му опит в медиите включва работа като репортер и редактор в „Народна младеж“, „Литературен фронт“, коментатор в БНР, зам.-главен редактор на вестниците „Народна култура“ (1986-1989 г.), на в. „Дума“ (1990 г.), на в. „Труд“ (1992-1999 г.,) главен редактор на в. „Факс“ (1991 г.), на „Нощен Труд“ (1999-2009). Димитър Шумналиев е роден през 1947 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет. Специализирал е френски език и литература в университета на град По, Франция, през 1973…

В подземията на мавзолея

Тунелът от подземията на мавзолея до подземията на партийния дом. Снимка: Иван Бакалов

Беше в края на 1991 година. Георги Димитров беше вече изваден от мавзолея и погребан. Проф. Янчулев вече беше избран за кмет на София и общинския съвет беше започнал да преименува улиците. Мавзолеят стоеше затворен, надраскан с антикомунистически лозунги. Работех в списание „София“ и един ден от общината ни уредиха на мен, фотографа на списанието и една колежка да влезем в подземията на мавзолея. Тръгнах с огромно любопитство, въоръжен и аз с фотоапарат. Мавзолеят беше някакво митично място през всичките социалистически години. Пред него минаваха манифестациите, горе на трибуната седеше Тодор Живков и свитата му от Политбюро. Пред мавзолея поднасяха…

Историята на българския „Шарли“ – „Стършел“ – при соца и днес

Михаил Вешим. Снимки: Иван Бакалов

„Фрелон ебдо“ – така по аналогия с „Шарли ебдо“ трябва да се казва на френски българският хумористичен седмичник „Стършел“. Излиза от февруари 1946 година и е най-старият вестник в България, всяка седмица без прекъсване вече 69 години. По-стар е със 7 месеца и от вестник „Труд“, който уж е доайен, започнал да излиза през 1936 г., но има големи прекъсвания и промяна в името, тръгва редовно по-късно – от есента на 1946 г. „Стършел“ все още се крепи на пазара само благодарение на ината на една шепа сатирици и карикатуристи. Френският е „Щурец“, българският – „Стършел“. Сегашните събития поставят сатиричните…

Още за Народния съд и носталгията към комунизма

Първи състав на Народния съд в заседание.

Може би остарявам, но все по-често се връщам в мислите си към комунистическото ни минало. И това според мен съвсем не е случайно. Въпреки че в един кратък период от време отбелязахме „25 години свободна България“ и 70 години от т.нар. Народен съд и от разстрела в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. на политическия ни, военния и важна част от интелектуалния ни елит, лепкавата и блудкава носталгия към времето на комунизма продължава да залива медийното и публичното пространство. С пошлата реанимация на „социалистическите духовни и материални ценности“, която успя дори да вкара партия като „Атака“ отново в…

14 декември 1989 г. – как започна разделението в обществото

Митингът на 14 декември вечерта, преди да изригне възмущението, че няма да отменят член Първи на конституцията. Снимка: БТА

На 14 декември вечерта преди 25 години пред парламента имаше протестен митинг, от който започна дълбокото разделение на обществото. До този момент след свалянето на Живков нямаше радикални настроения срещу политическата власт на БКП, обществото очакваше от нея реформи, преход към демокрация. На първия опозиционен митинг на 18 ноември (няма и месец преди това) дори митингът гласува вот на доверие на президента Петър Младенов за 1 година. Само ораторът Румен Воденичаров обяви пред митинга, че гласува на Младенов ограничен вот на доверие. Единствен той, също така, го наричаше „господин Петър Младенов“, останалите оратори говореха на „другарю“, обичайното обръщение за комунистическата…

Краят на реакционните утопии (или за „обединението“ на Царство България и благоденствието при Живков)

Как кафяви и червени крила в обществото тълкуват историята

Момент от среща в Брюксел, организирана от евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев (вляво), под мотото „Комунизмът и несломимият човешки дух!“, на която присъства като жертва на комунизма и почетен гост, участник в дискусията, легионерът Дянко Марков (вдясно), със значката на легионерите на ревера си. В средата е модераторът на дискусията Даниела Горчева. Снимка: пресслужба на ЕП

Може да се каже, че при всички видове катастрофи, от които се окайваме през последния четвърт век, изнизал се под носа ни като бърз влак, който гледаме от перона на малка провинциална гара, тази на историческите извращения е една от най-забележителните по своя провал. Систематичното производство на исторически ектоплазми, което продължава и до днес, включително на международна сцена, както това се случи наскоро в Европейският парламент, където бе публично представен като национален герой  легионерът Дянко Марков, води до  катаклизъм, способен да урони и малкото останал ни престиж (бел. ред. -…

Първият митинг на 18 ноември, първите опозиционери – кой кой е?

18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

София от комунизма изглежда странно на черно-белите снимки. Кадрите от първия митинг на 18 ноември 1989 г. пред храма „Св. Александър Невски” показват в детайли какви са софиянци тогава. Макар и в слънчев ден, всичко е някак сиво, хората са облечени безцветно и мизерно… Дали е от черно-белите снимки? Изрових от архива си един широкоформатен цветен филм с 8 кадъра от онзи митинг. Никъде до сега не съм виждал цветни снимки от него. Не че тогава нямаше цветни филми, но фотографите май не са помислили за това. Тогава грабнах покрай черно-белите филми един цветен, който имах под ръка и…

10 ноември 1989 г. – от Тато до Боко (за тези, които не помнят онова време)

Първата страница на българския официоз от 11 ноември 1989 г. обявява, че е на 10-и е избран нов генерален секретар на БКП – Петър Младенов.

