Писмо от Лос Анджелис

„Колко скоро ще е сега?“ (парче на The Smiths)

Милена Фучеджиева
  • 8 юли 2010
Милена Фучеджиева. Рисунка: Валентин Ангелов

Ако решиш да търсиш в интернет информация за Стефан Гамизов, попадаш на неочаквани статистики. Които вероятно нямат нищо общо с него, но пък са интересни. В периода между 2002-2006 г. от България са изнесени 17 тона човешки кости (биоматериал). Повече от САЩ, Канада и Европейския съюз взети заедно. През 2009 г. вече са 21 тона. През комунизЪма, преди селското стопанство да бъде унищожено по възможно най-тъпия начин от новите варвари, България изнасяше домати, жито и какво ли не. В момента явно производството на трупове е изключително нарастнало и е много доходно, и съответно акцентираме там, където ни е силата.…

Метро менструално мъжко Барби

Милена Фучеджиева, Лос Анджелис
  • 8 август 2007

Малък увод – бележка от авторката за тези, които не знаят с какво се занимава, освен че се опитва да си обясни света чрез писане. Авторката е офис мениджър на една мега ексклузивна компания за бижута в Лос Анджелис – “Дейвид Уеб”, най-големият американски бижутер. От 8 години пише творенията си обградена от злато, платина, диаманти, изумруди, рубини и перли. Може да се каже, че животът й е леко сюрреалистичен, а може и шизофреничен, защото авторката е хамелеонка, изменяща мислите си според обстановката. Ту е човек, обслужващ най-богатите хора на планетата, ту е писателка с не по-малко богато въображение. Ту…

На един сън разстояние

Или за щастието да си емигрант vs. щастието да принадлежиш

Милена Фучеджиева, Лос Анджелис
  • 23 юли 2007

Двете „щастия“ в заглавието можеха да са в кавички, но реших да упражня наученото от Америка, а то е да бъда позитивна. Българският ми сарказъм млъкна, въпреки че знам, че не е млъкнал завинаги. Тази вътрешна битка е част от ежедневието ми, да не кажем ежеминутието ми. Защото, колкото и да съм българка, съм и малко американка. И обратното – американското ме кара да се радвам или възмущавам открито на неща, които като българка бих премълчала или отминала с пренебрежително и леко злобно мърморене. За да илюстрирам емигрантската психика, ще ви разкажа един мой сън, който се повтаря през годините…

Дрога и демони в Ел Ей

Милена Фучеджиева, Лос Анджелис
  • 27 юни 2007

По настояване на Иван Бакалов това писмо ще е за наркотиците. Или по-скоро за това, което аз знам за тях. Винаги съм била любопитна към нещата, които са в състояние да променят действителността. А това са книгите, филмите, театъра – изкуството накратко. Те дават възможност да напуснеш пределите на главата си, където често си по-заключен отколкото в затвор, и да посетиш други места и души. В известен смисъл наркотиците имат подобна способност. Не съм експериментирала с ЛСД само от страх от така или иначе изключително богатата ми фантазия. Ще разкажа защо. Един от първите пъти, когато пуших трева, въпреки молбите…

Добре поддържана лудница

Милена Фучеджиева, Лос Анжелис
  • 2 март 2007

Мило другарче, Аз съм добре. Времето тук е топло, но не ме пускат да си играя навън, защото получих тройка по руски. Ти как си? Това е вариант на никога ненаписан отговор на едно момиченце от град Краснодар, което неуморно ме засипваше с писма, пълни с нейни снимки, картички от града, изрезки от руски списания с Чебурашка, картинки от дъвки и т.н. Картичките бяха отпечатани на кофти хартия с незабравими анемични цветове, нямащи нищо общо с онази яркост на забранения капитализъм. Отварях писмата й с безразличие след първоначалната радост, че някой от някъде далече ми пише. Ако беше от Ню…