писател

Наталия Антонова: Не вярвам в идеята за „руската душа”

Наталия Антонова. Снимка: личен архив

Наталия Антонова е 31-годишна, родена в Украйна, има руски корени. Журналист на свободна практика и драматург, тя израства в САЩ и в настоящето разпределя времето и съзнанието си между Москва и други местообитания. Завършила е английска литература в Duke University. Сътрудничи на няколко западни изздания, сред които английският в. „Гардиън”. Наталия пише и пиеси – сигурен начин да обезсмърти литературния си талант и не да го излива единствено в медиите. За последното горчиво е съжалявал писателят и журналист Ришард Капушчински, наричайки го пропиляване на дарба. – Като журналист и драматург, как бихте описали „руската душа“ днес? – Честно казано, аз…

Над 50% не вярват, че изборите са свободни и честни

Елиф Шафак. Снимка: сайт на писателката

Г-н президент, турците не желаят вашия култ към „баба“ „Политическата ситуация в Турция за нас е много объркваща“, сподели наскоро дългогодишен европейски журналист. „Какво става? Нищо не разбираме!“ Не само чуждестранните наблюдатели трудно следят хода на събитията. Самите турци са объркани и недоумяват какво се случва. Днес е уморително да си турчин. Турция е непостоянна: нищо не се задържа, няма никаква стабилност. Времето в Истанбул се движи много по-бързо, отколкото в другите градове по света. Всеки ден влизаш по няколко пъти в интернет, за да видиш какво още може да се е случило.  И всеки ден се случва по нещо.…

Как да пием като прочутите писатели

Любими питиета и коктейли на Хемингуей, Фокнър, Фицджералд, Чандлър

Хемингуей и неговият коктейл абсент с шампанско. Снимка: Кърк букс

Известни писатели са останали в паметта на обществото не само със своите книги, но и с коктейлите и питиетата, които предпочитат и които сами са рекламирали в свои произведения. Безспорен шампион е Ърнест Хемингуей, в чиито книги могат да се намерят множество рецепти за коктейли. Абсент/Смърт следобед – Ърнест Хемингуей Има няколко любими питиета, често описва как се прави мохито. Но ето нещо, с което е направил впечатление – той е известен като пропагандатор на питето абсент (виж тук). Абсентът се прави с настойки и екстракти от пелин, анасон и резене,…

Георги Марков до Любомир Левчев: Чайката, в която се возиш, е твоя катафалка

Любомир Левчев и Людмиа Живкова. Снимка: архив на Тодор Славчев

Поетът Любомир Левчев отговаря на това писмо на Георги Марков, четено и по чужди радиостанции, 40 години по-късно (отговорът и биографични бележки за двамата писатели виж по-долу) Писмото на Георги Марков е публикувано за пръв път в интернет 2006 г. в сайта liternet.bg. Тук е с незначителни съкращения: Драги Любо, Много мислих дали въобще да ти пиша това писмо, защото не храня никакви илюзии, че то може да промени нещо. Зная, че известни неща са отишли толкова далече, че връщането назад е равно на смърт. Зная също, че опитът да направиш равносметка на чужд живот, те поставя в положение на…

Йордан Радичков – внук: Приличам на дядо си …по носа

Йордан Радичков – Дани, внук на писателя Йордан Радичков. Снимка: личен архив

„Никой човешки живот не е незначителен”, казва най-малкият от внуците на Йордан Радичков – син на сина на писателя. Дани, както още нарича себе си той, има братовчед, който също е кръстен на дядо си. Съвпадение или не, и двамата внуци пишат. „По какво приличаш на дядо си?”, питам. „По носа”, отговаря непринудено. Дани или Йордан, който е роден през знаковата 1989 г., говори непринудено и скромно, сякаш внимателно стъпвайки на земна повърхност, на която иска да остане стъпил докрай. Сякаш умишлено бърза да омаловажи всеки въпрос, зададен с патос, махайки с ръка. Човек го гледа насреща, примигва и не…

Петдесет нюанса безнадеждно сиво

За романа „Във времена на гаснещата светлина“ на Ойген Руге

Ако Ойген Руге не бе избрал да нарече първия си роман „Във времена на гаснещата светлина“ („Колибри“, превод Жанина Драгостинова), то книгата спокойно би могла да излезе и със заглавието „Петдесет нюанса безнадеждно сиво“ . Сюжетът се фокусира върху петдесет години от историята на едно немско семейство в периода от 1950-те до началото на 21 век. Представителите на фамилията Умницер се появяват един след друг на бял свят, но във времена, когато няма нищо светло, нищо пъстро, когато всичко е оцветено в безнадеждно сиво. Като се започне от годините на…

Окото на верблюда

Погубеното село на Радичков [inspic=50067,left,640] „В старите черказки хроники е записано, че верблюдът живее навсякъде: в пясъка, във водата (имало водни верблюди), на небето; който може да погледне в слънцето, ще види в неговото око верблюд. …Верблюдът може да бъде дърво, куче, надгробно слово, коридор, или пък човек, както и гущер; той можел да стои зад вратата ни, без да го виждаме, само понякога ще усетите дишането му;

Верблюд

Йордан Радичков е непознат за по-младите читатели освен като детски автор – „Ние врабчетата“ и др. Сега рядко го издават, повече присъстват на пазара детските му книжки. В e-vestnik ще пуснем няколко разказа от Радичков, да види читателят и сам да прецени дали е вярна оценката за него в „Уикипедия“, че е „представител на магическия реализъм“ (Той не познава латиноамериканските магически реалисти, и има издадени книги с характерния си литературен стил, още преди в България да бъдат пуснати на български  Габриел Гарсия Маркес и др.).

Корицата на старо издание на сборник с разкази „Верблюд“ от Йордан Радичков отпреди 30 години.

