криза

Кризата удари ориентираните към Запада бивши съветски републики

Александър Поливанов
  • 18 октомври 2008

Лента.ру

Полицаи носят венец пред сградата на правителството в Рига в знак на протест срещу замразяването на заплатите в публичния сектор заради глобалната финансова криза. Снимка: Ройтерс

От бившите съветски републики кризата в глобалната икономика засегна предимно онези страни, които са най-открити към чужди инвестиции и са най-ориентирани към западния пазар. Прибалтийските държави може да очакват рецесия, в Украйна едва не възникна паника сред вложителите, а президентът на Беларус Александър Лукашенко е уверен, че страната му не е застрашена от криза. Докато в Русия смятат загубите от срива на фондовите пазари и размера на инфлацията, която се увеличава заради многомилиардните вливания в икономиката от страна на правителството, в много страни от бившия СССР кризата приема национален мащаб. Ако в Русия пострадаха само неголям брой инвеститори, играещи…

Ще даде ли Исландия заден ход за членството в Евросъюза?

Лий Филипс
  • 17 октомври 2008

EUobserver.com

Мъж гледа през вратата на клон на заплашената от фалит банка „Ландсбанкин“ в Рейкявик. Снимка: Ройтерс

Исландският министър на риболова, дългогодишен противник на членството на северния атлантически остров в Европейския съюз, и външният министър на Исландия заявиха, че финансовата криза може да ги принуди да се присъединят към 27-членния клуб. Междувременно анализаторите се опасяват, че високомерният отказ на Запада, когато Исландия смирено се обърна към него за помощ, е послужил непредвидено на руските интереси в Северния Атлантически океан. Евроскептичният министър на риболова Ейнар Гудфинсон каза в неделя по исландското радио: „Не е тайна, че бях против членство (на Исландия в Европейския съюз). Въпреки това сегашната бъркотия означава, че трябва да обмислим всички варианти.“ В съзвучие с…

От световна криза към криза на световния ред

Как финансовата катастрофа променя политиката: отстъплението на Америка е едновременно шанс и риск за Китай.

Щефан Корнелиус
  • 16 октомври 2008

в. Зюддойче цайтунг

Китайка на китайската фондова борса. Снимка: Ройтерс

Две понятия описват най-добре политическите последствия от финансовия хаос на последните дни. Те показват, че крахът на финансовите системи ще наложи не само икономически промени, но става дума и за сурова геополитика, за изместване на политическите тежести в света. Особен ренесанс изживяват немската думичка Schadenfreude (злорадство) и китайският йероглиф за “криза”. В англосаксонската езикова среда думата Schadenfreude няма нужда от превод. Schadenfreude властва над края на американското високомерие, над залеза на Уолстрийт. Бързият политически упадък на САЩ от хегемонните й висини разби и финансовата й политика. В рамките на 7-8 години САЩ станаха империя и се върнаха…

Нобелистът Пол Кругман за световната финансова криза

от в. "Ню Йорк таймс"
  • 15 октомври 2008
Пол Кругман на пресконференция в Пристънския университет след обявяването му за нобелов лауреат. Снимка: Ройтерс

Пол Кругман, който спечели преди дни Нобеловата награда за икономика, от години е коментатор на „Ню Йорк таймс“, един от най-авторитетните световни вестници. Дори повечето хора го познават именно като колумнист там, а по-малко като професор по икономика в университета „Принстън“. В последната си колонка, след като спечели Нобеловата награда, Кругман хвали британския премиер Гордън Браун, че е предприел по-умни мерки от администрацията на Буш за подпомагане на банките (виж целия коментар за финансовата криза по-долу). Във форума под статията, който е пълен с повече от 500 поздравления от читатели за получената Нобелова награда, един от читателите – Ник Г.,…

Доц. Дуранкев: Щом банкрутират огромни банки, значи и в България не е невъзможно

Светослава Банчева
  • 15 октомври 2008
Проф. Боян Дуранкев Снимка: Светослава Банчева

Доц. Боян Дуранкев е преподавател в УНСС по стратегическо планиране и маркетинг. Работил е дълги години в САЩ. Консултант е на различни български компании. В това интервю той обяснява доколко е застрашена от световната финансова криза България. – Как очаквате да се отрази световната финансова криза на България? – В България, която винаги е подложена на бурите, трябва да се очаква да брули повече, отколкото в другите страни. – Политиците казват, че световната криза ще се отрази на България едва ли не положително? – Тяхното поведение е напълно разбираемо. Каквото и да стане, един политик трябва да успокоява. Дори понякога…

Може ли ЕС да се разпадне заради финансовата криза?