Датата 10 ноември 1989 г. е доста неясна за поколенията българи под 30-40-годишна възраст. Някакво актуално представително проучване на социолози, публикувано точно преди 25-годишнината от падането на Живков и режима, показва, че 94% от хората под 30 години не знаят почти нищо за онова време. По-възрастните, поживели в онзи период, знаят и спорят, а по-младите просто нямат ясни представи. Чули нещо от разкази на родители, дядовци, прочели нещо, видели някой клип с Тодор Живков в тубата. В интернет сега можеш да прочетеш за онзи период само идеологизирани коментари, филипики, спорове. За обективната истина ще чакаме да минат още 25 години.…

3 ноември 1989 г. – за първия масов протест по време на живковия режим, 25 години по-късно

3 ноември 1989 г. Организаторите на шествието опъват транспарант. На първите редове зад него са активистите на „Екогласност“, бъдещи депутати. Снимка: Иван Бакалов

На 3 ноември преди 25 години българите още не подозираха, че Тодор Живков ще падне след седмица. Само се надяваха, някой ден. И тогава телевизията, радиото и някои вестници разпространиха съобщение на БТА, в което се казваше, че “група граждани” са връчили петиция в Народното събрание срещу строителството на хидротехнически съоръжения в Рила. Преди връчването на петицията “групата граждани” направила свое шествие до Народното събрание. Съобщението беше с точно такава странна последователност и неопределени изрази. Така беше с медиите по времето на Живков. Какво стана на този ден? Освен краткото съобщение в печата в онези дни нямаше нито един коментар,…

In memoriam. Акад. Кирил Василев: България днес се намира в мъгла, в която се издигат само бандитите

Акад. Кирил Василев. Снимка: личен сайт

На 96 години почина акад. Кирил Василев. В негова памет поместваме отново последното му интервю. Акад. Кирил Василев е доайен на академиците и на философската наука у нас. Роден е на 23 май 1918 г. в село Турян, Смолянско. На 18 години става ремсист, а по-късно партизанин и политкомисар на отряд от състава на Втора родопска бригада. След 9-и септември 1944 г. завършва философия в Софийския университет, където по-късно чете лекции по исторически материализъм. През 1989 г. става академик на БАН. И досега академикът си остава последователен марксист. Най-популярният му труд „За любовта“ не е идеологически и е издаден в…

Параноята „ти си комунист”

У нас с каквато и да е позиция по всякакви въпроси – исторически, вътрешно или международно право, екология, АЕЦ, рискуваш да те обявят за комунист. Антикомунисти дебнат отвсякъде. Неотдавна честваха ден на жертвите на комунизма. Имаше и Луков марш. Ако се осмелиш да кажеш, че ген. Луков е фашист – ти си комунист. Ако се осмелиш да кажеш, не като оправдание, а в интерес на историческите факти, че България не е изключение, че след войната Народен съд е имало и във Франция и др., и там също са избили без съд 20 000 души, осъдили са бивши министри и премиери…

95-годишният акад. Кирил Василев: Людмила Живкова беше една луда жена

Писах тройка на Жени Живкова и фамилията още повече ме намрази

Акад. Кирил Василев. Снимка: личен сайт

Акад. Кирил Василев е доайен на академиците и на философската наука у нас. Роден е на 23 май 1918 г. в село Турян, Смолянско. На 18 години става ремсист, а по-късно партизанин и политкомисар на отряд от състава на Втора родопска бригада. След 9-и септември 1944 г. завършва философия в Софийския университет, където по-късно чете лекции по исторически материализъм. През 1989 г. става академик на БАН. И досега академикът си остава последователен марксист. Най-популярният му труд „За любовта“ не е идеологически и е издаден в половинмилионен тираж на руски…

Ех, що не осъдихме зверствата на БКП. Или какво пише поетът Цанев преди и сега

Стефан Цанев в едно от телевизионните си интервюта. Снимка: от екрана

„Сгрешихме с нашата „Нежна революция“, защото не потърсихме отговорност на комунистическата партия за всичко онова, което е причинила на българския народ” – каза в интервю за телевизия „Европа” поетът и драматург Стефан Цанев преди няколко дни. „Това беше бедата на нашата мирна революция – нямаше нито една капка пролята кръв“ – това заяви той в ефира на бТВ месец по-рано(виж тук). Множество сайтове, които си пълнят съдържанието с преразказ на казаното в телевизии и радиопредавания цитираха Цанев. „Всички ние имаме вина към българския народ, защото не осъдихме зверствата, извършени от комунистическата партия“, казва още поетът и се възмущава, че комунистическата…

Костов е от КГБ, аууу, Плевнелиев отиде в Сочи… – агонията на останките от СДС

Възмутено роптаене премина като вълна през сайтове и Фейсбук, когато Плевнелиев отиде в Сочи на закриването на олимипиадата и дори се срещна за кратко с Путин. Жално да ти стане и като прочетеш новината във в. „Дневник”. Плевнелиев не бил на политическо посещение. Самият той се чувства длъжен да обясни, че нямал основание да откаже поканата, тя не била от Путин и т. н. А лошият Орешарски отишъл по покана на лошите и седнал на масата до едни други лоши премиери, припомня „Дневник”. Като че ли е могъл да си седне някъде другаде, освен там, където го постави протоколът. Дори…