Македония

Защо Румъния призна „македонския език“

Македонка на митинг срещу спора за името на страната между Скопие и Атина. Снимка: Ройтерс

Гръцкото външно министерство нито разбра, нито пък реагира, след като на равнище страни-членки на Съвета на Европа беше положен първият камък за признаването на „македонския език“ като „защитен регионален или малцинствен език“ в Румъния. Това поизложи премиера Костас Караманлис, който в прословутия си отговор на писмото на Груeвски написа, че в Гърция „никога не е имало македонско малцинство“. Ние в Гърция може да твърдим, че нито е съществувал, нито стои въпрос за признаване на „македонски“ език и на „македонско“ малцинство, но след като „македонският“ беше признат като защитен регионален малцинствен език от Румъния, не е изключено същото да сторят и…

Хунзите си тръгнаха, укрепна ли македонската идентичност?

Maкедонският премиер Никола Груевски се среща с представителите на хунзите принц Газанфар Али Кан и жена му принцеса Рани Атика. Снимка: официална страница на ВМРО-ДПМНЕ

В неделя от Македония си тръгна необичайна делегация – от подножието на Хималаите. Принц Газанфар Али Кан, жена му принцеса Рани Атика и антуража им твърдят, че са наследници на завоевателната армия на Александър Македонски. Тя е достигнала родината на племето Хунза в северен Пакистан преди 23 века. Хунзите, сред които има руси и синеоки, смятат, че са продължили рода на армията на Александър. Те са известни с дълголетието си и високия си процент грамотност. Гостите от Пакистан слязоха на червен килим в Скопие, след което обиколиха много културни и исторически забележителности в Македония. Премиерът Никола Груевски прие делегацията, а…

Македония – нашествието на хунзите

За една седмица Македония посрещна "единоплеменниците" си от Пакистан, радва се с "брат" Любе и поиска от ЮНЕСКО защита на македонския генетичен код

Хунзите принц Мир Газанфар Али Кан и съпругата му пристигат на летището в Скопие, посрещнати от хора, облечени като войници на Александър Македонски. И хунзите и днешните македонци се смятат за наследници на древния пълководец, и си устроиха „родова“ среща след 23 века. Снимка: дневник.ком.мк

Ако сте мислили, че колективната лудост, националната истерия, епилептичният античен фанатизъм, които прихващат от време на време хората в Македония (или никога не престават), не могат да минат на едно по-фанатично ниво, сте се излъгали. Това пише македонската блогърка Рокси по повод тазседмичното посещение в Македония на вожда на народа на хунзите, които се смятат за преки потомци на Александър Македонски. Това е една от водещите теми в момента в западната ни съседка, която е похарчила необявена сума, за да доведе чак от Пакистан Принц Мир Газанфар Али Кан и съпругата му Рани Атика. Те са представители на народа на…

Македония, изборите, насилието и ЕС

Снимка: Ройтерс

Насилието по време на предсрочните избори в Македония може да натежи за решението на Брюксел да започне или не тази година преговорите за присъединяване на страната към ЕС. И това се случва в момент, когато беше блокирана интеграцията на Скопие в НАТО. Европейската комисия заяви, че е много загрижена от инцидентите в населените с албанци райони, които смутиха изборите, като предизвикаха смъртта на един човек, а няколко души бяха ранени, и призова за въздържаност. Дипломат номер едно на ЕС Хавиер Солана също прикани към спокойствие и поиска да бъдат организирани нови избори в секциите, където бяха регистрирани инциденти или случаи…

Алекс Букарски показва „Македония натюр“

Този месец на българския пазар излиза книгата „Люде, на които не им се отваря парашута“ на македонския писател Алекс Букарски. Авторът Алекс Букарски е на 24 години, студент в Скопие и и известен блогър. През декември 2006 г. печели конкурса „Електролит“ за най-добър разказ, както и конкурса „Новите“ за най-добър дебютен ръкопис на издателство „Темплум“. В България “Люде, на които не им се отваря парашутът“ се издава от сдружение „Словото“. Книгата е сборник от разкази с автобиографични елементи, описващи живота в Битоля и Скопие. Според първите отзиви у нас тя представя „Македония натюр“. „В нея няма смели герои, благородни девойки……

Kървавата гърцизация на Егейска Македония

С 11 години закъснение у нас излезе книгата "Житни поля, кървави хълмове", която казва дълбоко крити истини за българите в Егейска Македония

Корицата на българското издание на „Житни поля, кървави хълмове“. Книгата доказва, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко.

