писател

Мина, Багряна и любовните пръстени от опал и александрит

Мина Тодорова и Пейо Яворов. Снимки: архив e-vestnik

Понякога добре известните личности всъщност се оказват слабо познати. Детайли от съдбата им хвърлят светлина върху коренно различен образ от портретния, който сме свикнали да виждаме „на стената“. Един съвсем бегъл пример – Яворов е вярвал със суеверна убеденост, че духът на Ботев го е посещавал няколко пъти. Според древните, частица от душата на човек остава във вещ, която му е принадлежала приживе. Съвременните изследователи, а и читатели, имат по-прагматична гледна точка – в ключови притежания на личността е „заключен“ определен акорд, без който не можем да усетим цялостната мелодия на една човешка съдба. Така е и с две иначе…

Багряна неразбрана и до днес – животът й след 9 септември

Елисавета Багряна. Снимка: архив на БАН

(Продължение – виж „Животът на Багряна след 9 септември. Защо остава неразбрана и до днес?”) През 1975 г. излизат книгите „Младостта на Багряна“ и „Дни черни и бели“ на Блага Димитрова и Йордан Василев, които са забележително изследване върху живота на поетесата, както и на нейните съвременници от периода преди 1944 г. Книгите предизвикват като реакция масирана идеологическа кампания. Наистина, тази кампания не е срещу самата Багряна, но тя е срещу една същностно-битийна част от живота й – действителността на младостта й. Тази офанзива на критици представители на режима е всъщност срещу съвременници и близки на Багряна, които самата…

Ксероксите при соца, „Люти чушки” и как беше реабилитиран Радой Ралин

Ксерокопието на „Люти чушки“ с автографи на Димовски и Ралин. Снимка: e-vestnik

„Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. И набързо инкриминирана, изтеглена от книжарниците още преди да се продадат и 2-3 хил. броя. Днес е антикварна рядкост. Впрочем, може да се намери в интернет понякога за 30-40 лв., но не е сигурно дали не става дума за фототипното издание от 1990 г., което върви за 20 лв. Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г. Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя златна монета от баба и…

Животът на Багряна след 9 септември. Защо остава неразбрана и до днес?

Елисавета Багряна на посещение в с. Недялковско, 1981 г. Снимка: архив на БАН

За живота на една от най-големите български поетеси през този период могат да се зададат повече въпроси, отколкото отговори. Ценим ли достатъчно Багряна като литературна личност и имаме ли обективен поглед върху миналото – нейното, но и това на обществото ни? Защо и досега някои следват клишето, че тя е виновна за смъртта на Вапцаров? Въпреки че изследователи вече са доказали ролята й на несполучила защитница. Животът на Багряна се е развил в сложен, характерен с видими и невидими процеси социално-политически контекст. Всяко от общо шестте десетилетия от живота на поетесата след 9 септември заслужава не просто обстоен анализ, а…

Фейсбук или как читателите станаха писатели, но не съвсем

Фейсбук от форма на комуникация се превръща в обсебване и графомания. Снимка: ДПА

Американският писател футурист Алвин Тофлър обяснява масовата култура като вече отиваща си – явление, което предстои да прерасне в една масова индивидуализация. За Тофлър основна характеристика на потреблението спира да е масовостта, а индивидуалният избор и потребление – включително на културни продукти. Според тази концепция масовата култура е етап и същевременно преход към една култура на “фрагментаризация” – на вкусовете, на избора на литература, начин на живот и др. Фейсбук предлага и двете – масови и индивидуални концепции и прочити. Ако двете визии – за масовата култура и за фрагментаризацията не могат да бъдат напълно отнесени към реалната ситуация…

Сценаристът на Бунюел, Жан-Клод Кариер, измамен от Димитър Митовски и Димитър Гочев

86-годишният Жан-Клод Кариер е френски сценарист и писател. Сценарист е на филмите на Луи Мал “Вива Мария!” и “Крадецът”, на “Валмон” на Милош Форман и др.. В продължение на 19 г. работи с Луис Бунюел до смъртта му и е сценарист на филмите му “Млечният път”, “Дневна красавица”, “Дискретният чар на буржоазията”, “Този неясен обект на желанието”. Снимка: IMDb