Пол Тейлър, Ройтерс
  • 15 октомври 2008
Президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на пресконференция преди срещата на ЕС в Брюксел на 14 октомври. Барозу заяви, че Европа и светът трябва да преосмислят финансовата регулация. Снимка: Ройтерс

Когато съветската империя започна да се разпада, говорителят на съветския президент Михаил Горбачов използва израза „доктрината Синатра“, за да опише процеса, при който всяка от републиките поема по собствен път. „Времето на доктрината „Брежнев“ отмина“, каза Генадий Герасимов като имаше предвид желязното правило на бившия лидер Леонид Брежнев, че нито една социалистическа държава не може да напусне общността. „Сега се придържаме към доктрината „Синатра“: Ще го направя по моя си начин.“ Откакто миналия месец световната финансова криза нахлу от САЩ в Европа, повали могъщи банки, предизвика смут на пазарите и хвърли в паника вложителите, Европейският съюз се бори с бума…

Кризата идва, но това не е Голямата депресия

Хеймиш Макрей
  • 11 октомври 2008

в. Индипендънт

Мъж гледа табло на Австралийската фондова борса в Мелбърн. Снимка: Ройтерс

Световните финансови власти най-накрая се опитват наистина да затвърдят властта си върху финансовите пазари. Все още не са успели и ще им се наложи да направят повече, може би много повече, но в крайна сметка ще спечелят. Или, най-малкото, винаги са го постигали през последните 75 години. Трябва да си представите, че светът е изправен пред нещо подобно на Голямата депресия от 30-те години на миналия век, за да смятате, че те няма да успеят. Като за начало, мощта на централните банки, особено когато действат заедно, е колосална. Те могат да наводнят света с пари, като пред тях…

Световното главоболие става мигрена в Източна Европа

сп. Икономист
  • 7 октомври 2008
Дексие, Фортис и KBC бяха едни от трите европейски топбанки, които претърпяха невиждан срив заради глобалната финансова криза. Снимка: Ройтерс

Какво вещае сривът на пирамидата, позната като западна финансова система, за бившия комунистически свят? Краткосрочният отговор е лошо, а по-дългосрочният – още по-лошо. През 90-те години спадът на западните пазари се оказва изненадващо добра новина за нова Европа – в желанието си да намалят разходите мениджърите от богатия свят започнаха да прехвърлят дейности в страни, смятани преди за твърде рискови. Зараждащият се частен сектор в бившите планови икономики имаше огромно производствено предимство – непълната заетост на голям брой добре образовани кадри, които смятаха заплати от неколкостотин долара месечно за цяло състояние. Ниските разходи компенсираха лошата инфраструктура (спомняте ли си онези…

САЩ: „Бунтът на нихилистите“ тласка света към кризата

Дейвид Брукс
  • 2 октомври 2008

в. Ню Йорк таймс

Барни Франк, председател на комисията по финанси към Камарата на представителите (вдясно), говори след като беше отхвърлен планът за спасението на банките в САЩ. До него са говорителят на Камарата Нанси Пелоси (в средата) и лидерът на демократите в Камарата Стени Хойер. Снимка: Ройтерс

През 1933 година Франклин Делано Рузвелт получи в наследство икономическа криза. Той разбра, че първата му задача е да възстанови доверието, да създаде у хората усещането, че някой е поел нещата в свои ръце, че нещо ще бъде направено. Сегашното поколение политически лидери е изправено пред същата ситуация и досега търпи пълен и катастрофален провал в създаването на каквото и да било усещане, че има власт, в предоставянето на света на причина да вярва, че Съединените щати са държава, в която има управление. Вместо това, като отхвърлиха в понеделник плана за спасение, те влошиха доста психологическия…

Европа реагира тромаво на финансовата криза

Волфганг Мюнхау
  • 1 октомври 2008

в. Файненшъл таймс

Табло в края на 29 септември на нюйоркската фондова борса показва данните за индекса Дау Джонс, който отбеляза най-големия срив от кризата през октомври 1987 година. Снимка: Ройтерс

Драматичните събития миналата седмица съдържат две двупосочни трансатлантически поуки – една от Европа към САЩ и една обратно. Първата идва от Швеция, която преживя своя финансова криза в началото на 90-те години. Шведската поука е, че спасяването на банки трябва да става по консервативен начин и под форма на пряко вливане на капитали. Подобна на американската, шведската финансова криза беше също предшествана от сапунения мехур на недвижимите имоти, който се пукна с повишаването на лихвите по това имущество. Последваха големи сътресения във финансовата система и икономиката. Във всяка от трите години – 1991, 1992 и 1993, шведският…