Малко известен факт е, че известни фигури от българската история като Гоце Делчев, Христо Смирненски, Александър Станишев, Димитър Благоев, Антон Югов, Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов са родени на територията на днешна Гърция. Нещо повече, те са от чисто български села и градове, част от Егейска Македония, която в началото на 20 в. е била с преобладаващо българско население. Днес тази териория е част от Гърция, а българи почти няма или за тях изобщо не се говори. Българските политици и историци предпочитат да мълчат, а в същото време в Егейска Македония се появяват македонистки организации, които разясняват на населението „антично…

Трудното пътуване на Балканите към Европа

Косовски албанец опъва огромното знаме на страната над сградата на парламента. Косово обяви независимост на 17 февруари и предизвика нови вълнения на Балканите, които попречиха на държавите от региона в пътя им към НАТО и към ЕС. Снимка: Ройтерс

За страните от Балканите пътуването от катаклизми и война към европейска нормалност би трябвало да е „регата“ без победители. Всяка държава се движи към крайната цел (НАТО, а после членство в ЕС) със собствената си скорост и собствените си политически ветрове. Това джентълменско състезание обаче е изправено през силни бури след независимостта, провъзгласена от Косово на 17 февруари, и срещата на НАТО в Букурещ по-рано този месец. Държавите от Балканите се разделиха в курса към целта. Три от тях все още имат попътен вятър. Хърватия и Албания получиха покани да се присъединят към НАТО (Хърватия преговаря и за членство в…

Драги Каров: Македонските българи сами вдигнахме паметник на Тодор Александров

Хората в България не разбират, че македонизмът е по-скоро психологически проблем, отколкото исторически

Драги Каров. Снимка: Петър Добрев

Драги Каров е роден през 1956 г. в Св. Николе. Занимава се с бизнес във Велес. Дядо му е български опълченец, награждаван от цар Борис с орден за храброст. И Драги и баща му са били затваряни от властите в Македония заради българското си самосъзнание. Драги Каров е един от първите, които с разпадането на социалистическа Югославия основават комитети на ВМРО във Велес. Те следват идеите на историческото ВМРО и искат да изгонят югославската армия колкото се може по-бързо от Македония. В резултат на това Каров е осъден за „антиюгославска дейност“ на една година затвор, нищо че Югославия вече не…

Срещата на НАТО: национални вместо глобални интереси

Полицай маха пред плакат за конференцията на НАТО в Букурещ. Срещата може да се окаже решаваща за бъдещето на алианса заради противоречията за разширяването му и участието във войната в Афганистан. Снимка: Ройтерс

В букурещкия Дворец на народа, огромно здание от трансилвански мрамор, откъдето някога Николае Чаушеску упражняваше абсолютна власт, лидерите на НАТО се събират, за да решат колко още на изток трябва да се разшири алиансът. Няколко срещи на върха на НАТО от края от Студената война бяха определяни като жизненоважни за бъдещето на алианса, но конференцията в Букурещ може да бъде най-решаващата досега. Не само че Русия остро се противопоставя на разширяването на изток на НАТО, но и вътрешното единство на алианса е поставено на изпитание както никога досега от дълбоките разделения заради първата сухоземна война в неговата 59-годишна история -…

Българите от чужбина – без визи, без паспорти, без подкрепа

Българите в Сърбия, Косово, Албания и Македония имат сходни проблеми, решения все още няма

Полицаите водят Будимир Куйович към съдебната зала. Сърбинът взе български паспорт за броени дни, докато българите в чужбина чакат с години. Снимка : „Булфото“

Всички разбрахме, че фигури като „Куйович, Муйович и Уйович“ (както се изрази министърът Румен Петков) доста лесно получават български паспорти, въртят бизнес в страната и я прославят в чужбина. Такова ли е обаче положението с обикновените българи в чужбина, които по случайност не са сръбски мафиоти? За да получат българско гражданство, те трябва първо да подадат молба за виза, с която да влязат в България. След това трябва да получат удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина. Чак тогава могат да започнат изключително тромавата процедура на подаване на документи за паспорт. Българите от Албания минават през…

Македония да изостави мита за разделената нация

Мъж държи плакат на митинг срещу промяната на името на Македония пред парламента в Скопие. В понеделник страната отмени парламентарния дебат по темата, тъй като нямало гаранции, че постигнатото решение ще задоволи Гърция. Снимка: Ройтерс

