революция

В Йемен иде по-лошо от хаос

Асошиейтед прес

Дори в най-добрите си времена Йемен е изглеждал като държава, която е пред разпадане. Сега, след като президентът, съюзник на САЩ, замина да се лекува и може да не се върне, гражданите на най-бедната арабска страна очакват бъдеще, което може да е дори по-лошо от последните 33 години на авторитарно управление. Въпросът кой ще замени в крайна сметка Салех може да отприщи нови и непредвидими борби за власт сред влиятелните племена в страната, младежкото движение, което поведе протестите срещу Салех, и останки от режима на лидера, в това число синът му. В същото време многобройните конфликти и икономически…

Победените, които обсебват победата

в. Индипендънт

Когато Джон Симпсън се появи в страната ви знаете, че промяната на режима е неизбежна. Неуморният редактор по международните въпроси на Би Би Си – казвам го като стар приятел и понякога редактор – сега е в Либия, където се стреми да интервюира победителите и да произнесе елегантните си некролози за загубилите. Ако всичко протече по сценарий, Муамар Кадафи ще е големият губещ от тази конкретна промяна. Кой обаче ще застане на върха като приключи революцията? Това е много по-коварен въпрос. Сред победителите се включват лошите от предишния режим по-често, отколкото ни се ще да вярваме. В сряда…

Революция по телевизията? Не очаквайте цялата история

в. Дейли телеграф

Висш египетски военен подвърждава оставката на Мубарак. Снимка: от тв екрана

За първи път от много време насам от арабския свят пристигат не само новини, но и спиращи дъха кадри. Революциите предлагат вълнуващи преки репортажи, някои от които приковават вниманието. При кулминацията на демонстрациите в Кайро седях залепена за телевизора, гледайки обръщението на Хосни Мубарак към египетския народ. Можех да видя как той говори – имаше симултанен превод – и да следя в същото време реакцията на тълпата. Мубарак беше в ъгъла на картината, а останалата част от екрана беше запълнена със скандиращи египтяни. За миг беше възможно да си представя, че гледам как самата революция се развива…

Сбогом, Мубарак!

Последното обръщение на Хосни Мубарак. Снимка: от тв екрана

Мъжът, който се бе вкопчил във властта от 30 години и бе оцелял при шест покушения, в крайна сметка бе принуден да преклони глава пред исканията на своя народ за промяна. 82-годишният египетски президент Хосни Мубарак се оттегли от сцената и помоли армията да управлява страната след 18 дни на несекващи антиправителствени протести. Мубарак избегна много куршуми в миналото, но гласът на неговия народ не се оказа по силите му. Повечето съвременни египтяни още не бяха родени, когато въоръжени лица убиха предшественика му Ануар Садат през 1981 година. Мубарак, който тогава бе вицепрезидент, бе само на метри от Садат и…

След Мубарак – Техеран от 1979-а или Берлин от 1989-а?

в. Ню Йорк таймс

Протестите на площад Тахрир в Кайро. Снимка: АФП/БТА

Ключовият въпрос за Египет може да се сведе до това: дали сме свидетели на Техеран от 1979 г. или на Берлин от 1989 г.? Дали това е масово въстание срещу диктатурата, борещо се за демократични свободи – цел, която ще бъде узурпирана от организираните ислямисти, както през Иранската революция? Или това е край на арабския „Джурасик парк“, където от Йемен до Тунис управляваха застарели деспоти, и начало на демократичен разцвет, подобно на световните промени при разпада на Съветската империя? Ако е второто, в което вярвам и аз, е много важно да се подходи правилно. А за…

Египет между турския модел и революцията в Иран

в. Вашингтон пост

Западът е споходен от призрак. През 1979 г. Съединените щати наблюдаваха улична революция в Близкия изток, която отстрани от власт техен близък съюзник – иранския шах Реза Пахлави, и доведе до създаването на теократична ислямска република. Сега, наблюдавайки друга улична революция в друга близкоизточна страна, много хора сякаш са обладани от този спомен. Опасенията от ислямистка победа не се споделят единствено от консервативния политически коментатор Глен Бек с неговите прогнози, че свалянето на Хосни Мубарак ще доведе до поява на ислямски халифат, поставящ си за цел глобално господство. (Бек дори препоръча на американците да се запасяват с…

Арабската революция съзрява

в. Вашингтон пост

Никой не го е казал по-добре от Хосни Мубарак: „Нашата крайна цел е създаването на общество на равенството, а не на привилегии и класови различия. Социалната справедливост е първото условие за мира и стабилността в обществото“. Това обаче беше през ноември 1981 г., седмици след като той стана президент на Египет. През последвалите 30 години Мубарак се превърна в символ не на равенството, а на дълбоката корупция – финансова, политическа и културна – обгърнала Египет и други страни в Близкия изток. Той стана надменен като крал, въобразявайки си, че като предаде властта на сина си, може да…

Лицето на размириците в Близкия изток: младите искат работа

Асошиейтед прес

Бунтовете в Тунис. Снимка: АП/БТА

Само няколко дни преди да избяга от Тунис, преминалият към отбрана лидер застана пред националната телевизия, за да обещае 300 хиляди нови работни места през следващата година. Египетският президент Хосни Мубарак направи почти същото в събота, когато размириците бяха обхванали Кайро и другите градове. Той предложи повече икономически възможности за страната, в която половината от хората живеят с по-малко от 2 долара на ден. Обещанията, дадени под обсада, имат и друго сходство: признанието, че безпрецедентният гняв на арабските улици е по същество изблик на отдавна зреещото недоволство от десетилетията на икономическо неравенство, което облагодетелстваше политическия елит, а пренебрегваше…