Изтокът се изправя срещу Запада в ООН

Патрик Уорснип
  • 25 септември 2008

Ройтерс

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун говори пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

Новото охлаждане на отношенията между Изтока и Запада ще тегне над годишната сесия на Общото събрание на ООН, където се събраха световните лидери. Това е първата по-голяма международна среща, след като Русия нахлу миналия месец в Грузия. Финансовите сътресения на Уолстрийт – която се намира само на около 6 км от централата на ООН в Манхатън – също може да се отразят на започналите едноседмични дискусии, чиято основна тема тази година е засилването на помощта за бедните страни. Напрежението от епохата на Студената война в работата на ООН, увековечено от случката през 1960 година, когато съветският лидер Никита Хрушчов…

Как крахът на Уолстрийт пренареди надпреварата за Белия дом

сп. Икономист
  • 24 септември 2008
Табелата на Уолстрийт пред стоковата борса в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

С фалита на инвестиционна банка, необходимостта застрахователен гигант да бъде поставен под държавен контрол, рязкото понижение на индекса Дау Джоунс и обхващащата Уолстрийт паника, Барак Обама се изказа благосклонно за своя опонент: „Определено не виня сенатор (Джон) Маккейн за тези проблеми“, каза той. Обама се въздържа да хвърли върху Маккейн вината за глобалното затопляне и урагана Айк. Той обаче го упрекна за икономическата му философия – „философия, която казва, че дори разумните регулации са ненужни и глупави и че ние просто трябва да си заровим главите в пясъка и да пренебрегнем икономическите проблеми, докато не доведат до криза“. И двамата…

Естествен подбор на олигарсите или борсов крах по руски

Катрин Белтън
  • 18 септември 2008

в. Файненшъл таймс

Руският президент Дмитрий Медведев с олигарха Олег Дерипаска (вдясно). Снимка: Ройтерс

Срещата на руския президент Дмитрий Медведев с 50-те най-големи руски бизнесмени далеч не беше весела. Милиардерите в строги костюми, насядали около масата, бяха разтревожени не само за собственото си богатство, но и от вероятността финансовата криза в страната да промени хода на някои от най-големите битки за контрол над корпорации в Русия и да разклати редица от средните по размер компании. „Някои имена ще изчезнат. Хората ще загубят капиталите си“, заяви Рубен Варданян, президент на московската инвестиционна банка „Тройка-диалог“, участник в срещата, като имаше предвид главно средните компании. „Ще оцелеят само най-приспособимите.“ От май досега, когато руските…

Кой роди кризата в Южна Осетия?

Алексей Макаркин*
  • 13 август 2008

в. Ведомости

Руски военни пътуват към размирния грузински регион Южна Осетия. Снимка: Ройтерс

Драмата на Южна Осетия е резултат от престъпна безотговорност, предизвикала конфликт, чийто резултат изглежда крайно проблематичен. Дори ако бъде намерена формула за прекратяване на огъня, усилията за постигане на стабилен мир надали ще се увенчаят с успех, докато са живи осетинците от днешното поколение. Те цял живот ще помнят пролятата кръв и страданията на хората в Цхинвали през август 2008 година. Конфликтът в Южна Осетия (както и този в Абхазия) е двупластов. Единият пласт е очевиден – свързаният с дългогодишното противопоставяне между двата народа, рязко изострено след опита на Звияд Гамсахурдия да превърне Грузия в унитарна държава. Вторият…

Кой командва парада в Техеран?

Сп. Икономист
  • 1 август 2008
Върховният лидер на Ислямска република Иран аятолах Али Хаменей пристига в предизборна секция, за да гласува на парламентарните избори в страната на 14 март 2008 година. Снимка: Ройтерс

Какво е истинското мнение на аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Ислямска република Иран, за Махмуд Ахмадинеджад – неговият войнствен президент популист? След като за изненада на почти всички спецове Ахмадинеджад беше избран през 2005 година, всеобщото мнение беше, че той ще бъде покорна марионетка. Той обаче получи доста голяма свобода на действие, а безразсъдната му икономическа и рискована външна политика докараха Иран до състояние на почти постоянна криза. Дори на близките до правителството иранци обаче им е трудно да преценят дали президентът е доверен помощник на върховния лидер, или е по-скоро неконтролируем бунтар с огромни амбиции, които може би…