В писмо до министъра на културата Боил Банов, което бе изпратено и до сайта „Гласове“, световноизвестният френски сценарист и писател Жан-Клод Кариер разказва за „мошеническата операция“, на която е станал жертва, на Димитър Митовски и Димитър Гочев (продуценти на филма „Мисия Лондон“ и др.). Тяхната компания „Камера ООД“ е продуцент на филма „Досието Петров“, чиито сценаристи са Жан Клод Кариер и Георги Балабанов, който е и режисьор на филма. „Никога не съм бил жертва на подобна комбинация“, „очевидно за тях въпросът е приключил, след като са прибрали европейските пари“, пише Жан-Клод Кариер, който години наред не успява да получи, заедно…

Досието на Юлия Кръстева 2. – Възобновен диалог и малоценна информация

Досието на Юлия Кръстева, агент „Сабина“. Снимка: Булфото

Продължение – виж „Досието на Юлия Кръстева 1. – Службите са я вербували, но тя ги е будалкала“ Бел. ред. – В следващите редове са извадки от досието на Юлия Кръстева, с псевдоним „Сабина” в документите на Първо главно на ДС. Тя изпадна в сложно положение, защото отрича категорично и заплашва със съд всеки, който публикува твърдения, че е сътрудничила на службите. Публикуването на досието предизвика спорове сред силно чувствителните на тема ДС. Някои защитават Кръстева, изтъкват факта, че в досието няма писани от нея информации, а от офицери, които са разговаряли с нея и тя им е предавала…

Досието на Юлия Кръстева 1. – Службите са я вербували, но тя ги е будалкала

Досието на Юлия Кръстева, агент „Сабина“. Снимка: Булфото

Коя е всъщност Юлия Кръстева, европейската и световна интелектуалка с български произход, около чието име, и по-скоро – около чийто псевдоним „Сабина“ се заформи скандал след оповестяване от Комисията за досиетата за принадлежност към Държавна сигурност? Юлия Кръстева е френско-българска изследователка – лингвист, семиотик, философ, психоаналитик, чието име и включено сред 100-те мислители на XX век класация на сп. „Форин Полиси“, редом с Умберто Еко, Орхан Памук, Вацлав Хавел. Заминава да учи в Париж през 1966 г. за едногодишна специализация, като решава да остане там. Преди заминаването си споделя на българските власти, че няма намерение да остава във френската…

Мая Дългъчева: Детето не е малко човешко същество, то е просто различен вид човек

Възрастните нямат фантазия, споделят деца пред писателката, която живее в Германия

Мая Дългъчева. Снимка: личен архив

Мая Дългъчева е българска писателка, която понастоящем живее в Германия. Авторка е на поезия за деца и възрастни, пише детски приказки, текстове на песни, куклени спектакли, гатанки. Нейни творби присъстват в множество поетични антологии у нас и в чужбина, сборници за предучилищна и начална възраст; стиховете й са превеждани на няколко езика. – Какво трябва да съдържа един истински стих или песен за деца? – Разговарях напоследък с германци – родители, педагози, включително с една авторка на детски книги. Питах ги точно това „Кое е нещото, което прави…

„Рафаел” – бестселър и още нещо

Романът „Рафаел“ от Леа Коен на издателство „Ентусиаст“.

