радио

Процент българско… на баба си за хурката…

От Марк Трен
  • 31 май 2022
Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Чувам напоследък един ефирен и парламентарен дебат за баланса на музиката, излъчвана в радио ефира, в телевизионното блато и т.н. Трябвало да има примерно задължително еди-колко си процента българска музика и т.н. Похвално. Както навремето – но доста преди радиото и телевизията да станат масови – чехите са подкрепяли Дворжак и Сметана… Има и други примери в тази посока. Обаче никой не казва по какъв критерий и кой ще избира музикалните шедьоври от български творци, за да ни ги върти минимум 50% от ефирното време. Защото не е все едно да слушаш Марин Големинов, Дико Илиев и Митко Щерев,…

Смъртта е забавна в испанско радиошоу

Исиар Райнлайн
  • 13 май 2010

 Ройтерс Лайф

Ниевес в гробницата на кралете на Навара в Лейра. Снимка: личен сайт

Испанската журналистка Ниевес Конкострина успя да възкреси кариерата си и да излезе от мъртвата зона на безработицата с хитова радиопрограма, базирана на иновационна пазарна ниша: мъртъвците. Конкострина била уволнена, след като работила години наред за национален вестник, и в течение на месеци едва свързвала двата края, преди за първи път да излезе в ефир през 2003 г. с програмата с библейското заглавие „Полво ерес“ (Прах от прахта). Сутрешната й програма по общественото радио стана култова с разказите за необичайните начини, по които умират хората и какво се случва с останките им после. Слушателите научиха, например, че британците в…

Радио „Ехото на Москва“ – независимият глас на Русия

Франс прес / БТА
  • 19 октомври 2007
“Ехото на Москва” е единственият независим глас в Русия, където може да се чуе мнението както на управляващите, така и на опозицията. Снимка: etv24.ee

Историята му започва на 22 август 1990 г. с двучасова емисия и с песента на Бийтълс „Цялата ми любов“ („All My Loving“). Седемнайсет години по-късно радио „Ехото на Москва“ на практика все още е единственият независим глас в Русия, където журналистите обикновено следват линията на Кремъл.

Алексей Венедиктов, главен редактор на радиото от десетина години, се смее, когато го питат как така радиото все още съществува. „Честно казано, и за мен е загадка“, отговори той на срещата ни в офиса на радиото на улица „Арбат“. След 2000-та година телевизията беше вкарана „в строя“. Много от критичните гласове изчезнаха. Най-драстичният случай…