Арабският камертон – стабилност или демокрация

в. Комсомолская правда

Западът, а всъщност и Русия (при все че от нея не зависи почти нищо) внезапно и без да щат се изправиха пред избор: какво да подкрепят в Близкия изток – стабилността или демокрацията. Днес по тези земи не ги срещаме заедно като двойка прегърнати влюбени. Ако говорим за демокрация, по времето на президента Зин ал Абидин бен Али Тунис не се бе прочул като толкова лоша държава. Жените бяха получили повече права отвсякъде другаде в арабския свят. Макар да нямаше богати природни ресурси, страната постигна стабилен икономически растеж, създадена бе здрава средна класа. Десет милиона души получиха…

Египет или революция през „Фейсбук“ и „Туитър“

ДПА

Старата поговорка гласи, че перото е по-силно от меча. В по-ново време тя би трябвало да звучи така: клавиатурата е по-могъща от куршума. Това е една от поуките от изключителните събития, които се развиват в момента по улиците в Египет и по-рано този месец в Тунис, където социалните мрежи в интернет като „Фейсбук“ и „Туитър“ изглежда изиграха централна роля в разпалването на масовите протести срещу задържалите се дълги години режими. Гневът срещу режима в Кайро се трупаше от години, но според повечето хора именно вирусното разпространение на плановете за протест в страницата във „Фейсбук“, събрала 90 хил. членове, се…

Революцията в Египет – Ел Барадей застава начело

Протестите в Кайро. Снимка: АП/БТА

Египетският дисидент Мохамед Ел Барадей пристигна в неделя вечерта на площад „Тарир” в центъра на Кайро, където се събраха хиляди хора, искащи за шести пореден ден оставката на президента Хосни мубарак, предаде АФП. Ел Барадей слезе от колата си пред площада и започна да се придвижва бавно сред тълпата на площада, ограден от танкове на армията, която контролира достъпа. Пред демонстрантите Нобеловият лауреат за мир заяви, че Египет влиза в нова ера. Той приветства „новия Египет, в който всеки граждани ще живее свободно и достойно”. „На верен път сме, силата ни е в нашата сплотеност. Моля ви за търпение, промяната…

Арабската революция се разраства

в. Вашингтон пост

Безредици в Египет. Снимка: АП/БТА

Типичен белег на времето е, че арабски журналисти, присъстващи на международния икономически форум в Давос, прекарват свободното си време в „сканиране“ на съобщенията в „Туитър“ за политически протести в родината им. Това е един от онези моменти в Арабския свят, когато хората се притесняват за всичко, свързано със статуквото. Бунтът, свалил правителството в Тунис, се разпространи в района, с големи улични демонстрации в Египет, Йордания и Йемен. Това движение като че ли няма водач, прилича повече на т.нар. „флашмоб“. То обаче споделя еднаква чувствителност – нарастващите очаквания на едно по-младо поколение, което вижда глобалната промяна по интернет…

Ще донесе ли демокрация Жасминовата революция в Тунис?

в. Вашингтон пост

Бунтовете в Тунис. Снимка: АП/БТА

Съпроводените от насилие улични демонстрации, последвани от свалянето на диктатор, са ободрителен признак за установяване на демокрация в авторитарно общество. Но не са най-добрият начин за установяване на демокрация в авторитарно общество. Наблюдавайки развитието на Жасминовата революция в Тунис, не бива да забравяме следното: уличните протести могат неочаквано да изведат екстремисти на власт, както това стана в Иран през 1979 г. Демонстрациите могат да породят нереалистични очаквания, което след това да се окажат разбити, както стана с Оранжевата революция в Украйна от 2004 г. Освен това могат да свършат зле, с реакционно насилие, подобно на протестите на…

Русия в затворения кръг на илюзиите

Газета.ру

Активисти на руското младежко движение „Наши“. Снимка: АФП/БТА

Отношението на руската власт към политическите промени в близкото обкръжение на федерацията е добър показател за собственото самоусещане на нейните лидери. То сочи доколко разбират не само международните, но и вътрешнополитическите проблеми на Русия. При днешния недостиг на публична политика и съответната липса на качествена информация за реалните политически процеси в Руската федерация това все пак е нещо. Преди пет години още – не тъй отдавна, в отношението на руските управляващи среди към тези промени, романтично кръстени навремето „цветни революции“, преобладаваха демонично-конспирологични оценки. И точно те бяха старателно внедрявани в общественото мнение чрез държавната пропагандна машина. Силите, идващи на…

Докъде я докараха „цветните“ революции?

Стивън Ик

Оранжевата революция в Украйна. Снимка: агитклуб

Запомнихме оранжевия цвят като символ на събитията, довели до смяна на режима в Украйна в края на 2004 г. Тази багра постави Украйна в центъра на вниманието на милиони хора по цял свят. А вижте и зелените ленти около главите и на ръкавите на опозиционерите в Иран – нима това не доказва, че цветът има политически смисъл и съдържание? След украинската оранжева революция мнозина на Запад и в държавите от бившия Съветски съюз предсказваха, че Майданът (киевският площад на протеста – б. р.) ще предизвика ефект на доминото и революционна вълна в ОНД, носеща демокрация и либерализация вместо…