Разгърнах страниците на „Рафаел” като читател, който не разполага с никаква предварителна информация за романа. Когато го прочетох на един дъх, всъщност на два (прекъсването беше принудително поради работен ангажимент), знаех, че държа в ръцете си бестселър. Като прагматичен човек и писателка, който обича да се учи от колегите, реших да проверя коя е рецептата за това. Порових се тук-там и установих, че в романа на Леа Коен наистина са вплетени вълшебните съставки, които карат читателите да се влюбват в книгите. Първото попадение на романа „Рафаел” е самият Рафаел Арие – обаятелен бонвиван, чийто живот е обгърнат от благоуханието на…

„Възвишение” – прехвален провал. Осрахте романа, ибах ва

Снимка: от реклама на филма „Възвишение“

След масираната реклама и първи възторжени отзиви за филма „Възвишение” по романа на Милен Русков, във Фейсбук заваляха мнения на разочаровани критици. Ето някои от тях: Простреляна възможност. Някои актьори са като в мюзикъл на Хачо Бояджиев Аve Ivanova Гледах много, много слаб филм. Нямаше да е болка за умирачка, ако беше просто поредният български филм. Но той е по забележителен роман. Роман, който можеше да пренесе в адекватна стилистика единствено Сашо Морфов. Който е гледал „Хъшове”, знае за какво говоря. Друг филм по тази книга никога няма да се направи. Затова ме е яд. Простреляна възможност. Ужасна драматургия…

Между „Кой не скача е червен“ и антисемитизма – четиво за редактори по повод статията в сайта „Култура.бг“

Ложа "Кармел" за антисемитска публикация

Анжел Вагенщайн. Снимка: от биографичния филм за него

Бел. ред. – Откровено антисемитската статия на Димитър Камбуров в сайта „Култура.бг“ (да не се бърка с вестник „Култура“), насочена срещу писателя Анжел Вагенщайн, предизвика много коментари. По-долу е позицията на ложа „Кармел“, която съдържа познавателна информация за границите на антисемитизма, която може да бъде полезна и за други редактори на сайтове. Озлоблението, с което Камбуров пише срещу Вагенщайн не се дължи на еврейския му произход, а основно на това, че е „червен“. И тъй като е червен, обяснението за неговото широко признание, включително с филм от американска режисьорка, се дължи според автора на някаква еврейска конспирация. Същото расистко…

Спомен за писатели – Валери Петров, Коста Павлов и кучешки истории

[inspic=47962,left,270]Георги Янев е български писател, критик и литературен историк. Уредник в къща-музей „Гео Милев“ в Стара Загора, той е сред най-задълбочените изследователи на Гео Милев и литературната ни история. Посрещал е през годините на соца в музея множество български писатели на литературни вечери и срещи с читатели. Беше любезен да разкаже случки и детайли за българските писатели и за културния живот у нас. „Ако нямах чувство за хумор, нямаше да мога да разкажа за тях…“, подчертава пред потенциалния читател.

Георги Янев: Няма разлика от преди – писателите са секта до секта, които не се понасят

Автоцензурата погуби таланти; Манипулация е, че Гео Милев е комунист

Георги Янев. Снимка: личен архив

Георги Янев е български писател, критик и литературен историк. Уредник в къща-музей „Гео Милев“ в Стара Загора години наред преди пенсионирането си, той е сред най-задълбочените изследователи на Гео Милев. В продължение на десетилетия участва в българския литературен живот при социализма и след това, и е изследовател на литературната история от началото на миналия век. С изключително чувство за хумор, но и критичност, Янев споделя множество спомени и наблюдения за българските писатели, явления от културния и обществен живот у нас. Янев се спира на редица теми – от Константин…

Велики пиячи – детективът Марлоу и неговият баща Реймънд Чандлър

Реймънд Чандлър (вляво) и неговият герой Филип Марлоу, пресъздаден от Хъмфри Богарт. Снимки: Сайт на писателя

Детективът Филип Марлоу, литературният герой на писателя Реймънд Чандлър, е идеалът за пияч. На всеки няколко страници от романите на Чандлър, Филип Марлоу поглъща по някое питие и върви непобедим през фабулата. За разлика от него Реймънд Чандлър е бил непохватен пияч, напивал се безпаметно, страдал от махмурлук и правил опити за самоубийство. Чандлър става писател на 44 години. До тогава е работил като служител на петролна компания. През 1932 г. поради Голямата депресия остава без работа и започва да пише криминални детективски разкази. Публикува ги за пръв път в списание „Блек Маск”. По онова време няма интернет и се…