В старите черказки хроники е записано, че верблюдът живее навсякъде: в пясъка, във водата (имало…

Лидия Димковска: Заедно протестират македонци, албанци, роми, турци… Груевски трябва да падне

Лидия Димковска. Снимка: личен сайт

Македонската писателка Лидия Димковска пристигна у нас за премиерата на романа си „Резервен живот”, отличен с Наградата за литература на Европейския съюз през 2013 г. Премиерата се състоя на 19 май от 19 часа на сцената на Пролетния базар на книгата в НДК. „Резервен живот” е покъртителна лична история, през която отеква голямата тема за равносметката след политическото разделяне на бившата югославска федерация. Сребра и Злата са сестри – сиамски близначки. Те си мечтаят да бъдат разделени. След рискована операция оцелява само едната от тях, Злата, чийто глас ни води през страниците. Романът сплита болезнени теми и мотиви като отстояването…

Емил Конрад – обичан, мразен, малко чопнато от комици, и нищо по средата

Емил Конрад с фенка. Снимка: личен сайт

Рекорден интерес към дебютната книга на влогъра Емил Конрад. Той беше и номер две в класацията за най-влиятелни хора в интернет – в Туитър след Кристалина Георгиева, във Фейсбук след Григор Димитров, в Инстаграм на четвърто място. Заради премиерата на книгата му „Нещата, на които не ни учат в училище“ в една столична книжарница имаше такъв океан от нетърпеливи за автограф ученички, че цял булевард беше блокиран. Името на Конрад бързо се превърна в новина и както винаги светкавично се заформиха два лагера – един на превъзнасящи го тийнейджърки и един на крайни критици, които всеки път болезнено понасят новината,…

Музеят на Орхан Памук – най-необичайната му книга, на живо в Истанбул

Кът от „Музея на невинността“ по романа на Орхан Памук в Истанбул. Снимки: Невена Борисова

Алена сграда, къща от 19-и век посред преливаща от антикварни магазини и котки улица в турския квартал Чукуркума (долу котки, горе – чайки, това е симетрия на Истанбул). Едно от първите неща, които правят впечатление в „Музея на невинността“, създаден от Памук по името на едноименния му роман, е огромният часовник с махало, надвесен измежду етажите на зданието. Дамоклевият меч на времето тук обаче е победен от множество предмети, разказващи една колкото измислена, толкова и реална история. Колекцията включва над хиляда обекта. Музеят е създаден с парите от Нобеловата награда за романи като „Сняг”. Идеята за проекта спохожда Памук през…

Димитър Шумналиев: Уволниха ме от „Народна младеж“, писах до Живков, назначиха ме в радиото

Написах статия, че никой не смее да докосне Доган, не я пусна вестникът, на който бях зам.-главен, разказва писателят

Димитър Шумналиев. Снимка: „Жената днес“

Димитър Шумналиев е журналист и писател, автор на множество разкази и няколко романа с приключенска, криминална, философска, историческа и съвременна тематика. Приблизително 40-годишният му опит в медиите включва работа като репортер и редактор в „Народна младеж“, „Литературен фронт“, коментатор в БНР, зам.-главен редактор на вестниците „Народна култура“ (1986-1989 г.), на в. „Дума“ (1990 г.), на в. „Труд“ (1992-1999 г.,) главен редактор на в. „Факс“ (1991 г.), на „Нощен Труд“ (1999-2009). Димитър Шумналиев е роден през 1947 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет. Специализирал е френски език и литература в университета на град По, Франция, през 1973…

В какво се състои болестта на нашия народ

Христо Ботев.

„Да работиме, да работиме, тряба да работаме!“ – се чуват гласове от сичките краища на нашето отечество, а народът ни, който и досега още не е можал да разбере разликата между думите работя и робувам, озърта се около себе си и пита: „какво да работя, как да работя и защо да работя? В продължение на цели пет столетия аз съм заприличал на скот от работа, а вие се още ми пеете старата песен, се още ме карате да робувам и се още ме подканяте като вол. Кажете ми какво да работя и аз ще да послушам вашите искрени гласове; само,…

Мръсна работа

Бистра Величвока. Снимка: лична страница

Разказ от сборника “Малка, мръсна и тъжна” (ИК “Рива”, 2014 г.) на Бистра Величкова, автор на e-vestnik от първите години на съществуването му в интернет. Авторката е завършила журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2011 г. получава магистърска степен по „Европейски науки“ с двойна диплома от Университета в Туенте, Холандия и Вестфалския Вилхелмс-Университет в Мюнстер, Германия. Журналистически материали е публикувала също във в. „Дневник“, „Култура“, „Труд“, „Преса“, „Дума“, БТА, WebCafe, OFFNews и др. Разкази и стихове е публикувала в „Литературен вестник“, сп. „ЛИК“, сп. „Vagabond“, сп. „Море“, LiterNet, Public Republic, Dictum, антологията „Лирика 2011″ и др. Наградена е…

За Георги Марков, антикомунизма и президента Плевнелиев

Проф. Тодор Абазов. Илюстрация: e-vestnik

Трябва да се съжалява,че една благородна като замисъл инициатива, да бъде отдадена дължимата почит към личността и делото на Георги Марков с паметник,какъвто той несъмнено заслужава, беше опорочена с използването й като повод за политическа пропаганда. Така към дълго проточилият се спор кой и защо го уби, в който със свойствената му едностранчивост сега храбро се включи и г-н президентът ни, се прибави нов щрих, който засенчва не по-малко важния въпрос кого всъщност погубиха с неговата смърт. Обидното за паметта на Георги Марков в случая е, че той е интерпретиран едноизмерно като политически памфлетист в опозицията комунизъм-антикомунизъм, което опростява и…