преход

Преходът – хипотетичният финал

Едвин Сугарев

Приключил ли е българският преход към демокрация? Стигнахме ли вече там, закъдето се бяхме запътили? Отговорът на този въпрос е гореща точка в политическите и експертни дискусии от поне няколко години насам. Мненията са полярни, а споровете – разгорещени. което между впрочем е доста учудващо, тъй като общото недоволство от лошото качество на живота би трябвало да бъде решаващ аргумент за това, че преходът не е постигнал целите си – независимо от това дали е останал просто недовършен – или пък в някакъв момент страната ни е поела в грешна посока. Тъкмо постигането на набелязаните цели е основният аргумент за…

Осъмнахме в периферен капитализъм

Социологът Любиша Митрович обяснява защо се получи така

Сръбският професор по социология Любиша Митрович пише в „Преходът към периферен капитализъм”: „Шумно огласеният с новодемократични фрази проект за „отворено общество” и свободен пазар в практиката на балканските общества в преход се изроди в своята противоположност: в създаването на свят на полуколониални зависими общества на периферен капитализъм. Както би казал Ремарк, „на Балканите нищо ново”: тук се сънува едно, а наяве се случва друго… Повечето нововъзникнали балкански елити след 1989 г. безкритично приеха неолибералната философия и стратегия за развитие (чиито главни насоки се съдържат в доктрината на хиперлиберализма: пазарен фундаментализъм, „шокова терапия”, радикална приватизация, либерализация и дерегулация, монетаристка икономическа политика),…

Как станаха велики експертите на прехода

Достена Лаверн дръпна завесата пред обществените тайни

„Експертите на прехода” на Достена Лаверн може да стане най-шумната книга на годината просто защото е за най-шумните люде (изд. „Изток-Запад”). Нашата французойка изучавала 10 години „Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние”, такова е подзаглавието, а обяснението на „тинк-танкс”: „Институти, които произвеждат идеи за развитие и ги прилагат на практика от името на гражданското общество”. Това са т.нар. неправителствени организации и по-точно: Център за либерални стратегии, Център за изследване на демокрацията, Институт за пазарна икономика, Център за социални практики и т.н., а още по-точно: всичките онези юнаци и юначки, които пълнят медиите и „рецитират по комсомолски заучени”, тези думи…

Кои са експертите на прехода в България?

Няколко месеца преди да предам „Експертите на прехода“ за печат в изд. „Изток-Запад”, в мен започнаха да се прокрадват съмнения. Струваше ми се, че за последните три години, в които бях престанала да се интересувам живо от обекта на научните ми изследвания и да следя публикациите на любимите експерти, ситуацията в родината ми би трябвало значително да се е променила. Не можех да си представя, че в момента, когато финансовата криза разтърсва с всичка сила Франция и целия Европейски съюз, заедно с уж непоклатимите парадигми за свободния пазар и безпрепятственото движение на капитали, експертите по демокрация от деветдесетте години на…

От тирания към олигархия

Йон Виану*

Снимка: вивид.ро

На 22 декември 1989 Чаушеску изгуби властта, която беше притежавал в продължение на ужасяващи двадесет и четири години – а заедно с това дойде и краят на един несправедлив режим, продължил повече от четиридесет години. Три дни по-късно, на 25 декември, диктаторът-тиран беше екзекутиран след присъда на военен съд. Един типично комунистически псевдо-процес, едно отрицание на принципите на правовата държава. Самият Чаушеску тогава изрече най-същественото: „Вие можехте да ме разстреляте и без този цирк.“ Който копае гроб другиму … Досието е закрито Въпреки това ние не притежаваме моралното право да осъждаме мрачния фарс от Търговище. Защото самите ние…

Отмъщението на зарзаватчията

Иван Кръстев

Вацлав Хавел написа през 1978 едно есе, озаглавено „Властта на безвластните“, в което става дума за обикновения гражданин на източния блок. Тук Хавел си представя един зарзаватчия, който слага на витрината в магазина си плакат с надпис „Пролетарии от всички страни, обединявайте се!“ Но зарзаватчията всъщност не се интересува от пролетариата и неговото обединение. Лозунгът е заявление за лоялност към властимащите и същевременно молба той да бъде оставен на мира. От 1989 насам, зарзаватчията има свободата да махне този плакат. Но как иначе е протекъл животът му през тези 20 години? Може би зарзаватчията е успял да приватизира…

Любен Дилов-син пред в. „Култура“: Хората не искат фалшивия език на медиите

Копринка Червенкова: Питам се, ако не се беше случил 10 ноември, ти в момента какво щеше да бъдеш?

