медии

Клюкарските сайтове – бизнес за милиони

Сайтът DotSpotter.com. Снимка: Уебшотс

Миналата седмица Си Би Ес, една от най-големите медийни компании в Америка, плати 10 милиона долара, за да купи малко известния клюкарски сайт DotSpotter.com. Базиран в Сан Франциско, той стартира през януари и се определя като “Пулса на поп културата”. Съдържанието му не се различава кой знае колко от това на другите подобни сайтове. А именно – клюки и новини за звездите в комбинация с техни снимки и клипове. На месец DotSpotter.com прави по около 350 хиляди уникални посещения. Това е нищо в сравнение с огромната популярност, която имат сред потребителите другите клюкарски сайтове. Блогът на небезизвестния Перез Хилтън, например,…

Учителската стачка се размириса на политика

Колкото и да симпатизирам на учителите, нещо ме загложди вчера, като видях центъра на София окупиран от хора, докарани с 50-ина автобуса от цялата страна (колко ли струва това и кой го плаща?), и добре изрисуваните плакати и знамена, като че ли митинга го е организирало някогашното ОФ. И най-вече – заради доволните физиономии на синдикалните лидери Константин Тренчев и Желязко Христов начело на шествието. Множеството обиколи парламента и министерския съвет и скандираше „Оставка!”. Нещо ми замириса на всички онези площадни изпълнения, които уж демократични и уж народно недоволство, ама си бяха добре организирани. Да. Учителите са бедни. Срам за…

И коза може да стане известна, ако залее медиите с „ексклузивна“ информация за личния си живот

Натрапчив пи-ар в търсене на известност

Фолкпевицата Андреа с годеника си Кубрат Пулев. Една от много нейни снимки, с които пи-ар агенцията й препълва пощата на журналисти и медии.

Един натрапчив фолк пи-ар се вихри през последните месеци и запълва пощенските кутии на медийни и светски репортери. Обект на мащабна реклама от типа „постоянно трябва да се говори за мен, за да стана популярна“ е младата певица на „Пайнер“ Андреа. Теодора Андреева, както е истинското й име, е възложила на агенцията „Вип комюникейшънс“ да гради образа й в медиите. „Докато фолк-певицата събирала тен на взета под наем яхта, приятелят й Кубрат Пулев (европейски вицешампион по бокс), се приближил до нея с купичка ягоди и скъпо шампанско. А след като отпила от пенливата течност, Андреа за малко да се задави…

Как “Пари Мач” скри любовните дръжки на Саркози

Журналисти и експерти наричат френския президент Никола Саркози “президентът на перманентното ухажване“. Ухажването е двупосочно: президентът флиртува с медиите, с избирателите и дори с опонентите си, а журналистите го преследват и го наричат “новият Бонапарт”. Също като руския си колега Владимир Путин при риболова в Сибир, неотдавна Саркози открехна вратата към семейния си живот и позволи на журналистите да напишат репортажи за ваканцията му. За мъж над 50-те той демонстрира добра фигура – може би не чак толкова мускулеста, колкото на Путин, но все пак доста приемлива.

Списание “Пари Мач” не оцени по достойнство “любовните дръжки” на френския президент и пусна обработени с Фотошоп снимки, на които той е строен и втален. Снимка: L’Express

На 9 август обаче флиртът надмина всички граници, когато френското светско списание “Пари…

Путин мълча за Либия. Защо той е свещена крава за българските медии?

8 години българските вестници обвиняваха всички за бездействие в освобождаването на сестрите, само не и руския президент

Руският президент Путин в резиденцията си край Москва вчера. Той запази мълчание по случая с медицинските сестри в Либия през 8-те години, в които те бяха заложници. През това време руски фирми получиха концесии за петрол в Либия. Снимка: Ройтерс

През декември, когато Върховният съд на Либия потвърди смъртните присъди на сестрите, се случи нещо странно. Докато целият цивилизован свят се възмущаваше, в Москва, на въпрос на журналист как ще коментира присъдите, руският външен министър каза: “Струва ми се, че са прекалено жестоки”. Отговор, който съдържа подтекст – те може и да са виновни, ама чак на смърт не е хубаво да ги осъдят. Това беше коментарът на Русия. Президентът Путин запази мълчание по повод смъртните присъди – както и през всичките тези 8 години, в които българските медицински сестри бяха заложници. В онзи момент на президента Първанов се обади…

“24 часа” или мизерията на журналистиката

“14-годишно момче позира с китара в ръце пред развятото знаме на любимия отбор “Левски”… С предизвикателна пози момчето сякаш иска да изкрещи нещо на преминаващите по бул. “Прага” столичани. Нещо от рода на “Аз съм бунтар! Ще разтърся този град”, но грохотът на минаващите трамваи заглушава възмъжаващия глас. Тази бледа черно-бяла снимка е от средата на 60-те години на ХХ век…” Този цитат от съботния брой на в. “24 часа” не е за някой бунтар с китара от ранга на Джон Ленън, Висоцки или поне Кирил Маричков, нито за бъдещ дисидент като Георги Марков. Така започва съботният очерк на…

Пускаш паричка, започва да пее. Що е то? Български медии

Пускаш новините по телевизията – НДСВ, Милен Велчев – пространни репортажи. Овчаров и Кадиев – купища приказки. Добре че има и наводнения, за да се види и нещо друго в новините. Вестниците от сергията те стряскат с грамадни заглавия за бунта в НДСВ. Сякаш пада правителството или изключват България от ООН. Кого го интересува това? 6-те процента избиратели на жълтите? Политическата интрига е в центъра на медийния интерес. Съвсем нездрав интерес. Някакви вътрешнопартийни взаимоотношения се преекспонират и оплитат в измислици. Трудно може да се скрие защо се прави това. То не е професионален подход, а интрига, в която медиите съзнателно…

Китайските хунвейбини и българският батак

Част от заглавията на вестниците по случая с картината за Баташкото клане. Между „24 часа“, „Труд“, „Телеграф“, „Атака“, няма разлика.

„Свари го в олио, смачкай кучешката му глава!” Призив от дадзибао, 1966 г. Умишлено провокираната истерия, че някой се опитва да пренаписва историята ни, като за начало отрича, че е имало баташко клане, достигна върхове, за които и Цян Цин – четвъртата и последна съпруга на Мао Дзедун, би могла само да си мечтае. При това нейните постижения в пропагандата не бива да се подценяват. Нека не забравяме, че Културната революция в Китай започва не толкова на 20 март 1966 година, когато Мао казва: „Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани…“, а на…