Докато расте напрежението около спора за името на бившата югославска република Македония, малко преди началото на срещата на върха на НАТО в Букурещ, особено полезни биха могли да бъдат поуките от съвременната история що се отнася до решаването на спорове, в които няма сходство в позициите на двете страни. Първи пример: конфликтът между Италия и Югославия за град Триест, избухнал през 1945 година, който за малко не доведе до въоръжен сблъсък между силите на Тито и британската армия. Белград имаше аспирации към града, който временно беше завладян от Великобритания, а Рим претендираше за значителна част от полуостров Истрия, превзет от…

Как македонците засадиха два милиона дървета за един ден

По частна инициатива 200 000 доброволци се включиха в Деня на дървото

В инициативата за засаждане на два милиона дръвчета се включиха между 150 и 200 хиляди доброволци. Дръвчетата свършиха малко след 14 часа, а акцията ще бъде повторена през следващата година. Снимка: Утрински вестник

Възможно ли е да посадиш два милиона дръвчета за един ден? И то ако се разчита на доброволци, които трябва да пътуват с автобус далеч от домовете си? Възможно ли е това в страна като Македония, чиито два милиона жители не са прочути с подчертано силно самосъзнание по отношение на околната среда? Възможно е. Всъщност “Денят на дървото” продължи само шест часа. Малко след 14 часа дърветата свършиха. А на 63-те поста, където се раздаваха разсадите, продължаваха да идват семейства, влюбени и групи младежи, които искаха да засадят своето дърво. В инициативата взеха участие между 150 и 200 хиляди души.…

„Там, където има и един българин – там е България.“ A в Македония?

Българският президент Георги Първанов (вдясно) и македонския му колега Бранко Цървенковски по време на посещението им в Мелник, което съвпадна с активна антибългарска кампания в Македония. Снимка: Ройтерс

В началото на годината, когато украинските власти пожелаха да закрият центъра за българска култура в Одеса, българската държава реагира изключително бързо и ясно. Премиерът Станишев отиде до Украйна, срещна се два пъти с председателя на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе, говори по телефона с украинския министър-председател Юлия Тимошенко и накрая заяви мелодраматично: „Там, където има и един българин – там е България.“ Бойко Борисов също моментално използва момента, разходи се до Украйна и дари книги, учебни помагала и видеотехника на няколко училища с преподаване на български език. Успя и да размаха пръст, че държавата не се грижи изобщо…

Гърция на пътя на Македония към НАТО

Полицаи охраняват протестиращи пред гръцкото посолство в Скопие. Македонците настояват страната им да се казва Македония, въпреки несъгласието на Гърция. Липсата на компромис може да попречи на членството на страната в НАТО. Снимка: Ройтерс

Министрите на външните работи на страните от НАТО се събират при заплахата от гръцко вето за присъединяването на Македония. Това става месец преди срещата на върха в Букурещ, която може да доведе до разширяване на алианса с включване на Македония, както и на Албания и Хърватия. През последните седмици отговорните представители на тези три балкански страни зачестиха посещенията си в централата на НАТО в Брюксел с надеждата да бъдат поканени от ръководителите на 26-те страни-членки да се присъединят към алианса на срещата на върха от 2 до 4 април. Според дипломати в НАТО Хърватия и дори Албания имат всички шансове…

Българският разузнавач сред античните македонци

На кого все пак е кръстена скопската община "Полковник Гьорче Петров"?

Не помня да е имало такива юнски горещини в Скопие. Метеоролозите прогнозираха четиридесет и един градуса на сянка. Същинска Сахара! Със скъпия ми приятел патриота Ганчо заехме маса в неклиматизираното кафене “Бристол”, поръчахме си по една студена бира и през прозореца следяхме редките изтощени минувачи, които с бавни крачки се влачеха по улица “Маршал Тито”.

Днес една от скопските общини се казва „Гьорче Петров“, а македонистката пропаганда разпознава някогашния български разузнавач като свой. Снимка: promacedonia.org

– Във вашия квартал „Гьорче“ духа свеж ветрец откъм планината, нали? – попитах Ганчо. -Нашата община е „Полковник Гьорче Петров”, а не „Гьорче” – напомни ми той. Знаех, че по време на сръбската окупация, след 1919 година, новоизникналото градче, отдалечено на няколко километра от Скопие,…