Любен Дилов-син. Корица на сп. „Власт и вино“

Любен Дилов: Щях пак да се занимавам с някакъв тип шоубизнес или с медии. Ако не бях емигрирал, разбира се. През 1989 г., заедно с една художничка, Антония Дуенде (голямата дъщеря на Надежда Драгова), заминахме на едно място в Западна Германия. Тя беше асистентка в Художествената академия, аз – последен курс във Факултета по журналистика, и смятахме, че отиваме в някакво много висше училище. Попаднахме в нещо като читалище – хаймфолксхохшуле – където по-заможните германци едно време са си пращали децата, за…

България – амнезия към миналото и апатия към настоящето

Матю Брунвасер

Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. беше украсен с плакати против Живков. Снимка: Иван Бакалов

София – тишината по улиците на българската столица тази седмица говори много за дълбоката раздвоеност на тази нация към демокрацията. Макар че вторник бе 20-ата годишнина от свалянето на комунистическия лидер на България Тодор Живков и началото на демократичните промени тук, денят премина без чествания, докато в Германия почистваха след празненствата по случай 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена. За да обяснят амнезията на българите към комунистическото им минало и апатията им към демократичното им настояще, български коментатори използват библейска метафора – подобно на израилтяните, българите ще трябва да скитат из пустинята в продължение на 40 години,…

Доц. Иво Христов: 20 години след падането на комунизма България е държава от Третия свят и деградира

Доц. д-р Иво Христов. Снимка: сайт на ПУ

Из интервю на Мария Дерменджиева с доц. д-р Иво Христов, преподавател по социология и ръководител на катедра в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски. – Какво се случва с България и българите 20 години след падането на Желязната завеса? – Най-втръсналото клише е, че историята се повтаря, а тя всъщност никога не се повтаря. В случая мисля, че имаме не повторение, а фарс. На двайсетата година от така набедената за сакрална дата 10 ноември 1989 г. може би си идваме на думата най-сетне. Със сериозно закъснение, разбира се. Явно сме от категорията бавноразвиващи се общества във всяко едно отношение. Оказа се, че…

Светът след 1989 г. – стените в мисленето остават

Представете си как седите в задимено кафене някъде в Централна Европа – Прага, да речем – в края на 1989 г. Посръбвате мътно кафе, подсладено със слепнала захар, сервирано от намусен сервитьор на омазнена маса и си говорите с приятели за бъдещето. Зле скроените им дрехи са в убито синьо, кафяво и зелено – белези на конфекцията от държавно планирана икономика. Чуждестранните ви дрехи изпъкват от километър. На витрината се виждат плакати от победоносна революция. Единият е затрогващ некролог на „Другаря Страх“ – някогашното вездесъщо и всесилно въплъщение на тоталитарните режими, неотдавна свалени със свещи, знамена и смелост. Друг плакат…

Монополна мафия надува цените на сърбите

Въпреки че доходите им постоянно намаляват, сърбите са рекетирани от монополисти и национални гиганти. Вероятността нестабилността и икономическото беззаконие да бъдат преодолени скоро е нищожна. Снимка: enovosti.info

Макар далеч да не са най-печелившите в Европа, заради бавния и тъмен преход на страната си, сърбите често плащат по-скъпо за продукти, отколкото хората в много по-богати държави. Така те търпят рекета на монополисти, защитават провалили се национални отрасли и плащат премията риск за чуждестранните инвеститори. Средната месечна заплата в Сърбия е 28 200 динара (или 487 долара). Тя е около 33 процента от средната в Европа и се нарежда между тези на новите членки на ЕС България и Румъния (350 и 580 долара). Но за разлика от балканските си съседки или много по-богатите западняци, сърбите все още са рекетирани…

Преходът от комунизъм скъсил живота на мъжете с 6 години

Смяната на социализъм с капитализъм засегнала главно мъжете, жените се оказаха по-устойчиви

Мъжете между 25 и 45 години са преживели прехода от социализъм към капитализъм най-тежко. Смъртността сред тях се е увеличила най-много. Снимка: shezaf.net

Преходът от комунизъм към капитализъм се е отразил жестоко на мъжете от страните от бившия Варшавски договор. Продължителността на живота им между 1991 и 1994 е спаднала средно с шест години. В България през първите пет години след 1989 коефициентът на смъртността се е повишил с 5-6 процента. За разлика от силния пол, жените са приели идването на новия социален строй доста по-спокойно и промяната почти не се е отразила на здравето им и на продължителността на живота им. Това показват резултатите от изследване на смъртността след падането на комунизма, проведено от университета в Мичиган и публикувано в сп. Evolutionary…