Възможно ли е щастие по проект?
Винаги съм живяла с неопределеното очакване, че ще надрасна своите ограничения. Един ден просто щях да спра да навивам косата си с пръст, да нося непрекъснато маратонки и да ям овесени ядки за закуска, обяд и вечеря. Щях да помня рождените дни на приятелите си, да се науча да работя с „Фотошоп” и да оставам непреклонна пред молбите на дъщеря ми да й позволя да гледа телевизия, докато се храни. Щях да чета Шекспир, да отделям повече време за забавления и повече да се смея, да се отнасям по-добре с другите хора, да посещавам по-често музеи и да шофирам, без…